Р Е Ш Е Н И Е
№ 775/29.4.2022г.
гр. Пловдив, 29 април 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД-ПЛОВДИВ, І отделение, ХХV състав, в публично заседание на четиринадесети
април две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
при секретаря СТАНКА
ЖУРНАЛОВА, като разгледа докладваното от Председателя административно дело № 3052
по описа на съда за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
следв. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.44 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври
2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза /МКС/ и чл.220 ал.1 от
Закона за митниците /ЗМ/.
Образувано
е по жалба на „Фитони 1” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, район „Северен“, ул. „Брезовско шосе” № 147, чрез адв.
К.Б., против Решение № РТД-3000-2209 от 14.10.2021/32-, издадено от директора на Териториална
дирекция Митница Пловдив, в качеството му на орган по чл.5 §1 от Регламент (ЕС)
№ 952/2013 г., с което е определена нова митническа стойност за стоки от МД с
МРН 20BG003009061934R0, променени са
данните по МД и на дружеството-жалбоподател са установени задължения общо в размер
на 1579,31 лв. ДДС на основание чл.77 §1 б. а) във връзка с чл.85 §1 от Регламент
(ЕС) № 952/2013 и чл.54 от ЗДДС, ведно със законната лихва по чл.59, ал.2 от ЗДДС, изчислена от дата на възникване на задължението по МД с МРН 20BG003009061934R0 – 23.03.2020г. до
погасяване на задължението.
В
жалбата се твърди незаконосъобразност на обжалваното решение, противоречието му
с материалния закон и неговата цел и допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Сочи се, че от страна на митническите
органи не е извършен анализ, съобразно изискванията на чл.141 от Регламент за
изпълнение /РИ/ 2015/2447, в резултат на което липсва обосновка на приложената
от страна на митническата администрация договорна стойност по внос на трето
лице. Не е извършен анализ на разликата в договорените количества, на
търговската марка и качеството на стоките, както и липсва обосновка, че
продажбите са на същото търговско равнище. В тази насока са развити аргументи,
включително с посочване на нормативните актове и практика на ВАС. На второ
място се твърди, че в оспореното решение липсват мотиви, т.е. нарушена е
формата на акта. Иска се неговата отмяна и се претендират разноски по делото.
В
съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Б., която поддържа
жалбата по доводи, подробно изложени в представената по делото защита.
Ответникът
– директор на ТД „Тракийска“ към агенция „Митници“, чрез юрк.Р.,
намира жалбата за неоснователна. Претендира отхвърляне на жалбата и присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Оспореното
решение е връчено на управителя на дружеството жалбоподател на 03.11.2021г.,
видно от отбелязване на л.18. Същият е депозирал жалбата, чрез административния
орган до Административен съд Пловдив на 17.11.2021г. Следователно жалбата е
подадена от лице, притежаващо правен интерес за оспорване и в законоустановения
срок, при което същата се явява допустима.
От фактическа страна съдът намира за
установено следното:
С Митническа декларация /МД/ с МРН 20BG003009061934R0 от 23.03.2020 г. „Фитони 1“ ЕООД е декларирало на
режим „допускане 3а свободно обращение с цел крайно потребление” стоки с
произход Република Турция, както следва:
-
Стока № 1 –
„домашни чехли с външни ходила от каучук и горна част от изкуствена кожа:-
мъжки – 468 чифта и дамски – 1956 чифта“, общо нето тегло 1071,36 кг, с код по ТАРИК
**********, с декларирана митническа стойност (МС) в размер на 6309,96 лв.,
съответстваща на 5.89 лв./кг.;
-
Стока № 2 –
„чехли с горна част от пластмаса: мъжки – 2440 чифта и дамски – 2144 чифта“ с
общо нето тегло 1167,04 кг и код по ТАРИК **********, с декларирана митническа
стойност (МС) в размер на 8291,10 лв., съответстваща на 7.10 лв./кг.
Извършена е проверка на МД по реда на
чл.188 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и на основание чл.89 от същия регламент във
връзка с чл.148 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 за покриване на
потенциално митническо задължение и други плащания във връзка с вноса, с писмо
рег. № 32-91493/23.03.2020 г. от дружеството е изискано да внесе обезпечение в
размер на 4793,78 лв., които последното е внесло с платежно нареждане от 23.03.2020
г.
На основание чл.188 от Регламент (ЕС) №
952/2013 е извършена проверка, резултатите от която са обективирани в протокол
за извършена митническа проверка № 403/код на МУ 9920/23.03.2020 г., като от
стоки №1 и № 2 са иззети 2 броя мостри за целите на митническия контрол. При
извършения оглед на мострите е установено, че артикулите от стока № 1
представляват домашни чехли с външни ходила от полиуретан и горна част от
изкуствена кожа, затворени отпред – мъжки, бели на цвят, и дамски, черни на
цвят; артикулите от стока № 2 представляват чехли с горна част от пластмаса,
отворени отпред, мъжки и дамски, тъмносини на цвят.
С писмо рег. № 32-106672/07.04.2020 г.
по описа на ТД „Митница“ – Пловдив от „Фитони 1“ ЕООД са изискани за нуждите на
проверка по горецитираната декларация допълнителни документи в подкрепа на
декларираната митническа стойност на стоката. В отговор на писмото, дружеството
е представило: - 1 брой търговско споразумение, сключено между „Фитони 1“ ЕООД
и турския доставчик „GEZER AYAKKABI
DERI SANAYI VE TIKARET“;
- проформа фактура № 12032020/12.03.2020 г., ведно със SWIFT
за заплащане на стоката- основание проформа фактура; 13
бр. фактури на подобни стоки на първо търговско ниво с № **********/ 13.03.2020г., №
**********/19.03.2020г., № **********/19.03.2020г., № **********/20.03.2020г.,
№ **********/21.03.2020г., № **********/ 23.03.2020г., № **********/26.03.2020г.,
№ **********/25.03.2020г., № **********/24.03.2020г., №
**********/28.03.2020г., № **********/ 28.03.2020г., №
**********/30.03.2020г., № **********/30.03.2020г., правно становище от 06.03.2020 г., фактура за
международен транспорт № **********/23.03.2020г., ведно с платежно нареждане за
извършено плащане.
Констатирано е, че представените
документи от дружеството не могат да бъдат приети като доказателства за
икономическата обосновка на декларираната митническа стойност, както и до
отпадане на съмненията, относно декларираната на основание чл. 70, параграф 1
от Регламент (ЕС) № 925/2013 митническа стойност следва да се определи по
метод, различен от този по реда на чл.70, параграф 1 от посочения регламент.
На 14.10.2021 г. от директора
на ТД „Митница“ – Пловдив е издадено оспореното в настоящото
производство Решение № РТД-3000-2209/14.10.2021/32- (л.16), с
което на основание чл.29 във връзка с чл.77, параграф 1, буква а) във
връзка с чл.85, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и чл.56 във връзка с
чл.54, ал.1 от ЗДДС и с чл.19, ал.7 от ЗМ, е решено следното:
1. Определя
за стоки № 1 и № 2 от МД с МРН 20BG003009061934R0 митническа стойност на
основание чл.74, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕС) №952/2013 както следва:
• За
стока № 1 в размер на 10762,56 лв. /десет хиляди седемстотин шестдесет и два
лева и петдесет и шест ст./.
• За
стока № 2 в размер на 11735,04 лв. /единадесет хиляди седемстотин тридесет и
пет лева и четири стотинки/.
2. Променят
се данните по МД с МРН 20BG003009061934R0, както следва:
За стока № 1: ЕД 4/16 „Метод на определяне на стойността“ да се
чете: „3“, ЕД „Митническа стойност“ да се чете: „10762,56"; ЕД
„Задължения" да се чете: Основа за изчисляване на вземането - 10762,56лв.; Ставка – 0.0; Тип - А00 мита; Изчислен размер
– 0; Дължим размер 0; Основа за изчисляване
на вземането - 10762,56лв.;
Ставка – 0.200; Тип - В00 ДДС; Изчислен размер – 2152,51 лв.; Дължим
размер – 2152,51 лв.;
За стока № 2: ЕД 4/16 „Метод на определяне на стойността“
да се чете: „3“, ЕД „Митническа стойност" да се чете: „11735,04“; ЕД
„Задължения" да се чете: Основа за изчисляване на вземането – 11735,04лв.; Ставка – 0.0; Тип - А00 мита; Изчислен размер
– 0; Дължим размер 0; Основа за изчисляване
на вземането - 11735,04лв.;
Ставка – 0.200; Тип - В00 ДДС; Изчислен размер – 2347,01 лв.; Дължим
размер – 2347,01 лв.
На основание чл.77 пар.1 б.)а във връзка
с чл.85 пар.1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл.54 от ЗДДС е определена сумата
от 1579,31 лв. ДДС като задължение за доплащане от „Фитони 1 „ ЕООД, ведно със
законната лихва по чл.59, ал.2 от ЗДДС, изчислена от датата на възникване на
задължението до погасяването му.
В мотивите на оспореното решение е
посочено че: поради възникнали съмнения относно това дали декларираната
митническа стойност на посочените стоки може да бъде приета по реда на чл.70
пар.1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 са предприети действия в съответствие с
разпоредбите на чл.140 пар.1 от РИ и чл.195, пар.1 от Регламент (ЕС) № 952/2013
е извършена проверка в митническата информационна система МИС-ЗА за
установяване на стойности на идентични и сходни стоки, с цел събиране на
доказателства и определяне на митническата стойност по реда на член 74, пар. 2,
буква а) от МКС; при направения анализ в митническата информационна система за
оформени митнически декларации за допускане на свободно обращение с крайно
потребление за сравнителни цени на сходни стоки по метода на чл.74 пар.2 б.) б
от МКС са установени митнически декларации за допускане за свободно обращение
на сходни стоки с произход Турция, както следва:
-
За стока № 1 – домашни
чехли с външни ходила от каучук и горна част от изкуствена кожа: - мъжки – 468
чифта, дамски 1956 чифта с код по ТАРИК **********:
-
с МД 20BG003008012445R7 от 25.03.2020
г. са допуснати за свободно обращение домашни чехли тип сабо с ходило от каучук
и горна част от пластмаси: мъжки - 660 чифта; дамски – 660 чифта;
домашни/градински чехли тип сабо с ходило от каучук и горна част от каучук:
мъжки -200 чифта; дамски – 640 чифта, с митническа стойност, изчислена на 4,44
лв/чифт, съответстваща на 10,38 лв/кг
-
За стока № 2 – чeхли с горна част от пластмаса: мъжки – 2440 чифта,
дамски 2144 чифта с код по ТАРИК **********:
-
с МД 20BG003012005665R0 от 13.03.2020г.
са допуснати за свободно обращение чехли с ходила от полиуретан и горна част от
пластмаса или изкуствена кожа: 4563 чифта, с митническа стойност, изчислена на 2,56
лв/чифт, съответстваща на 9,41 лв/кг
Посочено е, че във връзка с изложеното,
митническата стойност на стоките, декларирани с МД с МНР 20BG003009061934R0
следва да бъде определена на основание чл.74 пар.2 б.)б от Регламент (ЕС) №
952/2013 г., по следния начин:
-
За стока № 1 – 4,44
лв/чифт на база МД 20BG003008012445R7, съответстваща на 10,05 лв./кг. при рисков праг 8,11
лв/кг;
-
За стока № 2 –
2,56 лв/чифт на база МД 20BG003012005665R0, съответстваща на 10,06 лв./кг. при рисков праг 8,95
лв/кг;
В съдебно заседание на 14.04.2022 г. е
изслушана и приета с възражение от ответната страна съдебно-счетоводна
експертиза (л.483), за изготвянето на която вещото лице е използвало
приложените по делото документи, както и е извършило проучване на пазара –
търговски обекти в гр. Пловдив, подробно посочени в заключението. След анализ
на данните от делото и информацията, събрана при проучването на пазара, вещото
лице е установило, разликата в изчислената цена за килограм от жалбоподателя и
тази, изчислена от административния орган, при което е констатирано, че за
стока № 1, цената за килограм, според вносителя /жалбоподателя/ е 5.89 лв. и
10.05 лв. – изчислена от митническите органи, което представлява увеличение от
41%; за стока № 2 цената за килограм, според вносителя /жалбоподателя/ е 7.10
лв. и 10.06 лв., изчислена от митническите органи или 29% увеличение. В
експертизата е посочено, че относно стоките на снимка 3 от констативната част с
цени от 10.99 лв. – детски розови чехли с доставчик Runners
и дамски чехли от 21.49 лв. с производител De Fonseca, експертизата
счита, че следва да бъдат изключени като база за сравнение, с оглед качеството
и пазарната им цена, които съществено се различават от процесните стоки. Посочено
е също така, че към настоящия момент установените пазарни цени от експертизата
не могат да бъдат коректна база за сравнение, поради което експертизата
предлага в таблица 3, установени пазарни цени през 2021 г., ползвана информация
по АД № 1901/2020 г. на Административен съд –Пловдив, XXVII
с., по което е изготвено заключение, прието на 15.09.2021 г. В заключението е
направено уточнение, че описаните стоки в таблица 2 могат да бъдат отличени по
качество и функционални характеристики, търговска марка и производител, която
комбинация, до голяма степен определя пазарната стойност на стоката. Сочи се,
че съотношението на по-скъпите модели в сравнение със стоките с ниски ценови
стойности е средно 2:1, като процесните стоки, с производител „Гезер аяк дери
сан ве тидж А.Ш.“, Истанбул, Турция, са с ниски до средни пазарни цени за
изследваните стоки и модели и са позиционирани в ниския ценови диапазон за
пазара за „домашни чехли с външни ходила от каучук и горна част от изкуствена
кожа“, „гумени чехли“ и „домашни чехли с външни ходила от каучук и горна част
от текстилни материали“, формиращи ценови диапазон в интервала от 5 до 15 лв.
за различните стоки и модели.
В хода на съдебното производство към
делото са приобщени: - писмо рег. идн. № 32-106672/07.04.2020 г.; становище на
жалбоподателя, ведно с рамков договор с превод на български език и писмо в
превод на български език и заявление вх. № 2615/09.02.2020 г., представено от
процесуалния представител на ответника, ведно с приложени писмени документи.
Въз основа на така установената по
делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Оспореният административен акт е издаден
от компетентен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия.
Съгласно разпоредбата на чл.19 ал.7 от ЗМ, за целите на прилагане на чл.29 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 решения, взети без предварително заявление, се
издават от директора на териториалната дирекция, където са възникнали фактите и
обстоятелствата, изискващи вземането на решение, освен ако не е предвидено
друго. Следователно, и с оглед фактите по делото, с горепосочената разпоредба
директорът на ТД „Митница“ – Пловдив е оправомощен да издаде решение по
прилагане на митническото законодателство.
Оспореният акт е издаден и в
установената от закона писмена форма, но е незаконосъобразен, като постановен в
противоречие с материалния закон.
Митническата стойност е определената за
митнически цели стойност на стоките в лева, която подлежи на деклариране от
вносителя при представяне на стоките пред компетентното митническо учреждение и
служи за база за определяне на възникващите от вноса митнически задължения.
Предвид значението на митническата стойност за определяне размера на
възникналите от вноса митнически задължения, Митническият кодекс на Съюза,
Регламентът за изпълнение и вътрешното митническо законодателство въвеждат
редица правила и мерки за контрол, гарантиращи, както добросъвестното
деклариране на относимите към вноса обстоятелства, така и установяването,
обезпечаването и събирането на действителния размер на митническите задължения.
Една част от мерките се прилагат при представяне на стоките пред компетентното
митническо учреждение, а друга, след като вдигането на стоките е разрешено.
Съгласно чл.70 § 1 и § 2 от МК, митническата стойност на внасяните стоки е
тяхната договорна стойност, тоест действително платената или подлежащата на
плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в
митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост, като действително
платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е
платил или трябва да плати на продавача, или, която купувачът е платил или
трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните стоки, и
включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие
за продажбата на внасяните стоки. Когато митническата стойност не може да бъде
определена по правилата на чл.70 от МК, остойностяването на внасяните стоки се
извършва по реда на чл.74 от МК при последователно прилагане на методите в
чл.74 §2 букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която
може да се определи митническата стойност на стоките. Макар при митническото
остойностяване на стоките приоритет да има договорната стойност по чл.70 от МК,
разпоредбата на чл.140 § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 дава
възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали
декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на
плащане сума по чл.70 §1 от МК, да поискат от декларатора да предостави
допълнителна информация. Ако, и след предоставяне на тази допълнителна
информация, съмненията на митническите органи не отпаднат, съгласно чл.140 §2
от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена, като в
тези случаи следва да се приложат вторичните методи за определяне на
митническата стойност по чл.74 от МК, и в тежест на митническите органи е, при
условията на приложимото общностно право, да докажат основателността на
съмненията и разликите в стойността, което да обоснове извършеното увеличаване
на стойността на процесните стоки.
В разглеждания случай с процесното решение е определен нов, по –
висок размер на дължимите публични вземания по МД с МРН 20BG003009061934R0/23.03.2020 г.
за режим допускане за свободно обращение на стока № 1 и стока № 2 с произход
Република Турция.
Спорният въпрос по делото е налице ли са
основанията за определяне на митническа стойност по реда на чл.74 §2 б. „б“ от
Регламент (ЕС) № 952/2013 г.
Видно от доказателствата по делото,
оспорващото дружество е представило на митническия орган проформа фактура № 12032020/12.03.2020
г, ведно със SWIFT за заплащане на стоката – основание: проформа фактура,
удостоверяващ, че на 12.03.2020 г. от разплащателна сметка на дружеството в
евро в „Банка ДСК“ в полза на „GEZER AYAKKABI
DERI SANAYI VE TIKARET“
е извършен превод на 7464,92 евро, c основание на плащането INVOICE 12032020.
Приложена е и фактура за международен транспорт № **********/23.03.2020г. с
маршрут Истанбул – Пловдив, на стойност 540 лв. Въпреки това, митническият орган е приел, че следва да се приложи
чл.140, § 2 от Регламента за изпълнение, съобразно която разпоредба, ако
съмненията на митническите органи след извършената проверка не отпаднат, те могат
да решат, че стойността на стоките не може да се определи по реда на чл.70 §1
от МК.
Митническият орган е приложил вторичния
метод за определяне на митническа стойност по чл.74 §2 б.)б от Регламент №
952/2013 г., въз основа на договорната стойност на сходни стоки. Прилагането на
вторичните методи за определяне на митническата стойност е субсидиарно и
изисква да е обоснована неприложимост на основния метод – въз основа на
договорната стойност, като в тежест на митническите органи е да обосноват определената
по чл.141 §1 от Регламент за изпълнение 2015/2447 стойност на внасяните стоки.
Съгласно чл.141 §1 от Регламента за
изпълнение, при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда
на чл.74 §2 буква а) или б) от Кодекса се използва договорната стойност на
идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и,
по същество, в същите количества като стоките, чиято стойност се определя.
Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се
определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни
стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества.
Понятията „идентични стоки“ и „сходни стоки“ са дефинирани съответно в чл.1 §2
т.4 и т.14 от Регламента за изпълнение и според тях, в рамките на определянето
на митническата стойност се разбира следното: „идентични стоки“ са стоките,
произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително
физическите им характеристики, качеството и репутацията им, като незначителните
различия във външния вид не изключват стоките, които в друго отношение
отговарят на определението, от третирането им като идентични; „сходни стоки“ са
стоки, произведени в същата държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко
отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им
дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в
търговско отношение; сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са
качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка.
В разглеждания случай административният
орган е приел в оспорения акт, че разпоредбата на чл.74 §2 б. „а“ от Регламент
(ЕС) № 952/2013 не може да се приложи, тъй като не е открита достатъчно
изчерпателна информация за декларирани митнически стойности по реда на чл.70 от
МКС за идентични стоки. Но този извод на административния орган не е подкрепен
с доказателства по административната преписка, поради което липсва надлежно
обосноваване на причините за прилагане на метода по чл.74 §2 буква „б“ от
Регламент (ЕС) № 952/2013 за „сходни“ стоки. Предвид изложеното, не може да се
приеме, че законосъобразно е пристъпено към прилагане разпоредбата на чл.74 §2
б.„б“ от МК. Възможността на митническата администрация да определя друга
митническата стойност на внасяните стоки, когато не е получила задоволителна
информация или се съмнява основателно, че декларираните стойности представляват
цялата платена или платима сума по реда на чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013,
не освобождава същата администрация от задължение да мотивира решението си.
Наред с изложеното, при прилагане на
чл.74 §2 б.„б“ от МКС, от административния орган, за всяка една от двата вида
стока, е извършено позоваване на 1 брой ЕАД, съответно: МД: 20BG003008012445R7/ 25.03.2020г.
и МД 20BG003*********R7/13.03.2020г. за извършен внос на стоки, въз основа
на което е увеличена митническата стойност на процесните стоки, без да са
посочени други данни за анализ и без да са изложени мотиви защо именно стойността
по именно тези посочени ЕАД следва да бъде база за определяне.
Подходът на митническия орган по
прилагане на цитираната норма е неправилен и предвид обстоятелството, че липсва
анализ за сходството на стоките, съобразно легалната дефиниция за „сходни
стоки“ в чл.1 §2 т.14 от Регламента за изпълнение. В тежест на митническия
орган е да докаже извършването на съпоставка между внесените стоки със „сходни
стоки“.
Ето защо, съдът намира за необоснована
причината, поради която е приложен методът по чл.74 §2 б.„б“ от Регламент (ЕС)
№ 952/2013 за „сходни стоки“.
В тази връзка следва да се има предвид
разпоредбата на чл.141 §5 от РИ, според която договорна стойност за стоки,
произведени от различно лице, следва да се взема предвид, само когато не може
да се установи договорна стойност за идентични или сходни стоки, произведени от
лицето, което е произвело стоките, чиято стойност се определя. Сходството в
характеристиките и функциите на остойностяваните и съпоставените стоки, без да
се има предвид търговската марка, качеството и количеството на стоките, дисквалифицира съпоставените стоки като
сходни, поради което съдът приема, че определянето на митническата стойност въз
основа на договорната стойност на несходни стоки, противоречи на материалния
закон.
Незаконосъобразното прилагане на
използвания от митническия орган вторичен метод за определяне на митническата
стойност е установено и от стойностите, посочени в заключенията на вещото лице.
Установено е, че сумата по процесната доставка е изплатена от оспорващото
дружество на доставчика изцяло и еднократно с валутен превод, като е налице
съответствие между платената цена за доставката на стоките и декларираната
митническа стойност на същите в процесното ЕАД.
От изложеното следва, че не са били
налице предпоставките, установени в чл.140 от РИ (ЕС) 2015/2447, за да бъде
определена митническата стойност на внесените стоки по вторичния метод,
установен в чл.74 §2 б.„б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.
В този смисъл следва да се посочи
заключението, по приетата по делото ССчЕ, което съдът кредитира, дотолкова,
доколкото същото отговаря на поставените задачи, но е неотносима към спора, тъй
като, каза се, неправилен е методът на определяне на стойността на процесните
стоки от страна на митническата администрация.
По изложените съображения, оспореното
решение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
С оглед изхода на спора, и претенциите
на страните за присъждане на направените по делото разноски, съдът намира, че
такива се следват на жалбоподателя и същите се констатираха в размер на 1000
/хиляда/ лева, представляващи: 50 /петдесет/ лева, внесена държавна такса, 600
/шестстотин/ лева договорено и платено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство по настоящото дело и 350 /триста и петдесет/ лева депозит за
вещо лице.
Воден
от горното и на основание чл.172, ал.2, пр.2 от АПК, Съдът,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № РТД-3000-2209 от 14.10.2021/32-, издадено от директора на Териториална дирекция Митница Пловдив в
качеството му на орган по чл.5 §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., с което е
определена нова митническа стойност за стоки от МД с МРН 20BG003009061934R0, променени са
данните по същата МД и по отношение на „Фитони 1“ ЕООД
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
„Брезовско шосе“ № 147, представлявано от Н.Д.– управител са установени за събиране общо 1579,31 лв. ДДС на основание чл.77 §1
б. а) във връзка с чл.85 §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл.54 от ЗДДС, ведно
със законната лихва по чл.59, ал.2 от ЗДДС, изчислена от дата на възникване на
задължението по МД с МРН 20BG003009061934R0 – 23.03.2020г. до погасяване на задължението.
ОСЪЖДА Агенция
„Митници“ да заплати на „Фитони 1“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Пловдив, ул. „Брезовско шосе“ № 147, представлявано от Н.Д.–
управител, сумата от 1000 /хиляда/ лева разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: