Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Плевен, 11.01.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в публично съдебно
заседание на единадесети декември през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
Председател: ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
Членове: РЕНИ ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ
КУНЧЕВА
при секретаря Ж.С. ..……………….
и в присъствието на
прокурора ……………………..……. като разгледа
докладваното от
съдията Емилия Кунчева в.гр.дело № 785 по
описа за 2018 година, на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид:
Въззивно производство по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
С решение на Плевенски районен съд от
07.09.2018 г., постановено по гр.д. № 2650/2018 г., Прокуратурата на РБ е
осъдена на основание чл. 2, ал. 1, т.3, предл. 1-во от ЗОДОВ, във вр. с чл. 52
от ЗЗД, да заплати на А.Г.Х.,***, сумата 2400 лв., представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от повдигнато обвинение в извършване на
престъпление по чл. 215, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, за
което е оправдан по н.о.х.д. № 1348/2017 г. по описа на Плевенски районен съд,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.10.2017 г. до
окончателното й изплащане, като за разликата до пълния предявен размер от 5000
лв. искът е отхвърлен като неоснователен. С решението Прокуратурата на РБ е
осъдена да заплати на А.Г.Х. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1-во от ЗОДОВ сумата 400 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него
имуществени вреди от повдигнатото обвинение и оправдателната присъда по
н.о.х.д. № 1348/2017 г. на Районен съд – Плевен, ведно със законната лихва от 05.10.2017 г. до окончателното изплащане на
сумата.
Постъпила е въззивна жалба срещу
решението в осъдителната му част досежно присъденото обезщетение за
неимуществени вреди, подадена от Прокуратурата на РБ, чрез представител на
Районна прокуратура – Плевен. С жалбата се поддържа довод, че в случая не са
налице доказателства за осъществяване елементите от фактическия състав на чл. 4
от ЗОДОВ, за да бъде ангажирана отговорността на прокуратурата. Изложени са
съображения, че от събраните доказателства по делото не се установяват по
категоричен и безспорен начин твърдените от ищеца преживени негативни емоции,
които да са в причинно-следствена връзка с повдигнатото му обвинение.
Жалбоподателят счита, че след като прокуратурата не е разпространявала публично
информация за воденото наказателно производство срещу ищеца, то уронването на
авторитета и доброто му име в обществото не е пряк резултат от действията на
ответника. Счита също така, че присъденото обезщетение за претърпени
неимуществени вреди не е съответно на реално претърпените и доказани такива,
както и на принципа, заложен в чл. 52 от ЗЗД, и на трайно установената съдебна
практика. Претендира отмяната на първоинстанционното решение в обжалваната му
част и отхвърляне на предявения иск, а алтернативно – присъждане на обезщетение
в по-нисък размер.
В съдебно заседание въззивната жалба
се поддържа от представител на Окръжна прокуратура – Плевен.
Постъпила е и въззивна жалба от А.Г.Х.,
чрез пълномощника му адв. Ж.Н. ***, срещу решението на районния съд в
отхвърлителната му част досежно претендираното обезщетение за неимуществени
вреди. В тази въззивна жалба са изложени оплаквания, че в отхвърлителната му
част първоинстанционното решение е постановено в противоречие с изискванията на
чл. 52 от ЗЗД и съдебната практика, като принципът за справедливост не е
приложен изцяло, пълно и точно, за да бъдат компенсирани вредите на увреденото
лице в най-пълна степен, както и че решаващият съд не е преценил правилно
всички установени по делото обстоятелства, имащи отношение към определяне на
справедлив размер на обезщетение. Наведен е довод, че присъденото обезщетение
не съответства на вида, характера и интензитета на претърпените от ищеца
неимуществени вреди в резултат на повдигнатото му незаконно обвинение за тежко
умишлено престъпление и са изложени подробни съображения в подкрепа на този
довод. Въззивният жалбоподател моли окръжния съд да отмени първоинстанционното
решение в обжалваната му част и да уважи изцяло предявения иск. Претендират се
и всички направени разноски за двете съдебни инстанции.
В съдебно заседание тази въззивна
жалба се поддържа от пълномощника на страната адв. Ж.Н..
Всяка от страните е изразила становище
за неоснователност на жалбата, подадена от насрещната страна.
Настоящият съдебен състав на Плевенски
окръжен съд, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намери
за установено следното.
Двете въззивни жалби са процесуално допустими,
а разгледани по същество, окръжният съд намира, че въззивната жалба на
Прокуратурата на РБ е неоснователна, а подадената от А.Г.Х. въззивна жалба е
основателна, предвид следните съображения:
Не е спорно по делото, че ищецът А.Г.Х.
е бил привлечен като обвиняем по досъдебно производство № Д-2489/2016 г. по
описа на Районна прокуратура – Плевен за извършено от него престъпление по чл.
215, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК. Наказателното производство
е било образувано на 09.12.2016 г., първоначално при условията на чл. 356 и сл.
от НПК, като впоследствие, с постановление от 21.12.2016 г. на прокурор от РП -
Плевен е било преобразувано от бързо производство в досъдебно производство,
протичащо по общия ред. Спрямо обвиняемия А.Г.Х. е била взета мярка за
неотклонение „подписка“. В хода на наказателното производство е била извършена
и полицейска регистрация на ищеца, като част от мерките срещу обвиняем за
престъпление от общ характер. Обвинителният акт е внесен в Плевенски районен
съд на 29.05.2017 г. и въз основа на същия е било образувано н.о.х.д. №
1348/2017 г. В съдебната фаза на наказателното производство са проведени три
съдебни заседания, последното от които 20.09.2017 г., в което е произнесена и
присъдата на Плевенски районен съд, с която А.Х. е оправдан по така
повдигнатото му обвинение. Присъдата е влязла в законна сила на 05.10.2017 г.
Предявеният от Х. иск за ангажиране
отговорността на държавата в лицето на прокуратурата, повдигнала и поддържала
обвинението срещу него, във връзка с обезщетяването на претърпените от него
неимуществени вреди в резултат на проведеното срещу него наказателно
производство, приключило с влязла в сила оправдателна присъда, намира своето
правно основание в чл. 2, ал. 1, т. 3,предл. 1-во от ЗОДОВ.
Следва да бъде посочено, че
отговорността на държавата, регламентирана в чл. 2 от ЗОДОВ е обективна и
възниква при наличието на предвидените в закона предпоставки. Следователно
фактът на незаконното обвинение в случая е достатъчен да индицира, че ищецът е
претърпял вреди, рефлектиращи върху неговата чест и достойнство, които подлежат
на репариране.
Що се касае до определянето на
размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди в хипотезите на чл. 2 от ЗОДОВ, този въпрос е
свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 от ЗЗД.
Спрямо този критерий настъпилата вреда се съизмерява съобразно конкретно
установените по делото обстоятелства, като важи общото правило на разпределяне
на доказателствената тежест между страните, съгласно което всяка страна носи
доказателствена тежест относно фактите, от които извлича изгодни за себе си
правни последици.
В конкретния случай безспорно за
периода на наказателното преследване ищецът е имал отрицателни изживявани от
незаконното обвинение – то е ограничило възможносттта му да води обичайния си
начин на живот и му се е отразило емоционално негативно. От събраните по делото
гласни доказателства се установява изключително неблагоприятното отражение на
повдигнатото обвинение и провежданото наказателно производство в двете му фази
върху психиката и душевното състояние на ищеца. Същият е започнал да изпитва
постоянен страх пред възможността да бъде лишен от свобода, предвид факта, че е
обвиняем и подсъдим за тежко умишлено престъпление, за което законът предвижда
такова наказание. Изпитвал е много голям страх от затвора, както и и от вероятността
да не може да се грижи за малолетното си
дете и да осигурява издръжка на
семейството. Чувствал се е унизен и подтиснат, променил е драстично начина си
на общуване със своите близки от
семейната среда. Станал е сприхав и избухлив, отчуждил се е много от своята
съжителка и дори е престанал до общува с нея. Преустановил е всякакви контакти
с хора от приятелския кръг на семейството. Избягвал е социални контакти и дори общуване с колегите
си, тъй като е чувствал срам и неудобство да обяснява какво се случва с него. Притеснявал
се е от мисълта, че колегите му се
присмиват. Загубил е интерес към работата си и вършел всичко без желание. За да
се справи със състоянието на постоянен
стрес и депресия е потърсил помощ от психолог, когото продължил да посещава и
след приключването на наказателното производство. Едновременно с това започнал
отново да заеква, който проблем считал за преодолян преди години, което
обстоятелство задълбочило негативните му изживявания. Периодът от м.декември
2016 г. до м.септември 2017 г. е бил изключително тежък за ищеца, предвид
преживения от него психически и емоционален срив, от който, според
свидетелските показания, все още не се е възстановил напълно.
С оглед на конкретно установените по делото
обстоятелства за неблагоприятното отражение на незаконното обвинение върху
ищеца, въззивният съд приема, че претендираното обезщетение в размер на 5000
лв., при спазване на дефинитивно определения в чл. 52 от ЗЗД критерий за
справедливост, в случая се явява справедливо и достатъчно да обезщети
претърпените от него неимуществени вреди.
Това налага отмяната на
първоинстанционното решение в обжалваната му отхвърлителна част по иска за
неимуществени вреди. Въззивната инстанция следва да се произнесе по същество в посочения по-горе
смисъл, като на ищеца бъдат присъдени още 2600 лв., наред с присъдената му вече
сума в размер на 2400 лв. по този иск, при което общият размер на присъденото
обезщетение възлиза на 5000 лв.
В останалата му обжалвана част
решението на районния съд е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора пред
настоящата инстанция, на ищеца-въззивник А.Г.Х. следва да бъдат присъдени още
935,56 лв. разноски по делото, като направените от него деловодни разноски за двете съдебни инстанции са в общ размер от
1200 лв., от които с първоинстанционното решение е присъдената сумата от 264,44
лв.
Воден от горното и на основание чл.
271, ал. 1 от ГПК, Плевенският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1345 от 07.09.2018 г. на Плевенски
районен съд, постановено по гр.д. № 2650/2018 г., В ЧАСТТА, в която е отхвърлен
предявения от А.Г.Х. против Прокуратурата на РБ иск за обезщетение за
претърпени неимуществени вреди с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл.
1-во от ЗОДОВ, за разликата над
присъденото обезщетение от 2400 лв. до пълния предявен размер от 5000 лв.,
вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл. 2, ал. 1,
т. 3, предл. 1-во от ЗОДОВ Прокуратурата на РБ да заплати на А.Г.Х.,***, с ЕГН **********, още 2600 лв. обезщетение за претърпените неимуществени
вреди от повдигнато обвинение в извършване на престъпление, за което е оправдан
по н.о.х.д. № 1348/2017 г. на Плевенски районен съд, ведно със законната лихва
от 05.10.2017 г. до окончателното изплащане на тази сума, при което, заедно с присъденото вече обезщетение
от 2400 лв., общият размер на обезщетението за неимуществени вреди възлиза на
5000 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1345 от
07.09.2018 г. на Плевенски районен съд, постановено по гр.д. № 2650/2018 г., в
останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК Прокуратурата на РБ да заплати в полза на А.Г.Х., с ЕГН **********, още 935,56 лв. разноски по делото за двете съдебни инстанции.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: