№ 1944
гр. София, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Михаил Ал. Малчев
ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20211100505868 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 25. 11. 2020 год., постановено по гр. д. № 1532/2019 год. на СРС І ГО 49 състав, е признато за
установено, че В. Б. Д. дължи на Т.С. ЕАД сумата от 2493.18 лева цена на незаплатена топлинна енергия за исков
период, посочен, и сумата от 47.48 лева, цена на дялово разпределение за посочен исков период, със законна
лихва от 18. 12. 2017 год. до изплащане на вземането; в останалата част претенциите са отхвърлени. Съобразно
изхода разпределени са разноските по делото.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната на ищеца Т.С. ЕООД.
Въззивната жалба изразява недоволство на ответницата от решението в тази му част, подадена в срок, редовна,
поради което следва да бъде разгледана по същество. Твърди се в нея, че решението е неправилно, претенцията не
е доказана по основание и по размер.Поддържа се, че ответницата, след като е собственик на имота, не означава,
че е потребител на топлинна енергия. Неправилно е приложена погасителната давност, поради издадена
изравнителна сметка, представена по делото.Липсват точни данни за доставена топлинна енергия по качество и по
количество. Иска се уважаване на жалбата с отмяна на решението в обжалваната част и да се отхвърлят
претенциите на дружеството.
В отговор дружеството се поддържа, че мотивите на решението са подробни и съобразно константната практика
на съдилищата по този тип спорове, мотивирано и обосновано в обжалваната част, възраженията са несъществени
и необосновани.Иска се отхвърляне на жалбата като неоснователна, с претенция за разноски, и юрисконсултско
възнаграждение по делото.
Постановено е разпореждане по чл. 267 ГПК на 14. 06. 2021 год.
Постъпила е молба от 26. 05. 2022 год. от дружеството с повторение на изложението в отговора на въззивната
жалба.
Особеният представител е депозирал молба на 27. 05. 2022 год., която е бланкетна, с поддържане на въззивната
жалба.
1
В открито съдебно заседание страните не се явяват и не се процесуално представляват.
Отговор от трето лице помагач не е депозиран по делото.
Нови доказателства под хипотезите на чл. 266 ГПК не са заявени от страните пред въззивния съд.
Съдът е приключил съдебното дирене, поради това, че страните не са заявили нови доказателствени искания.
Въззивната жалба на ответника против основното решение е депозирана в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, против подлежащ на такова обжалване съдебен акт,
поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
При осъществяване на служебната проверка съдът намира обжалваното решение да е валидно, в обжалваната му
част – да е правилно, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото с въззивната жалба на ответниците, във
връзка с което, поради покриване на крайните изводи на настоящия съдебен състав с тези на районния съдия, с
настоящите се препраща към мотивите на първоинстанционния съд, съобразно предоставената от законодателя
възможност по смисъла на чл. 272 ГПК, наред с което и следното :
С въззивната жалба ответницата изразява становището си решението, което атакува частично, да е неправилно,
претенцията да не е доказана по основание и по размер.Поддържа се, че ответницата, след като е собственик на
имота, не означава, да е и потребител на топлинна енергия. Неправилно е приложена погасителната давност,
поради издадена изравнителна сметка, представена по делото. Липсват точни данни за доставена топлинна
енергия по качество и по количество.
Оплакванията са неоснователни. Мотивите на районния съдия са конкретни, обстойни и правилни, като напълно
съответстват на диспозитива на решението. Въззивникът не посочва в какво точно се изразява
некореспондирането на фактите и доказателствата по делото с крайните изводи на съда в диспозитива на
съдебния акт, вследствие на което възражението се преценява да е несъстоятелно изцяло. Неоснователно е
възражението на въззивника за недоказаност на претенцията по размер, поради липса на фактури и кредитни
известия. Дължи се цената на реално потребената топлинна енергия, която се установява от вещото лице по СТЕ,
а не сумата, фактурирана от ищеца, тоест прогнозното потребление.
Съществено нарушение на съдопроизводствените правила не се констатира от въззивния съд, който действа при
условията на ограничен въззив.
Доколкото въззивникът ответник иска отмяна на решението бланкетно, то въззивната проверка следва да се
ограничи до посочените въпроси, за които въззивната съдебна инстанция следва да следи служебно, при която
служебна проверка се установи, че първоинстанционното решение е валидно и е допустимо в обжалваната част,
тъй като обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му от закона
правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно, предвид изискванията на
процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение в обжалваната част не се установяват и
нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на искане,
/такива не се и твърдят с жалбата/, поради което първоинстанционното съдебно решение е и допустимо - на
ответника е дадена възможност за становище по искането, с което съдът е предоставил равни възможности на
страните за участие в производството и е постановил съдебно решение по смисъла на закона.
При постановяване на първоинстанционното съдебно решение не са нарушени императивни материалноправни
норми, по останалите въпроси въззивният съд се позовава на предоставената му от законодателя правна
възможност, регламентирана за това с разпоредбата на чл. 272 ГПК.
В открито съдебно заседание ССЕ и СТЕ са приети без оспорване и без въпроси от страните.
Производство по чл. 200 ГПК не е проведено, поради липса на хипотеза по чл. 200 ал. 3 ГПК, изр. 2 на която
разпоредба гласи, че оспорването можи да бъде направено докато трае изслушването. Такова оспорване няма от
страна на ответницата.
Съгласно чл. 202 ГПК, съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с
другите доказателства по делото. Последното е сторил правилно районният съдия в мотивите на обжалваното
решение в установителната му част, която на свой ред изцяло е съответна на изводите на съда и диспозитива на
решението.
2
Експертното заключение установява точното количество доставена, потребена и незаплатена топлинна енергия.
Липсва проведено рекламационно производство по отношение качеството на същата, а не се и твърди наличие на
такова. Вследствие на това твърдението на въззивника претенцията да не е доказана по основание и по размер,
съответно липсват точни данни за доставена топлинна енергия по качество и по количество, е несъстоятелно и
недоказано.
Районният съдия е приложил правилно погасителната давност, като е съобразил съотношението 18. 12. 2017 год.
датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК и исковия период. Според задължителни за съдилищата
разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2011 г., ОСГТК, понятието
"периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чието падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този
смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички
гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането,
като при срочните задължения давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника
и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след
покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало - чл. 114, ал. 2 ЗЗД.
Следователно за всяка една от претендираните от ищцовото дружество главници, касаещи горепосочения период,
тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтича срокът за тяхното заплащане.
Ответницата като собственик на имота, което не е спорно по делото обстоятелство, е потребител на ТЕ според
Закона за енергетиката. Съобразно чл. 153. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) ГПК, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. От безспорните по
делото доказателства следва да се направи извод, че съществува договорно правоотношение, касаещо продажба
на топлинна енергия, ищецът е доказал с тях доставката на количеството топлинна енергия за процесния период,
установил е и цената на енергията.
Други оплаквания и възражения бланкетната въззивна на ответника жалба не съдържа, поради което в рамките й
настоящият въззивен съдебен състав я намира за изцяло неоснователна.
Изложеното дотук обуславя потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната част.
При съвпадане на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд по отношение на
искането, въззивната жалба на ответника следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а
обжалваното с нея решение на Софийски районен съд в неблагоприятната за въззивника ответник част следва да
бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото, на жалбоподателя разноски не се следват и не се присъждат.
Въззиваемият ищец е претендирал разноски, в размер на 200 лева юрисконсултско възнаграждение, което му се
следва с оглед и на процесуалното му поведение, подаване на писмен отговор на жалбата и молба от 26. 05. 2022
год.,
Настоящето решение не подлежи на касационно обжалване, предвид предвиденото в чл. 280 ал. 3 ГПК,
ограничение.
По изложените мотиви и на основание чл. 271 ал. 1 ГПК, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВРЪЖДАВА решение от 25. 11. 2020 год., постановено по гр. д. № 1532/2019 год. на СРС І ГО 49 състав, в
3
обжалваните части.
ОСЪЖДА В. Б. Д. с ЕГН **********, да заплати на Т.С. ЕАД, ЕИК ****, 200 лева юрисконсултско
възнаграждение за един юрисконсулт пред въззивната съдебна инстанция.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на Т.С. ЕООД – фирма за дялово разпределение и трето лице
помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4