Решение по дело №196/2025 на Административен съд - Перник

 

 

 

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Перник срещу Решение № 19 от 15.01.2025 година, постановено по АНД № 857 по описа за 2024 година на Районен съд – Перник, с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 14-2400022 от 11.04.2024 година, издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Перник, с което на „***“ ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], [адрес], представлявано от управителя Я. С., на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ) е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 (две хиляди и петстотин) лева за извършено административно нарушение на чл. 62, ал. 1, във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ.

 

Касаторът счита, че решението на първоинстанционния съд, с което е отменено оспореното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, тъй като е постановено в несъответствие с материалния закон и при допуснато нарушение на процесуалните правила. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени първоинстанционното решение, респективно да потвърди наказателното постановление.

Касационната жалба е връчена на ответната страна, която в срока по чл.213а, ал. 4 от АПК не е представила отговор.

В проведеното съдебно заседание на 18.06.2025 година касаторът редовно призован, не се явява, представлява се от старши юрисконсулт Н. М., който поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Моли съда да постанови съдебен акт, с който първоинстанционното решение да бъде отменено, респективно да се потвърди наказателното постановление. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В проведеното съдебно заседание на 18.06.2025 година ответникът по касационната жалба – „***“ ЕООД, редовно призован, се представлява от адвокат К. С. от АК – Перник. Процесуалният представител моли съда да постанови съдебен акт, с който да остави в сила решението на районния съд като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направени по делото съдебни разноски по приложен списък.

В проведеното съдебно заседание на 18.06.2025 година представителят на Окръжна прокуратура – Перник дава заключение за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение и предлага същото да бъде оставено в сила.

Административен съд – Перник, като прецени събраните по делото доказателства и наведени касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

 

 

След извършена проверка в пределите на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма, по допустима жалба. Съдебният акт е постановен и при правилно прилагане на процесуалния материален закон, а съображенията за това са следните:

С НП № 14-2400022 от 11.04.2024 година директорът на дирекция „Инспекция по труда“ Перник, на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложил на „***“ ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], [адрес], представлявано от управителя Я. С., в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, имуществена санкция в размер на 2 500 (две хиляди и петстотин) лева, за това, че при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на 06.03.2024 година в обект – магазин за бельо, находящ се в [населено място], [жк], не е сключило трудов договор в писмена форма с лицето С. К. П., заварена да полага труд като „продавач-консултант“.

Наказателното постановление е оспорено, в законоустановения срок, пред Районен съд – Перник, който с Решение № 19 от 15.01.2025 година, постановено по АНД № 857/2024 година го отменя.

За да постанови съдебния акт, районният съд е възприел фактическата обстановка, която е отразена в акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление. Изложил е аргумент, че АНО е формирал изводите си при неизяснени в пълнота обстоятелства, които са от съществено значение за правната оценка на установените факти и за правилното приложение на материалния закон. Приел е, че в административнонаказателното производство задължение на административнонаказващия орган е да ангажира несъмнени доказателства относно всички елементи от фактическия състав на нарушението, което в случая не е сторено. Изложил е подробни аргументи, защо дружеството, като работодател, по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, не е нарушило разпоредбата на чл. 62, ал. 1, във връзка чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда и наказването му за това административно нарушение се явява необосновано. Изложеното е мотивирало съдебния състав на въззивния съд да отмени обжалвания административнонаказателен акт, като издаден в нарушение на закона.

Съобразно чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни основания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

Съобразно чл. 220 от АПК настоящата касационна инстанция възприема установената от Районен съд Перник фактическа обстановка, която напълно кореспондира със събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Решението е правилно.

Районният съд е спазил служебното начало като за изясняване на фактическата обстановка по делото са събрани писмени и гласни доказателства, които са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. По този начин е била изяснена обективната истина и решението не почива на предположения. Съгласно данните по делото и на двете страни е дадена еднаква възможност да упражнят процесуалните си права. Не е бил нарушен принципът на състезателност в процеса. Следователно, районният съд не е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила и решението му е мотивирано и обосновано със събрания по делото доказателствен материал. В тази връзка, следва да бъдат отхвърлени като неоснователни доводите, посочени в касационната жалба досежно противоречие на постановеното съдебно решение с материалния закон и процесуалните правила.

Настоящата касационна инстанция счита, че не следва да повтаря направените правни изводи. Първоинстанционният съд е постановил обжалваното съдебно решение след пълен, точен и обективен анализ на събраните доказателства, като е изпълнил задължението си, преди да разгледа делото по същество, да прецени спазени ли са процесуалните правила в хода на административното производство от наказващия орган.

При субсидиарното действие на НПК, районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност и не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. Районният съд е събрал необходимите и относими доказателства, за чието съществуване са налице данни по делото в обжалваното решение е изложил мотиви относно преценката на доказателствата, която е извършил и въз основа на последните е направил изводи, които настоящият касационен състав изцяло споделя.

Изложените касационни основания са напълно неоснователни, тьй като след преценка на събраните по делото доказателства настоящата съдебна инстанция приема, че вмененото административно нарушение не е доказано по безспорен начин, съответно незаконосъобразно е ангажирана отговорността на „***“ ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], [адрес], представлявано от управителя Я. С..

Достигайки до правни изводи за незаконосъобразност на проведеното административнонаказателно производство, респективно на наказателното постановление, първоинстанционния съд е постановил правилен съдебен акт. Предвид изложеното настоящият касационен състав намира, че решението на Районен съд – Перник, като валидно, допустимо и съответно на приложимия материален закон, следва да се остави в сила.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото право на разноски има ответникът по касация. На основание чл. 143, ал. 3, във вр. с ал. 1, във вр. с § 1, т. 6 от ДР на АПК, във вр. с чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, юридическото лице (чл. 2, ал. 1 и чл. 20, ал. 1 от Устройствен правилник на ИАГИТ), в чиято структура се намира касаторът и наказващ орган – директор на ДИТ – Перник, ще бъде осъдена да заплати на ответната страна своевременно поисканите и доказани (договор за правна защита и съдействие от 03.06.2025 година. – лист 26), съдебни разноски в размер на 550.00 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Неоснователно се явява направеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на касатора. Същото е определено в минималния размер, съгласно нормата на чл. 18, ал. 2, във връзка чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 година за възнаграждения за адвокатска работа.

 

 

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд – Перник

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В С. Решение № 19 от 15.01.2025 година, постановено по АНД № 857 по описа за 2024 година на Районен съд – Перник.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, с код по БУЛСТАТ: ***, седалище и адрес на управление: [населено място], район Оборище, [улица], да заплати в полза на „***“ ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], [адрес], представлявано от управителя Я. С., съдебни разноски в размер на 550.00 лв. (петстотин и петдесет лева).

РЕШЕНИЕТО е окончателно.