РЕШЕНИЕ
№ 268
гр. гр. Хасково, 14.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Георгиев
при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно
наказателно дело № 20255640200659 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от П. В. Щ. от град Хасково срещу Наказателно
постановление № 25-1253-001375 от 03.06.2025 г. на Началник – група в
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково, с което на основание чл.
53 от ЗАНН, вр. чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание – „Глоба” в размер на 50 лева за нарушение по чл.
137а, ал. 1 от ЗДвП, като на основание Наредба № Iз-2539 на МВР на същия са
отнети общо 10 контролни точки. В жалбата се релевират оплаквания за
незаконосъобразност и неправилност на атакуваното с нея наказателно
постановление, поради допуснати съществени процесуални нарушения и
нарушение на материалния закон. Счита, че били допуснати нарушения най –
напред на изискванията на разпоредбите на чл. 42, т. 3, т. 4 и т. 5 от ЗАНН
досежно реквизитите на акта за установяване на административно нарушение,
като подробно излага в жалбата аргументите в подкрепа на това си виждане по
1
всеки пункт. При издаване на наказателното постановление не били обсъдени
смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и по
съдържанието си то не отговаряло на изискванията по чл. 57, ал. 1. Т. 9, 10 и
12 от ЗАНН. Не бил съобразен със закона и размерът на санкцията, наложена
на жалбоподателя, като излага конкретни и подробни съображения. Моли съда
да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно
постановление на Началник – група в Сектор „ПП” при ОД на МВР – Хасково.
Претендира и присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково жалбоподателят,
редовно призован, не се явява. Чрез упълномощения по делото представител –
адв. Д. Ф. от АК – Хасково заявява, че поддържа подадената жалба и в хода по
същество развива конкретни съображения за нейната основателност.
Административнонаказващият орган – Началник – група в Сектор
„ПП” при ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител по делото. В съпроводителното писмо изразява становище по
жалбата и моли описаните в нея обстоятелства да не бъдат взети предвид, а
атакуваното с нея наказателно постановление – потвърдено. Възразява, при
условията на евентуалност, за прекомерност на направените от другата страна
разноски.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
основателността , и след като се запозна и прецени събраните доказателства
при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление,
намира за установено следното:
На 21.04.2025 г., в град Хасково, жалбоподателят П. В. Щ. от град
Хасково, управлявал автомобил марка „*****”, модел „****, с рег. №****,
държава България, в град Хасково, по ул. „****“ в посока ул. „****“. По
същото време свидетелите В. Б. А. и М. Д. Я., двамата на длъжност съответно
„***“ и „**** в РУ на МВР – Хасково се движели по бул. „****“ в град
Хасково със служебен автомобил и възприели, как движещият се автомобил,
управляван от жалбоподателя, навлязъл в кръстовището на ул. „****“ с бул.
„****“, отнемайки предимство на управлявания от тях по бул. „***“ служебен
2
автомобил. Ясно се виждало как водачът бил бе поставен обезопасителен
колан, след което решили да го последват и спрат за извършване на проверка.
Предприели маневра и с включен светлинен сигнал го последвали, като
междувременно жалбоподателят с управлявания от него автомобил спрял
пред хранителен магазин в нарушение на правилата за движение по пътищата
и влязъл в него, а органите на РУ на МВР – Хасково спрели и го изчакали да
се завърне до управляваното от него превозно средство. В хода на проверката
било установено, въз основа на информацията от документите на водача и
тези, за моторното превозно средство, че автомобилът бил управляван от
жалбоподателя П. В. Щ. от град Хасково, който пътувал сам, като бил без
обезопасителен колан, с каквото превозното средство се оказало, че било
оборудвано.
С оглед тези констатации от страна на контролните органи, срещу водача
П. В. Щ. от град Хасково бил съставен на дата 21.04.2025 г., в негово
присъствие, от свид. В. Б. А. Акт за установяване на административно
нарушение, серия GA, № 3432662 за нарушение по чл. 137а, ал 1 от ЗДвП,
който жалбоподателят подписал, а в съответната предвидена графа, било
вписано, че няма възражения. Такива не са постъпили допълнително и в
рамките на законоустановения срок от връчване на акта, станало на същата
дата, според отбелязването в приложената разписка. При самото съставяне на
акта жалбоподателят бил уведомен за преценката на контролните органи, че
само за описаното в него нарушение ще бъде привлечен към административно
наказателно производство, не и за останалите.
При издаване на наказателното постановление,
административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в АУАН
фактическа обстановка, като наложил процесната санкция за описаното
нарушение на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното
място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото
свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите В. Б. А. и М. Д. Я.
относно обстоятелствата, свързани начина на извършване на проверката и
констатациите, до които са достигнали при установяване на
административното нарушение и тези, свързани със съставяне на АУАН, като
3
еднопосочни с останалия събран доказателствен материал. Същите се
основават на техни преки и непосредствени впечатления, досежно изнесените
факти, включително и най – вече относно факта на извършваната от
жалбоподателя дейност по управление на моторно превозно средство.
Възприемат се за достоверни и относно процедурата по съставяне на акта за
установяване на административно нарушение, като обективно и
безпристрастно дадени пред съда. Съдът дава вяра на изложеното от тях и
показанията им се приемат за истинни в частта относно качеството на
жалбоподателя на „водач“ на моторното превозно средство, спряно за
проверка, като за този факт, жалбоподателят всъщност не възразява, имащо
отношение към последващия въпрос за авторството на деянието, описано в
съставения акт за установяване на административно нарушение и издаденото
впоследствие въз основа на него наказателно постановление.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от Закона за движението по
пътищата, водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории
M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните
колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. По силата на чл.
183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП, в редакцията, относима към датата на деянието,
наказва се с глоба 50 лв. водач, не изпълнява задължението за използване на
предпазен колан или носене на каска или превозва пътник, който не изпълнява
задължението за използване на предпазен колан или носене на каска.
Следователно, деянието, за което на жалбоподателя е наложено
административно наказание е обявено от закона за наказуемо.
При съставяне на акта за установяване на административно нарушение,
съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените,
които да налагат отмяна на наказателното постановление на това конкретно
процесуално основание. Действително, не са допуснати нарушения на чл. 40
от ЗАНН, във връзка със съставянето на процесния акт за установяване на
административно нарушение в присъствие и връчването му лично на
жалбоподателя. На същия е осигурена възможност да се запознае с неговото
съдържание, както и да направи възражения по него. Установи се също така в
хода на производството пред Районен съд – Хасково, че и всеки от двамата
4
разпитани свидетели лично, при това пряко и непосредствено е възприел
управлението на превозното средство от жалбоподателя П. В. Щ. без
обезопасителен колан. Липсва възможност за достигане до извод за допуснато
нарушение на процесуалните правила, очертани в разпоредбата на чл. 40 от
ЗАНН, още по – малко такова, което да се квалифицира като съществено
такова, каквото е актуалното виждане в практиката на съдилищата. Критерият
за това дали едно процесуално нарушение може и следва да се квалифицира
като съществено, както бе посочено, е този, основан на преценката дали с
допускането му се е стигнало до накърняване правото на защита на
жалбоподателя Съставеният акт за установяване на административно
нарушение формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН досежно
необходимите реквизити и конкретно на т. 3, т. 4 и т. 5 от цитираната
разпоредба – посочване на дата и място на деянието и описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, както и относно
правната квалификация. По този начин отправеното
административнонаказателно обвинение изначално е изградено на годна
основа на отправените твърдения досежно всеки един от основните признаци
на деянието – а именно управлението на МПС, което следва е ясно и
безпротиворечиво индивидуализирано – с посочване на марка и модел, най –
малкото за да бъдат обезпечени изводите на съда по същество дали то е от
съответната категория и дали е оборудвано с обезопасителни колани, както и
датата и мястото, на които това е станало. Доводите на жалбоподателя в
обратна насока се явяват изцяло неоснователни, след като горните изисквания
са изпълнени.
На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено
от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, като следва да се
отбележи, че в процеса на ангажиране на административнонаказателната
отговорност не е допуснато процесуално нарушение, налагащо отмяна на
санкционния акт, без да се обсъждат доводи по същество.
От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и
наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон
доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен
начин. Доказано е, че на посочените в АУАН и наказателното постановление
дата и място жалбоподателят П. В. Щ. е управлявал лек автомобил марка
„*****, модел “****, с рег. № *****, за което превозно средство няма спор и
5
би могло да се установи и без наличието на специални знания, че е категория
М, съгласно чл. 149, ал. 1, т. 2 ЗДвП, без да използва обезопасителен колан,
след като е установено, че е било оборудвано с такива. Изложеното
обосновава извод за осъществяване от обективна страна признаците на състава
на административно нарушение по чл.183, ал.4, т.7, вр. чл.137а, ал. 1 от ЗДвП,
за което на жалбоподателя е ангажирана отговорността, както правилно
деянието е квалифицирано от административнонаказващия орган. Същото е
извършено виновно от дееца при наличието на пряк умисъл, тъй като той е
съзнавал общественоопасния му характер и като правоспособен водач е
следвало да изпълни задължението си, предвидено в разпоредбата на чл. 137а,
ал. 1 ЗДвП, чиито адресат се явява и не попада в категориите, за които е
предвидено изключение по чл. 137а, ал. 2 ЗДвП. От събрания доказателствен
материал се установи от субективна страна умисълът за извършване на
административното нарушение, каквато е единствено възможната в случая
форма на вина, а наличието на противоправно поведение не може да се
изключи от преценката на контролните органи дали точно за това или за някое
друго измежду допуснатите нарушения да бъде ангажирана отговорността му.
Освен това, изискването е ползването на обезопасителен колан да става при
упражняване на правно – регламентираната дейност по управление на МПС,
по време на която именно, неизпълнението на това задължение е било
констатирано и установено от контролните органи.
Предвид изложеното, в съответствие с материалния и процесуалния
закон е ангажирана отговорността на жалбоподателя на основание цитираните
по - горе разпоредби. Законодателят не е предвидил възможност за
съобразяване на размера на предвиденото наказание „Глоба”, като размерът на
наложената глоба съответства на материалния закон и предвидено в
приложимата санкционна разпоредба. В останалата част, с която на основание
Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР на жалбоподателя са отнети общо
10 контролни точки за нарушението по чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП
наказателното постановление няма санкционен характер, тъй като отнемането
на контролни точки не съставлява административно наказание по смисъла на
ЗАНН, а се явява последица от извършеното нарушение, т. е. поставено е в
зависимост от влизане в сила на наказателното постановление, с което е
наложено административно наказание.
6
С оглед тези съображения съдът възприема подадената жалба за
неоснователна, поради което същата ще следва да бъде оставена без уважение,
а атакуваното с нея наказателно постановление - потвърдено.
Относно разноските следва да се отбележи, че с оглед изхода на спора в
полза на жалбоподателя липсва основание такива да бъдат присъждани, а
искане от другата страна не е отправено, поради което и съдът не следва да се
произнася с изричен диспозитив, какъвто се дължи само при присъждане на
разноски.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-1253-001375 от
03.06.2025 г. на Началник – група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР –
Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково
в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
/п/ не се чете.
Съдия при Районен съд – Хасково: Вярно с оригинала!
Секретар: Г.С.
7