Р Е Ш Е Н И Е
№ 300
град Пловдив, 14.02.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Десети състав, в открито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ
при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и участието на прокурор Калоян
Димитров като разгледа
докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ административно дело № 2751 описа за 2022
година, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/ във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано
е по искова молба, предявена от О.Р.М., ЕГН **********,***, чрез адв. С.Н.,***,
срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”.
Ищецът
иска ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 12 000
лв., за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в обида,
възмущение, стрес, болки и страдания за периода при изтърпяване на наказанието
„лишаване от свобода“ за периодите посочени в исковата молба в Затвора град
Пловдив, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба,
от които:
-
2 000 лева за периода от 01.01.2016г. до 28.02.2018г.;
-
8 000 лева за периода от 01.11.2018г. до
28.02.2021г.;
-
2 000 лева за периода от 01.09.2022 до
26.10.2022г. /датата на подаване на исковата молба/.
Според
ищеца, нанесените му неимуществени вреди се изразяват: в липса на достатъчно
жилищна площ (пренаселеност на килиите – „падат се под 3 кв. м. нетна площ на
човек“); във всички килии, които е обитавал е липсвала вентилация и свеж въздух,
което водило до задух и кашлица; санитарните възли са с неработещи казанчета,
липсват работещи чешми и умивалници; тоалетната не е шумоизолирана и липсва
уединение; за един относително дълъг период, когато ищецът е пребивавл в 4-ти
отряд в Затвора.Пловдив не е имал санитарен възел и му се е налагало да
използва кофи и туби за облекчаване на физиологичните си нужди; в банята има
мухъл и плесен, в нея се къпят едновременно 30-40 човека, освен това в нея
работят само 5-6 душа, от които тече или студена, или гореща вода; прозорците
са с малък размер, поради което килиите са без достатъчен достъп на естествена
светлина; вследствие на застоялия въздух, липсата на светлина и прокапалите
тръби по стените и тавана се развили мухъл и плесен, които били третирани от
фирма и по график, но от това нямало полза; по външните стени на затвора
изолация липсва, поради което през зимата в помещенията е студено; през зимата
не са му предоставяни достатъчно дебели завивки, а на молбите да му бъдат
предоставени такива получавал отказ; спалното му и постелъчно бельо се сменя
изключително рядко, което е предпоставка за развъждане на дървеници и бълхи в
леглата; от администрацията на затвора не се раздавали препарати за почистване
на тоалетните и спалните помещения; с ищеца не е водена индивидуална и
корекционна работа, не му е давана възможност да участва в програми за
въздействие, което е довело до поведенческа и личностна криза; в спалните
помещения липсват достатъчно шкафове за лишените от свобода, поради което
всички в килията са принудени да ползват общи шкафове за бельото и посудата си;
липсват и достатъчно мебели , а наличните са изпочупени.
Ищецът
твърди, че с горното са му нарушени правата по чл. 3 от Европейската конвенция
за защита на правата на човека (ЕКЗПЧ) и чл. 3 от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Претендира
се присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на упълномощения
представител адв. С.Н., съгласно чл. 38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата.
Редовно
призован в съдебното заседание, ищецът се представлява от адв. Н., който поддържа
изцяло исковата претенция.
Ответникът
- Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, чрез процесуалния си
представител юрк.Ч., оспорва предявените искови претенции по основание и
размер. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200
лева.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за чатична основателност на
предявеня иск. Счита, че следва да бъде присъдено обезщетение съобразно чл.52
от ЗЗД.
В
постъпили по делото становища и справка относно правното положение на О.М., се
установява, че същият е търпял наказание „лишаване от свобода“ през няколоко
периода, а именно:
-от
22.03.2016г. до 16.07.2017г. в Затвор-Пловдив;
-от
17.07.2017г. до 13.11.2017г. в ЗО “Смолян“;
-от
24.08.2018г. до 10.01.2021г. в Затвор-Пловдив;
-от 30.08.2022г.
до 26.10.2022г. в Затвор-Пловдив.
В
становища на Затвора-Пловдив /л.57-59, л.61-62 и л.71-74/ е подробно описана наличната
информация за спалните помещения, в които е настаняван ищецът, а именно приемно
отделение /ПО-2/, стая „РЦ“, спално помещения № 57 и № 60 на пост 5, тяхната
квадратура, размерите на прозорците в помещението, квадратурата на санитарните
възли и размерите на техните прозорци, както и броя настанени в спалните
помещения лица при 4 кв.м.
В
становище вх.№ 8948/15.11.2022г. се посочва, че в ПО-2 и стая „РЦ“ санитарните
възели разполагат с течаща студена вода, самостоятелно осветление и възможност
за вентилация. Помещенията разполагат с две осветителни тела и достатъчно
дневна светлина. Отопляват се посредством централно-локално парно отопление.
ДДД обработките се извършват редовно от външна лицензирана фирма. При
постъпване в Затвора-Пловдив на лишените от свобода се осигурява дюшек,
възглавница и спално бельо, осигурена е и възможност лишените от свобода да
ползват и лично спално бельо. Хигиената в помещенията, в т.ч. и на спалното
бельо е задължение на лиш.св. В становището се посочва, че при престоя си в ПО,
М. не е подавал молби или жалби, свързани с условията в Затвора-Пловдив. На
01.09.2022г. ищецът е преминал през информационен модул „Програма за
адаптация“, като е запознат с правата и задълженията му, възможностите за
започване на работа и др.
В
становищата се посочва още, че на всички лишени от свобода е осигурен достъп до
течаща топла вода съгласно утвърден график, а работещите имат достъп до баня
ежедневно. Във всеки санитерен възел има течаща студена вода. Отоплението
в Затвора-Пловдив се извършва посредством централно-локално парно отопление.
Проветряването
на стаята е по желание, чрез отваряне на прозорците. Хигиената в спалните
помещения се осъществява от настанените лиш.св. в тях, за което им се
осигуряват съответните прибори, които могат да бъдат закупени и от лафката в
Затвора-Пловдив, както и да им бъдат донасяни от близките им. Оторизирани фирми
редовно извършват ДДД обработки за което са приложени множество протоколи за
извършени обработки по делото. След ремонт в пета група изцяло е
подменена подовата настилка, боядисано е, подменена е и дограмата в спалните
помещения. Стаите са оборудвани с нови легла, маси, столове и шкафчета. Основен
корекционен подход за работа с М., от постъпването му в Затвор-Пловдив е
мотивирането му да се включи в учебен процес, като от м.септември 2018г. е
включен като ученик в СУ „Св. Иван Рилски” при Затвора-Пловдив. След приключване на учебната година
е устроен на работа в „Обособено производство“.
В
становището още се посочва, че водата в Затвор-Пловдив е от обичайната
водоснабдителна мрежа за града. Тоалетните във всяко спално помещение са обособени
помещения с отделен вход. При постъпване в Затвора-Пловдив на лишените от
свобода се осигурява дюшек, възглавница и спално бельо, осигурена е и
възможност лишените от свобода да ползват и лично спално бельо. Пералнята се
ползва по утвърден график.
В
становище от инспектор-психолог при Затвора-Пловдив се посочва, че и през трите
искови периода от ищеца не са постъпвали заявки за психологическо консултиране
с психолог, не е подавал заявление за индивидуална работа с психолог както
изисква ППЗИНЗС, не са се налагали и кризисни интервенции, но е приеман от психолога при затвора на 11.10.2019г. с
цел изясняване на актуалното му емоционално и психично състояние. По време на
консултацията са отчетени ниско ниво на стрес, липса на сериозни проблеми,
липса на завишен риск от зависимости и др., подробно описани в становището.
В
становище рег.№ 8948/15.11.2022г./л.80/ се посочва, че през 2017г. в
Затвора-Пловдив е извършено боядисване на общите помещения, извършено е
боядисване на спалните помещения на пост №5, дограмата е подменена с нова и е
поставен гранитогрес в общите умивални. При постъпване в Затвора-Пловдив на
лишените от свобода се осигурява спално бельо и завивки, при желание от страна
на лишените от свобода домакинът им
осигурява допълнително колкото са необходими. Лишените от свобода имат право да
ползват и лично спално бельо. Изпирането на личното и постелъчно бельо, и
ползването на пералня е по усмотрение на лишения от свобода. Във всяка стая в
Затвора-Пловдив има достъп до денонощно течаща вода, освен в случаите на
остстраняване но ВиК аварии. За поддържане на хигиената в затворническата баня
е разкрит работен обект, на който е назначен лишен от свобода. При извършени
проверки е установено, че хигиената в банята е задоволителна, предвид
спецификата на обекта. Санитерните възли са плътно преградени и отделени от
спалните помещения. Отоплението в Затвора-Пловдив се осъществява чрез централно
- локално парно отопление през отоплителния сезон. Проветряването на стаите е
по желание на лишените от свобода. Спалните помещения са добре осветени и с
отваряеми прозорци за естествена вентилация. В становището се посочва още, че
ГД „ИН” има сключен централен договор за ДДД обработки на всички помещения в
затворите. Дезинсекцията и дератизацията се извършва по утвърден график. Към
становището са приложени таблици за полагащите се на лиш.св. перилни и миещи
препарати за един месец.
Към писмен отговор от ст. юрк.Ч.
са приложени множество протоколи за изпълнени в Затвора-Пловдив ДДД обработки
за 2016г.; 2017г., 2018г., 2019г., 2020г., 2021г. и 2022г.
По
делото чрез видеконферентна връзка е разпитан като свидетел М.Р.М., племенник
на ищеца, който заявява, че в момента са заедно в
Затвора-Пловдив. Сочи, че ищецът е бил на 2 пост в 82 или 87 килия, която е голяма, с настаненти вътре около
16-17 човека. В тази килия стената падала, а таванът бил паднал. След като
паднал таванът лиш.св били разпръснати по постовете, за да могат да го ремонтират.
В килията било мизерия, имало дървеници и хлебарки. Баня в стаите няма. Има
една обща баня, която е по график по 4-5 минути на човек. В повечето стаи няма балатум.
Зимата има отопление, но е на часове, сутринта го пускат, а вечерта в
20.30-21.00 часа го спират.. Одеяла, завивки, ако имаш пари си ги купуваш от
лавката, ако нямаш пари стоиш на студено. Хлебарки, дървеници има по мивките,
по стените, където има дупки. Минават да
пръскат, но полза няма. В Затвора-Пловдив няма препарати, нито за миене на
тоалетни, нито за къпане. Дават един прах на 6 човека. Стаите са големи, но вътре
има 20 и няколко човека, поради което става пренаселено. Няма никаква изолация,
само на най-външната стена. Има шкафове, гардероби няма, но са счупени и
изкъртени. Маси и столове няма. Храната не е кой знае колко добре. М. сочи, че
ищецът работи в момента в „обособено“ производство около един месец. Назад в
годините не е работил.
Административен съд –
гр. Пловдив, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за
допустимост на исковата молба, прие за установено следното:
Както вече се посочи, ищецът претендира обезщетение за
понесени неимуществени вреди в размер на 12 000 лв., за периоди, посочени в
исковата молба, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата
молба, от които: 2 000 лева за периода от 01.01.2016г. до 28.02.2018г.; 8 000
лева за периода от 01.11.2018г. до 28.02.2021г.; 2 000 лева за периода от
01.09.2022 до 26.10.2022г. /датата на подаване на исковата молба/ за Затвор
гр.Пловдив, пряка последица от допуснатото от страна на Главна Дирекция
„Изпълнение на наказанията“ нарушение на чл.3 КЗПЧОС и чл.3 ЗИНЗС.
На
първо място следва да бъде съобразено, че разпоредбата на чл.284 ал.1 ЗИНЗС
предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и
задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в
резултат на нарушения на чл.3 ЗИНЗС. Така, съгласно чл.285 ал.1 от ЗИНЗС, искът
по чл.284 ал.1 се разглежда по реда на глава единадесета от
Административнопроцесуалния кодекс, а съгласно чл.205 АПК, искът за обезщетение
се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто
незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Ответникът
в настоящото производство - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със
седалище гр.София, съгласно чл.12 ал.2 ЗИНЗС е юридическо лице към министъра на
правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на
местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част от структурата, на
което са областните служби „Изпълнение на наказанията“ съгласно чл.12 ал.1 и 3 ЗИНЗС. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или
бездействия на администрацията на затворите и областните служби „Изпълнение на
наказанията“ и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря
юридическото лице. При това положение, Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ за процесния период има както процесуална, така и материалноправна
легитимация да отговаря по предявения иск.
На
следващо място е необходимо да се отбележи, че установените в Част Седма от
ЗИНЗС правила, не въвеждат като предпоставка за успешно провеждане на исковата
претенция за обезщетение, действията или бездействията на администрацията да
бъдат отменени като противоправни с административен или съдебен акт.
За да
бъде приета основателност на иска за вреди с правно основание чл.284 ал.1 ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на
специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3
от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната
сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на
въведената с разпоредбата на чл.284 ал.5 ЗИНЗС оборима презумпция. Или иначе
казано, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение /чл.3 ал.1/, както и
при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност /чл.3 ал.2/.
Ефектът
от неизпълнението на задълженията от страна на затворническата администрация
спрямо евентуално настъпилите за ищеца неимуществени вреди, следва да се отчита
в съвкупност от преживяното, независимо, че за всяко от бездействията е налице
различна законова регламентация. Според Европейския съд по правата на човека
/решение от 10.02.2012г. по делото на Ш. срещу България/, разделянето на
исковата претенция като се разглежда всеки елемент от условията в мястото за
лишаване от свобода като отделен въпрос, нуждаещ се от отделен анализ на
възможния му ефект върху благосъстоянието на ищеца, води до намаляване
релевантността на всеки елемент при разглеждане на общите условия на задържане
и по този начин представлява неразглеждане на кумулативните ефекти от тези
условия върху ищеца, както изисква Конвенцията. Такъв подход, според Съда по
правата на човека, лесно би могъл да доведе до заключението, че нито едно от
оплакванията не е само по себе си достатъчно сериозно, за да изисква
обезщетение, дори в случаите, когато би могло да се счете, че общото
въздействие върху конкретния затворник, ако е било преценено в контекста на
съдебната практика във връзка с Конвенцията, достига прага по чл.3 от
Конвенцията. Такова разрешение на въпроса дава и разпоредбата на чл.284 ал.2 ЗИНЗС, според която в случаите по чл.3 ал.2 от с.з. съдът взема предвид
кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало
наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността,
както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на
спора.
Съгласно
чл.3 ал.1 ЗИНЗС /в редакцията ДВ, бр.25 от 2009г., в сила от 1.06.2009г./
осъдените не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко
отношение. В ал.2 на същата разпоредба е указано, че за изтезания, жестоко или
нечовешко отношение се смятат: 1./всяко умишлено действие или бездействие,
което причинява силна физическа болка или страдание, освен регламентираните в
този закон случаи на употреба на сила, помощни средства или оръжие; 2./умишлено
поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се
в лишаване от достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможности за човешко общуване и други виновно
извършени действия или бездействия, които могат да причинят увреждане на
здравето; 3./унизително отношение, което уронва човешкото достойнство на
осъдения, принуждава го да върши или да приеме действия против волята си,
поражда чувство на страх, незащитеност или малоценност. Като съгласно ал.3, за
изтезания, жестоко или нечовешко отношение се смятат действията или
бездействията по ал.2, извършени от длъжностно лице или от всяко друго лице,
подбудено или подпомогнато от длъжностно лице чрез явно или мълчаливо съгласие.
Съгласно
чл.3 ал.1 ЗИНЗС /в редакцията ДВ, бр.13 от 2017г., в сила от
7.02.2017г./ осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. В ал.2 от същата
разпоредба е указано, че за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Разпоредбите
на чл.3 и чл.43 ал.2, ал.4 и ал.5 /предишна ал.4/ от ЗИНЗС са законови гаранции
за съществуването на нормална битова среда в местата за лишаване от свобода.
Тези разпоредби са действали през процесния период, което е основание за
преценка във всеки конкретен случай при предявен иск за обезщетение на това
основание доколко тази законова гаранция е реализирана в конкретната битова
среда на конкретното място, където ищецът изтърпява наказание „лишаване от
свобода“.
Все в
тази насока следва да се посочи, че според чл.43 ал.2 ЗИНЗС, всяко място за
лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други
помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите – за
поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото
достойнство на задържаните лица.
В чл.43
ал.4 ЗИНЗС /в сила от 07.02.2017г./ е установено изискването минималната
жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от
4 кв. м. Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна
площ“, то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно като се
измерва по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и
колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява
възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за
задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени
помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н.
Според чл.43
ал.5 ЗИНЗС /предишна ал.4 – ДВ, бр.13 от 2017г., в сила от 7.02.2017г./,
количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и
проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът
обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на
закона, като в чл.20 ал.3 ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода
се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в
заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел
и течаща вода се осъществява в спалните помещения.
Относима
към спора е и материалноправната разпоредба на чл.3 от Европейската конвенция
за защита правата на човека и основните свободи, която е ратифицирана от
България през 1992г. и съгласно чл.5 ал.4 от Конституцията на Република
България е част от вътрешното право на страната и има предимство пред тези
норми на вътрешното законодателство, които и противоречат. Според посочената
разпоредба от Конвенцията, никой не може да бъде подложен на изтезания или
нечовешко или унизително отнасяне или наказание.
Според
Минималните стандарти за третиране на лишените от свобода, приети от Първия
конгрес на Организацията на обединените нации по предотвратяване на
престъпленията и третиране на престъпниците, проведена в Женева в 1955г. и
утвърдени от Икономическия и социален съвет с резолюции 663 C (XXIV) от
31.07.1957г. и 2076 (LXII) от 13.05.1977г., които нямат задължителна сила, но
спазването им е критерий за зачитане на човешките права и свободи и
демократичния характер на държавите: “10. Всички помещения, от които се ползват
лица, лишени от свобода, и особено помещенията, в които те спят, трябва да
отговарят на всички санитарни изисквания, като следва да се обръща дължимото
внимание на климатичните условия, особено на кубатурата на тези помещения, на
тяхната минимална площ, осветление, отопление и проветряване. 11. Във всички
помещения, в които живеят и работят лица, лишени от свобода: а) прозорците
трябва да имат достатъчни размери, за да могат тези лица да четат и работят на
дневна светлина, като прозорците трябва да са така конструирани, че да
осигуряват приток на пресен въздух, независимо от наличието или липсата на
вентилационна уредба; б) изкуственото осветление трябва да е достатъчно, за да
могат лицата, лишени от свобода, да четат или работят без опасност за тяхното
зрение. 12. Санитарните възли трябва да са достатъчни, за да може всяко лице,
лишено от свобода, да удовлетворява своите естествени потребности тогава,
когато изпитва нужда, и в условията на чистота и пристойност. 13. Къпалните помещения
и броят на душовете трябва да са достатъчни за това всяко лице, лишено от
свобода, да може и да е задължено да се къпе или да взема душ при подходяща за
съответния климат температура и толкова често, колкото това се изисква от
общата хигиена, като се отчитат сезонът и географският район, тоест във всеки
случай поне един път седмично в районите с умерен климат.“.
По
казуси като процесния е налице и съдебна практика на българските
съдилища/решение №10166 от 11.07.2012г. на ВАС по адм.д. №15508/2011г., решение
№6667 от 15.05.2013г. на ВАС по адм.д. №13664/2012г., решение №104 от
20.02.2009г. на ВКС по гр.д. №5895/2007г., решение №538 от 22.10. 2009г. на ВКС
по гр.д. № 1648/2008г., решение №15 от 29.01.2009г. на ВКС по гр.д.
№4427/2007г./, в която се приема, че липсата на достатъчно жилищна площ,
постоянен достъп до санитарен възел, достатъчен приток на слънчева светлина и
възможност за проветряване в местата за лишаване от свобода, е отклонение от
подходящата жизнена среда за осъденото лице, независимо, че към релевантните
периоди не са действали нормите от ЗИНЗС, регламентиращи минималната
разполагаема жилищна площ на лишените от свобода и други критерии, на които
следва да отговарят условията в местата за лишаване от свобода.
При
разрешаване на настоящия правен спор следва да се има предвид и съдържанието на
множество решения на Съда по правата на човека по дела, заведени пред този съд
от български граждани срещу България, в които се е твърдяло нарушение на чл.3
от Конвенцията, произтичащо от битовите условия в местата за лишаване от
свобода /решение от 10.06.2006г. по делото Й. срещу България,, решение от 27
януари 2015г. по шест съединени дела Н. и други срещу България/.
С оглед
представените от ответника и неоспорени доказателства съдът констатира, че
ищецът е търпял наказание „лишаване от свобода“ по периоди, както следва: от
22.03.2016г. до 16.07.2017г. в Затвор-Пловдив; от 17.07.2017г. до 28.02.2017г.
в ЗО “Смолян“; от 24.08.2018г. до 10.01.2021г. в Затвор-Пловдив; от
30.08.2022г. до 26.10.2022г. /датата на подаване на исковата молба/ в
Затвор-Пловдив, поради което исковата претенция по отношение периодите от 01.01.2016г.
до 21.03.2016г., от 17.07.2017г. до 28.02.2018г. и от 11.01.2021г. до
28.02.2021г. следва да бъде отхвърлена, доколкото не се установява в така
посочения период, лицето да е било на територията на Затвора-Пловдив.
С оглед
събраните писмени доказателства по делото и възведеното в обстоятелствената
част на исковата молба, следва да се отбележи, че искът следва да бъде разгледан
по същество за периодите: 22.03.2016г. до 25.03.2016г.;
от 26.03.2016г. до 16.07.2017г.; от 01.11.2018г. до 10.01.2021г.; от 01.09.2022г.
до 26.10.2022г. /датата на подаване на исковата молба/ за Затвора-Пловдив.
Това е
така, тъй като с оглед доказателствената тежест в процеса, съдът констатира, че
ответникът не е представил доказателства за осигуряване на приемливи условия на
ищеца за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Затвора - Пловдив от
26.03.2016г. до 16.07.2017г., който период попада в посочения в петитума на
исковата молба искови период, през който се твърди, че М. търпи вреди.
Съотнасянето
на описаните по-горе данни в решението, цитираните правни норми и съдебна
практика, в т.ч. и на ЕСПЧ, налага да се приеме, че: за посочения исков период
в Затвора-Пловдив, от събраните и описани по-горе доказателства се установява,
че ищецът е пребивавал в помещения, в които жизненото му пространство не е
отговаряло на предвидените стандарти, възприети от Съвета на Европа и от Съда
по правата на човека, които са в размер на 4 кв.м.
Изключение правят периодите: от 23.07.2019г.
до 01.08.2019г., от 06.08.2019г. до 19.08.2019г., от 10.09.2019г. до
12.09.2019г., от 25.09.2019г. до 28.10.2019г., от 31.10.2019г. до 24.11.2019г.,
от 07.01.2020г. до 16.03.2020г., на 16.04.2020г., от 30.04.2020г. до 15.05.2020г.,
от 19.06.2020г. до 06.07.2020г., от 28.07.2020г. до 10.01.2021г. и от 01.09.2022г.
до 26.10.2022г. в Затвора-Пловдив.
По
отношение оплакването относно пренаселеността на местата, в които е бил
настаняван, претенцията на М. е частично доказана, доколкото става ясно от
приложените справки за помещенията по настаняване на ищеца и техният капацитет,
както и броя настанени лица, че е била налице действителна пренаселеност в
Затвора Пловдив, за периодите от 22.03.2016г. до 25.03.2016г., от 26.03.2016г.
до 16.07.2017г., от 01.11.2018г. до 22.07.2019г., от 02.08.2019г. до
05.08.2019г., от 20.08.2019г. до 09.09.2019г., от 13.09.2019г. до 24.09.2019г.,
от 29.10.2019г. до 30.10.2019г., от 25.11.2019г. до 06.01.2020г., от
17.03.2020г. до 15.04.2020г., от 17.04.2020г. до 29.04.2020г., от 16.05.2020г.
до 18.06.2020г. и от 07.07.2020г. до 27.08.2020г.
За
посочените периоди, ищецът е пребивавал в помещения, в които жизненото му
пространство не е отговаряло на предвидените стандарти, възприети от Съвета на
Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв.м.
Горните
обстоятелства, съгласно практиката на Съда по правата на човека, включително в
пилотното решение „Н. и други срещу България“, съставляват самостоятелно и
достатъчно основание да се приеме, че ищецът е бил подложен на нечовешко и
унизително отношение в разрез с разпоредбата на чл.3 ЕКЗПЧОС. В тази насока са
и показанията на разпитаните по делото свидетели.
През
исковия период не се установява нарушение на чл.20 ал.2 ППЗИНЗС, тъй като във
всяко едно спално помещение е осигурен пряк достъп на дневна светлина и
възможност за естествено проветряване. Видно от приложените докладни,
прозорците в помещенията, в които е пребивавал М. са били по два за всяко
помещение. По делото няма нито данни, нито са представени доказателства ищецът
да е страдал от твърдяните задух, кашлица и респираторни заболявания.
Няма
нарушение и на чл.20 ал.3 ППЗИНЗС, тъй като във всички стаи и помещения на
Затвора – гр. Пловдив е осигурен достъп до санитарен възел и течаща вода.
Всички помещения, в които е пребивавал М. са разполагали със санитарен възел и
постоянно течаща студена вода, а по отношение наличието на топла течаща вода, в
приложеното от ответника становище, се сочи, че в Затвора – гр.Пловдив на л.св.
е осигурен достъп до такава, съгласно графика за разпределение на времето на
лишените от свобода от съответната група.
Неоснователни
са твърденията по отношение на липсата на уединение в санитерните възли,
доколкото от страна на ответника се представиха доказателства, че същите са
плътно преградени и отделени от спалните помещения. Следва да се посочи, че
неосигуряването на шумоизолация в тоалетната не може да се тълкува като
нечовешко и унизително отношение, доколкото поставянето на шумоизолация е над
средното ниво на битови условия.
Неоснователни
и недоказани са и твърденията в исковата молба за неработещи казанчета в
санитарните възли на обитаваните от М. помещения, за липса на на работещи чешми
и умивалници. Видно от приложената по делото докладна записка, във всяка
тоалетна в Затвора - гр. Пловдив водата тече постоянно. Недоказани останаха и
твърденията, че канализационната мрежа минава през килията, в която пребивава
ищецът, в т.ч. и че от нея капе и се образува мухъл, доколкото от една страна
не се уточнява за коя точно килия става въпрос, а от друга, липсват ангажирани
каквито и да било доказателства в тази връзка. За наличие на тръби, преминаващи
през килията на ищеца не говори и разпитания по делото свидетел, нито пък, че
от капещата от тях вода се е образувал мухъл. Оплакването на ищеца относно
липсата на изолация на външните стени на затвора и преживени от него
неблагоприятни усещания на студ, и непредоставянето на достатъчно дебели
завивки от администрацията на Затвора Пловдив, също са неоснователни. На първо
място, установява се от представеното от ответника становище, че в затвора
отоплението през отоплителния сезон се осъществява посредством централно-
локално парно, като в показанията си свидетелят Станчев, сочи, че парното се
спира в 20:30-21:00 часа, но не твърди да е студено. Следва да се има предвид,
че поставянето на такава не е нормативно установено задължение на ответника.
Недоказани са твърденията на ищеца, че не са му били предоставени завивки и
поради това е изпитвал студ, предвид факта, че не са налице данни същият изобщо
да е депозирал такива молби до администрацията на затвора, съгласно утвърдения
за това ред и съответно да му е било отказвано, както и установената възможност
всеки лишен от свобода да разполага и ползва собствени завивки, предоставени му
от негови близки. Неоснователни са и оплакванията по отношение изпирането на
спалното и постелъчно бельо на М. и хигиената в спалните помещения. Видно от
справка и становище по делото, изпирането на личното и постелъчно бельо, и
ползването на пералня е по график и по усмотрение на лишения от свобода. Хигиената
в спалните помещения се осъществява от настанените лиш.св. в тях, за което им
се осигуряват съответните прибори, които могат да бъдат закупени и от лафката в
Затвора-Пловдив, както и да им бъдат донасяни от близките им. По делото са
представени таблици за полагащите се на лиш.св. перилни и миещи препарати за
един месец. Неоснователни са и оплакванията за наличие на дървеници и бълхи през
разглеждания тук исков период. Това е така, защото от страна на ответника са
изложени твърдения за извършени ДДД обработки, като за това са представени
доказателства, че такива дейности са били договорени, съответно изпълнени. В
справка се сочи, че Затвора-Пловдив е имал и към настоящият момент има сключен
договор за дезинфекция, дезинсекция и дератизация, като по делото са
представени и протоколи да извършени дейности по дезинфекция, дезинсекция и
дератизация. Съдът счита за неоснователни и твърденията досежно липсата на
индивидуална и корекционна работа с ищеца. Това е така, защото съгласно чл.152
ал.1 ЗИНЗС, социалната дейност и възпитателната работа са основни средства за
ресоциализация на лишените от свобода и са насочени към подпомагане на
личностната промяна на осъдените и изграждане на умения и способности за
законосъобразен начин на живот в обществото. А съгласно ал.2 социалната дейност
и възпитателната работа в местата за лишаване от свобода включват: 1.диагностична
и индивидуална корекционна дейност; 2.програми за въздействие, за намаляване на
риска от рецидив и риска от вреди; 3.образование, обучение и квалификация на
лишените от свобода; 4.творчески, културни и спортни дейности и религиозна
подкрепа. Според ал.3 на същата разпоредба с лишените от свобода се осъществява
групова и индивидуална социална дейност и възпитателна работа. Видно от становище
от инспектор-психолог при Затвора-Пловдив се посочва, че и през трите искови
периода от ищеца не са постъпвали заявки за психологическо консултиране с
психолог, не е подавал заявление за индивидуална работа с психолог както
изисква ППЗИНЗС, не са се налагали и кризисни интервенции. Ищецът е приеман от
психолога при затвора на 11.10.2019г. с цел изясняване на актуалното му
емоционално и психично състояние. По време на консултацията са отчетени ниско
ниво на стрес, липса на сериозни проблеми, липса на завишен риск от зависимости
и др., подробно описани в становището. Поради посоченото не може да се приеме,
че ищецът е бил лишен от социални дейности и в този смисъл от възможности за
ресоциализация и личностна промяна. Освен това при постъпването на ищеца в
Затвор-Пловдив е мотивиран да се включи в учебен процес, като от м.септември
2018г. е включен като ученик в СУ „Св. Иван Рилски“ при Затвора-Пловдив. След
приключване на учебната година е устроен на работа в „Обособено производство“. Неоснователни
са и оплакванията, че в спалните помещения липсват достатъчно шкафове за
лишените от свобода, поради което всички в килията са принудени да ползват общи
шкафове за бельото и посудата си; липсват и достатъчно мебели , а наличните са
изпочупени. Видно от приложенните по делото доказателства всички спални
помещения в Затвора-Пловдив са оборудвани с легла, маси, столове и шкафчета. След
ремонт в пета група, където е настаняван ищецът, изцяло е подменена подовата
настилка, боядисано е, подменена е и дограмата в спалните помещения. Стаите са
оборудвани с нови легла, маси, столове и шкафчета.
Предвид
всичко изложено съдът намира, че е налице незаконосъобразно бездействие от
страна на служителите на ответника ГД „Изпълнение на наказанията“ само по
отношение на конкретно установените факти по делото, а именно, че за периодите от 22.03.2016г. до 25.03.2016г., от
26.03.2016г. до 16.07.2017г., от 01.11.2018г. до 22.07.2019г., от 02.08.2019г.
до 05.08.2019г., от 20.08.2019г. до 09.09.2019г., от 13.09.2019г. до
24.09.2019г., от 29.10.2019г. до 30.10.2019г., от 25.11.2019г. до 06.01.2020г.,
от 17.03.2020г. до 15.04.2020г., от 17.04.2020г. до 29.04.2020г., от
16.05.2020г. до 18.06.2020г. и от 07.07.2020г. до 27.08.2020г. при престоя в
Затвора-Пловдив М. е пребивавал в помещения, в които жизненото му
пространство не е отговаряло на предвидените стандарти, възприети от Съвета на
Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв.м., Горното,
води до извода, че ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в
разрез с разпоредбата на чл.3 ЕКЗПЧОС.
Ето
защо, съдът намира, че е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служителите
на ответника ГД „Изпълнение на наказанията“ само по отношение на конкретно
установените факти по делото, които водят до извода, че битовите условия
създават предпоставки за увреждане на психическото здраве на лишените от
свобода, създават предпоставка за уронване на човешкото им достойнство. Тези
неблагоприятни условия, освен пряко водещи до унизително и недостойно отношение
към лишените от свобода, водят и до извода за заплаха за здравето им поради
липса на осъществени елементарни стандарти за живот.
В
случая безспорно се установява, че е налице незаконосъобразно фактическо
бездействие от ответника, защото негови длъжностни лица, на които е възложено
да осъществяват ръководство и контрол върху дейността по изтърпяване на
наложено с присъда наказание, не са изпълнили задълженията си да осигурят на
ищеца в посочения период такива условия на живот, съобразени с уважение към
човешкото му достойнство, а именно – минимална жилищна площ от 4 кв.м. в
спалните помещения, в които е бил настанен, необходима за спокойното му
биологично съществуване, които да не създават предпоставки за увреждане на
физическото и психическото му здраве и за нарушаване на забраната, установена в
чл.3 ЕКПЧ. Недостатъчното жизнено пространство поради пренаселеността в
спалните помещения, в което е бил настанен ищецът са предизвикали такова ниво
на страдание за М., което надвишава това, присъщо на лишаването от свобода.
Според практиката на ЕСПЧ, начинът на изтърпяване на наказанието не трябва да
излага лишения от свобода на отчаяние или изпитание, които надхвърлят по
интензивност неизбежното ниво на страдание при престой в затвора.
При
това положение, правилото на чл.284 ал.5, във връзка с ал.1 ЗИНЗС налага да се
приеме, че М. е претърпял посочените по-горе неимуществени вреди, изразяващи се
в описаните в исковата молба негативни психически състояния. Така, съгласно
чл.52 ЗЗД, обезщетението за неимуществените вреди се присъжда от съда по
справедливост, като неговият размер зависи от степента и характера на вредите и
от продължителността на периода, през който са били претърпени.
С оглед
характера на деянието, естеството и степента на претърпените вредни последици
от ищеца и периода, през който е търпял неприемливите условия при изтърпяване
на наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора-Пловдив, според настоящия
състав, обезщетението, което е най-справедливо в този случай да се присъди, е в общ размер на 5 742 лв. /пет
хиляди седемстотин четиридесет и два/ лева. При съобразяване на съдебната
практика по идентични дела, според този съд, именно посоченият размер най-точно
и съответно ще овъзмезди претърпените психически увреждания от ищеца и този
размер именно съответства на конкретната преценка, направена от състава на база
установените по делото факти и съобразно обществения критерий за справедливост.
В
останалата част за разликата над 5 742 лева до пълния предявен размер от 12 000
лева, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието „Лишаване от свобода“ в Затвор-Пловдив, искът следва да бъде
отхвърлен.
Основателна
е претенцията на ищеца за присъждане на законна лихва, считано от 26.10.2022г.
/датата на предявяване на иска/ до окончателното изплащане на сумата.
С оглед
изхода от спора, ответникът следва бъде осъден да заплати на ищеца сторените в
процеса разноски, съгласно разпоредбата на чл.286 ал.3 ЗИНЗС, съгласно която,
когато искът се уважи изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати
разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна
такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един
адвокат, когато е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.
В
представения договор за правна защита и съдействие /л.7/, сключен с ищеца и
неговия правоприемник, е вписана уговорка за осъществяване на безплатно
представителство за него на конкретно основание – чл.38 ал.1, т.3, пр.2 от
Закона за адвокатурата, което безспорно се установява, че е налице. В тази
връзка и на основание чл.286 ал.3 ЗИНЗС, във връзка с чл.78 ал.1 ГПК и чл.7 ал.2
т.3 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /в приложимата редакция/, възнаграждението за пълномощника на
ищеца съразмерно уважената част от иска, възлиза на 712,96 лева.
По
отношение на претендираното от ответника възнаграждение за осъществената защита
от юрисконсулт, то следва да се посочи, че такова не му се следва, тъй като
производството по делото е водено по специалния ред по чл.286 ЗИНЗС, а в ал.2
от същата разпоредба не е предвидено заплащане на юрисконсултско
възнаграждение. Разпоредбите на чл.286 ал.2 и ал.3 ЗИНЗС, тълкувани в тяхната
взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл.10
ал.4 ЗОДОВ и чл.78 ал.8 ГПК, във връзка с чл.144 АПК и чл.143 АПК. Липсата на
изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на
юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на
иска/исковете му, означава, че такова не се дължи. Ето защо искането на
ответника за присъждане на разноски следва да се остави без уважение.
Ето защо и поради мотивите, изложени по–горе ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ІІ отд., Десети състав :
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Главна
Дирекция „Изпълнение на наказанията” - София, ул. „Н. Столетов” № 21, да
заплати на О.Р.М., ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***, сумата от 5742
лв. /пет хиляди седемстотин четиридесет и два/ лева, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди по време на престоя му в Затвора гр.Пловдив
за периодите от 22.03.2016г. до 25.03.2016г., от 26.03.2016г. до 16.07.2017г.,
от 01.11.2018г. до 22.07.2019г., от 02.08.2019г. до 05.08.2019г., от
20.08.2019г. до 09.09.2019г., от 13.09.2019г. до 24.09.2019г., от 29.10.2019г.
до 30.10.2019г., от 25.11.2019г. до 06.01.2020г., от 17.03.2020г. до
15.04.2020г., от 17.04.2020г. до 29.04.2020г., от 16.05.2020г. до 18.06.2020г.
и от 07.07.2020г. до 27.08.2020г., ведно със законна лихва, считано от 26.10.2022г.,
до окончателното изплащане на сумата като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция в
останалата част до пълния предявен размер от 12 000 лв., както и за останалите
периоди в обхвата на претендираните.
ОСЪЖДА Главна Дирекция
„Изпълнение на наказанията“ гр. София да
заплати на адв.С.Н.,***, сумата
от 712,96 лв. /седемстотин и дванадесет лева и деветдесет и шест стотинки/, съставляваща адвокатско възнаграждение на
основание чл.38, ал.1, т.3, пр.2 от Закона за адвокатурата,
съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА
Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” - София, ул. „Н. Столетов” № 21, да
заплати на О.Р.М., ЕГН **********, сумата от 10 (десет) лв., представляваща
направените по делото разноски за ДТ.
Решението подлежи на касационно
оспорване по реда на глава дванадесета от АПК в 14 – дневен срок от съобщението
пред тричленен състав на Пловдивски административен съд съгласно чл. 285, ал.
1, пр. 2 ЗИНЗС.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: