№ 171
гр. София, 13.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:С.Я В. ТАЧЕВА
при участието на секретаря З.А.Ш
като разгледа докладваното от С.Я В. ТАЧЕВА Административно наказателно
дело № 20241110215946 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалван е НП № 24-4332-019686, издадено от Началник сектор на
СДВР, Отдел Пътна Полиция СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл.
182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на Н. И. И., с
ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на
1700 /хиляда и седемстотин/ лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 3 / три/ месеца.
Недоволна от НП е останал И., който го обжалва в срок. В жалбата
единствено се оспорва размера на превишаване на скоростта, като
жалбоподателят я определя като „несъразмерно висока“.
В съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован, явява се лично.
Пледира, че е невъзможно да е управлявал процесното МПС със скорост от
120 км.ч, тъй като посоченият булевард не е околовръстен път. Изразява
съмнение за наличие на техническа грешка по отношение на заснЕ.щото
устройство. Не отрича да е налице „повторност“. Моли съдът да отмени НП, в
случай, че прецени, че има основания за това.
ВъззиваЕ.та страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален
представител в съдебно заседание. От същата са депозирани писмени
1
бележки.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
На 15.03.2024 г. около 09:36 часа, жалбоподателят Ивано управлявал лек
автомобил марка „БМВ 540И ХДРАЙВ“, с рег. № ХХХХ, собственост на
„Уникредит лизинг“ ЕАД, с ЕИК ****** по ул. „Професор Марко Семов“ с
посока на движение от бул. „Климент Охридски“ към бул. „Андрей Сахаров“.
Срещу пощенска станция № 1784 автомобилът се е движил със скорост от 124
км/ч при ограничение от 50 км/ч, която се зачита като 120 км/ч след като е
приспаднат 3% толеранс в полза на водача. Нарушението било заснето със
систЕ. за видеоконтрол АТСС CAMS 1 1174ЗЕЕ, която към момента на
нарушението била преминала преглед за техническа изправност.
От доказателствата по делото се установява безспорно, че
жалбоподателят е наказан за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП с
ЕФ К6753012, влязъл в законна сила на 15.08.2023 г., а процесното нарушение
е извършено в едногодишния срок от наказването му.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на
събраните по делото доказателства: АУАН и НП, ведно със снимковия
материал; декларация по чл. 188 от ЗДвП, удостоверение за одобрен тип
средство за измерване, протокол от проверка от 18.01.2024г., както и от
останалите писмени доказателства /ЕФ, влязъл в сила на 15.08.2023г., справка
картон на водача и писмо от СО/, приети и приложени по делото по реда на чл.
283 от НПК.
Доказателствената съвкупност е вътрешно непротиворечива относно
подлежащите на доказване обстоятелства, поради което и per argumentum a
contrario от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК, подробен неин анализ не се
налага. Налице са надлежни доказателства за техническата изправност на
техническото средство за контрол на скоростта, както и за вида му.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при
издаването на оспорения НП не са допуснати съществени процесуални
2
нарушения – издаден е от компетентен административен орган, спазена е
формата за съставяне и съдържа всички необходими реквизити.
Нарушението е установено с техническо средство, проверено за
техническа изправност, тъй като от събраните доказателства по делото ясно се
вижда, че същото е годно за техническа експлоатация, с изряден режим на
работа.
Съдът намира, че е бил отчетен трипроцентовият толеранс. Това ясно се
вижда от съдържанието на снимката, където е отчетена скорост от 124 км в
час, а водачът е наказан за скорост от 120 км в час.
В хода на съдебното следствие се установи по несъмнен начин, че
жалбоподателят И. управлявал лек автомобил марка „БМВ 540И“, с рег. №
ХХХХ, собственост на „Уникредит лизинг“ ЕАД, с ЕИК ****** по ул.
„Професор Марко Семов“ с посока на движение от бул. „Климент Охридски“
към бул. „Андрей Сахаров“. Срещу пощенска станция № 1784 автомобилът се
е движил със скорост от 124 км/ч при ограничение от 50 км/ч, която се зачита
като 120 км/ч след като е приспаднат 3% толеранс в полза на водача.
Въз основа на установената фактическа обстановка настоящият състав
приЕ., че И. не е изпълнил задължението си по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП – да
съобрази скоростта си на движение с максимално позволената в рамките на
населено място (50 км в час, видно от писмо от Столична Община е, че няма
друго ограничение на скоростта).
По отношение на авторството, което и не се оспорва, се установява, от
декларация по чл. 188 от ЗДвП от 17.06.2024г.
Съставът на това нарушение урежда изпълнително деяние, което го
определя като нарушение на просто извършване, осъществявано чрез
противоправно действие.
На следващо място, описанието на нарушението също е сторено по
законосъобразен начин, защото от него може да се установи кога, къде, по
какъв начин и от кого е сторено. Т.е. от описанието му жалбоподателят може
еднозначно да разбере в какво е обвинен.
Тук следва да се отбележи, че правилно АНО е ангажирал отговорността
на И. за повторно нарушение, тъй като е видно, че същият е бил наказан за
същото по вид нарушение с влязъл в сила ЕФ К6753012, влязъл в законна сила
3
на 15.03.2023 г., а процесното нарушение е извършено в едногодишния срок от
наказването му, поради което квалифицирането на настоящото нарушение
като повторно е напълно правилно по силата на чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 6 от
ЗДвП.
Колкото до доводите в жалбата, че била възможна грешка при
установяването на нарушението, съдът намира, че принципно е възможно да
се случи грешка при установяване на нарушение от този тип, но от
доказателствата по делото не може да се установи никаква индиция да е
налице такава в конкретния случай, тъй като номерът на превозното средство,
неговият вид и ползвател, както и датата и мястото на нарушението се
установяват по безспорен начин, поради което за съда не съществува
основание да приеме това възражение за основателно.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк
умисъл, тъй като нарушителят е съзнавал, че е налице ограничение на
скоростта по силата на закона /общественоопасния характер на деянието/;
съзнавал е общественоопасните последици, а именно, че застрашава
обществените отношения, свързани с безопасността на пътя, но е неглижирал
настъпването на общественоопасните последици, при пряката си цел да
управлява МПС, с избрана от него самия скорост независимо от наличието на
изрично ограничение.
Предвиденото административно наказание „глоба“ е наложено в
законоустановения размер, като за съда не съществува възможност да
ревизира същия, като го измени /намали/, тъй като същият е фиксиран ясно в
закона.
За посоченото нарушение Законът предвижда и налагане на кумулативно
наказание лишаване от право да управлява МПС в размер на 3 месеца, каквото
е наложено на жалбоподателя.
Предвид посочените аргументи, съдът намира, че обжалваното НП е
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА НП № 24-4332-019686, издадено от Началник
сектор на СДВР, Отдел Пътна Полиция СДВР, с който на основание чл. 189,
ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 6 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП, на Н. И. И., с ЕГН **********, е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 1700 /хиляда и седемстотин / лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 / три/ месеца., като ПРАВИЛНО и
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5