№ 16352
гр. София, 30.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20231110163403 по описа за 2023 година
Производството е образувано е по искова молба, подадена от „***“ ЕООД срещу
„***“ ЕООД, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати следните суми:
сумата в размер на 16440 лв. – незаплатена част от фактура № ***/29.03.2022 г., и
сумата от и 2850 лв. – мораторна лихва върху посочената сума за периода от
30.03.2022 г. до 15.10.2023 г.;
сумата в размер на 22347,20 лв. – незаплатена част от фактура № ***/20.04.2022 г., и
сумата от 3737,48 лв. – мораторна лихва върху посочената сума за периода от
21.04.2022 г. до 15.10.2023 г.;
сумата в размер на 15607,20 лв. - незаплатена част от фактура № ***/ 28.04.2022 г., и
сумата от 2575,56 лв. – мораторна лихва върху сумата за периода от 29.04.2022 г. до
15.10.2023 г.;
сумата в размер на 7964,89 лв., незаплатена част от фактура № ***/ 13.05.2022 г., и
сумата от 1281,21 лв. – мораторна лихва върху сумата за периода 14.05.2022 г. до
15.10.2023 г.;
сумата в размер на 10117,60 лв., незаплатена част от фактура № ***/09.06.2022 г., и
сумата от 1551,60 лв. – мораторна лихва върху сумата за периода от 10.06.2022 г. до
15.10.2023 г.;
сумата в размер на 19391,87 лв., незаплатена част от фактура № ***/13.06.2022 г., и
сумата от 2952,34 лв., – мораторна лихва върху сумата за периода от 14.06.2022 г. до
15.10.2023 г.,
ведно със законната лихва върху посочените главници, считано от предявяване на исковата
молба в съда – 17.10.2023 г., до окончателното плащане.
Ищецът „***“ ЕООД излага, че по силата на сключени с ответника неформални договори
за покупко – продажба му е доставил в периода от 29.03.2022 г. до 13.06.2022 г. мобилни
апарати, подробно описани в издадените от дружеството фактури. Ответникът получил
стоките, но не заплатил изцяло тяхната цена. При тези твърдения ищецът претендира
1
заплащането и на обезщетения за забава върху всяка от сумите по фактурите. Претендира
разноски по делото.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „***“
ЕООД, с който оспорва предявените искове. Оспорва фактическите твърдени, изложени в
исковата молба. Твърди, че между страните било договорено отложено плащане на сумите
по процесните фактури. Навежда твърдения, че между страните съществувало облигационно
правоотношение по неформален договор за покупко-продажба на 500 бр. телевизори,
подробно описани в писмения отговор, по който ищецът му дължал сумата от сумата от 564
216 лв. по фактура № 0***6/29.09.2021 г. Моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По иска с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ:
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че между
страните е възникнало валидно облигационно отношение по договор за продажба на
описаните във фактурите продукти, по силата на което изпълнил задълженията си за
предаване на стоките, а за ответника възникнало задължението за плащане на договорената
цена.
В тежест на ответника (при установяване на посочените обстоятелства) е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
Договорът за търговска покупко-продажба е консенсуален и неформален, предвид
липсата на законово изискване за форма за действителността му, като в този смисъл е и
разпоредба на чл. 293, ал. 1 ТЗ. С оглед на това сключването му предполага постигане на
съгласие между продавача и купувача относно съществените елементи на продажбата - стока
и цена, без да е необходимо обективиране на съгласието в писмена форма. Когато страните
са оформили продажбата чрез съставена за целта фактура, тя е годно доказателство за
установяване на договор за търговска продажба на стоки, когато съдържа необходимите
елементи от съдържанието на сделката - вид на закупената стока, стойност, начин на
плащане, падеж, време и място на издаване (на сключване на договора), наименование на
страните.
В случая, в представените по делото 6 броя фактури с № ***/29.03.2022 г., №
***/20.04.2022 г., № ***/ 28.04.2022 г., ***/ 13.05.2022 г., № ***/09.06.2022 г., и №
***/13.06.2022 г., са обективирани всички съществени елементи, пораждащи
правоотношение по договор за търговска продажба – страни, предмет и цена за придобиване
правото на собственост върху вещите, обект на продажбата. По тях ищецът се е задължил
възмездно да прехвърли на ответника правото на собственост върху изброените подробно
описано в тези фактури стоки по видове и брой, при уговорена цена с ДДС. Уговорен е
конкретен падеж на породените парични задължения, от който момент те са станали
изискуеми.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира за доказано по делото, че
между страните са възникнали правоотношения по шест договора за търговска продажба, по
силата на които ищецът-продавач е изпълнил задължението си да прехвърли на купувача-
ответник правото на собственост върху описаните във фактурите стоки.
Правното действие на сключените договори за търговска продажба попада под
приложното поле на ТЗ, тъй като учредените от тях договорни правоотношения са
възникнали между търговци и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в
ТЗ – арг. чл. 318, ал. 1, ал. 1, във вр. с чл. 286, ал. 1 ТЗ. По тези материални търговски
правоотношения за ищеца са породени две основни облигаторни задължения – да прехвърли
правото на собственост върху описаните в процесните фактури стоки и да предаде тяхното
владение на купувача, а за ответника – да заплати уговорената продажна цена и да получи
вещите, предмет на договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 288 ТЗ.
2
В случая, по делото са представени и приети 6 броя заверени преписи от
товарителници, съответно от 29.03.2022 г., от 20.04.2022 г., от 28.04.2022 г., от 13.05.2022 г.,
от 09.06.2022 г., и от 13.06.2022 г. Количествата на доставените, респ. приетите стоки
кореспондират напълно с количествата и вида на стоките, описани в представените фактури.
И шестте товарителници са подписани както от съставилото си лице, представител на
ищеца, така и от представител (управителя С. П.) на ответника, като последното
обстоятелство не е спорно между страните по делото.
Настоящият съдебен състав намира, че с подписването на товарителниците,
ответникът-купувач по договора за търговска продажба е признал да е получил стоките,
описани в същите, предвид на което дължи да заплати на ищеца договорената цена. В
подкрепа на горния извод са и извършените от страна на ответника частични плащания по
процесните фактури, както следва: на 29.03.2022 г. сума в размер на 82200 лв., на 20.04.2022
г., сума в размер на 111736 лв., на 28.04.2022 г. сума в размер на 78036 лв., на 13.05.2022 г.
сума в размер на 69364.74 лв., на 09.06.2022 г. сума в размер на 53720 лв., и на 13.06.2022 г.
сума в размер на 96959,35 лв.
Доводите на ответника за постигната между страните устна уговорка неплатената
част от процесните фактури да бъде с отложено плащане, съдът намира за недоказано,
предвид липсата на ангажирани доказателства в тази насока.
С оглед изложеното, на основание на посочените като падеж дати в представените
по делото фактури, съдът счита, че датите на плащанията са били конкретно определени, а
именно чрез посочване на точния ден, с изтичането на който при липса на погасяване на
задълженията длъжникът следва да се смята за изпаднал в забава.
Ответникът не твърди и не доказва да е погасил претендираните вземания чрез
плащания, поради което искът с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1
ЗЗД се явява основателен и следва да бъде изцяло уважен.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
При търговската покупко-продажба задължението на купувача да плати стоката е със
законово определен съгласно нормата на чл. 327, ал. 1 ТЗ падеж – при предаване на стоката
или документите, които дават право на купувача да я получи, освен ако страните не са
уговорили друго. В настоящия случай падежът на задължението по всяка фактура е
определен в самата нея.
Предвид обстоятелството, че уговореният падеж за заплащане на възнаграждението
по фактура № ***/29.03.2022 г., е 29.03.2022 г., то ответникът е изпаднал в забава на
30.03.2022 г. Мораторната лихва за периода от 30.03.2022 г. до 15.10.2023 г. върху
незаплатената главницата от 16440 лв., възлиза на 2850 лв.
Предвиденият срок за заплащане на възнаграждението по фактура № ***/20.04.2022
г. е 20.04.2022 г. Лихвата за забава за периода от 21.04.2022 г. до 15.10.2023 г. върху
незаплатената главница от 22347,20 лв. възлиза на 3737,48 лв.
Срокът за заплащане на възнаграждението по фактура № ***/ 28.04.2022 г. е
28.04.2022 г., поради което ответникът е изпаднал в забава на 29.04.2022 г. Мораторната
лихва за периода от 29.04.2022 г. до 15.10.2023 г. върху незаплатената главницата от 15607,20
лв., възлиза на 2575,56 лв.
Срокът за заплащане на възнаграждението по фактура № ***/ 13.05.2022 г. е
13.05.2022 г., поради което лихвата за забава за периода от 14.05.2022 г. до 15.10.2023 г.
върху непогасената главница от 7964,89 лв. възлиза на 1281,21 лв.
Предвиденият срок за заплащане на възнаграждението по фактура №***/09.06.2022 г.
е 09.06.2022 г. Лихвата за забава за периода от 10.06.2022 г. до 15.10.2023 г. върху
непогасената главница от 10117,60 лв. възлиза на 1551,60 лв.
3
Срокът за заплащане на възнаграждението по фактура № ***/ 13.06.2022 г. е
13.06.2022 г. е 13.06.2022 г., поради което лихвата за забава за периода от 14.06.2022 г. до
15.10.2023 г. върху непогасената главница от 19391,87 лв. възлиза на 2952,34 лв.
Предвид изложеното искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява основателен
и следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът. Същият претендира и
доказва такива в общ размер на 13172,25 лв., от които 4272,25 лв. – заплатена държавна
такса и 8900 лв. – адвокатско възнаграждение. Ответникът релевирал своевременно
възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско
възнаграждение. Като съобрази вида и обема на извършената дейност на процесуалния
представител на ответника, липсата на фактическа и правна сложност на делото, както и
обстоятелството, че производството е приключило в рамките на две съдебни заседания, на
едното от които не е даден ход на делото, а в другото – без събиране на доказателства,
настоящият съдебен състав намира направеното възражение за прекомерност за основателно.
Съобразявайки решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, според което посочените
в Наредба № 1/09.07.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения могат да
служат като ориентир, но не са обвързващи за съда в хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК и чл.
38, ал. 2 ЗА, намира, че справедливият и обоснован размер на дължимото на ищеца
адвокатско възнаграждение е в размер на 1500 лв. С оглед изложеното и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 5772,25 лв.,
представляваща разноски в производството.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, да заплати на
„***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, на основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми:
сумата в размер на 16440 лв. – незаплатена част от фактура № ***/29.03.2022 г., и
сумата от и 2850 лв. – мораторна лихва върху посочената сума за периода от
30.03.2022 г. до 15.10.2023 г.;
сумата в размер на 22347,20 лв. – незаплатена част от фактура № ***/20.04.2022 г., и
сумата от 3737,48 лв. – мораторна лихва върху посочената сума за периода от
21.04.2022 г. до 15.10.2023 г.;
сумата в размер на 15607,20 лв. - незаплатена част от фактура № ***/ 28.04.2022 г., и
сумата от 2575,56 лв. – мораторна лихва върху сумата за периода от 29.04.2022 г. до
15.10.2023 г.;
сумата в размер на 7964,89 лв., незаплатена част от фактура № ***/ 13.05.2022 г., и
сумата от 1281,21 лв. – мораторна лихва върху сумата за периода 14.05.2022 г. до
15.10.2023 г.;
сумата в размер на 10117,60 лв., незаплатена част от фактура № ***/09.06.2022 г., и
сумата от 1551,60 лв. – мораторна лихва върху сумата за периода от 10.06.2022 г. до
15.10.2023 г.;
сумата в размер на 19391,87 лв., незаплатена част от фактура № ***/13.06.2022 г., и
сумата от 2952,34 лв., – мораторна лихва върху сумата за периода от 14.06.2022 г. до
15.10.2023 г., ведно със законната лихва върху посочените главници, считано от
предявяване на исковата молба в съда – 17.10.2023 г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, да заплати
4
на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 5772,25 лв., представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5