Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Ихтиман, 18.11.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ИХТИМАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори състав, в публично заседание на двадесет и
пети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
Ивайло Йорданов
при секретаря Адриана Хаджипеткова, като разгледа докладваното от съдията Йорданов НАХД № 284 по описа за
2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по чл. 59 и сл. от ЗАНН
“СИНХРОН ИНВЕСТ” ООД ЕИК … със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. “Д. Манов” № 75, вх. В, ет. 2, ап. 6, представлявано
от Г.В. Б. е обжалвало наказателно постановление № 356/24.10.2017 г. на Началника на митница
Столична, с което за извършено нарушение на чл. 112, ал. 1 ЗАДС е наложена
имуществена санкция в размер на 6278,78 лева, представляваща двойният размер на
неначисления акциз, както и за нарушение на чл. 126а, ал. 1 ЗАДС е наложена имуществена
санкция в размер на 500 лева..
В жалбата се твърди, че не е било извършено
административно нарушение, тъй като не е
имало липса на винен дестилат, а същият е бил вложен в производствения процес
Въззиваемата страна,
редовно призована, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Твърди
се, че жалбоподателят не е ангажирал доказателства за това какви количества
акцизни стоки са били вложени за купажиране. Сочи се, че липсващото количество
акцизни стоки се приравнява на освобождаване за потребление
Съдът, като обсъди
доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, по отделно и в
тяхната съвкупност и съобразно с чл. 14 и 18 от НПК, приема за установено
следното:
Съобразно представения по
делото удостоверение за регистрация № 23/14.04.2016 г. “СИНХРОН ИНВЕСТ” ООД ЕИК……
е вписано в регистъра на производителите на спирт, дестилати и спиртни напитки,
като на дружеството е издаден и лиценз за управление на данъчен склад № 245
/30.08.2006 г.
В периода от 24.02.2017 г. до 01.03.2017 г. в
данъчния склад, находящ се в гр. Костенец, ул. „Пчелинска“ № 1 била извършена
проверка по спазване на разпоредбите на Закона за акцизите и данъчните складове
от страна на служители на Митница Столична Били проверени наличните количества на акцизни
стоки в склада чрез преброяване на бутилираните напитки, съдържащи готова
продукция, а количеството на стоките в наливно състояние – чрез отчитане или
измерване на стоките в съдовете. За целите на проверката била представена
справка от „Дневника складова наличност“ и справка от показанията на всички
средства за измерване в точките за контрол, които са регистрирани в склада.
Извършено било съпоставяне на данните между
„Дневника складова наличност“ и физически установените наличности в данъчния
склад, при което е установена липса на 437,956 литра винен дестилат, липса
213 488,123 л червено вино, както и 1 569,10литра ракия в повече.
За проверката бил съставени протоколи от
24.023.2017 г., от 25.02.2017 г. /придружен с опис на установените наличности/,
от 27.02.2017 г. /придружен с опис на установените наличности и от 01.03.2017
г. /придружен с опис на установените наличности.
Била извършена допълнителна проверка, като на
26.04.2017 г. бил съставен АУАН 0 187, в който е прието, че „Синтхрон
Инвест“ ООД е било задължено да начисли акциз с издаване на данъчен документ по
чл. 84, ал. 1 АЗДС за установени липси на винен дестилат в количество 437,956
литра с алкохолно съдържание 65 % vol и червено вино наливно в количество 213 488,123
л., но не го е направило, като е осъществило състава на чл. 112, ал. 1 ЗАДС.
Освен това е осъществило и състава на чл. 126а, ал. 1 ЗАДС, тъй като не е
вписало в материалната отчетност установената в повече ракия в количество
1569,10 л. 40 % vol
Констатациите в
акта са потвърдени от показанията на актосъставителя Д.Д. Според
свидетеля в помещението, в което се е извършвало купажиране в склада не се е
установило наличие на акцизна стока. Тези обстоятелства са потвърдени и от
свидетеля по акта К.В.
В хода на съдебното следствие е разпитан и св. М.
С., който също е участвал в извършване на проверката и според когото са били
проверени всички помещения в склада, в които се съхраняват акцизни стоки,
включително и купажното помещение
От показанията на св. Д., който е служител в
предприятието, се установява, че дневникът за складова наличност се води от
счетоводството, на което се подават готовите купажи, а за процеса на
производство се водят технологични дневници
От заключението на допуснатата съдебно счетоводна
експертиза се установява, че на 19.01.2012 г. в склада са получени 3952,902 л
винен дестилат при 65 % vol. В
счетоводството на дружеството не е отчетена продажба на винен дестилат. Вещото
лице е отчело представен акт за купаж № 9 от 22.02.2017 г., съгласно който от
437,955 л винен дестилат с алкохолно съдържание 65 % vol е получен 711,677 л
ракия гроздова лозова с 40 % vol, която е отчетена а 08.03.2017 г.
От представения по делото ревизионен ак № …… г.,
ведно с ревизионен доклад към него, се установява, че на “СИНХРОН ИНВЕСТ” ООД
ЕИК ………. е била извършена ревизия от страна на Митница Столична за периода от 01.01.2012
г. до 28.11.-2017 г., при която н са установени данъчни задължения, произтичащи
от липси.
Въз основа
на съставения АУАН е издадено и
атакуваното наказателно постановление № 356/24.10.2017 г., в което
административнонаказващият орган след изследване на фактическите положения,
отразени в акта и след обсъждане на направените възражения е приел, че жалбоподателят не начислил акциз
на установена липса на акцизни стоки, с
което е допуснал нарушение на чл. 43, ал. 1, т. 1, вр. чл. 84, ал. 23 и ал. 7,
вр. чл. 20, т. 8 ЗАДС и е осъществен съставът на административното нарушение на
чл. 112, ал. 1 ЗАДС, като е наложена имуществена санкция в размер на 6278,78
лева, а за нарушението по за а чл. 126а, ал. 1 ЗАДС е наложена имуществена
санкция в размер на 500 лева..
Съобразно представената служебна бележка от
директора на дирекция „Акцизи“ размерът
на дължимия акциз за 437,956 литра винен дестилат възлиза на 3131,39 лувя я зя виното не дсе дължи акциз.
В хода на съдебното следствие са представени от
страна на въззиваемата страна са представени надлежни доказателства относно
материалната компетентност както на актосъставителя, така и на наказващия
орган.
При така установеното от фактическа страна съдът
достигна до следните правни изводи:
Актът и наказателното
постановление са издадени от териториални и материално компетентни органи.
Съдът намира, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са били
допуснати такива съществени нарушения на процесуалните правила, които да
обосноват незаконосъобразността на наложеното административно наказание.
По същество обаче жалбата се явява частично основателна.
В атакуваното наказателно
постановление като основание за налагане на наказанието е посочена санкционната
норма на чл. 112 ал. 1
ЗАДС,
според която лице, което, като е задължено, не начисли акциз, се наказва с
имуществена санкция в двоен размер на неначисления акциз, но не по-малко от 500 лева. За да е
осъществен съставът на посоченото административно нарушение е необходимо по
несъмнен начин да е установено основанието за начисляване на акциза и впоследствие
неизпълнение на задължението за неговото начисляване.
От обективна страна административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя се основава на извършена проверка от митническите
органи, в резултат на която е прието, че нарушителят е бил длъжен да начисли
акциз, и не е сторил това. Съобразно чл.
110, ал. 3 ДОПК проверката е съвкупност от действия на органите по приходите
относно спазването на данъчното и осигурителното законодателство, като с
проверка могат да се установяват определени факти и обстоятелства от значение
за задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски, но не се
установяват задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски на
проверяваното лице. От своя страна в ал. 2 на чл. 110 ДОПК е предвидено, че
ревизията е съвкупност от действия на органите по приходите, насочени към
установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, т.е.
за да бъде установена липса, която да е основание за начисляване на акциз е
било необходимо да бъде осъществена ревизия на лицензирания складодържател,
каквото е и становището на директора на дирекция „Последващ контрол“ в
представената служебна бележка.
Съобразно обстоятелствената част на наказателното
постановление дружеството – жалбоподател е санкционирано за това, че не е начислило
акциз при условията на чл. 20, ал. 2, т. 8 ЗАДС, съгласно която разпоредба задължението за заплащане на акциз възниква от датата на
освобождаване на акцизните стоки за потребление, а установяването на липси на стоки, за които се дължи акциз е приравнено на освобождаване на
потребление. От тълкуването на посочените разпоредби може да се направи
извод, че за да възникне задължение за заплащане на акциз в хипотезата на чл. 20, ал. 2,
т. 8 ЗАДС
следва задълженото лице да е получило в данъчния склад акцизни стоки и да е
установена липсата им. Наказващият орган е приел, че лицензираният
складодържател съобразно чл. 43, ал. 1, т. 1 ЗАДС е бил длъжен да начисли акциз
на датата, на която е станал дължим, с издаване на данъчен документ по чл. 84,
ал. 3, вр. ал. 1 ЗАДС. От своя страна чл. 87, ал. 7 ЗАДС предвижда, че
акцизният данъчен документ се издава на датата, на която акцизните стоки са
освободени за потребление по смисъла на чл. 2, ал. 2 ЗАДС.
Съдът приема, че от момента на установяване на
липсата за дружеството е възникнало задължението за начисляване на акциз, като по
делото липсват доказателства тези липси да са били известни на жалбоподателя
преди извършване на проверката. В този смисъл, според настоящия състав, до
момента на проверката, при която е констатирана липсата не е съществувало
основание за начисляване на акциза, още по-малко за неговото заплащане. Това се
извежда и от разпоредбата на чл. 84, ал. 7 ЗАДС, съобразно която акцизен данъчен документ се издава на датата, на която акцизните стоки
са освободени за потребление по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗАДС, като в
хипотезата на т. 8 на цитираната разпоредба АДД следва да бъде издаден едва
след фактическото констатиране на липсата. Макар и законът да презюмира
наличието на липса при разминаване между фактическата и отчетената наличност
съобразно чл. 103б, ал. 3 ЗАДС, то тази презумпция касае констатацията за наличието
на липса с данъчни цели, но не и за осъществяване на състава на
административното нарушение по чл. 112, ал. 1 ЗАДС.
На дружеството е била извършена ревизия, в която е
включени и проверявания период, при която не са констатирани данъчни задължения,
произтичащи от липси
Затова според настоящия състав в хода на
производството от фактическа страна бе доказано единствено, че е
налице разминаване между фактическото количество суровини и е вписването в
складовата наличност. В случая липсата е установена към момента на
осъществяване на проверката от страна на митническите органи.
В този смисъл съдът приема, че е
недоказано твърдението на наказващият орган, че разминаването между
фактическата наличност на винения дестилат и червеното вино е с се дължи на
липса, поради което е неправилно е ангажирана отговорността на складодържателя.
Това означава, че в тази си част
атакуваното наказателно постановление е неказоносъобразно и следва да бъде
отменено.
В съставения АУАН и издаденото въз
основа на него НП се твърди, че, дружеството е било длъжно да впише в
материалната отчетност установените 1 569,10 литра ракия, но не е сторило
това в нарушение на чл. 79, ал. 1 ППЗАДС
Съгласно разпоредбата на чл. 79,
ал. 1 ППЗАДС в случаите на извършени
проверки от митническите органи установените количества се вписват в
материалната отчетност. Тези количества се посочват като начални складови
наличности от деня на извършената проверка, а съгласно ал. 2 - лицата по ал. 1
вписват отделно в отчетността стоките, обезпечени като доказателство по реда на
чл.
103, ал. 2 от закона или оставени на отговорно пазене от
митническите или други органи.
В случая в хода на
административнонаказателното производство отсъстват фактически твърдения, че
задължението на наказаното лице за вписване в материалната отчетност произтича
именно от извършената проверка. Нещо повече – нито в АУАН, нито в НП е посочена
дата на извършване на нарушението. Видно от материалите по делото проверката е
извършвана на 25.02.2017, г. 27. 02.2017 г. и 01.03.2017 г., като не е ясно на
коя именно дата е установено количеството ракия, която е следвало да бъде
вписана в материалната отчетност на дружеството.
Тези обстоятелства дават основание
на съда да приеме, че в тази си част атакуваното наказателно постановление е
незаконосъобазно, тъй като е дпуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, което е ограничило правото на защита на наказаното лице.
Водим от изложеното,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 356/24.10.2017 г. на
Началника на митница Столична, с което на СИНХРОН ИНВЕСТ” ООД ЕИК ………… със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. “Д. ..” № 75, вх. В, ет. 2, ап.
6, представлявано от Г. В. Б. за извършено нарушение на чл. 112, ал. 1 ЗАДС е
наложена имуществена санкция в размер на 6278,78 лева, представляваща двойният
размер на неначисления акциз, както и за нарушение на чл. 126а, ал. 1 ЗАДС е
наложена имуществена санкция в размер на 500 лева..
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Административен съд – София област на основанията, предвидени в НПК и по
реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс в 14 дневен
срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия:
(И. Йорданов)