№ 20762
гр. ***, 18.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20241110107719 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявен от ЗАД „Б.В.И.Г”
АД против С.О, иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 292,00 лева, представляващо
изплатено застрахователно обезщетение, за претърпени имуществени вреди,
настъпили в резултат на ПТП, реализирано на 24.09.2023г., ведно със
законната лихва, считано подаване на исковата молба в съда /12.02.2024 г./ до
окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че на 24.09.2023г., в гр. ***, на ул. „***“ преди бул.
„***“ настъпило ПТП, при което управлявания от Г. О. П. лек автомобил
марка „***”, с peг. № ***, попаднал в несигнализирана и необезопасена дупка.
Вследствие на което била увредени задна лява гума и задна лява джанта.
Посочва, че за настъпилото ПТП е представена Декларация за настъпване на
застрахователно събитие по полица „К.С“ от Г. О. П., в която същата е
декларирала датата на ПТП - то и обстоятелствата, при които е настъпило.
Поддържа, че била представена подписана Декларация и от П.С.В, присъствал
на ПТП - то, който също е декларирал обстоятелствата и причините, при които
то е станало. Навежда доводи, че за увредения лек автомобил към момента на
ПТП-то, имало валидно сключена застраховка „Каско“, обективирана в
застрахователна полица № *** със срок на валидност от 15.09.2023 г. до
14.09.2024 г. Излага съображения, че във връзка с ПТП-то била образувана
застрахователна преписка (именувана „щета“) № ***, при което бил извършен
оглед и опис на причинените вреди. Сочи се, че бил съставен е опис на
претенция № ***. с описание на имуществените вреди, а стойността на
същите била изчислена в опис - заключение по претенция № ***/ от
17.10.2023г. за определяне стойността на имуществените вреди. Заявява се, че
1
на собственика на пострадалото МПС, с платежно нареждане от 27.10.2023г.,
било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 292,00 лева.
Релевират се доводи, че ответника отговарял за поддръжка на пътната
инфраструктура, където било настъпило ПТП-то. Поддържа, че ответника е
бил поканен да възстанови заплатената сума, но последният бил отказал да
изплати същата. Моли ответника да бъде осъден да заплати претендираните
суми, както и сторените деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба, с който
претенцията се оспорва като неоснователна и недоказана. Заявява, че е спорно
дали от твърдяната дупка като пряка и непосредствена последица са
настъпили процесните щети. Сочи, че липсват доказателства дали скоростта
на движение на процесния автомобил е била съобразена със състоянието на
пътя и на превозното средство. Твърди, че предвид липсата на протокол за
ПТП, оспорва наличието на „дупка“ на платното за движение, както и
твърдения механизъм на ПТП. Оспорва представените документи - Опис -
заключение по щета № D4401213203267 от 26.11.2020 г. по отношение на
отразените в тях факти и обстоятелства относно реализирането на твърдяното
събитие свързани с времето, мястото и начина на настъпването. Поддържа, че
мястото на произшествието не е посетено от служител на С.Д „П“
непосредствено след увреждането на автомобила и липсва доказателство за
настъпило увреждане на същия. Сочи, че не се доказва по категоричен начин
събитието, с всичките задължителни елементи, характеризиращи го като
деликт. Изтъква, че липсва уточнение дали гумите са пригодени за движение в
летни или зимни условия. Твърди, че в доклада не е посочена степента на
износване на гумите, което е относимо към твърдяното увреждане на
автомобилната част. На следващо място възразява срещу размера на
дължимото обезщетение. Поддържа, че липсват доказателства които да
навеждат на обективна невъзможност от страна на водача да спре или
заобиколи препятствието на пътя, тъй като протоколът за ПТП не съдържа
необходимите реквизити за преценка на фактическата обстановка. Сочи, че
допълнително покритие „Гуми“ не е включено в предмета на застрахователния
договор. Твърди, че водачът е допринесъл за настъпване на процесното ПТП,
като не е съобразил поведението си с пътната обстановка.
Алтернативно моли съда да намали размера на обезщетението, като
вземе под внимание съпричиняването на вредите от страна на водача на
лекият автомобил. Иска отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски,
включително и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК
приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е представена подписана застрахователна полица № *** от
15.09.2023 г. за сключена застраховка „К.С“, със срок на валидност от
15.09.2023 г. до 14.09.2024 г., която доказва наличието на валидно сключено
застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увредения
2
автомобил.
За причинените вреди по лек автомобил марка „***” с peг. № ***, до
ищеца, като застраховател по застраховка „К.С“ (л.8-9) и в срока на
застрахователното правоотношение, е подадено Заявление за изплащане на
застрахователно обезщетение (л.6) и Декларация за настъпване на
застрахователно събитие (л.5), в което е посочено, че МПС е попаднало в
дупка, находяща се на пътното платно, вследствие на което е увреден лекият
автомобил.
По делото е била образувана застрахователна преписка № *** (л.18),
видно от която на собственика на лекия автомобил било определено
застрахователно обезщетение в размер на 292 лв.
По делото не е спорно, че застрахователно обезщетение в размер на
292,00 лева е било изплатено от ищеца на застрахования, а и същото се
установява от приложеното по делото платежно нареждане от 27.10.2023г.
/л.19/.
От показанията на свид. Г. О. П., се установява, че през есента на 2023 г.
спукала гума на управлявания от нея лек автомобила, попадайки в дупка.
Посочва, че не притежава личен автомобил а управлява този който е
собственост на майка й, а именно ***“. Споделя, че управлява и собствения на
сестра й лека автомобил – „***“. Спомня си, че в конкретния ден отишла да
взема приятеля си от работа, който работел в „Д“ до метростанция „Г.М. Д.“.
Като тръгнали обратно към дома си към С.Г, колата се разклатила, а
впоследствие на екрана светнал индикатор за загуба на налягане. Посочва, че
си помня че гумата била задна, но не помни точно коя, лява или дясна.
Споделя, че след като светнал индикатора на таблото на автомобила, отбили и
с приятеля й слезли да проверят какво се случва. Забелязали, че
автомобилната гума губила налягане, след което я подменили с друга и си
продължили по пътя.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелят Г. П., тъй като
възприятията на свидетеля са непротиворечиви, почиват на преки лични
възприятия и не се опровергават от събраните по делото доказателства.
По делото е прието е неоспорено от страните заключение на съдебно-
автотехническа експертиза, което посочва вероятния механизъм на ПТП, а
именно: на 24.09.2023г., в гр. ***, водачът на МПС ***”, с peг. № ***,
движейки се по ул. „***“ преди бул. „***“ по време на движение преминал
през несигнализирана и необезопасена дупка, което станало причина за
увреждане на автомобила. Вещото лице посочва, че вследствие на
преминаването през необезопасената дупка била увредени задна лява гума и
задна лява джанта, като стойността, необходима за възстановяване на лек
автомобил „***” с peг. № ***, изчислена на база средни пазарни цени към
датата на ПТП е 317,18 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното:
3
От изложените обстоятелства в исковата молба се налага изводът, че е
предявен иск и правно основание чл. 410, ал. 1, т.2 от КЗ вр. чл. 49, вр. чл 45
от ЗЗД, който се обуславя от установяване на правопораждащ фактически
състав със следните елементи, които следва да бъдат доказани от ищеца: 1)
сключен застрахователен договор за имуществена застраховка за увредения
автомобил с валидно застрахователно покритие към датата на ПТП; 2)
плащане на застрахователното обезщетение в изпълнение на този договор; 3)
отговорност на прекия причинител на процесното ПТП за вредите по чл. 45
ЗЗД, за което следва да бъдат установени в процеса: деяние, противоправност,
вреди, причинна връзка между деянието и вредите; 4) размера на причинените
вреди; и 5) отговорността на ответника досежно поддръжката и ремонта на
пътния участък, наличието на необезопасено и необозначено пропадане на
пътна настилка, вид и размер на претърпените вреди.
В тежест на ответника е да докаже плащане или насрещното си
правонамаляващо възражение за съпричиняване.
От събраните по делото доказателства се установява, че между
застрахователя „ЗАД „Б.В.И.Г” АД и собственика на увредения автомобил
има сключен действащ договор за застраховка „К.С”. При действието на този
договор е била образувана ликвидационна преписка по щета № *** във връзка
с настъпило на 24.09.2023 г. в гр. *** ПТП, като е изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 292 лева.
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят е
встъпил в правата на застрахования, произтичащи от непозволено увреждане,
като за удовлетворяване на вземането си има правото да предяви пряк иск
против делинквента. Основателността на предявения иск на застрахователя с
правно основание чл. 411 КЗ е поставена в зависимост от това дали в
патримониума на застрахования са възникнали права за обезщетяване на
вреди, причинени от непозволено увреждане.
Не се оспорва, че ПТП е станало в гр. ***. Съгласно чл. 167, ал. 1 и ал. 2,
т. 1 ЗДвП службите за контрол, определени от кметовете на общините,
контролират в населените места изправността на състоянието на пътната
настилка, пътните съоръжения и пътната маркировка, като администрацията
сигнализира незабавно за препятствията и ги отстранява във възможно най-
кратък срок. Следователно по силата на ЗДвП на Община *** е вменено
задължение да стопанисва и поддържа улиците в гр. ***. Общината изпълнява
тези дейности чрез служителите си или други лица, на които е възложила
изпълнението на посочените задължения, като носи обективна гаранционно-
обезпечителна отговорност при действията/бездействията на лицата,
натоварени с извършването на възложената работа по поддръжката на улиците
на територията на съответното населено място. Когато правото на собственост
върху повредената вещ, от която настъпват вредоносните последици,
принадлежи на юридическо лице, то следва да носи уредената в чл. 49 ЗЗД,
във вр. с чл. 45 ЗЗД гаранционно-обезпечителна отговорност за виновното
деяние (действие или бездействие) на физическите лица, на които е възложило
да поддържат в изправност повредената вещ. Когато при ползване на вещта е
4
допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила,
отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД. В този смисъл са
задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от
Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС и т. 2 от Постановление №
17/1963 г. на Пленума на ВС. В настоящия случай, ответната община е и
собственик на улицата на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС, вр. §7, ал. 1, т. 4
ЗМСМА, като с нормата на чл. 31 ЗП е възложено задължението за
изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища. С оглед на
това, че наличието на дупка на пътното платно, явяваща се причина за ПТП, е
резултат от бездействието на длъжностните лица, на които Община *** е
възложила изпълнението на очертаните по- горе задължения, която освен това
е и собственик на улицата, при наличие на обективна възможност за
обезопасяването, общината отговаря спрямо увреденото лице на основание
чл. 49 ЗЗД.
Съдът приема, че отразените в описа на застрахователя повреди по
автомобила са настъпили в резултат от процесното ПТП, както и вещото лице
е посочило, че се намират в причинно-следствена връзка с механизма на ПТП
и за платеното за тях обезщетение следва да се ангажира отговорността на
ответника. Заключението в тази част е компетентно изготвено и обосновано
като вещото лице, изхождайки от установения механизъм на ПТП, е дало
отговор, че всички увреждания по изготвения опис от застрахователя, са в
резултат от процесното ПТП. Свидетелските показания допълнително сочат,
че уврежданията са причинени от попадане на автомобила в несигнализирана
дупка на пътното платно.
Следователно по делото се установява наличието на предпоставките от
фактическия състав на чл. 411 КЗ за ангажиране отговорността на ответника
за възстановяване на застрахователното обезщетение по застраховка „К.С”,
изплатено от ищеца на увреденото и застраховано от него лице.
Следва да се обсъди възражението за съпричиняване от водача на лек
автомобил „***” с peг. № ***, направено от ответника, което съдът намира за
недоказано. Ответникът не е поискал събирането на доказателства, които да
обосноват твърденето му за съпричиняване от страна на водача на МПС на
вредоносния резултат, нито има данни последният да е нарушил правилата за
движение по пътищата при управление на процесния автомобил. Нещо повече
- бе установено, че дупката не е била сигнализирана или обезопасена по
някакъв начин, за да може водачът да се съобрази с нейното наличие и да я
избегне.
Неоснователни са възраженията на ответника, че поради неточното
установяване точно къде и с какви размери било препятствието (дупката) на
пътя не носел отговорност. Напротив, ищецът няма за задължение да установи
конкретно и точно – с километър или ясно установяемо място къде е спукал
гума, респ. няма за задължение и не може, вкл. поради липса на експертни
познания да изследва препятствието. Единственият релевантен факт е да се
установи, че ПТП-то е настъпило на път за чиято поддръжка отговорност носи
ответника.
5
По отношение на възражението на ответника, че мястото на
произшествието не е посетено от служител на С.Д „П“, съдът намира на
неоснователно поради следното. В закона няма ограничение на
доказателствените средства, които могат да се използват за установяване на
противоправно поведение, вреди и причинно-следствена връзка. Освен това в
настоящия случай приложим е чл. 6, т. 4 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за
документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и
реда за информиране между Министерството на вътрешните работи,
Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд, а не чл. 2, ал. 2 от
същата. В чл. 6, т. 4 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда
за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за
информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за
финансов надзор и Гаранционния фонд в приложимата към датата на
настъпване на произшествието редакция след изменението с ДВ, бр. 19 от
2017 г., съгласно която не се посещават от органите на МВР - "П.П", и не се
съставят документи за повреди на МПС, които не са причинени от друго ППС,
освен когато повредите са причинени в резултат на пътнотранспортно
произшествие с един участник и МПС не е в състояние да се придвижи на
собствен ход. С оглед изложеното, трябва да се направи извод, че в случая
органите на МВР не са имали задължение да посетят ПТП-то, респ. да
съставят надлежни писмени доказателствени средства, т. к. процесното МПС е
можело да се движи на собствен ход. Това обаче не означава, че ПТП-то, респ.
неговият механизъм не могат да се установяват с други доказателствени
средства, както и с гласни доказателствени средства или по експертен път
чрез заключението на САТЕ.
Доколкото се установиха фактите, че процесното ПТП е причинено в
следствие на необезопасена дупка, намираща се на улица от уличната мрежа в
населено място – гр. ***, от което ПТП са настъпили процесните вреди, които
са били обезщетени от застрахователя- ищец, то на основание чл. 410 КЗ вр.
чл. 49 ЗЗД застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу С.О за
вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото отстраняване. В настоящата хипотеза доколкото
стойността на нанесените вреди по средни пазарни цени към датата на ПТП
надхвърля размера на платеното от ищеца обезщетение, предявеният иск се
явява доказан в пълния му размер.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът. Същият е сторил
разноски в исковото производство в общ размер на 900 лева, които следва да
му бъдат присъдени.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.О, ЕИК ***, да заплати на ЗАД „Б.В.И.Г” АД с ЕИК
***, на основание чл. 410 КЗ, сумата от 292 лева, представляващо изплатено
6
застрахователно обезщетение, по застраховка „К.С“ по щета № ***,
образувана по ПТП, реализирано на 24.09.2023г., в гр. *** с МПС„***” с peг.
№ ***, поради попадане на автомобила в необезопасена и несигнализирана
дупка на пътното платно, ведно със законната лихва, считано подаване на
исковата молба в съда /12.02.2024 г./ до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА С.О с ЕИК ***, да заплати на „Д.О.З“ ЕАД, ЕИК ***, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 955 лева, сторени разноски в исковото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7