МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №41 от 04.09.2014 година
по НОХД №771/2014 година по описа на РС - Ловеч
Срещу подсъдимия Х.К.Х. *** е било предявено обвинение за престъпление по чл.235 ал.1 във
вр. с чл.26 ал.1 от
НК за това, че за периода 09.07.2013 г. до 21.08.2013
година в местността „Габарника”, в землището на село
Скобелево, област Ловешка, отдел 22, подотдел „Ж”, имот с кадастрален №
66799.67.71, собственост на Р.И. ***, при условията на продължавано
престъпление и посредствено извършителство,
посредством секачите А.С. *** и Т.Б.С. *** с редовно писмено позволително за
сеч и извоз, но извън указаното в него количество от
23 плътни кубически метра дърва за огрев, отсякъл и извозил с 2 броя товарни
автомобили ГАЗ - 66 с peг. № OB 6851 АМ, собственост на Валентин Любомиров
Илиев от гр. Ловеч и с peг. № OB 8991 AH, собственост на Али Османов Сираков от
с. Галата, обл. Ловешка от горския фонд - над разрешените
още 43.22 плътни куб. м. дърва за огрев от цер и благун
на обща стойност 4 322.16 лева.
Представителят
на Районна прокуратура поддържа обвинението така, както е повдигнато, като твърди,
че въз
основа на всички събрани доказателства в хода на досъдебното производство и в
съдебно заседание по безспорен начин е установена вината на подсъдимия Х..
Счита, че с оглед на заявеното от Х., че се признава за виновен, осъзнава
грешката си, могат да се приложат разпоредбите на чл.58а ал.4 от НК и на същия
да му бъде наложено наказание пробация от една година
с двете задължителни мерки по чл.42а ал.2 т.1 и т.2 и по чл.42б ал.1 от НК,
като същият се явява и подписва при пробационен
служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично и една година
среща с пробационен служител. Според него не следва
да му се налага наказание глоба. Относно гражданския иск счита, че е доказан по
безспорен начин и следва да бъде уважен така, както е приет. В този смисъл моли
съда за решение.
Предявен е
граждански иск от пострадалия от престъплението Р.И.Н. за причинените
имуществени вреди в размер на 4 322.16 лева обезщетение за причинени
имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от 21.08.2013 г.
до окончателното й изплащане. Гражданският иск е приет за съвместно разглеждане
и молителят е конституиран като граждански ищец.
В съдебно
заседание гражданският ищец Р.И.Н. поддържа предявения граждански иск и моли
съда да го уважи изцяло.
Подсъдимият Х.К.Х., редовно призован се явява лично и с адв. А.М.
от Ловешка адвокатска колегия с пълномощно от досъдебното производство, като
дават съгласие за предварително изслушване на страните по реда на чл.371 и следващите
от НПК. Х.Х. се признава
за виновен и признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като се съгласява да не се събират доказателства за тези
факти. Признава, че е имал позволително за имот в местността в Габарника, че А. и Т. са му били работници, но той не е
упражнил контрол върху тяхната работа, а им се е доверил и в един момент се
оказва, че гората е изрязана повече, отколкото е позволителното. Уточнява, че
само ги е питал как са я изрязали, а те са му отговаряли, че е както трябва и
той им се е доверил.
Защитникът му адвокат М. твърди, че
всички обстоятелства по делото показват, че това е инцидентна проява и то от
доверие и липса на контрол, поради младата му възраст и недостатъчно големия му
жизнен опит. Сочи, че подзащитният й е млад човек, липсват трайни престъпни
навици и счита, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, както
и че така поисканото наказание от прокурора от една година пробация
е завишено и предлага шестмесечен срок на пробационните
мерки, поискани от прокурора. В този смисъл, моли съда да постанови съдебен
акт. Не оспорват размера на гражданския иск и приемат, че следва да бъде
уважен.
С оглед признаване на вината от
подсъдимия и изразеното от него съгласие, че признава изцяло фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се
събират доказателства за тези факти /чл.371, т.2 от НПК/ съдът, след одобряване
на направените от подсъдимия самопризнания, разгледа и реши делото по реда на
съкратеното съдебно следствие.
От събраните по време на досъдебното
производство доказателства, от направеното от подсъдимия самопризнание относно
изложените в обвинителния акт обстоятелства и съгласието му да не се събират
доказателства за тези факти, от извършената съдебно-счетоводна експертиза, съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Х.К.Х. *** и бил регистриран
като частен лицензиран лесовъд.
Пострадалият Р.И.Н. имал наследствена
гора, имот с кадастрален № 66799.67.71, намиращ се в местността „Габарника” в землището на с. Скобелево, област Ловешка, в
отдел 22, подотдел „Ж”. Гората била широколистна 6.206 декара. Собствеността
бил получил въз основа на Договор за доброволна делба на гори и земи от горския
фонд, възстановени по ЗВСГЗГФ от 19.02.2006 година. Р.Н. решил да извърши сеч
във въпросния имот и за тази цел в края на месец юни 2013 г. се срещнал с подсъдимия
Х.Х.. Двамата отишли да видят гората и се договорили Х. да му заплати по 20
лева на добит пространствен кубически метър дърва и да му достави 10
пространствени кубически метра дърва за огрев. Подсъдимият обяснил на Р.Н., че
вероятно ще бъде разрешена сеч на 50% от дървостоя.
След няколко дни подсъдимият Х.Х. посетил Р.Н. в домът му и му казал, че е
маркирал около 100 кубика дърва и че му трябват актуална скица на имота и
договора за доброволна делба. След около 3 дни Н. му ги дал. На 02.07.2013 г. подсъдимият
Х.Х. отишъл при Н. в с. Скобелево и му предложил да подпише два договора за
възлагане на дейности в горски имоти, като с единият договор Р.Н. възлагал на Х.Х.
да маркира дървесина в стоящо състояние и да експедира добита дървесина от имот
с № 66799.67.71, а с другия договор Р.Н. възлагал на Х.Г.Х. - лицензиран
лесовъд да издава позволително за сеч и да освидетелства сечище за имот
66799.67.71. Р.Н. подписал и двата договора, като заявил, че никога не е
познавал Х.Х.. В хода на разследването е било установено, че Х.Г.Х. е
регистриран лесовъд, който познавал подсъдимият Х.Х. от времето когато работел
в ДГС-Ловеч. С него се срещнал подсъдимият Х.Х. и му поискал да му издаде
позволително за сеч на дървесина в имота на Р.Н.. Свидетелят Х.Х. дал на подсъдимия
Х.Х. празна бланка на Договор за възлагане на дейности в горски имоти, където
като изпълнител било записано неговото име. След няколко дни получил попълнен
договор от подсъдимия Х.Х. и само се подписал под изпълнител. След това отишъл
в ДГС - Ловеч и получил таксационна характеристика на
имота. След това той посетил имоти, съседни на имота на Рашо Н. 66799.67.71,
като минал и покрай него. Видял, че на имота имало отбелязани граници, но не
обърнал внимание с каква боя. Видял също така, че имотът бил маркиран, но не
обърнал внимание колко дървета са били маркирани. Също така не могъл да каже и
с какъв цвят боя са били маркирани. Било в негово задължение да го провери, но
той не го направил. Пресметнал колко кубични метра дървесина ще се добият и
продиктувал по телефона количеството на подсъдимия Х.Х. и той го попълнил в
карнет описа. Преценил, че от имота ще се добият 23 плътни кубически метра
дърва за огрев. На 06.07.2013 г. Х.Х. издал позволително за сеч № 0120225, в
което било посочено, че очакваният добив бил от 23 плътни кубически метра
лежаща маса по категория, както следва 14 пл. куб.м от благун
и 9 пл. куб.м. от цер. Срокът за провеждане на сечта бил от 09.07.2013г. до
30.11.2013 година. В този срок следвало да се извози дървесината. В
позволителното било записано, че дърветата са маркирани от Х.К.Х. с контролна
горска марка № А 7560, със зелена боя.
След като получил позволителното за сеч, подсъдимият
Х.Х. отишъл при Р.Н., показал му
позволителното за сеч и му казал, че е разрешена сеч на 20% от дървостоя, а не както той бил маркирал 50%. Тогава Н. му
казал да сече само единия край на гората, а да не ходи из цялата гора.
Обвиняемия Х. му казал, че след като приключи сечта лично ще го заведе и ще му
покаже какво е изсякъл. След това му дал на ръка 1000 лева. Подсъдимият Х. се
бил срещнал и със свидетеля А.С.А. и го попитал, дали ще може да изреже една
гора и да се натоварят и изкарат дървата. А. му казал, че ще може и двамата
отишли да видят гората. Подсъдимият му казал, че гората е на Р.Н.. След като
получил документите, подсъдимият Х. му се обадил и му казал, че може да се
сече. А. извикал и свидетеля Т.Б.С. да му помага при сеченето и извоза. Когато двамата отишли в гората установили, че дърветата
били маркирани повече от 50 %. В разпитите двамата са категорични за това. Също
така са категорични, че подсъдимият Х. им е казал да се изсече само маркираната
дървесина. Двамата са категорични, че при започване на сечта те не са виждали
позволително за сеч, никой не им бил давал и показвал. Категорични са, че подсъдимият
Х. им казал да секат само маркираните и да ги извозват до временен склад -
Арката над село Лисец. Двамата започнали да режат дърветата, да ги крояват и извозват с два товарни автомобила ГАЗ 66 с
регистрационен № ОВ 6851 АН, собственост на Валентин Любомиров Илиев от гр.
Ловеч и ОВ 8991 АН, собственост на Али Асанов Сираков от с. Галата, обл. Ловешка. Според двамата те са изсекли и извозили над
100 кубически метра дървесина. Според двамата свидетели, подсъдимият Х. не е
ходил да следи как върви извършването на сечта, а само е бил на временния склад
– Арката, където са изкарвали и стоварвали
дървата, а когато е имало и други товарни автомобили, са претоварвали дървата.
Тогава са виждали, че подсъдимият Х. пишел нещо в колата си, но не знаели
какво. По време на сечта в съседните горски имоти също се извършвала сеч на
дърва и в разговор с другите секачи Т.С. де усъмнил, че нещо при тях не е
наред, защото другите сечели дърва на 50 %, докато те сечели на повече от 50 %.
След като приключили сечта, подсъдимият Х. им заплатил сумата от около 1600
лева. Подсъдимият се обадил на свидетеля Х.Х. и му казал, че е приключил сечта,
като му предоставил 8 бр. превозни билети както следва: серия АА № 408157 от
23.07.2013 г. за превозени 7 пр./3.22 пл. куб.метра дърва за огрев; серия АА №
408156 от 22.07.2013 г. за превозени 5 пр. /2.3 пл. куб. метра дърва за огрев;
серия АА № 408155 от 22.07.2013 г. за превозени 10 пр./ 4.60 пл. куб. метра
дърва за огрев; серия АА № 408154 от 19.07.2013 г. за превоз на 8 пр./3,67 пл.
куб. метра дърва за огрев; серия АА 408153 от 18.07.2013 г. за превоз на 5 пр./
2,30 пл. куб. метра дърва за огрев; серия АА № 408152 от 18.07.2013 г. за
превоз на 5 пр./ 2,30 пл. куб. метра дърва за огрев; серия АА № 408150 от
15.07.2013 г. за превоз на 5 пр./2.30 пл. куб. метра дърва за огрев и серия АА
№ 408151 от 16.07.2013 г. за превоз на 5 пр./2.30 пл. куб. метра дърва за
огрев. Свидетелят ги проверил и установил, че по превозни билети количеството
на отсечена дървесина е така, както е и по позволително за сеч от 23 плътни
кубически метра дърва. Свидетелят Х.Х. не отишъл да провери на место какво е
положението, а се доверил на това, което му било предоставено. Така той издал и
протокол за освидетелстване на сечището. В хода на разследването е било
установено, че лицата, които са превозвали дървесината от временния склад и
автомобилите, действително съществуват, но лицата, посочени в превозните билети
като купувачи не съществуват и адресите им не били реални.
След като Р.Н. не си получил обещаните от
подсъдимия Х.Х. дърва за огрев, на 08.08.2013 г. отишъл със свой приятел до
гората и установил, че тя е изсечена почти изцяло. Той се обадил на синовете
си. Единият от тях, в негово присъствие се обадил на подсъдимия Х.Х. и го
попитал какво става с гората, който му отговорил, че няма проблем, сечта е
протекла по позволителното за сеч и няма нищо нередно. След това Р.Н. отишъл
със синовете си до гората и те видели, че е изсечено повече от предвиденото. На
12.08.2013 г. Р.Н. подал жалба в Районна прокуратура - Ловеч. Била образувана
проверка.
На 21.08.2013 г. свидетелите Й.Г.Х. -
главен експерт в Регионална дирекция по горите Ловеч и Ц.П.Й. - главен
специалист - горски инспектор в РДГ Ловеч извършили проверка на имот, частна
горска територия с кад. № 66799.67.71 в отдел 22 „Ж”,
местността „Габарника” в землището на с. Скобелево, обл. Ловешка. Проверката е била извършена във връзка с
писмо, получено от ОД на МВР - Ловеч. При извършената проверка е било
установено, че за имота имало издадено позволително за сеч № 0120225/06.07.2013
г. от инж. Х.Х. на Х.К.Х., като представител на Р.И.Н., с което е разрешено
краткосрочно постепенна сеч, осеменителна фаза. То
било издадено за очакван добив от 23 пл. куб. м. дървесина и отсичане
равномерно върху цялата площ до 20% от запаса. Било установено, че на имота
имало поставени граници, но била извършена сеч на 60% от запаса. Цялата
отсечена дървесина била извозена, като според свидетелите сечта била извършена по
едно и също време. За това свидетелите съдели по останалата вършина в имота и
еднаквото оцветяване на дънерите. Установили, че са били отсечени 163 бр.
дървета от благун и зимен дъб и 53 бр. дървета от
цер. Било констатирано, че в имота имало прекарани безразборно много извозни пътища, които не били ограничени на терена с видим
знак на оставащите дървета. В последствие били констатирани и други нарушения,
като за тях на инж. Х.Х. и на подсъдимия Х.К.Х. били съставени актове.
По дознанието била назначена и
съдебно-лесотехническа експертиза, от която е било установено, че от имота са били
отсечени 163 бр. дървета от благун и 53 бр. дървета
от цер или общо били добити 66.22 пл. /143.96 пр./ кубически метра дърва за
огрев. Следователно от имота са били добити 43.22 пл.куб.метра дърва за огрев
над предвидените в позволителното за сеч № 0120225 – 23 плътни кубически метра
дърва за огрев. Стойността на отсечената над предвиденото в позволително за сеч
дървесина е 4 322.16 лева, които не са били възстановени.
В хода на разследване по дознанието се
установило, че на втора страница на карнет описа било записано, че са маркирани
163 бр. дървета с контролна горска марка А 7560 и зелена боя. Дърветата са били
маркирани от подсъдимия Х.Х.. Карнет описа бил изготвен на 03.07.2013 година.
От това следва извода, че подсъдимият Х. е маркирал много повече дървета, от
колкото е било по позволително. В процеса на разследване свидетелите,
извършвали сечта са били категорични, че подсъдимият им казал да секат само
маркираните дървета, като не им е показвал позволително за сеч. По този начин
от двамата не може да се търси вина за извършено престъпление.
С оглед на така
изяснената фактическа обстановка съдът прие, че подсъдимият Х.К.Х. е осъществил от
обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението по чл.235
ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК, като за периода 09.07.2013 г. до 21.08.2013 г.
в местността „Габарника”, в землището на с. Скобелево,
област Ловешка, отдел 22, подотдел „Ж”, имот с кадастрален № 66799.67.71,
собственост на Р.И. ***, при условията на продължавано престъпление и
посредствено извършителство, посредством секачите А.С.
*** и Т.Б.С. *** с редовно писмено позволително за сеч и извоз,
но извън указаното в него количество от 23 плътни кубически метра дърва за
огрев отсякъл и извозил с 2 бр. товарни автомобили ГАЗ - 66 с peг. № OB 6851
АМ, собственост на Валентин Любомиров Илиев от гр. Ловеч и с peг. № OB 8991 AH,
собственост на Али Османов Сираков от с. Галата, обл.
Ловешка от горския фонд - над разрешените още 43.22 плътни куб. м. дърва за
огрев от цер и благун на обща стойност 4 322.16 лева.
Стойността на предмета на престъплението
се установява от назначената в хода на досъдебното производство лесотехническа експертиза.
От субективна страна подсъдимият е
действал виновно, при пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК - съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е искал тяхното
настъпване. Този извод на съда се подкрепя от всички, събрани по делото
доказателства.
Фактическата обстановка, описана по-горе,
се изяснява по безспорен начин от събраните в досъдебното производство писмени
доказателства, както и от гласните доказателства /показания на свидетелите/,
материализирани в изготвените писмени доказателствени средства /протоколи за
разпит на свидетели/, както и от заключението на вещото лице по назначената
лесотехническа експертиза.
Причина за извършване на престъплението,
се явява нежеланието на обвиняемия да се съобразява със законоустановения ред и
режим за ползване на дървесината от горите от горският фонд на Република
България.
Като смекчаващо вината обстоятелство следва да се отчете чистото съдебно минало на обвиняемия.
Предвид на изложените обстоятелства, съдът
квалифицира деянието, призна подсъдимия за виновен и го осъди.
При определяне вида и размера на наказанието
на подсъдимия Х., настоящата инстанция взе предвид от една страна като
смекчаващи вината обстоятелства признаването на вината и критичното отношение
към извършеното, както и чистото съдебно минало, поради което и с оглед
разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК му наложи наказание при условията на чл.58а
ал.4 и чл.55 ал.1 т.2 б.”б” от НК пробация с двете
задължителни пробационни мерки - задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от дванадесет месеца, като подсъдимият да се явява и
подписва пред пробационния служител или определено от
него длъжностно лице два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от дванадесет месеца.
На основание чл.55 ал.3 от НК не му наложи
предвиденото наред с наказанието лишаване от свобода наказание глоба.
Съдът намира, че така наложеното
наказание е справедливо, съответства на обществената опасност на деянието и на
дееца и чрез него ще бъдат постигнати целите на наказанието, визирани в чл. 36
от НК.
Настоящата инстанция прие, че предявеният
от Р.И.Н. граждански иск е основателен, тъй като причинената имуществена вреда
произтича именно от извършеното от Х. престъпление. Освен това искът е доказан
и по размер, тъй като от писмените и гласни доказателства се установява, че
стойността на отсечената над позволителното за сеч дървесина възлиза на 4 322.16
лева. При тези съображения, съдът уважи предявения граждански иск изцяло, в
едно със законната лихва от датата на увреждането – 21.08.2013 година.
При този изход на процеса на основание
чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия Х.К.Х. да заплати на ОД на МВР - Ловеч сумата от 130
лева разноски по делото и на ЛРС сумата от 172.89 лева ДТ върху уважения
граждански иск.
Водим от гореизложеното съдът постанови
присъдата си в този смисъл.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :