Р Е Ш Е Н И
Е
№ 260024
гр. Пловдив, 29.03.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение, ХІІІ състав, в публично съдебно заседание на 15.03.2023г, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ПОЛИНА БЕШКОВА
при секретаря Боряна Костанева, като разгледа
докладваното от съдията т. д. № 1 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Обективно съединени искове с правна квалификация чл.
55, ал.1, пр. 3 от ЗЗД във вр. с чл. 86 ЗЗД, евентуално съединени с искове по
чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, евентуално съединени с искове по чл. 55,
ал.1, пр. 2 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът - ********** ООД /с предишно наименование и
правноорганизационна форма *****ЕООД/ твърди, че между него в качеството му на
възложител и ответника - „ИМПУЛС МД” ООД, ЕИК: *********, в качеството му на
изпълнител, е сключен Договор за строителство от 26.10.2017г.,
съгласно който Изпълнителят се е задължил със свои сили и средства и на свой
риск, в сроковете и при условията на договора да извърши строително-монтажни
работи /СМР/, а именно: изграждане на обект на Възложителя - „Производствено
предприятие за биологични сладка, конфитюри и биологични студено - пресовани
масла” в УПИ VI-018270 (поземлен имот №18345), масив 18, местност „Живака” в с.
Белащица, община Родопи, съгласно издадено Разрешение за строеж №
376/29.10.2015г. Твърди, че неразделна част от договора са
Количествено-стойностна сметка /КСС/ - Приложение №1, Линеен график - Приложение № 2 и Приложение № 3, с отделни
цени и видове СМР за всеки един етап. Сочи, че е придобил собствеността върху
имота от трето лице - „*****” ЕООД, с нотариален акт от 11.02.2016г. Ищецът
твърди, че в изпълнение на чл.11.1. от процесния договор за строителство и
съгласно издадената от Изпълнителя Фактура № 14 от 27.10.2017г., е заплатил на
последния авансово сумата от 70 000лв. с ДДС, представляваща 7% от общата стойност на договора, като
плащането е извършено на два пъти, а именно - 64 000лв. на 27.10.2017г. и 6
000лв. на 30.10.2017г. Посочва, че според чл.7 от Договора срокът за изпълнение
на уговорените СМР започва да тече от получаване на аванса, или в случая - от
30.10.2017г. Общият срок за изпълнението им следва да е не по-дълъг от 6
месеца, а сроковете за отделните видове работи са конкретно посочени в одобрен
и подписан между страните Линеен график - Приложение №2 към Договора. Ищецът
твърди, че според договореното между страните, следващи плащания, извън
авансовото, са дължими единствено при извършени и приети СМР. Въпреки това,
заявява, че Изпълнителят, без да е извършил конкретни работи, многократно е
искал и Възложителят му е заплащал авансово допълнителни суми по издадени
фактури с твърдението, че ответникът няма достатъчно средства, с които да
заплати материалите и трудовите възнаграждения на работниците, за да продължи
строителството на обекта. Ищецът твърди, че допълнително платените авансови
суми по банковата сметка на Изпълнителя, за периода от 21.11.2017г. до
08.12.2017г., са в общ размер на 64 700лв., за което са издадени следните
фактури - № 15 от 21.11.2017г. на стойност 1700лв. с ДДС; № 16 от 24.11.2017г.
на стойност 20 000лв. с ДДС; №18 от 28.11.2017г. на стойност 10 000лв. с ДДС; №
19 от 01.12.2017г. на стойност 20 000лв. с ДДС; № 20 от 06.12.2017г. на
стойност 3000лв. с ДДС и № 21 от 08.12.2017г. на стойност 10 000лв. с ДДС.
Отделно от това, сочи, че е заплатил допълнително суми и в брой - за плащане на бетон, кофраж, за заплати на
служители на Изпълнителя, както и за да може да се изпълняват възложените СМР,
предвид необходимостта да се достигне до даден етап на обекта, за да се
съхранят извършените СМР през зимния период, в който няма да може да се
изпълнява строителство. Твърди също, че страните са договорили ищецът да
възложи на трето лице закупуването и доставянето на обекта на необходими
материали, както и извършване на строителни услуги, съгласно указания на
Изпълнителя (арматурна заготовка, бетон с транспорт и с авто-бетон помпа;
кофражни платна, дъски, греди и други кофражни елементи, както и други
материали; да се осигури рамков кофраж тип „Дока”, както и друг кофраж и
кофражни елементи и други материали), като впоследствие ответникът е щял или да
ги плати на ищеца или да ги приспадне от дължимото му се възнаграждение. Затова
ищецът твърди, че е сключил на 21.11.2017 г. с трето по делото лице - „Мейсънс
Брос Груп” ЕООД, Договор за доставка на строителни материали и извършване на
строителни услуги, по силата на който му е възложил периодично да закупува и доставя,
съгласно указанията на Възложителя и Изпълнителя на обекта, строителни
материали и да извърши строителни услуги с кулокран и автокран. На основание
посочения договор „Мейсънс Брос Груп” ЕООД е доставило материали и е извършило
строителните услуги на обща стойност 31 411,90лв. с ДДС, които ищецът твърди,
че е заплатил вместо ответника, като тази сума не била приспадната от общата
сума по издадени Констативни приемно-предавателни протоколи за извършени СМР - Акт
№1 от 14.12.2017г. и Акт №2 от 16.12.2017г. Сочи още, че по настояване на
Изпълнителя с обяснения, че спешно му трябват пари за плащане на доставен на
обекта кофраж, бетон и за заплати на служителите му, са му били изплатени
авансово от Възложителя и суми в брой с Разходни касови ордери от 20.11.2017г.,
02.12.2017г., 08.12.2017г. и от 01.12.2017г. с Разписка към него от
01.12.2017г., на обща стойност 14 680лв., като общият размер на платените
авансово суми по договора възлизат на 149 380лв.
Ищецът твърди, че съставеният от Изпълнителя
Констативен приемно-предавателен протокол за извършени СМР - Акт №1 от
14.12.2017г. е на стойност, посочена от Изпълнителя - 165 207,80лв. с ДДС, а
Акт № 2 от 16.12.2017г. е с посочена стойност от Изпълнителя - 17 032.80лв. с
ДДС. Сочи, че към актовете са приложени Подробна ведомост и Анализни цени,
същите са били проверени от представител на Възложителя и на 16.12.2017г. са
били върнати с отразени корекции и забележки относно качеството, неприемането и
непризнаването за изпълнени на част от описаните СМР-та, на вписаните
количества и/или на посочената в документите стойност. Изрично е било отразено
от представителя на Възложителя като забележка в Подробната ведомост, освен
другите забележки и че кофражът на басейн, резервоар и плоча не е окончателно
завършен. Съгласно направените корекции по актовете, стойността на СМР е била
посочена общо в размер на 116 583,66лв. с ДДС по Акт №1 от 14.12.2017г., и общо
в размер на 11 956,80лв. с ДДС по Акт №2 от 16.12.2017г., или общо за двата акта — 128 540,46лв. с ДДС, без
да са били приспаднати от тези суми материалите и услугите, които са доставени
от „Мейсънс Брос Груп“ ЕООД, на стойност 31 411,90лв. Следователно, според
ищеца общо дължимото от него възнаграждение при качествено изпълнени СМР следва
да е в размер на 97 128,56лв. с ДДС, като от тази сума трябва да се приспаднат
10%, равняващи се на 9 712,86 лв., дължими на осн. чл. 11 от Договора при
завършване на обекта и издаване на разрешение за строеж. Или според ищеца
реално дължимата от него сума е 87 415,70лв. с ДДС, а в действителност е платил
на ответника 149 380лв., т.е. с 61 964,30 лв. повече.
Твърди също, че в разрез с постигнатите между страните
договорки, към съставените два приемо-предавателни протокола няма приложени и
представени на Възложителя документи, доказващи качеството и годността на
вложените бетон, материали и други изделия. Също така от страна на ответника не
са предприети действия по отстраняване на констатирани недостатъци и
несъответствия, нито са представени за подпис коригирани актове, поради което
извършените СМР следва да се считат за неприети, за които възнаграждение не се
дължи. Сочи, че съгласно т.23.3 от Договора - Възложителят има право да го
развали едностранно със 7-дневно писмено предизвестие при виновно неизпълнение
на задълженията по договора от страна на изпълнителя, или при забава в
изпълнението на посочените в договора и линейния график-Приложение №2 срокове
за изпълнение, с повече от 10 дни, с предупреждение, че ако в този 7-дневен
срок забавата/неизпълнението продължи, след изтичането му, договорът ще се
счита автоматично за развален. Отделно от това, съгласно т. 23.2 от Договора -
ако стане ясно, че Изпълнителят ще просрочи предаването на отделен етап или на
Обекта като цяло с повече от 30 дни или няма да извърши строителните и монтажни
работи по уговорения начин и/или с нужното качество, Възложителят може да
развали договора и без предизвестие. В този случай Възложителят заплаща на
Изпълнителя само стойността на тези работи, които са извършени качествено,
приети са от Възложителя по реда, уговорен в договора, могат да му бъдат
полезни и той желае да се ползва от тях. Ищецът твърди, че реално няма приети
от Възложителя СМР, изпълнени съгласно условията на договора.
На следващо място се твърди, че на 18.12.2017г. е била
проведена среща между страните по процесния договор за уреждане на отношенията
помежду им, но до подписване на споразумение не се е стигнало. Ищецът сочи, че
към 19.12.2017г. Изпълнителят е бил в забава за извършване на поетапните СМР,
съгласно линейния график - Приложение № 2, неразделна част от договора с много
повече от 30 дни, като е установено, че Изпълнителят няма да извърши
строителните и монтажни работи по уговорения начин и с нужното качество в срок,
тъй като няма достатъчно служители, материални ресурси и финансови средства за
изпълнение на възложената работа, не е предприел действия и няма да довърши
кофража на басейн, резервоар и плоча, констатирани като частично изпълнени и
недовършени при актуването на СМР. Ето защо, ищецът изпратил на 19.12.2017г.
писмо-покана с изх.№06/19.12.2017г., с което го е уведомил, че разваля Договор
за строителство от 26.10.2017г., без предизвестие. Със същото писмо, твърди че
е поканил изпълнителя да се яви на 20.12.2017г. в 15:00ч. на обекта за
съставяне на Акт за установяване състоянието на строежа при спиране на
строителството, заради смяна на строителя, поради неизпълнение на Договора за
строителство - Обр. № 10. Писмото е изпратено по електронната поща на
Изпълнителя, като сочи, че съгласно т.25.1. от Договора писмената форма се смята
за спазена и когато съобщенията са изпратени по електронната поща, като същите
се смятат за връчени от постъпването им в посочената информационна система.
Твърди че е изпратил покана за съставяне на Акт обр. № 10 (Писмо с
изх.№07/19.12.2017г.) и на дружеството, осъществяващо строителен надзор на
обекта.
Сочи също, че съгласно т.18 от Договора при забава за
завършване и предаване на СМР в съответните посочени в линейния график срокове,
изпълнителят дължи неустойка в размер на 0,1 % на ден от стойността на забавените
СМР, до изпълнение на задължението или до разваляне на договора, но не повече
от 30% от общата стойност по договора, като за неизпълнение се счита забавяне
на изпълнение на задължението с повече от 10 дни от срока, описан в Приложение
2 - линеен график. Съгласно т.18.1. от договора във всички случаи на разваляне
на договора, изпълнителят се задължава да възстанови разликата между стойността
на изработеното към момента на разваляне и заплатените от Възложителя авансови
суми, във връзка с изпълнение на този договор най-късно в срок от 10 дни,
считано от датата на разваляне на договора, т.е. на 30.12.2017г. Ищецът твърди,
че с изпратеното Писмо-Покана с изх.№ 06/19.12.2017г. е поканил изпълнителя да
възстанови в 10 - дневен срок всички получени авансово суми, които надвишават
дължимите, съгласно представените Констативни актове №1 и №2. Също така го е
поканил да заплати и доставените на Изпълнителя и вложени материали, както и
извършени услуги от „Мейсънс Брос Груп” ЕООД или съответно да намали общата
дължима сума по двата акта; да издаде коригирани Констативни приемо-предавателни
протоколи (Актове) с действително извършените качествено СМР, с посочване на
дължимите от ищеца стойности, като приложи към тях всички необходими декларации
за съответствие или други документи, доказващи качеството и годността на
вложените бетон, материали и други изделия, както и да заплати дължимите
неустойки по договора. Ищецът твърди, че въпреки отправената покана на
20.12.2017г. при съставянето на Акт Приложение обр.10 представител на
Изпълнителя не се явил, поради което развалил процесния договор по
предвидения в същия ред, с писмено изявление, достигнало до знанието на
Изпълнителя. Сочи, че доколкото развалянето на договора има обратно действие,
следва да бъде ангажирана отговорността на ответника да върне получените
авансово суми по договора, с оглед отпадналата между страните облигационна
връзка, ведно с мораторна лихва върху сумата, считано от 10 дни след датата на
развалянето на договора, съгласно условията на последния.
С оглед всичко изложено настоява съдът да постанови
решение, с което, след като приеме, че Договорът за строителство от
26.10.2017г. е развален, поради виновно неизпълнение на задълженията на
ответника, в качеството му на изпълнител по същия, да осъди последния да му
заплати сумата от 61 964,30 лв. представляваща надплатена авансово сума на
отпаднало основание - развален договор за строителство от 26.10.2017г.,
евентуално като платена без основание или на неосъществено основание, ведно с
мораторната лихва в размер на 1000,00лв. върху главницата, за периода от
30.12.2017г. - 10 дни след разваляне на договора до 30.12.2018г. - датата на
предявяване на исковата молба, както и законната лихва, считано от датата на
предявяване на исковата молба, до окончателното изплащане на главницата.
Претендира присъждане на разноските по делото.
В хода на производството е допуснато увеличение в
размера на всички претенции, като към настоящия процесуален момент искането е,
както следва: ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 93 748.71 лв., представляваща надплатена авансово сума на отпаднало основание - развален
договор за строителство от 26.10.2017г. поради виновното му неизпълнение от
страна на ответника - изпълнител, евентуално
платена без основание, евентуално платена на неосъществено
основание, ведно с мораторно обезщетение за забава в размер на 9 531.88 лв. върху главницата, за
периода от 30.12.2017г. - 10 дни след разваляне на договора до 30.12.2018г. -
датата на предявяване на исковата молба, както и законната лихва, считано от
датата на предявяване на исковата молба, до окончателното изплащане на
главницата.
В срока по чл.367 от ГПК е постъпил отговор от
ответника, с който оспорва исковете, както по основание, така и по размер.
Възразява, че за ищеца не е възникнало правото да развали едностранно договора
на посоченото в исковата молба основание. В тази връзка твърди, че не са налице
неизпълнени или забавени от страна на изпълнителя работи. Твърди, че дължимата
авансова сума по договора не е 70 000 лв. с ДДС, както твърди ищецът, а е
84 766,58 лв. с ДДС и същата е платена от него едва на 24.11.2017 г., от която
дата е и започнал да тече срокът на договора. Твърди, че липсва възражение от
страна на изпълнителя, отразено в съставените актове, относно неспазване на
срока за изпълнение, каквото същият е следвало да направи, съгласно т.8.1. от
Договора. Твърди също, че в актове № 1 от 13.12.2017 г. и № 2 от
16.12.2017 г. липсва посочване на недостатъци, съответно на некачествено и/или
дефектно изпълнени работи, като в тях е заявено възражение само по отношение на
количество и/или цена. Също така посочва, че единствената забележка и то
отразена не в актовете, както е уговорено между страните, а в подробната
ведомост към акт № 1 от 1312.2017 г., касае необходимостта от довършване на
част от работата - кофраж на басейн, резервоар и плоча, като в тази връзка
ответникът твърди, че не е актувал като изпълнено цялото количество, а само
част от него. Ответникът твърди, че всяко едно СМР, актувано с процесните
протоколи, е извършено с материали, закупени и платени от него, респ. твърди,
че нито едно СМР не е извършено с материали, които да са доставени от
посоченото от ищеца трето лице, поради което липсва основание за приспадане на
суми по актовете. Твърди, че Възложителят не е изпълнил задължението си по
Договора да осигури достъп, считано от дата 16.12.2017 г., като е заключил
строителната площадка на Обекта. Твърди, че ищецът дори е заплашил работниците
на ответника със саморазправа, за да престанат да се явяват всеки ден на
работа, като по този повод е подадена нарочна жалба, по която е образувана
преписка пред компетентните органи. Изложеното според него, обоснована
неизпълнение на договорно задължение (т.14.5. от Договора) от страна на
Възложителя, квалифицирано като забава на кредитора, обосноваваща липсата на
отговорност от страна на Изпълнителя. Предвид гореизложеното, ответникът счита,
че Договорът не е развален поради виновно неизпълнение на задължения от страна
на Изпълнителя, а се касае до отказ от Договора, извършен от страна на
Възложителя, с всички произтичащи от това фактически и правни последици,
включително отговорността на Възложителя да заплати на Изпълнителя стойността
на строителните материали, които последният е доставил на Обекта като
подготовка за извършване на следващи СМР, по силата на изричната уговорка по
чл. 23.1 от Договора. Във връзка с горното, според ответника липсва и основание
за приспадане на заявената от ищеца сума в размер на 10 % от стойността на
актуваните СМР. Твърди, че Възложителят дължи заплащане на цялата сума по Акт №
1 от 13.12.2017 г. и № 2 от 16.12.2017 г., както и че липсват каквито и било
основания за извършване на отразените корекции, както в количествено отношение,
така и по отношение на калкулираната цена, респ. не е налице надплатена
авансово сума. Твърди също, че ищецът му дължи и допълнително възнаграждение за
извършени от него СМР, посочени в линейния график-Приложение № 2 като извършени
преди сключване на Договора. По отношение на сключения на 21.11.2017 г. договор
между Възложителя - ,,*****" ЕООД и „МЕЙСЪНС БРОС ГРУП" ЕООД,
ответникът твърди, че не е указвал на Възложителя необходимостта от сключване
на договор от негова страна с трето лице, което на самостоятелно основание да
извършва доставка на строителни материали на Обекта и/или да извършва
строителни услуги; не е бил известен/информиран, че Третото лице, а не той като
Изпълнител, ще извършва доставка на материали за Обекта и не е
заявявал/указвал/уговарял на/с третото лице извършването на каквито и да било
доставки и/или изпълнението на каквито и да било услуги.
Оспорва твърдението, че това трето лице е доставяло
материали и/или е извършвало строителни услуги на Обекта, като дори в процеса
да се установи, че такива са били доставяни и/или извършвани, твърди, че същите
не са били заявявани от Изпълнителя; не са били доставяни/предавани/приемани от
Изпълнителя и не са били влагани в Обекта, респ. не са били актувани с процесните
актове. Във връзка с тези твърдения на ищеца посочва, че съгласно т. 30, изр.
„последно“ от договора, за прехвърляне на права и задължения по него е
необходимо предварителното писмено съгласие на другата страна, каквото твърди, че не е било нито искано, нито давано
от страна на Изпълнителя за сключване на посочения договор.
В депозираната по делото допълнителна искова молба,
ищецът оспорва твърденията на ответника. Поддържа заявеното в първоначалната
искова молба. Допълнително посочва, че изпълнителят не е изпълнил задължението
си да представи сключени съгласно подписания между страните договор
застраховки, поради което за него като възложител изобщо не е възникнало
задължение да плаща аванса по договора.
В допълнително постъпилия отговор ответникът поддържа
твърденията и възраженията, изложени в първоначалния отговор. Твърди, че извършените
работи са приети от възложителя без възражения за недостатъци. Посочва, че
представеният към исковата молба линеен график не е подписан, както и че не
съдържа отбелязване, че съставлява приложение към сключения между страните
договор за строителство. Оспорва твърдението за настъпила забава в изпълнението
с повече от 30 дни към момента на отправяне на волеизявлението на възложителя
за разваляне на договора.
Допълнителни съображения се излагат в писмени бележки.
Съдът, като прецени събраните в хода на делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, прие следното:
При разпределение на
доказателствената тежест съдът е указал на страните, че всяка от тях дължи
доказване на заявените от нея позитивни факти. Ищецът следва да установи
изпълнение на договорното си задължение за плащане на аванс в размер на 7 % от
стойността на договора, както и датата, на която е станало това. Следва да
установи твърденията си за плащане на сумите, посочени в исковата молба, както
и тяхното основание, сроковете, в които е следвало да бъдат извършени
уговорените СМР, развалянето на договора и размерът на претендираната мораторна
лихва. Ответникът следва да установи изпълнението на уговорените в договора СМР
качествено и в срок, приемането им от страна на ищеца и всички правоизключващи
възражения за положителни факти, направени с отговора.
Главното основание на претенцията е разваляне на процесния
договор /отпаднало основание/, а останалите две – връщане на недължимо платено
поради липса на основание или неосъществено основание, са евентуално предявени.
По принцип правото на
разваляне на двустранен договор по реда на чл.87, ал.1 или ал.2 ЗЗД принадлежи
на изправната страна и е обусловено от виновно неизпълнение на поето договорно
задължение на насрещната страна. За да настъпи правното действие на изявлението
за разваляне на договора /с изискване за писмена форма, когато договорът е в писмена
форма, както е в случая/, е необходимо да бъде доказано, че са били налице
законовите предпоставки на чл. 87, ал. 1 ЗЗД с предоставяне от изправната
страна по договора на подходящ срок за изпълнение или чрез безусловно изявление
за разваляне при невъзможност за изпълнение, за която длъжникът носи
отговорност, при безполезност на изпълнението или при уговорка за изпълнение
непременно в определено време.
По относимите към
материалноправните предпоставки на този институт факти изрично се признава от
ответника сключването на процесния договор, както и факта на плащане от страна
на ищеца на сума в размер на 84 766,58 лв. с ДДС на 24.11.2017 г.
Не се спори и по
съдържането на договора така, както се сочи и представя от ищеца, а също и по
обстоятелството, че ответникът не е актувал като изпълнено цялото количество
възложени СМР, а само част от тях, т.е. признава се от него, че няма пълно
изпълнение на договореното.
Няма спор също, като
в този смисъл са и изричните признания на ищеца вкл. в съдебно заседание на
14.12.2022г, че конкретните твърдения за некачествено извършени СМР /течове и
т.н./ са въведени в хода на процеса, тъй като тогава са възникнали. Това обаче
са настъпили в хода на процеса вреди, които не могат да бъдат отчетени, тъй
като излизат извън обхвата на претенцията така, както е предявена. Предмет на
делото са реално настъпили вреди до датата на сезиране на съда, като евентуално
настъпили допълнителни такива биха могли да дадат основание за завеждане на
нова искова претенция, но не могат да доведат до недопустимо последващо изменение
на съединените претенции чрез въвеждане на съвсем нов фактически състав с
твърдения, каквито в исковата молба липсват. Всички евентуално предявени
претенции са такива по чл. 55, ал. 1 ЗЗД – за връщане на дадено на отпаднало, евентуално
липсващо, евентуално неосъществено основание. Няма претенция за обезщетяване на
вреди от некачествено изпълнение по смисъла на чл. 265 ЗЗД и някоя от
предвидените в закона хипотези, които се основават на договорно, а не на извъндоговорно основание, какъвто е разглежданият
случай. Няма как да се приеме също, че настъпили в хода на процеса вреди са
новонастъпили факти от значение за главната претенция – връщане на дадено на
отпаднало основание поради разваляне на договора, тъй като преобразуващото
право и всички елементи от фактическия състав на развалянето в т.ч.
некачественото изпълнение, следва да са били осъществени като елемент от
обективната действителност до датата на подаване на исковата молба, а не след
това, за да могат годно да обосноват връщане на даденото по договора.
Недопустимо е и последващото повдигане на спор за скрити недостатъци в
престацията на изпълнителя, респ. възражения за неприемането й поради
установяването на такива, отново по причина на предметния обхват на делото и
правната му квалификация, свързани с института на неоснователното обогатяване
като извъндоговорен източник на отговорността, фактическите състави на който
следва да са настъпили преди сезиране на съда, а не с договорна отговорност за
некачествено изпълнение на договора за изработка, даваща възможност за
упражняване на някое от правата по чл. 265, ал. 1 ЗЗД. Разбира се, би могло да
възникне и правото по чл. 265, ал. 2 ЗЗД за разваляне на договора при
съществено отклонение от поръчката, но то би следвало да бъде упражнено най –
късно с исковата молба, която също може да служи като обективиран израз в този
смисъл. Процесният случай обаче не е такъв – твърденията за конкретно
установени недостатъци /течове и т.н./ са нововъведени в хода на процеса факти,
далеч след подаване на исковата молба и като такива не могат да доведат до извод
за надлежно упражнен фактически състав на чл. 87 ЗЗД вр. чл.265, ал. 2 ЗЗД най
– късно с връчване на исковата молба, в която да е обективирана воля за
разваляне именно по тази причина. Още повече, че в исковата молба се сочат
други причини за неизправност на ответника, довели според ищеца до надлежно
упражнено субективно потестативно право за разваляне на облигацията преди
депозирането й в съда, преди всичко свързани с неизпълнени или забавени от
страна на изпълнителя работи /твърденията за некачествено изпълнение са
генерални и не служат за годен обект на проверка като причина за неизправност
на изпълнителя, довела до реализирано разваляне на договорната връзка преди
образуване на делото/. На практика с навеждането на нови факти в сочения смисъл
се въвежда напълно нов фактически състав, който наред с изменения размер на
претенциите, води до недопустимо предявяване на изцяло нови искове по
непредвиден в закона процесуален ред.
С оглед на това и за
да е в рамките на допустимата проверка, съдът следва да провери преди всичко има
ли неизправност на ответника поради забавено или непълно изпълнение, дало право
на ищеца едностранно да развали договора, както твърди, че е направил по
причина на това, че всички СМР, описани в Акт № 1 от 13.12.2007г и Акт № 2 от 16.12.2017г, са
извършени със забава повече от 30 дни, а останалите СМР съгласно линейния
график - Приложение № 2, неразделна част от договора, които е следвало да бъдат
извършени до развалянето на договора, изобщо не са изпълнени. За допустима
следва да се счита и проверката налице ли е некачествено изпълнение съобразно
генерално въведените твърдения в исковата молба, възникнало и установено най –
късно към датата на твърдяното разваляне на договора, за да е могло да обоснове
надлежно възникнало и упражнено субективно преобразуващо право на ищеца към
този правнорелевантен момент. Следва да се провери и дали, ако наистина е
налице неизправност на ответника в горепосочените параметри, ищецът е могъл да
развали договора без предизвестие при надлежно възникнали условия на чл. 23.2
от договора, както твърди.
Каза се вече, че спор
по сключването, съдържанието и надлежното пораждане на правното действие на
договора, няма, като тук ще се посочат само релевантните за изхода на
повдигнатия спор разпоредби.
С чл. 3, ал. 1 от
него е договорен предметният му обхват, като се препраща към приложение № 1 –
количествено – стойностни сметки. Според ал. 4 всякаква промяна на вида на СМР
и качеството на материалите, описани в Приложение № 1, в т.ч. материали,
обзавеждане, оборудване и строителни книжа, както и възлагането на допълнителни
видове работи, ще се извършва само и единствено с писмени анекси към договора и договаряне на единични цени към
тях.
Според чл. 5
допълнителни работи са само тези, които Възложителят възлага на Изпълнителя
нарочно и допълнително в писмен вид и Анекс към договора.
Съгласно чл. 6 изпълнителят се задължава да извърши
предмета на договора за общ срок не по – дълъг от шест месеца.
Чл. 8.1 предвижда, че
за извършените на всеки строителен етап СМР Изпълнителят ще представя на
Възложителя констативни приемо – предавателни протоколи за извършената работа в
този период, като констатираните от
Възложителя недостатъци на извършената работа се отразяват в акт – протокола
към съответния вид работи и не се изплащат до отстраняването им в срок,
ненадвишаващ сроковете за извършване на тези СМР съгласно линейния график или
ако е изтекъл, в посочен от Възложителя срок.
Цената е уговорена с
чл. 9, според който тя е за извършване на всички възложени работи по т. 1,
посочена е в Приложение № 1 – КСС и възлиза на 1 009 126 лв. без ДДС
и е с посочени в Приложение № 3 цени за съответните етапи на строителството.
Според чл.9.1 тази
цена се базира на описаните в Приложение № 1 – КСС и Приложение № 3 видове и
количества работи и е окончателна, не
подлежи на корекция с инфлационни и други коефициенти при повишаване цената
на материалите, разходите за труда или други причини, с изключение на цената на
армировъчната стомана и бетона, на които единичните цени са посочени в
Забележка в Приложение № 1 – КСС и
при промяна на цената, съответно се променят единичните цени на видовете СМР.
Съгласно чл. 9.3 изпълнителят не може да иска увеличение на
цената, ако увеличеното количество на вложените материали или извършената
работа е вследствие несъгласувано с Възложителя или строителния надзор
отклонение от обхвата на работата и др. изрично предвидени хипотези.
Съгласно чл. 9.4. цената се намалява при условие, че при
предаване на работата действително извършените количества СМР са по – малко или
някои от тях не се е наложило да бъдат извършени.
Плащането на цената е
уговорено по следния начин в чл. 11 от договора:
Възложителят заплаща авансово 7 % от общата стойност на договора
в срок до 7 дни от сключването му, издаване на разрешение за строеж на обекта и
представяне на застраховките на изпълнителя, посочени в чл. 12.22 от договора.
Останалите етапи са посочени в чл.11 т. 2 и т. 3., като според т. 4 за съответното плащане изпълнителят е длъжен
да издаде фактура с начислено ДДС. Сумите се заплащат по банкова сметка на изпълнителя.
Според чл. 14.5
Възложителят е длъжен да осигури на Изпълнителя достъп до имота, в който ще се
изпълнява предметът на договора.
Съгласно чл. 22 договорът влиза в сила след подписването му
и заплащане на авансовата сума.
Според чл. 23.2, ако стане ясно, че Изпълнителят ще просрочи
предаването на отделен етап или на обекта като цяло с повече от 30 дни или няма
да извърши СМР по уговорения начин или с нужното количество, Възложителят може
да развали договора без предизвестие. В този случай Възложителят заплаща на
Изпълнителя само стойността на тези работи, които са извършени качествено и са
приети от Възложителя по предвидения в договора ред и могат да му бъдат полезни
и желае да се ползва от тях.
Съгласно чл. 31 всички изменения и допълнения към договора
се оформят в писмен вид и се подписват от законните представители на
страните.
В случая ищецът се
позовава именно на надлежно упражнено право за разваляне на договора без
предизвестие по чл. 23.2 от него, като счита, че е направил това с писмо от
19.12.2017г /л. 68/ поради констатирана към този момент забава от страна на
Изпълнителя за извършване на поетапните СМР съгласно линейния график –
Приложение № 2, неразделна част от договора, с много повече от 30 дни и яснота,
че същият няма да извърши СМР по уговорения начин и с нужното качество в срок,
като успоредно с това не е предприел действия за довършване кофража на басейна,
резервоар и плоча.
От горецитираните
клаузи следва несъмнен извод, че, за да влезе в сила договорът, не е достатъчно
само подписването му, но и плащането на аванса като процент от твърдо уговорена
сума. Т.е. първо е паричното задължение на Възложителя, от точното изпълнение
на което следва това на Изпълнителя, респ. започва да тече срокът за изпълнение
на възложеното.
Установява се от
съдържанието на уговорките между страните, че твърдо фиксираната по договора
цена е 1 009 126 лв. без ДДС, като 7 % от нея възлизат на
70 638.82 лв, съответно с ДДС – 1 210 951.20 лв и 84 766.58 лв с ДДС.
Сам ищецът твърди, че
е заплатил аванс в размер на 70 000 лв с ДДС на два транша, първият – на
27.10.2017г в размер на 64 000 лв и вторият – на 30.10.2017г в размер на 6
000 лв, с оглед на което счита, че срокът за изпълнение е започнал да тече на 30.10.2017г.
Не се отрича обаче,
че пълното плащане на договорения аванс в общ размер на 84 766.58 лв с ДДС при отчитане на частичните плащания преди
това е направено на 24.11.2017г. по
фактура № 16 от 24.11.2017г за сумата от 20 000 лв с основание „аванс по
договор“ /л. 59/. По този въпрос от ищеца се поддържа едва в ДИМ, че ответникът
не бил изпълнил задължението си по чл. 11.1 за представяне на застраховките,
посочени в чл. 12.22 /застраховка професионална отговорност и застраховка за
трудова злополука на строителите/, което според него е основание да не преведе
авансовата сума. Тъй като ответникът не изпълнил това условие на договора и не
представил въпросните застраховки, ищецът не бил длъжен да плаща авансовата
сума до представянето им. Подобно твърдение обаче е закъсняло, а и неотносимо
към така развилите се облигационни отношения. Ако действително това е била
причината за неплащането на аванса в пълния им уговорен размер, то тогава е
налице такава неизправност на изпълнителя, препятствала изобщо влизането на
договора в сила. В случай че паричното задължение на възложителя още изначално
не е било възникнало поради неизпълнение на първото по ред задължение на
Изпълнителя да му представи застраховките за обезпечаване на предвидените в тях
рискове, свързани с предмета на договора, то подобно обстоятелство е могло да
доведе до две възможни хипотези – или отказ на ищеца да заплати аванса изцяло и
така на практика да се откаже от правното действие на договора, тъй като
изпълнителят не дава нужните гаранции при професионални рискове и трудови
злополуки, което очевидно не е разглежданата хипотеза предвид стартиралото
действие на облигацията и предприетото изпълнение на насрещните задължения по
нея, или игнориране на това неизпълнение от страна на Възложителя, предпочел
реалното и срочно изпълнение на договора пред формалното представяне на
застрахователните полици, какъвто очевидно е разглежданият случай. Още повече,
че нито в исковата молба, нито в представените документи, се твърди и
установява възложителят да е отправил резерви в подобен смисъл. Не е и логично
неизпълнението на това задължение да води до редуциране размера на аванса
вместо до отказ от плащане и изобщо от договора. Очевиден е изборът на
Възложителя да стартира по – бързо правното действие на договора и срока за
изпълнение на възложеното.
Не може да се сподели
и вторият довод на ищеца в ДИМ, че щом ответникът издал фактура за 70 000
лв с ДДС, а не за 84 766.58 лв с ДДС, то очевидно същият бил преценил, че
желае тази именно сума, а не действително уговорената в по – голям размер и с
това срокът за изпълнение на насрещното му задължение бил възникнал. Според
цитирания по – горе чл. 11.4 от договора за
съответното плащане изпълнителят е длъжен да издаде фактура с начислено ДДС.
Т.е. изрична е волята на страните плащането да предхожда издаването на
фактурата, което означава, че водещо е плащането в съответния размер, което
впоследствие фактурата обективира в зададения от плащането обем. Ако страните
са взели решение да изменят тази поредност, като първо да е издаването на
фактурата в претендирания от изпълнителя размер, а после плащането по нея от
страна на Възложителя, те е следвало да направят това в писмен вид съгласно
изрично предвидения от тях ред по цитирания по – горе чл. 31 от договора.
Подобно изменение на чл. 11 т.4 в нужната за това форма не се твърди и доказва.
Дори под условие да се приеме друго, то частичното плащане на задължението на
Възложителя не го освобождава от остатъка, нито преурежда крайните срокове за
изпълнение на възложените СМР. Т.е. и да се формира от страна на изпълнителя
воля да започне изпълнението по договора, преди да е получил пълната уговорена
сума, това не означава, че следва да приключи съответните етапи в по – кратки
срокове от уговорените първо, защото писмено изменение на клаузите на договора
в подобен смисъл няма и второ, защото не може Възложителят да черпи права от
частичното си неизпълнение. Правото му по договора да претендира пълно и точно изпълнение
в уговорените поетапни и крайни срокове възниква едва след пълно и точно изпълнение
на собственото му парично задължение, което е първо по ред и се явява
предпоставка за пораждане на насрещния дълг на изпълнителя в договорения обем,
който има силата на закон между страните. На практика и в този случай, /както
при Възложителя по отношение на застрахователните полици/ Изпълнителят е решил
– въпреки плащането в по – малък размер, да запази действието на договора
вместо да упражни правото си по чл. 23.4 да го развали едностранно, но този
негов компромис не влече автоматично изменение на клаузите на договора и
утежняване на правното му положение по него.
Не водят до друг
извод и новите фактически твърдения на ищеца, наведени едва в становище на л.
271 след изтичане на срока за ДИМ. От една страна, те са преклудирани, тъй като
по възражението на ответника, направено още с първоначалния отговор, ищецът е
следвало да изчерпи всички свои насрещни твърдения, опровергаващи го, най –
късно с ДИМ. От друга страна, дори да се възприемат като надлежно наведени в
хода на процеса в преклузивните срокове за това, от тях не могат да се формират
други фактически и правни изводи, тъй като отново се прави опит за установяване
на различни уговорки между страните, нескрепени по предвидения писмен ред.
Всякакъв друг начин за определяне размера на аванса извън ясно обективираната в
договора воля като конкретно посочен процент от твърдо фиксирана сума,
представлява недопустимо изменение на съдържанието на договора чрез въвеждане
на други обстоятелства за формиране на първоначалното парично задължение на
възложителя, от което да възникне действието на договора и насрещния дълг на
изпълнителя. Наред с това с нововъведените в становището факти отново се
променя договорената в писмен вид поредност първо да е плащането, а после
издаването на фактурата. Предположението на ищеца - при недвусмислено
обективирани писмени уговорки на страните с ясен и неподлежащ на друго
тълкуване начин, че „ако ответникът е
смятал, че се дължи допълнително сума за авансово плащане, той щял да издаде
фактура за първото авансово плащане на друга стойност и да покани възложителя
да му доплати разликата“, е правно неиздържано. В тази връзка е нужно е да
се отбележи, че сделката е търговска и двете страни по нея са търговци, поради
което от тях се очаква полагането на по – завишена професионална грижа към
дружествените работи от тази на обикновения стопанин в гражданскоправната
област. Това включва и надлежното изменение на съдържанието на договора в
защита правата и законните интереси на съдоговорителите, като всичко, което се
прави под устна форма, чрез предположения, отклоняващи се от изрично обективираната
в писмен вид воля или с конклудентни действия, заобикалящи предвидения от
самите тях ред за изменение на съглашението, крие съответните професионални
рискове при евентуалното възникване на търговски спор с необходимост от
разрешаването му чрез годните доказателствени способи по ГПК.
Следва да се посочи
също в светлината на горните разсъждения и при преценка допустимостта на
събрания по делото доказателствен материал, че свидетелски показания за
установяване на уговорки, различни от изрично регламентираните в договора, са
недопустими по аргумент от чл. 164 т. 5 ГПК – при изрично заявено възражение от
страна на насрещната страна – съдоговорител. Това важи, както за фиксирания
аванс като точен процент от твърда сума, която не е изменена писмено, така и за
всички твърдения, че между страните са постигнати нови договорености
материалите да се поемат от Възложителя или за негова сметка и впоследствие да
се приспадат от дължимите от него суми по договора и т.н. Всички тези
обстоятелства касаят изменение съдържанието на писменото съглашение чрез
отклонение от съществени негови елементи – права, задължения, вкл. момента, от
който възниква задължението на Изпълнителя да започне фактически действия на
обекта, зависещ от плащането на договорения аванс, който, за да се измени
допустимо съобразно изменение във фиксираната първоначална цена на договора,
следва допустимо да е изменена и тя – чрез нарочно писмено съглашение/анекс.
Изложеното налага
извода, че началният срок за изпълнение на насрещното задължение на ответника
по силата на неизменения договор между страните, е започнал да тече, считано от
датата на пълното плащане на аванса от страна на Възложителя, т.е. на
24.11.2017г. и считано от този момент той е могъл да изпадне в забава. При това
положение няма как към сочената от ищеца дата на упражняване на правото му по
чл. 23.2 от договора то да е надлежно упражнено – 30 – дневният срок за
предаване на съответния етап изтича на 24.12.2017г, след „развалянето на
договора без предизвестие“ и след като изпълнителят вече няма достъп до обекта,
/при договорен при това общ 6 – месечен срок за изпълнение на възложеното
съгласно чл. 6, ал. 1 от договора/. Тук е мястото да се посочи също, че в
представените от ищеца актове от съответно 14.12.2017г /л. 78/ и 16.12.2017г
/л.79/ не са обективирани възражения за констатирани недостатъци или за
забавено изпълнение – налични са забележки само относно актувани количества и
цени, а такива възражения, ако действително е имало, е следвало на основание
чл. 8.1 от договора да са изрично отразени. Т.е. не би могло да се приеме, че
към датата на твърдяното разваляне на договора, е имало годна причина за това –
неизпълнение в срок или некачествено изпълнение, което да не може да бъде
поправено при условията на чл. 8.1. от договора и да дава възможност за
едностранно преустановяване на правоотношението. Нещо повече, дори да се приеме
за категорично установен по делото факт, наличието на некачествено изпълнение
към правнорелевантния момент, това само по себе си не води до автоматично
приложение на чл. 23.2, който предполага яснота, че изпълнителят няма да може
да изпълни възложеното с нужното качество. Последното на свой ред предполага
спазена преди това процедура по чл. 8.1 – констатирани недостатъци в приемо –
предавателните протоколи, /каквито отразявания в актовете в случая няма, нито
че не е спазен срокът на съответния етап/ и след обективирането им в акт –
протокола към съответния вид работа, предоставяне на възможност за
отстраняването им за сметка на изпълнителя с изготвяне на нов отделен акт,
който се подлага на следваща преценка.
Едва след спазване на тази процедура, при която се констатират изрични
недостатъци и се прави опит за отстраняването им, би могло да се мисли дали от
последващо предприетите от изпълнителя действия или бездействия е налице
яснота, че спорните СМР няма да бъдат извършени по уговорения начин и/или с
нужното количество. Именно затова в подобна хипотеза, ако действително е
реализирана, не се дава срок за изпълнение, след безрезултатното изтичането на
който правоотношението да се счита за развалено, а облигационната връзка се
прекратява без предизвестие. В случая не е налице и хипотеза на разваляне на
договора с предизвестие. Първо, такава нито се твърди, нито се установява от
ищеца, за да може да се приеме, че исковата молба обективира волеизявление за
разваляне на правоотношението. Напротив, ищецът твърди, че то е развалено преди
това, като няма спор също, че след момента, в който се твърди, че правото по
чл. 23.2 от договора е надлежно упражнено, на изпълнителя не е предоставена
възможност да изпълни уговореното. На практика след този момент той не е имал
достъп до обекта. Действително, обратното се твърди от ищеца отново в
становището му на л. 271, подадено след изтичане на преклузивните срокове за
размяна на книжа по наведени още с първоначалния отговор на ответника
възражения, вкл. за отказан му достъп след 16.12.2017г, но, освен че е
преклудирано, това ново твърдение е и недоказано. На практика твърдението за
предоставена възможност на ответника да работи на обекта се изразява в „даване
на възможност за провеждане на срещи“, което е нещо различно и касае уреждането
на вече повдигнат спор относно прекратяването на облигационна връзка, а не
изпълнение на СМР на обекта, каквито всъщност Възложителят отрича да се дължат
в рамките на все още действащо правоотношение.
По този спорен факт
по делото са изслушани свидетели. Св. З., ангажиран от ответника и работил на
обекта като * на група от 17-18 човека, заявява следното: „До края на седмицата работихме. Викам: „*, да си оправим сметките“. *каза:
„Ако налеете плочата в събота, ще ви платя, ако не я налеете, няма да видите
една стотинка“. Аз казах, че е невъзможно да стане, че в понеделник ще я
налеем, че не може да стане в събота. Той каза:“Тогава няма да видите една
стотинка“. Ние си тръгнахме. На другия ден дойдохме, обектът заключен, заграден
с мрежа. Опитахме се да намерим ***. В ***не можахме да го намерим. По телефона
се чухме. Той само ми каза: „Аз с вас договорка нямам. Разправяйте се със С.Д.“.
И нашата работа с *** приключи. Тази ограда я нямаше, докато работехме. Това
беше тенис корт, от едната страна отворен. Даже влизахме с колите там. В
събота, като отидохме, беше затворено с подвижни пана - ограда и малката врата,
заключена с катинар. Единствено техниците бяха на място, имаше техник от страна
на *** – Б., не му знам фамилията. Не сме молили да ни отключват. Какво да ни
отключват, като каза ***, че с нас няма договорка, да се разправяме със С.. Ние
бяхме там, даже в понеделник пак ходихме, видяхме, че някаква друга група влиза
да работи, което означава, че нашата работа там приключи. Единствено, ние като
въртяхме по хотела да искаме да се срещнем с ***, Б. ни каза много да не се
напъваме, за да не се обади *** на
бодигардите. Това беше. Със С. ходихме до І РПУ да подаваме жалба, че се
опитваме да се срещнем, обаче ни заплашват. Дежурният каза: „Ако има нещо,
обадете се, ще дойдем веднага“. И това беше. Това се случи декември 2017 г.,
може би 18-ти,19-ти, 20-ти, дните преди Коледа. Тогава работех в „Импулс“, при С.Д.. Сега в момента работя в „Адлер“.
Съдът кредитира
заявеното от свидетеля, който споделя непосредствените си впечатления за лично
възприети факти подробно, логично и обосновано, като към настоящия момент не
работи при ответника и няма основание да му се откаже вяра, още повече, че
показанията му не са изолирани, а в съответствие дори със становищата на
страните и логиката на развилите се след „развалянето“ отношения.
Наред с това по този
спорен въпрос ответникът твърди отрицателния факт, че след „развалянето на
договора“ не му е предоставен достъп на обекта да довърши възложените му СМР,
който освен че сам по себе си не подлежи на доказване, тъй като на установяване
подлежат положителните факти, които го изключват, е и напълно логичен в
ситуация на едностранно преустановяване на облигационната връзка от
възложителя, който щом упражнява това свое право, то очевидно не желае
запазване на правоотношението и престиране по него за в бъдеще. Именно за това
и не отправя покана за доброволно изпълнение в предоставен срок. Всъщност
ищецът и не твърди да е поканил ответника да изпълни работите, а, че е
прекратил договорната връзка с изявлението си от 19.12.2017г, в което изрично е
посочено, че това се прави без предизвестие на основание упражнено право по
т.23.2 от договора. И да има покана, тя е за среща между търговските дружества
за доброволно уреждане на последиците от развалянето, а не за предоставяне на допълнителна
възможност за изпълнение на СМР на обекта. Поради това и да се твърди нещо
различно в показанията на свидетелите на ищеца – св. М., /че достъп на
служителите на ответника никога не е отказван/ и съответно св. В., /че имали достъп
до обекта, даже имали фургони, където да обядват“, то освен че е напълно
неконкретизирано и не изпълва необходимостта от пълно и главно доказване на
подобен факт, противоречи на подробните показания на св. З., на становищата на
страните по делото, вкл. тези на самия ищец, а и на правната и житейска
логика.
Следователно не е
налице виновно неизпълнение на договора от страна на ответника, водещо до
възможност за едностранното му разваляне от страна на възложителя, а се касае
до своеобразен отказ от договорната връзка от страна на последния, който обаче
не води до вземане в неговия патримониум в обема на заявената претенция, а до
други законни последици, които не са предмет на настоящия спор.
При наличието на валидно породена и
непрекратена по надлежен начин облигационна връзка и останалите, заявени при
условията на евентуалност, претенции са неоснователни, тъй като те също
предполагат липса на основание за престацията /изначална или неосъществена/,
т.е. визират отново хипотези на извъндоговорен източник на задължения, породени
от института на неоснователното обогатяване, а не договорни права, задължения и
престации по валидни правоотношения. Още повече, че тези две хипотези покриват
съвсем различен фактически състав. Така чл. 55, ал.1, предл.първо ЗЗД – получаване без основание или
при първоначална липса на основание, предполага хипотеза, при която фактически
е дадено нещо при липса на сключен договор или при нищожен такъв, като една от
страните е престирала фактически, мислейки, че изпълнява валидно договорно
задължение. Липсата на основание следва да е налице към момента на самото
получаване – когато се престира при начална липса на правоотношение, въз основа
на нищожен акт или след унищожаването му. Очевидно настоящият случай не е
такъв, тъй като всичко престирано е на валидно договорно основание.
Съответно чл. 55, ал. 1, предл. второ ЗЗД – неосъществено
основание, предполага, че престацията е извършена с оглед на очаквано в бъдеще
основание, което не е могло да бъде осъществено – например при двустранен
договор, ако задължението на едната страна се погаси поради невъзможност за
изпълнение; при сделки под отлагателно условие, ако то не се сбъдне и други
подобни хипотези. Очевидно и тази хипотеза не е налице в разглеждания случая,
тъй като правното действие на договора е надлежно породено, като всичко
престирано е по него.
В обобщение, независимо коя от
посочените хипотези е налице, т.е. дали е било дадено нещо при първоначална
липса на основание или при неосъществено, или отпаднало основание, все се касае
за престиране без основание, какъвто не е процесният случай, почиващ на валидно
породила правното си действие облигационната връзка, която не е отпаднала с
обратно действие и в изпълнение на която е давано и изпълнявано от насрещните
страни – съдоговорители.
Поради това всички претенции –
главна и евентуални, са неоснователни и ще се отхвърлят.
При този изход на делото и
претенцията за това на ответника се следват разноските по делото, които се
установяват в размер на общо 3 235
лв – за адвокатско възнаграждение в размер на 2 400 лв и депозити за
вещо лице, съобразно списък на разноските на л. 820 и доказателствата за
действително направен разход в този размер.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от ********** ООД /с предишно наименование и
правноорганизационна форма *****ЕООД/ ЕИК *****против „ИМПУЛС МД” ООД,
ЕИК: ********* искове за заплащане на сумата от 93 748.71 лв.,
представляваща надплатена авансово сума на
отпаднало основание - развален
договор за строителство от 26.10.2017г., сключен между страните по делото, съгласно
който ответникът - изпълнител се е задължил със свои сили и средства и на свой
риск, в сроковете и при условията на договора да извърши строително-монтажни
работи /СМР/, а именно: изграждане на обект на Възложителя - „Производствено
предприятие за биологични сладка, конфитюри и биологични студено - пресовани
масла” в УПИ VI-018270 (поземлен имот №18345), масив 18, местност „Живака” в с.
Белащица, община Родопи, съгласно издадено Разрешение за строеж №
376/29.10.2015г., поради виновното му неизпълнение от страна на ответника -
изпълнител, евентуално платена без основание или евентуално платена на неосъществено
основание, ведно с мораторно обезщетение за забава плащането на
главницата в размер на 9 531.88 лв.,
за периода от 30.12.2017г. - 10 дни след разваляне на договора до 30.12.2018г.
- датата на предявяване на исковата молба, както и законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба, до
окончателното изплащане на главницата.
ОСЪЖДА
********** ООД /с предишно наименование и правноорганизационна
форма *****ЕООД/ ЕИК *****да
заплати на „ИМПУЛС МД” ООД, ЕИК: ********* сумата от 3 235 лв – разноски по делото.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: