РЕШЕНИЕ№ 1322
гр. Сливен, 22.11.2019
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, І-ви граждански състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВКА КИРИЛОВА
при секретаря А. В., като разгледа
докладваното от председателя гр. дело № 2638/2019
г. на СлРС, за да се произнесе, съобрази следното:
Предявен
е иск по чл. 559 от КЗ във вр. с чл. 558,
ал. 7 и сл. от КЗ, вр.чл.45
от ЗЗД и цена 9839,46 лв.
Ищецът Гаранционен фонд твърди, че на основание чл. 288а, ал.1, ал. 1, от Кодекса за
застраховането (отм.) сега чл. 559, ал. 1 т. 1 от Кодекса за застраховането и
Споразумение между Компенсационните органи и Гаранционните фондове от
29.04.2002 г. (на основата на чл.6 от Четвърта Моторна Директива 2000/26/ЕЕС),
възстановил изплатеното от НББАЗ на Националното бюро на Република Италия по
щети № 120418/15.05.2014 г. и № 220066/15.05.2014 г. обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди в общ размер на 9 839.46 лева, както следва:
-
По щета №
120418/15.05.2014 г. за увредения при ПТП, настъпило на 12.09.2013 г. на
национален път 16, км. 682, община Ф., Р И., л.а. „Н. М.“ с per.
№ СЕ ... S, собственост на Л.С. сума в размер на 7 462.31 лева за имуществени
вреди.
-
По щета №
220066/15.05.2014 г. за пострадалите Луиза Стелачи и Мартина
Сакители в гореописаното ПТП, сума в общ размер на 2
377.40 лева за неимуществени вреди.
Твърди се, че виновен за катастрофата е ответникът Б.Д.Б., който управлявайки
л.а. Ф. М., с ДКН СН ... НН, при движение по национален път 16, км 682, община
Ф., Република И., с посока на движение Бари — Ф. и опит за забранена маневра,
обратен завой, удря правомерно движещия се л.а. „Н. М.“ с per.
№ СЕ 2812 S, собственост на Л. С., като така причинява процесното ПТП и в
следствие на удара са нанесени и травматични увреждания на Л. С.и М. С.
Сочи се, че в нарушение на чл. 260 от КЗ (отм.) сега чл. 490 от КЗ
ответникът управлявал увреждащия автомобил без действаща задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” към датата на ПТП.
Ищцовото
дружество твърди, че с регресна покана изх. № ГФ - РП
505/03.10.2018 г. е поканил ответника да възстанови платеното от Гаранционен
фонд, но и до днес лицето не е погасило задължението си.
Молят съда на основание чл. 288а, ал.З във вр. с
чл. 288. ал.12 от Кодекса за застраховането (отм.) сега чл. 559, ал. 3 във вр. с чл. 558, ал. 7 от Кодекса за застраховането, да осъди
Б.Д.Б. да заплати на Гаранционен фонд исковата сума от 9 839.46 лева (девет
хиляди осемстотин тридесет и девет лева и четиридесет и шест стотинки),
представляваща възстановеното от Гаранционен фонд по щети № 120418/15.05.2014
г. и № 220066/15.05.2014 г. обезщетение, ведно със законната лихва от датата на
завеждане на настоящата искова молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира за
присъждане на направените по делото
разноски.
При условията на чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, като счита иска
за неоснователен.
Твърди, че ПТП е настъпило на 12.09.2013 г. на територията на Република
Италия, а ответника е единият от участниците в това ПТП и към момента на
настъпване на въпросното ПТП, същият е имал сключена застраховка „Гражданска
отговорност” със ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД с полица № 22113000584897, с начало на
полицата - 12.02.2013 г. и с край на същата 11.02.2014 г., която е подадена като прекратена в
информационния център на Гаранционния фонд на 13.09.2013 г. , т.е. ден след
настъпването на ПТП, като причина за прекратяването е посочена „невнесен
вноска“.
Твърди също, че на същата дата на прекратяване на полицата, същият
застраховател ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД подава като информация сключването на нова
застраховка с ответника под № 221130002257254 и с начало на полицата -
13.09.2013 г. и с край на същата 12.09.2014 г., което е видно от приложената от
ищеца към исковата му молба справка, изготвена на 19.05.2014 г. от базата данни
на ГФ за подадените от застрахователите към информационния център данни за
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.
Сочи, че на 06.11.2013 г. с писмо до компесанционния
орган на Република Италия - Централна Италианска Служба, нашият български компесанционен орган - Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи /НББАЗ/, информира че е заведена щета с референтен
номер GE-13-825 I, като с писмото се потвърждава че автомобилът на ответника с per № СН7331НН е с обичайно домуване
в РБългария и изглежда, че същият не е бил
застрахован към датата на настъпилото ПТП, а посоченото писмо е входирано в деловодството на ищеца с вх. № 08-01-839
/11.11.2013 г.
Излага твърдения, че на 07.05.2014 г. чрез Уникредит
Булбанк, Национално бюро па българските автомобилни
застрахователи /НББАЗ/ извършва превод на сумата от 15 501, 87 евро към компесанционния орган на Република Италия - Централна
Италианска Служба, като видно от описанието на транзакцията едно от основанията
за плащане е посочен референтен номер GF-13-825 I. Този номер фигурира и в
искането за възстановяване на сумата от 4815,70 евро, отправено от Централна
Италианска Служба и входирано в НББАЗ с вх.№
2-1408/25.03.2014 г.
Сочи, че на 15.05.2014 г. в Гаранционния фонд е входирана
претенция от НББАЗ за възстановяване на сумата от 5030,84 евро, платена по референтен GF-13-825 I, като на 27.05.2014 г. с два броя
банкови авиза ГФ възстановява на НББАЗ сума общо в размер на 9839.46 лева.
Твърди, че от приложените към ищцовата молба документи, на 03.10.2018 г. до
ответника на домашния му адрес е изпратена с обратна разписка регресна покана за доброволно плащане на 9839,46 лв., която
не е връчена, а на обратната разписка е обозначена като причина непотърсване на
писмото.
В отговора си, ответника твърди, че съгласно Тълкувателно решение от
23.12.2015 г. по тълкувателно дело № 1/2014 г. на ВКС, ТК: „Договорът за застраховка
“Гражданска отговорност” на автомобилистите се счита прекратен с фингираното връчване на известие за прекратяване, поради
неплащане на разсрочена вноска, по реда на чл. 260. ал.2. във вр. е чл.202, ал.2 К, независимо дали застрахователят е
изпълнил задължението си по чл.294, ал.1 КЗ да впише прекратяването на договора
в регистъра на Гаранционния фонд, но застрахователят не може да се освободи от
отговорност при неизпълнение на това задължение. Върховните съдии, считат, че с
разпоредбата на чл.294 КЗ в тежест на застрахователя изрично е вменено
административно задължение за предоставяне информация в Информационния център
към Гаранционния фонд за вписване в регистъра, поддържан по силата па чл.292 КЗ, наред с другите подлежащи на регистрация обстоятелства и прекратените
застрахователни договори по задължителна застраховка “Гражданска отговорност”
на автомобилистите.
Твърди, че за неспазване на това задължение за известяване е предвидена
административна санкция спрямо задълженото лице, която е конкретизирана в
чл.317а от КЗ, но от която материалноправни последици
за самото договорно правоотношение не произтичат. Счита, че вписването само по себе си не е задължителен
елемент от фактическия състав на чл. 202, ал.2 във вр.
с чл.260. ал.2 КЗ за прекратяване на застрахователния договор, като важна
последица от неизпълнението на това задължение, обаче е, че с оглед създадената
чрез удостоверяването по реда чл. 261 от КЗ, абстрактна легитимация на
застрахования, като титуляр на валидна задължителна застраховка “Гражданска
отговорност” на автомобилистите, чиято действителност и действие не са
обусловени от точното изпълнение на задължението му за плащане на разсрочените
вноски от застрахователната премия за целия срок на определеното в нея
покритие, застрахователят, който към датата на инцидента не я е прекратил по
указания от законодателя ред, не може успешно да се освободи от отговорност по
чл.226, ал. 1 от КЗ спрямо третите увредени лица, позовавайки се на
предсрочното прекратяване на договора. Счита, че при неспазено изискване на
чл.294 от КЗ възражението на застрахователя за прекратяване на
застрахователното правоотношение при условията на чл.260, ал.2 , във вр. с чл.202, ал.2 от КЗ, е противопоставимо
единствено на заявена от застрахования претенция за плащане на
застрахователното обезщетение.
Твърди, че към момента на настъпване на въпросното ПТП ответникът е
притежавал и е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност”, тъй като не е
било налице фингирано прекратяване на същата, поради
неплащане на вноска, като това се потвърждава и от заявеното прекратяване на
полицата от застрахователя едва ден след настъпване на ПТП.
Ответникът сочи, че дори да се приеме, че не е била налице валидна
гражданска отговорност, то ищцовата претенция отново е неоснователна, тъй като
същата е погасена но давност, тъй като на основание чл. 6 от Директива
2000/26/ЕО на Европейският парламент и на Съвета от 16.05.2000 г. за сближаване
на законодателствата на държавите - членки относно застраховане на гражданската
отговорност във връзка е използването на МПС и за изменение на Директиви
73/239/ЕИО и 88/357/ЕИО па Съвета (Четвърта директива за автомобилното
застраховане), органът за изплащане на обезщетения, който е обезщетил
пострадалото лице в държавата - членка по пребиването му, има право да
претендира за възстановяване на изплатената като обезщетение сума от органа за
изплащане на обезщетения в държавата - членка по установяване на
застрахователното предприятие, издало полицата - на държавата - членка по местодомуването на автомобила, с който е била причинена
щетата (чл. 7 от Директивата). Функциите на Компесанционния
орган се състоят в уреждане на претенции в случаи, които подлежат на обективно
установяване, и поради това дейността му се ограничава до проверка дали е
отправена претенция за обезщетение но установения ред и в предвидените срокове,
без да се прави преценка по същество, т.е. българският компесанционен
орган възстановява сумата на италианския компесанционен
орган, без да има право на преценка по същество, т.е. НБААЗ и ГФ възстановяват
платеното от чуждия орган обезщетение, без да преценяват отново наличието на
предпоставките за това, съответно да изследват по същество размера на щетите,
определен от чуждестранния орган. Сочи, че при настоящия казус, плащането е
извършено от НБААЗ на 07.05.2014 г. на чуждестранният компесанционен
орган, в случая на Централна Италианска Служба.
Твърди, че основанието на предявения суброгационен
регресен иск възниква от фактически състав, който
включва изплащане на сумата на правоимащото лице по
силата на застраховката и даденото от закона право на регрес, затова началният
момент на погасителната давност по чл. 110 ЗЗД е датата на плащане на
застрахователното обезщетение на правоимащия и за
този иск тече погасителна давност, различна от тази за задължението но чл. 45 и
49 ЗЗД. Съгласно т.14 на П №7/1978 г. на ПлВС за регресните искове важи общата давност но чл. 110 ЗЗД и сл.,
и започва от момента на изплащането на застрахователните обезщетения на правоимащите лица.
Твърди, че в настоящия случай е изтекла петгодишната погасителна давност на
вземането на ищеца, считано от деня на датата на плащане на съответното
обезщетение в полза на увреденото при деликта лице –
на 07.05.2019 г., а настоящият иск е
предявен след изтичането му - 27.05.2019 г.
Сочи, че съгласно трайната съдебна практика, а и правната теория, регресният иск /какъвто е и настоящия суброгационен
иск/ се разглежда като особен, самостоятелен иск, който макар и да има връзка с
фактическия състав на непозволеното увреждане, възниква от друг фактическа
състав и от друг момент, а именно от датата на плащане на съответното
обезщетение в полза на увреденото при деликт
лице./Решение № 15/04.02.2011 г. по т.д. № 326/2010 г. II т.о. на ВКС/.
Счита, че правото на регресния иск е възникнало на
07.05.2014 г., когато НБААЗ в качеството си на компенсационен орган на Р
България е изплатил обезщетението в размер на 9839,47 лева за нанесени
имуществени и неимуществени вреди на компенсационния орган на Италия-UCl. Петгодишната давност изтича па 07.05.2019 г. а
настоящият иск е предявен след изтичането му - 27.05.2019 г.
Сочи, че целта на погасителната давност е своевременното упражняване на
субективните граждански права на кредитора, като чрез нея се отнема
възможността да иска принудително осъществяване на своето право, а това става,
след като длъжникът упражни правото си да погаси с волеизявление пред съд
правото на иск или правото на принудително изпълнение на кредитора поради това,
че то не е упражнено в определен от закона срок от време.
Сочи също, че съгласно разпоредбата на чл. 120 от ЗЗД давността не се прилага служебно, като
освен изтичане на определен срок от време, за да настъпи погасителният ефект,
трябва да бъде направено и волеизявление от длъжника, че иска да се ползва от
давността, което може да се направи само тогава, когато титуляра на вземането,
за което е изтекла давността, иска да получи изпълнение.
Ответникът моли, в случай, че не бъде уважено възражението му за изтекла
давност на предявения иск, на основание чл.219 ал.1 ГПК да бъде привлечено като
трето лице на страната на ответника но делото: застрахователят - ЗК „ЛЕВ ИНС“
АД – гр. С. 1407, бул. „Ч. в.“ ..;
С определение № 2811/16.08.2019 г. е
конституирано като трето лице - помагач на позицията на ответник ЗК „ЛЕВ ИНС”АД,
със седалище и адрес на управление: гр.София 1407, бул. „Черни връх” №
51Д, което в срок е представило отговор по исковата молба, с който оспорва
исковете по основание и размер, като счита, че не е имало валидна гражданска
отговорност към датата на процесното ПТП, както и че исковете са погасени по
давност. Изразява становище, че се присъединява към отговора на исковата молба
от ответника.
В с.з. ищцовото
дружество се представлява от пълномощник, който поддържа предявения иск и моли
за уважаването му. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът Б. Д. Б. не се явява, представлява
се от пълномощник, който моли съда да отхвърли предявения иск, като
неоснователен и недоказан. Претендира за присъждане на направените разноски.
Третото лице помагач
„Лев Инс“ АД, редовно призовано се представлява от юриск. Л. С., надлежно упълномощен, който моли предявеният
иск да бъде отхвърлен, поради изтекла давност.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
От представените по делото доказателства се установява наличието на ПТП,
като ответника Б. Д. Б., управлявайки
л.а. Ф. М., с ДКН СН ... НН, при движение по национален път 16, км 682, община
Ф., Република И., с посока на движение Б. — Ф.и опит за забранена маневра,
обратен завой, удря правомерно движещия се л.а. „Н. М.“ с per.
№ СЕ ... S, собственост на Л. С., като в следствие на удара са нанесени и
травматични увреждания на Л. С. и М. С.
Ищцовото дружество, на основание чл. 288а, ал.1, ал. 1, от Кодекса за
застраховането (отм.) сега чл. 559, ал. 1 т. 1 от Кодекса за застраховането и
Споразумение между Компенсационните органи и Гаранционните фондове от
29.04.2002 г. (на основата на чл.6 от Четвърта Моторна Директива 2000/26/ЕЕС),
възстановило изплатеното от НББАЗ на Националното бюро на Р Италия по щети №
120418/15.05.2014 г. и № 220066/15.05.2014 г. обезщетение за неимуществени и
имуществени вреди в общ размер на 9 839.46 лева, както следва:
-
По щета №
120418/15.05.2014 г. за увредения при ПТП, настъпило на 12.09.2013 г. на
национален път 16, км. 682, община Ф., Република И., л.а. „Н. М.“ с per. № СЕ ... S, собственост на Л. С. сума в размер на 7
462.31 лева за имуществени вреди.
-
По щета №
220066/15.05.2014 г. за пострадалите Л. С. и М.С. в гореописаното ПТП, сума в
общ размер на 2 377.40 лева за неимуществени вреди.
От приложените по
делото 2 бр. преводни нареждания, е видно, че е възстановена сумата от ищцовото
дружество на НББАЗ по цитираните щети и с посочена датата на превода, а именно 27.05.2014
г.
По делото е
приложена регресна покана с изх. № ГФ - 505/03.10.2018 г., с която ищцовото
дружество уведомява ответника за преведената сума по гореописаната щета, която следва
да заплати доброволно по посочена банкова сметка. ***ка,
но видно от обратна разписка, същата не е потърсена от него за получаване.
От представената
справка от базата данни на Информационен център към Гаранционен фонд, на база
на подадени данни от застрахователните компании за застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите, по отношение на лек автомобил с ДКН СН 7331 НН,
е видно, че застрахователната полица е прекратена на 27.08.2013 г. в 00:00
часа, поради невнасяне на вноска, като следващата такава е сключена на
13.09.2013 г. в 17:22 часа. Т.е. към датата на настъпване на ПТП – 12.09.2013
г., ответника не е имал валидно сключена гражданска застраховка, още повече, че
при сключване на застраховката „гражданска отговорност“ и в случай на
разсрочено плащане на вноските от застрахователната премия ответникът е
запознат, като е удостоверил това обстоятелство с подписа си на полицата, че
при неплащане на разсрочена вноска, застрахователния договор се прекратявана с
изтичане на 15 дневен срок от дата на падежа на разсрочената вноска, която е
следвало да бъде направена на 12.08.2013 г.
Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло.
Въз основа на така установеното от фактическа
страна, съдът направи следните правни изводи:
Предпоставките за възникване на задължение на
Гаранционния фонд за плащане на обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите са настъпване на ПТП, лекият автомобил причинил
процесното ПТП да е регистриран в РБ, водачът да е виновен, да съществуват
изрично предвидени в КЗ пречки пострадалото лице да получи пряко от
застрахователя дължимото обезщетение, посочени в чл.288 от КЗ, като най-често
това са причинени вреди от собственик или ползвател на МПС, който няма сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите и вреди,
причинени от неидентифицирано МПС или неизвестен извършител.
Налице е в пълнота и фактическият състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл.45 от ЗЗД, с оглед поведението на ответната страна, поради което е налице основание за търсене от ответника на регресна отговорност и осъждането му да възстанови процесната сума.
След изплащане на застрахователното обезщетение по задължителната застраховка „ГО” на автомобилистите Гаранционния фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното, вкл. и на направените разходи за определяне и изплащане на обезщетението – чл.288, ал.12 от КЗ /отм./, какъвто е и настоящия казус, респ.предявеният регресен иск.
В настоящият процес безспорно се
установи наличието на изброените по-горе предпоставки, обуславящи вземането на
ищеца спрямо ответника, а именно настъпилото застрахователно събитие на 12.09.2013 г. по вина на
ответника, като ползвател на МПС, за което към тази дата не е имало налична и
валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, както и плащане на обезщетение за причинените на увреденото
лице имуществени вреди от страна на ищеца и в претендирания от него размер.
Налице са
всички елементи от състава на чл. 45 ЗЗД - противоправно поведение, причинени
щети и причинна връзка между поведението и щетите. Към този момент, за
управлявания от ответника лек автомобил не е била налице валидна застраховка
„Гражданска отговорност“. Предвид, че трето лице е претърпяло имуществени
вреди, причинени от ПТП, за което е признат за виновен ответника, тъй като не е
имал задължителната застраховка „Гражданска отговорност“. Следователно са
налице предпоставките за изплащане на обезщетение на увредения от средствата на
„Гаранционния фонд“. Задължението на „Гаранционен фонд“ да плати обезщетение на
увреденото от делинквента лице възниква ex lege - по силата на
разпоредбата на чл. 88, ал. 1, т. 1, буква "б" от ЗЗ (отм.), поради
което при условията на чл. 288 КЗ /отм./ с § 34 ПЗР на КЗ в сила от 1.01.2016
г., преписката е изпратена за разглеждане от фонда.
По изложените съображения съдът намира, че в
разглеждания случай, предпоставките за уважаване на регресния
иск на „Гаранционен фонд“ срещу делинквента Б.Д.Б.са
налице: от реализираното по вина на делинквента ПТП
са причинени имуществени вреди на трето лице,на което е изплатено обезщетение.
Застрахователното
събитие и изплащането на застрахователно обезщетение е извършено от НББАЗ като
компенсационен орган при действието на КЗ/отм./
Ищцовото дружество е възстановило изплатеното обезщетение
на НББАЗ на 27.05.2014 г. с две преводни нареждания на обща стойност от 9839,46
лв., поради което предявеният иск се явява доказан по основание и размер,
следователно същият следва да бъде уважен изцяло. Освен това в настоящият
процес не е спорно и съдът приема изцяло, че ответникът е признат за виновен за
настъпилото ПТП, което е предпоставка за
уважаване на настоящия иск.
Що се касае до направеното възражение за изтекла погасителна
давност спрямо ответника, то съда намира, че не следва да уважи това
възражение, тъй като същата не е изтекла по следните съображения:
Съгласно т. 14 от Постановление на Пленума на ВС №
7/77 г. от 04.10.1978 г., по отношение на регресните
искове на застрахователя, респективно на Гаранционния фонд, се прилага общата
петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД, чийто начален момент е плащането на
застрахователно обезщетение на правоимащите лица. /В
този смисъл са Решение № 178/21.10.2009г., ТД № 192/2009г. на ВКС и Решение №
15/04. 02.2011г., ТД № 326/2010г. на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК/,
а правото на този иск се поражда за Гаранционния фонд след изплащане на
обезщетението от негова страна ( в случая възстановяване на сумата).
В разглеждания случай обезщетението е изплатено с 2
броя Платежни нареждания от 27.05.2014 г., с което ищецът „Гаранционен фонд“ е
наредил плащането на сума в общ размер на 9839,46 лв., в полза на НББАЗ. Исковата молба
е изпратена до Районен съд – С. с куриерска служба на 23.05.2019 г. и е заведена
на 27.05.2019 г., следователно петгодишният давностен
срок не е изтекъл и вземането на ищеца не е погасено по давност, тъй като в
последния ден на погасителната давност е депозиран настоящият иск.
С оглед изложените съображения предявената
претенция се явява основателна в пълен размер и следва да бъде уважена, ведно
със законната лихва, считано от деня на депозиране на исковата молба в съда 27.05.2019
г. до окончателното изплащане.
Съгласно разпоредбата
на чл. 78, ал. 8 от ГПК размерът на присъденото възнаграждение за юрисконсулт
не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в Наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.
Съгласно чл. 25, ал. 1 от цитираната Наредба за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв., като съда следва да
определи юрисконсултското възнаграждение именно в тези рамки. Осъщественото от
юрисконсулта процесуално представителство по делото се свежда единствено до
подаване на исковата молба по делото. В откритото съдебно заседание по делото
не се е явил юрисконсулт на ищеца, а се е явил упълномощен адвокат, като в
пълномощното му не е посочена сума, която да е заплатена от ищцовото дружество.
С оглед на
изложеното съдът счита, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално
представителство в полза на ищцовото дружество следва да се определи
възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 100 лв.
С оглед изхода на процеса
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото
разноски в общ размер на 493,58 лв., от които 393,58 лв. заплатена държавна
такса и сумата от 100 лв. за юрисконсулско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
Б.
Д. Б. с ЕГН ... от гр. С., ул. „Д. Д.“ № . да заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, представлявано заедно от изпълнителните директори
Б. М. и С. С. и адрес: гр. С., ул. Г. И.“ № ., ет.., със
съдебен адрес:***., офис . – адв. Н. П.,
сумата в размер на 9
839.46 лева (девет хиляди осемстотин тридесет и девет лева и четиридесет и
шест стотинки), представляваща възстановеното от Гаранционен фонд по щети №
120418/15.05.2014 г. и № 220066/15.05.2014 г. обезщетение, ведно със законната
лихва от датата на завеждане на настоящата искова молба – 27.05.2019 г., до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Б. Д. Б. с ЕГН ... от гр. С., ул. „Д. Д.“ № 12 да заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, представлявано заедно от изпълнителните директори
Б. М. и С. С. и адрес: гр. С., ул. Г. И.“ № ., ет. .,
със съдебен адрес:***., офис . – адв. Н. П., сумата в размер на 493,52 лв. (четиристотин
деветдесет и три лева и петдесет и две стотинки), представляваща направените по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд - С. в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
|
|