О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е
№ 118
гр. Пловдив, 22 януари 2021 год.
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І
отделение, ХIV състав, в закрито заседание
на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и първата година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ : ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от
съдията административно дело № 1673
по описа за 2019 година на
Пловдивския административен съд, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпило
е искане от председателя на Националното бюро за правна помощ (НБПП) за
присъждане в полза на бюрото на разноски за възнаграждение на адвоката,
осъществил правна помощ за процесуално представителство на жалбоподателя в
производството по настоящето дело № 1673/2019 г. пред Административен съд –
Пловдив в размер на 400 лв., определен с решение № ПВ –2590 – 17981 от 21.10.2020
г. на Националното бюро за правна помощ по представен отчет № 2590/2020 г. от адв. Н.Г.Т.. Иска се на основание чл. 189 от НПК и чл. 81
във вр. с чл. 78, ал. 7 от ГПК и чл. 27а от Закона за
правната помощ (ЗПП) присъждане на сумата и издаване на изпълнителен лист в
полза на Националното бюро за правна помощ.
Съдът
намира искането за отправено до надлежния съд, а именно Административен съд –
Пловдив като съдебна инстанция, е постановила
определението за предоставяне на правна помощ на жалбоподателя Р.И.С..*** в
настоящия си състав намира искането за неоснователно по следните съображения:
Съгласно
нормата на чл. 27а от ЗПП лицата, на които е предоставена правна помощ,
възстановяват на НБПП направените разноски само в определени със закон случаи,
какъвто не е процесния - лицето, на които е предоставена правната помощ е било
жалбоподател в първоинстанционното производство , като
правната помощ е предоставена на основание чл. 23, ал. 3 от ЗПП по преценка на
съда поради представени доказателства и преценка, че страната няма средства за
заплащане на адвокатско възнаграждение, а не в хипотезата на ал. 1 на тази
разпоредба поради задължително изисквана от закона адвокатска защита, резервен
защитник или представителство.
Предвид
посоченото е приложимо правилото на чл. 94 от ГПК във връзка с чл. 144 АПК за
безплатна защита и правна помощ.
Съдът
намира за неоснователно позоваването в
искането на нормата на чл. 189 от НПК, тъй като тази норма не е приложима субсидиарно в административния процес, както и на
разпоредбата на чл. 78, ал. 7 от ГПК предвид следното.
Както
беше посочено, съгласно чл. 27а ЗПП в определените със закон случаи лицата, на
които е предоставена правна помощ, възстановяват на Националното бюро за правна
помощ направените разноски. Административнопроцесуалният
кодекс не съдържа разпоредба, която да урежда дължимостта
на разноските за предоставена правна помощ. Поради това приложение следва да
намерят разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс. Съгласно чл. 94, ал. 1 ГПК правната помощ, състояща се в адвокатска защита, е безплатна. Само в
случаите на лишаване от вече предоставена правна помощ при условията на чл. 97,
ал. 1 ГПК, съдът осъжда получилото правна помощ лице да внесе всички суми от
плащането, на които е било освободено, а настоящият случай не е такъв.
Освен
това съгласно нормата на чл. 78, ал. 7
от Гражданския процесуален кодекс, която има отношение към възстановяването на
разноските за получена правна помощ и на която се позовава искателят,
съдържа две хипотези, а именно, когато претенцията на лицето, което е получило
правна помощ, бъде уважена изплатеното адвокатско възнаграждение се присъжда в
полза на Националното бюро за правна помощ, но настоящият случай не е такъв,
тъй като жалбата на лицето, което е получило правна помощ, е оставена без
разглеждане. Втората хипотеза визира специфичния случай на осъдително решение
срещу лицето, което е получило правна помощ, когато то дължи разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска, на в случая и тази хипотеза не е налице,
тъй като не е налице осъдително решение срещу лицето, получило правна помощ. След
като претенцията на лицето, получило правна помощ не е уважена, а спрямо него
не е налице осъдително решение, искането се явява неоснователно.
Освен
това разпоредбата има предвид разноските, които е направила по делото
противната страна, като участник в производството, който извод се налага както
от буквалното тълкуване на разпоредбата, така и от систематичното й място между
останалите алинеи на чл. 78 ГПК. Отношенията между НБПП, която не е страна в
производството по делото, а само осигурява безплатна адвокатска защита, и
страната, на която е предоставена помощ, са отношения, които стоят извън
проведеното съдебно производство и спрямо тях общите разпоредби на ГПК относно
разноските са неприложими.
Предвид
изложеното съдът намира искането за присъждане на разноски в полза на
Националното бюро за правна помощ в размер на 400 лв. за неоснователно и следва
да бъде оставено без уважение.
Воден
от горното, Административен съд - Пловдив, Първо отделение, ХIV състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ искане на Националното бюро за
правна помощ (НБПП) за присъждане на разноски за възнаграждение на адвокат Н.Г.Т.,
осъществил правна помощ за процесуално представителство на жалбоподателя Р.И.С.
в производството по административно дело № 1673/2019 г. пред Административен
съд - Пловдив.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд в седемдневен
срок от съобщаването му с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: