№ 20797
гр. София, 12.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20241110108645 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба от процесуалния представител на ищеца „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, юрк. Атанасова, с искане за изменение на решението от
18.12.2024г. в частта за разноските, като бъдат намалени присъдените разноските за
адвокатско възнаграждение за исковото производството на насрещната страна до
размера от 400 лева при съобразяване отхвърлената част от исковете.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът В. Н. К. заявява становище за
неоснователност на молбата за изменение на решението в частта за разноските.
Постъпила е и молба от процесуалния представител на ответника В. Н. К. – адв.
А. И., с искане за изменение на постановеното по настоящото гр.д. № 8645/2024г. по
описа на СРС, 81 състав, решение от 18.12.2024г., в частта за разноските, като бъдат
присъдени разноски за осъществената адвокатска защита в заповедното
производство.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна по молбата „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД е депозирала отговор, като счита, че не следва да се
присъжда отделно възнаграждение за заповедното производство.
Съдът като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон,
намира за установено следното:
По молбата на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД: Депозираната по
делото молба е процесуално допустима, доколкото е подадена в срок от процесуално
легитимирано лице, поради което подлежи на разглеждане по
същество.
С постановеното по настоящото гражданско дело решение са отхвърлени
частично предявените от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД обективно и
субективно кумулативно съединени искове срещу ответника.
При този изход на спора, право на разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, има
ответника в производство, съобразно отхвърлената част. Такива са своевременно
поискани и присъдени в доказания по делото размер, съобразно представения договор
за правна защита и съдействие, служещ за разписка.
Същевременно съдът е пропуснал да се произнесе по своевременно
релевираното от ищеца възражение за прекомерност на така претендираните от
1
ответника разноски, отправено в последното по делото открито съдебно заседание.
Във връзка с направеното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът съобрази
следното:
Фактическите състави по чл. 78, ал. 1, 2, 3 и 4 ГПК предвиждат задължение на
страната, предизвикала спора, да възстанови разноските, които насрещната страна е
била принудена да направи по защитата си, и уреждат възможността тази деликтна по
характера си обективна отговорност да се ангажира с крайния съдебен акт в
зависимост от неговия изход.
С възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК задължената да възстанови разноските
страна поставя пред съда спор за обективните предели на отговорността си, с
твърдение, че насрещната съществено е надценила труда на своя адвокат. Ако за
другите разноски спорът е излишен, защото размерът им е определен от закона
(държавната такса) или от съда (по доказателствата), с възражението по чл. 78, ал. 5
ГПК се оспорва причинно следствената връзка на поведението на страната,
предизвикала спора, с размера на адвокатското възнаграждение, което насрещната
страна е уговорила и изплатила.
Отговорната за разноските страна е трето лице за правоотношението по
уговореното възнаграждение. Законът изключва възможността да се намеси в договор
между други (чл. 20а ЗЗД), като тази възможност не е налице и за съда. С преценката
по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът установява пределите/границите на деликтната отговорност
на страната, предизвикала спора (чл. 51, ал. 1, изр. 1 ЗЗД), като критерият е обективен.
С изискването заплатеното адвокатско възнаграждение да е „съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото“, преценката се концентрира
върху характеристиките на защитата, възложена по конкретното дело. С изискването
да е „прекомерно“, законът допуска уговореният паричен еквивалент да не съответства
на пазара, при който адвокатите уговарят възнаграждения за дела с подобна
фактическа и правна сложност, и отчита, че от страната не може да се изисква в
детайли да познава този специализиран и квалифициран пазар, нито да се очаква да
възложи защитата на адвоката, оценяващ най-ниско труда си.
В случай, че установи, че възнаграждението, към момента на сключване на
договора, е уговорено в съществено отклонение от мярката, наложена от този пазар,
съдът намалява отговорността на страната, предизвикала спора, до обичайния и
разумен размер.
Националният закон го задължава да отхвърли възражението по чл. 78, ал. 5
ГПК, когато установи, че адвокатското възнаграждение е уговорено в минимално
определения размер с Наредба № 1/09.07.2004 г., или макар възражението да е
основателно, да намали отговорността на страната, предизвикала спора, до минимално
определения размер.
Зачитайки решението от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 г., всеки
национален съд е длъжен да не прилага ограничението по чл. 78, ал. 5 in fine ГПК, но
само след и ако установи, че трудът на адвоката е бил съществено надценен.
Платеното в повече няма за причина поведението на страната, предизвикала спора. То
има за причина поведението на насрещната, която не е положила дължимата грижа, а
уговореното в повече остава в нейна тежест. /В този смисъл и определение №
2995/13.06.2024 г. по ч.гр.д. № 991 по описа за 2024 г. на ВКС, IV г.о./ .
В конкретния случай, съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност
на повдигнатия съдебен спор, неговата продължителност, реално осъществената от
2
упълномощения адвокат процесуална дейност, договореният размер за
представителство - 1000 лева се явява явно прекомерен.
С оглед на това, съдът намира, че следва да намали присъденото в полза на
ответника адвокатско възнаграждение до размер на сумата от 550 лева, която се явява
съразмерна на действителната сложност на делото при съобразяване материалния
интерес по същото.
С оглед на изложеното и на основание чл.78, ал. 3 ГПК, на ответника за
исковото производство, съобразно отхвърлената част от исковете се дължи сумата от
общо 465 лева /за осъщественото процесуално представителство и депозит за
експертиза/.
По молбата на ответника В. Н. К.:
Съдът намира, че искането е процесуално допустимо, доколкото същото е
направено от легитимирана страна в преклузивния срок. По същество е неоснователно
по съображенията, изложени в постановеното по делото решение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ по реда на чл. 248 ГПК решение № 22980/18.12.2024 г. по гр.д. №
8645/2024г. по описа на СРС, 81 с-в, в частта за разноските, като ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА размера на присъдените в полза на В. Н. К., ЕГН **********
разноски за исковото производство по чл. 78, ал. 3 ГПК, за заплатено адвокатско
възнаграждение и депозит за експертиза от 744 лева на сумата от 465 лева, дължима
от ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с вх. № 47984/11.02.2025г. по чл. 248 ГПК
от ответника В. Н. К., ЕГН **********, за изменение на решението от 18.12.2024г.,
постановено по гр. д. № 8645/2024г. по описа на СРС, 81 състав, в частта за
разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от
съобщаването му пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3