Р Е Ш Е Н И Е
№ 205
гр.
Велико Търново, 13.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, в публично съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет
и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА КОСТОВА
ЕВТИМ БАНЕВ
При
участието на секретаря М.Н.и прокурора от ВТОП Светлана Иванова разгледа
докладваното от съдия Калчев касационно
НАХД № 10185/2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63в
от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано
е по касационна жалба на *** Р.И. от ВТАК като пълномощник на З.К.С. ***, срещу
Решение № 92/23.05.2023г. по НАХД
№ 67/2023 г. на
Районен съд-гр. Горна Оряховица, с което е потвърдено НП № 22-0268-001037 от
16.11.2022 г., издадено от началник сектор в ОДМВР Велико Търново, РУ Горна
Оряховица. Според касатора решението е неправилно поради нарушение на
материалния закон. Счита, че описанието на нарушението не отговаря на
изискването на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като разпоредбата на чл. 175,
ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е следвало да бъде посочена като нарушена. Твърди, че са
изпълнени всички изисквания за идентификация на превозното средство, тъй като за
МПС има издадени изрядни документи и регистрационни табели именно за този лек
автомобил. Развива съображения, че деянието не е извършено виновно, а е налице
хипотезата на чл. 14, ал. 2 от НК, тъй като не са налице доказателства
касаторът да е знаел за изтеклия срок на валидност на табелите, издадени в
Германия. По тези съображения, доразвити в съдебно заседание, се иска отмяната
на решението на районния съд и на наказателното постановление.
Ответникът
по касационната жалба – началник сектор в ОДМВР Велико Търново, РУ Горна
Оряховица, не взема становище по жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за неоснователност на
жалбата.
Настоящият
състав на Административен съд – Велико Търново, като прецени допустимостта и
основателността на касационната жалба, както и след служебна проверка, на
основание чл. 218, ал. 2 от АПК, за валидност, допустимост и съответствие на
решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема
следното от правна страна:
Жалбата
е подадена от надлежна страна-участник във въззивното производство, в законния
срок, до компетентния съд, което я прави допустима.
Съгласно
чл. 63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу
решенията на съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК свежда
предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението,
но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира
касационната жалба за неоснователна, по следните съображения:
С
Решение № 92/23.05.2023г. по НАХД
№ 67/2023 г. на Районен съд-гр. Горна Оряховица е потвърдено
Наказателно постановление № 22-0268-001037 от 16.11.2022 г., издадено от
началник сектор в ОДМВР Велико Търново, РУ Горна Оряховица, с което на З.К.С. на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания -
глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца, за това, че е нарушил чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и са отнети 10 контролни
точки на основание Наредба № Із-2539/17.12.2012 г. на МВР; на основание чл.
183, ал. 1, т. 1 пр. 1 и 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание –
глоба в размер на 10 лева, за това, че е нарушил чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП;
на основание чл. 185 от ЗДвП му е наложено административно наказание – глоба в
размер на 20 лева, за това, че е нарушил чл. 70, ал. 3 от ЗДвП.
За
да постанови този резултат съдът е приел от фактическа страна, че на 31.10.2022
г. около 16:30 часа в гр. Лясковец, по ул. "Максим Райкович" до № 27
в посока гр. Долна Оряховица, З. С. управлявал лек автомобил "Рено Меган
Сценик", собственост на сина му К.З. С. с
рег. № *** с изтекъл
срок на валидност на 02.09.2022 г. и без включени светлини. Водачът бил спрян
за проверка от полицейски органи, като С. не носел документи, включително СУМПС
и контролен талон. Против жалбоподателя бил съставен АУАН серия АД №
255309/31.10.2022 г. за констатираните нарушения по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, чл.
100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 70, ал. 3 от ЗДвП. АУАН бил връчен на С. на
същия ден за запознаване със съдържанието и подписан без възражения, като в
срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са направени писмени възражения по акта. Въз
основа на АУАН е издадено процесното наказателно постановление.
При тази фактическа обстановка районният съд
е приел, че при издаването на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални
нарушения. Изложил е мотиви, че неточното посочване в АУАН на собственото име
на жалбоподателя /З. вместо З./ не е съществено нарушение на процесуалните
правила, тъй като жалбоподателят е достатъчно индивидуализиран чрез бащино и
фамилно име, единен граждански номер и точен адрес. Посочил е, че на посочените
дата и място жалбоподателят безспорно е управлявал лек автомобил "Рено
Меган Сценик" с рег. № ***, който не
бил регистриран по надлежния ред, тъй като на 02.09.2022г. е изтекъл срока на
валидност на издадените немски транзитни регистрационни табели. Този срок
бил отбелязан в издаденото към тях немско СРМПС, част 1 и част 2 с № GL 236545
r) DU-S-0-216/22-00394, както и на самите регистрационни табели /в червеното
поле в дясната част на същите/, и същият е изтекъл преди установеното
управляване на автомобила от жалбоподателя, без собственикът да е извършил
постоянна регистрация на МПС според изискванията на чл. 12 и сл. от Наредба №
I-45/24.03.2000 г. или да е поискал издаването на нови в съответствие с чл. 27,
ал. 4 от същата наредба.
Според въззивния съд временните регистрационни табели не са безсрочни, а
на същите, както и съпътстващите ги документи е указан техния срок на
валидност. С изтичането на указания срок, временните регистрационни табели
стават невалидни, като срочността на правото е отразена в официалния
удостоверяващ правото документ, както и на самите регистрационни табели. Във
връзка със субективната страна на деянието ГОРС не е кредитирал обясненията на
жалбоподателя, че не е знаел за изтеклия срок за регистрационните табели, като
в тази връзка се е позовал на показанията на св. С., според които
жалбоподателят е заявил пред свидетеля, че номера му е изтекъл и знаел, че е
изтекъл. Съдът е посочил, че дори да се приеме, че жалбоподателят не е знаел,
че валидността на регистрационните табели е изтекла, нарушението е извършено
виновно във форма на вината – непредпазливост. Обстоятелството, че С. не знае
немски език не го освобождава от задължението като водач на МПС да извърши
превод на придружаващите автомобила документи и да управлява по пътищата за
обществено ползване МПС, което е регистрирано по надлежния ред. Предвид
изложеното въззивната инстанция е приела, че жалбоподателят е осъществил
състава на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, при което правилно са му наложени наказания
по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, в минималните предвидени в закона размери.
По
отношение на останалите нарушения ГОРС е приел, че на горепосочените дата и
място жалбоподателят е управлявал коментирания лек автомобил и като водач на
МПС не е изпълнил задължението си да носи свидетелство за управление на моторно
превозно средство от съответната категория и контролния талон към него, както и
задължението си да се движи с МПС през деня с включени светлини за движение
през деня или с къси светлини. По този начин жалбоподателят е нарушил
разпоредбите на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 70, ал. 3 от ЗДвП, поради
което правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност по чл.
183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и 2 от ЗДвП и чл. 185 от ЗДвП.
При
така установеното от правна и фактическа страна, настоящата инстанция намира,
че в производството по постановяване на оспореното решение не са допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила и не е налице нарушение на
материалния закон. При пълен и всеобхватен анализ на събраните по делото
доказателства Горнооряховският районен съд е достигнал до правни и фактически
изводи, които се споделят изцяло от настоящия касационен състав и не следва да
бъдат повтаряни на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Съдът е изяснил
напълно фактическата обстановка по делото, събрал е релевантните за изясняване
на спора факти, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с
възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи.
Несъгласието на страната с мотивите на съда не обосновава неправилност на
съдебния акт.
Неоснователно
е възражението в касационната жалба за неправилно квалифициране на нарушението.
Правилно е посочена нарушената материална норма на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП,
съгласно която по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само
моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. Правилно е посочена и съответно
относимата санкционна норма, тази по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. Посоченият
текст от ЗДвП регламентира вида и размера на санкцията на водач, който
управлява нерегистрирано МПС, за разлика от посочената като нарушена правна
норма на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, която указва задълженията към водачите във
връзка с регистрацията на МПС.
Неоснователно е възражението
на касатора, че са изпълнени всички изисквания във връзка с регистрацията и
идентификацията на превозното средство. По делото не се оспорва и опровергава
обстоятелството, че транзитните немски регистрационни табели на управляваното
от касатора МПС са били с изтекъл срок на валидност, като в подобни случаи
законодателят приравнява на липса на съответната валидна регистрационна табела
– чл. 27, ал. 5 от Наредба № I-45/24.03.2000 г. Съдът не споделя твърдението на
жалбоподателя, че към датата на установяване на нарушението водачът притежавал
валидни, макар и с изтекъл срок регистрационни табели за МПС. Законодателят е
приел, че преди изтичане на срока на временните регистрационни табели същите
следва да бъдат сменени с постоянни такива или да се издадат нови временни такива,
което безспорно не е сторено. При липсата както на валидни регистрационни
табели, така и на регистрация на автомобила в България, правилно е прието, че
касаторът е управлявал нерегистрирано МПС.
Неоснователно
е и възражението за недоказаност на деянието от субективна страна. След като
касаторът е управлявал МПС, което не е негово, е следвало да се увери, че
поставените транзитни регистрационни табели не са с изтекъл срок на валидност. Самият
срок е посочен на самите табели и за това не е необходимо владеене на немски
език, а е достатъчно е да се познава идентичната разпоредба на чл. 29, ал. 4 от
Наредба № I-45/24.03.2000 г. Още повече, от показанията на св. Л. С., за които
няма основание да не бъдат кредитирани, е видно, че касаторът е имал ясно знание
за факта, че срокът на валидност на табелите е изтекъл към момента на
управление на превозното средство.
По
отношение на нарушенията на чл. 100, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 3 от ЗДвП
касаторът не излага конкретни възражения. При извършената служебна проверка се
установи, че решението на ГОРС е правилно и в тази му част.
По
изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение не страда от
пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и
законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 92/23.05.2023г. по НАХД
№ 67/2023 г. на
Районен съд-гр. Горна Оряховица.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.