№ 364
гр. Пловдив, 03.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Радка Д. Чолакова
Членове:Антония К. Роглева
Александър Л. Стойчев
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело
№ 20255001000435 по описа за 2025 година
С решение № 179/17.06.25 г., постановено по т.д. № 341/23 г. по
описа на ОС Стара Загора, е ОТХВЪРЛЕН предявения от Т. Г. М. ЕГН
********** срещу ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД за заплащане на обезщетение в размер
на 34 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди на
ищцата, ведно със законната лихва върху сумата така, считано от 14.04.2022 г.
- датата на уведомяване на застрахователя от страна на деликвента съгласно
разпоредбите на чл. 429, ал. 3 от КЗ, вр е чл. 430. ал. 1 от КЗ, до окончателното
изплащане.
Т. Г. М. е осъдена да заплати на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД сумата 250
лв. - разноски в производството.
Въззивна жалба против горното решение е подадена от Т. Г. М. с
оплаквания за неправилност и незаконосъобразност. Излагат се подробни
оплаквания по отношение извода на първоинстанционния съд, че съдът,
сезиран с иск за остатъка от обезщетението над присъдения размер по
предявен частичен иск, е обвързан от преценката на съда, произнесъл се по
частичния иск относно полагащия се справедлив размер на обезщетението с
оглед установеното съдържание на вредите. Излагат се подробни
съображения относно справедливия размер на дължимото обезщетение във
връзка с получените увреждания и действително претърпените болки и
страдания и събраните в тази връзка доказателства по делото. Иска се
1
решението да бъде отменено и вместо това се постанови друго, с което
предявеният иск да се уважи в пълния му претендиран размер. Претендира се
присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ в полза на процесуалния представител на жалбоподателката адв. П. К..
Въззиваемата страна ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД оспорва въззивната
жалба като неоснователна. Моли се решението да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Пловдивски апелативен съд, като прецени събраните по делото
доказателства във връзка с наведените от страните оплаквания и доводи,
намира за установено следното:
Съдът е бил сезиран с иск по чл.432 от КЗ, предявен от Т. Г. М.
против „Застрахователна компания Лев Инс“ АД за присъждане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания като
резултат от претърпени травми от пътно-транспортно произшествие
настъпило на 11.04.2022 г., виновно причинено от Л.И.Д. като водач на МПС –
лек автомобил „Ш.ф.“ с рег. № ***, за който автомобил е налице сключена с
ответното застрахователно дружество валидна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“. Претендирана е сумата от 34 000 лв. като
остатък от дължимото обезщетение над сумата от 26 000 лв., присъдена с
влязлото в сила решение № 244/18.07.2023 г., постановено по т.д. №
340/2022 г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора, с което ЗК „ЛЕВ ИНС“
АД е осъдено да заплати на Т. Г. М. 26 000 лв. - частичен иск от 60 000 лв .,
представляваща застрахователно обезщетение за причинените неимуществени
вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания, вследствие на получените
телесни увреждания от същото ПТП, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 29.04.2022 г. до окончателното изплащане.
В обжалваното решение е прието, че исковите молби,
инициирали производството по т. д. № 340/2022 г. и по т.д. № 341/23 г. на ОС
Стара Загора, са с идентично съдържание по отношение на описанието на
причинените на ищцата неимуществени вреди /болки и страдания и психичен
стрес/, чиято обезвреда се претендира; всички твърдени в производството по т.
д. № 340/2022 г. по описа на ОС-Стара Загора обстоятелства са били обсъдени
и взети предвид от съда по първия частичен иск, който по отношение на
тяхната установеност е базирал изводите си на събраните по делото писмени и
гласни доказателства и заключение на вещи лица по комплексна
съдебномедицинска и автотехническа експертиза; в постановеното решение,
въпреки че в това производство не е назначавана съдебно-психологична
2
експертиза, при определяне на справедливия размер на обезщетението,
решаващият състав е взел предвид преживения от ищцата психически стрес от
инцидента, установен и от изслушаните свидетелски показания. При това
положение, е прието че са налице едни и същи обстоятелства по двете дела, и
предвид посочена съдебна практика на ВКС, съдът е приел, че справедливият
общ размер на обезщетението за неимуществени вреди за ищцата на
основание чл. 52 от ЗЗД следва да бъде определен в размер 26 000 лева, така
както е прието в мотивите на решение № 244 / 18.07.2023 г. по гр.д. №
340/2022 г. на ОС Стара Загора, като в противен случай критерият за
справедливост ще бъде нарушен, респ. искът за претендираната разлика от
34 000 лв. / до пълния претендиран размер от 60 000 лв. е отхвърлен като
неоснователен.
Във въззивната жалба се оспорват горните изводи като
неправилни и законосъобразни.
На първо място, се излагат доводи, че ответната страна не е
правила възражения за недължимост на претендираното обезщетение, тъй
като същото се обхваща от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила
решение по частичния иск, поради което било недопустимо съдът да
разглежда подобно несвоевременно направено възражение. Това оплакване е
неоснователно. Ако е налице влязло в сила решение, с което определен правен
спор е бил решен със сила на пресъдено нещо, то същото следва да бъде
зачетено от съда и по служебен почин, като съдът не е обвързан от наличие на
възражения от страните. Това пряко следва от разпоредбите на чл. 297 и чл.
299 от ГПК. Цитираната съдебна практика във въззивната жалба за това, че
възражението трябва да бъде конкретно, да съдържа фактически положения, е
неотносима към преценката за наличие на СПН, който въпрос принципно
подлежи и на служебна проверка от съда.
Що се отнася до въпроса дали постановеното решение по № 244
/ 18.07.2023 г. по гр.д. № 340/2022 г. на ОС Стара Загора има сила на
пресъдено нещо относно общия дължим размер на обезщетението за
неимуществени вреди, на същия следва да се отговори отрицателно.
С цитираното решение е уважен в пълен размер предявен
частичен иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за
сумата от 26 000 лв. – частичен иск от 60 000 лв. Решението не е обжалвано
от страните и е влязло в сила.
Силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение, с което в
предходен процес е уважен предявен от ищеца частичен иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ, не се разпростира върху непредявената в
производството по частичния иск част от вземането за обезщетение за
3
неимуществени вреди. Преценката на съда, разгледал частичния иск, относно
общия размер на справедливото обезщетение не обвързва съда, сезиран с иск
за пълно обезщетяване на претърпените неимуществени вреди. В тази връзка
следва да се зачете формираната с Тълкувателно решение № 3/2016 от
22.04.2019 г. по тълк. д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС задължителна практика
- т. 2, според която решението по уважен частичен иск за парично вземане се
ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на
спорното субективно материално право при предявен в друг процес иск за
защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане,
произтичащо от същото спорно право. В мотивите на тълкувателното решение
е разяснено, че в хипотезата на уважен частичен иск обективните предели на
силата на пресъдено нещо, която се формира с решението, обхващат
основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите
факти, страните по материалното правоотношение и съдържанието му до
признатия размер на спорното право; когато предмет на последващия иск за
съдебна защита е разликата (остатъка) от вземането, се касае до същото
субективно материално право, същото вземане, но в останалия незаявен с
предявения преди това частичен иск обем, което може да съществува, но
може и да не съществува; обективните предели на силата на пресъдено
нещо на положителното решение по частичен иск се изчерпват с предмета
на делото, т. е. с предявената за съдебна защита част от вземането, а по
останалата част може да се формира нова - различна сила на пресъдено нещо;
формираната сила на пресъдено нещо на решението по частичния иск относно
основанието преклудира правоизключващите и правоунищожаващите
възражения на ответника срещу правопораждащите правнорелевантни факти,
относими към възникването и съществуването на материалното
правоотношение, от което произтича спорното право, но не и
правопогасяващите възражения за останалата непредявена с частичния иск
част от вземането. Съдът, сезиран с частичния иск, се произнася относно
общия справедлив размер на обезщетението в мотивите към решението, които
съгласно т. 18 от Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000
г. на ОСГК не се ползват със сила на пресъдено нещо. С частичния иск
ищецът предявява част от вземането си за обезщетение, която част съставлява
спорното материално право, предмет на защита с иска и за която част се
формира сила на пресъдено нещо в обективни предели, очертани от
диспозитива на решението за уважаване на частичния иск в конкретен размер.
Всичко казано сочи на извод, че влязлото в сила решение, с което е уважен
частичният иск по чл. 432, ал. 1 КЗ, не се ползва със сила на пресъдено нещо
относно определения в мотивите общ размер на справедливото обезщетение
по смисъла на чл. 52 ЗЗД. /В този смисъл е налице и практика на ВКС – напр.
определение № 1720 от 3.06.2025 г. на ВКС по к. т. д. № 317/2025 г./
Предвид посоченото настоящият въззивен състав приема, че
съдът, разглеждащ иска за пълния претендиран размер на обезщетението, не е
4
бил обвързан с определената сума от 26 000 лв. с решението по уважения
частичен иск. В последното липсва отхвърлителен диспозитив, който да е бил
допустим предмет на обжалване и който да се ползва със СПН. Без значение е
обстоятелството, че ищцата е имала процесуална възможност да увеличи иска
си още в производството по предходния частичен иск. Касае е за процесуална
възможност, но не и за задължение да направи това. Право на страната е да
прецени по какъв процесуален ред ще предяви претенцията си за остатъка от
претендираното вземане – дали чрез увеличение на частичния иск до пълния
му претендиран размер или ще предяви остатъка в отделно, последващо
производство. В този ред на мисли съдът дължи самостоятелна преценка по
отношение на общия справедлив размер на обезщетението, който следва да
бъде обоснован и мотивиран съобразно относимите критерии за това,
наложени от съдебната практика.
Независимо от горното, следва да се посочи и констатираното
от настоящия съдебен състав, че мотивите на решение № 244/18.7.23 г. по т.д.
№ 340/22 г. на ОС Ст. Загора по отношение дължимия размер на
обезщетението, са лаконични и се свеждат до посочване, че получената травма
е счупване на лявата мишнична кост в крайната част, което трайно е
затруднило движенията на ляв горен крайник; увреждането е болезнено,
свързано с имобилизация, затруднени са движенията за самообслужване в
бита, влошено е качеството на живот; налице е контрактура в лява лакътна
става с ограничено сгъване в тази става; металните имплатни не са свалени;
лечебният и възстановителният период е бил продължителен, ищцата се е
нуждаела от чужди грижи, не е можела да се обслужва сама; към момента на
постановяване на решението не е възстановена напълно. В така изложените
мотиви липсва конкретика относно степента на влошаване начина на живот на
пострадалото лице, конкретната продължителност на имобилизацията, и на
лечебния и възстановителен период в цялост, както и на периода, в който е
имала нужда от чужда помощ и в какво конкретно се е изразявала тази помощ,
наличието на отражение върху психическото и емоционално състояние на
ищцата. При липсата на тази конкретика е необоснован извода в обжалваното
решение, че едни и същи обстоятелства са обсъдени и взети предвид в
предходното решение по частичния иск, съответно са доказани в настоящия
процес, при което принципът на справедливост би бил нарушен при
определяне на друг размер на обезщетението.
Установено е, процесното ПТП е настъпило на 11.04.22 г., около
11:30 ч., в гр. К. по бул. ,,К.А.Б.", като същото е виновно причинено от водач
на л.а. „Ш.ф.", с рег. № ***, който е нарушил правилата за движение по
пътищата, като при предприетата маневра движение на заден ход
автомобилът блъска намиращата се зад него пешеходка Т. М. - на 71 години
към момента на настъпване на ПТП.
5
По делото е прието заключение на СМЕ, неоспорено от страните
по делото, в която подробно е обсъдена и представената медицинска
документация – епикризи и 6 бр. амбулаторни листове, е установено, че в
резултат на инцидента Т. Г. М. е получила полифрагментозна фрактура в
дистална част на лява раменна кост, което осъществява медикобиологичния
признак - трайно затрудняване на движенията на горния крайник за срок по-
голям от 30 дни. Непосредствено след травмата болката е най-силна, като след
поставяне на имобилизацията значително намалява; фрактури в тази област
водят до голям оток, при което се притискат съдови нерви и независимо от
приема на болкоуспокояващи, бовелият синдром е налице между 7 и 15 дни с
намаляващ интензитет. Имобилизацията създава неудобства и затруднява
обслужването.
В случая за периода 11 -18 април 2022 г. е проведено
консервативно лечение – гипсов ръкав. На 18.4.22 г. ищцата е
хоспитализирана. Поради дислокация и нарастващ оток е проведено
оперативно лечение - на 19.04.2022 г. под обща интубационна анестезия е
извършена кръвна репозиция и метална остеосинтеза - плака.
Следоперативният период протекъл гладко на фона на антибиотична и
антикоагулантна профилактика. Обичайният срок за възстановяване на тези
фрактури е между 45 дни и обикновено продължава до края на втория месец.
Ищцата е провела рехабилитация през м.май 2022 г.и м.юли
2022 г. по клинична пътека на рехабилитационен център на гр.К..
От вещото лице е осъществен личен преглед на 10.03.2025 г.,
при който е установено добро и запазено общо състояние. Ищцата е съобщила
за болка в лакътната става при физическо натоварване. За лявата лакътна става
е констатирано: добре зараснал оперативен цикатрикс около 9 см., медиално
разположен, втори такъв с дължина около 3 см - добре зараснал, латерално
разположен; флексия в лява лакетна става 95 градуса, екстензия в пълен обем,
запазена и възстановена пронация при леко ограничена супинация и болка в
крайния и обем; движение на пръстите и гривнена става в пълен обем при
запазен юмручен и върхов захват. Ищцата е съобщила за изтръпвания по
улнарната част на лява длан и У-ти пръст на лява ръка. От направена
контролна рентгенография е устновено костно срастване, наличие на метал –
плака; не е установена миграция на метала, като мнението на експерта е, че не
е задължително отстраняване на същия; умерено изразени артрозни
изминения.
В устните си обяснения, дадени в открито съдебно заседание,
съдебният ортопед е разяснил, че тъй като фрактурата на дисталната част на
мишничната кост при ищцата е многофрагментна, това увеличава срока за
възстановяване в сравнение с двуфрагментното, тъй като колкото повече
фрагменти има, толкова повече е нарушено кръвоснабдяването на костта;
направено е наместване на фрагментите, поставена е плака, фиксирани са
6
допълнителните фрагменти с винтчета; възстановяването е продължило почти
3 месеца. Препоръката на експерта е да не се маха плаката, тъй като няма
миграция на метал към костта, тя се е адаптирала и почти е възстановила
обема на движение. Обяснява, че има проблем с въртеливото движение, което
е ограничено, по хода на един нерв има тръпнене на ръката, което отдава на
самото счупване, но счита, че това с времето ще отшуми. Към 10.03.2025г.
вдигането на ръката е в пълен обем. Не е в пълен обем въртеливото движение.
Ищцата по-скоро има намалена сила, която се дължи на намалената сила и
обем на мускулите, захватът и върховия захват са възстановени. Ищцата не
може да извършва по - тежък физически труд, трябва да носи по - леки
предмети. При ищцата доминантна е дясната ръка. По отношение свиването
на ръката експертът обяснява, че е 95 градуса, нормално е към 150 градуса, т.
е.има дефицит на флексията на раменната става, което ще остане, тъй като не
може да се възстанови напълно. Този проблем с ръката й пречи ръката да
достига до устата и се налага да навежда врата, за да се компенсира тази
разлика в градусите. По отношение на установените при рентгенографията
артрозни изменения вещото лице сочи, че са свързани с възрастта, но и с
фрактурата. Ако се махне плаката трябва да се повтори рязането и тези
артрозни изменения ще станат още повече.
Прието е и заключение на съдебно-психиатричната експертиза,
неоспорено от страните по делото, според което в резултат на преживяното
ПТП на 11.04.2022 при ищцата М. е настъпила остра стресова реакция, за
което са налице достатъчно клинични данни. Острата стресова реакция е
възникнала като непосредствен отговор на стресогенно събитие - силен
соматичен и психичен стрес и обикновено продължава от няколко часа до
няколко дни след стресогенно събитие. В конкретния случай стресорът се
явява необичайно внезапна заплаха за сигурността и физическото оцеляване
на освидетелстваната /пътен инцидент/. Стресовата реакция се характеризира
с изразени емоционални, когнитивни и поведенчески промени - повишена
емоционална лабилност с персистиращи интензивни емоции от негативния
регистър, епизоди на натрапващо се припомняне и преживяване на
психотравмата, затруднения при концентриране върху обичайни дейност,
нарушения на съня и емоционална притъпеност, емоционална отчужденост и
социално оттегляне и ограничаване на присъщи социални роли и дейност,
неспособност за пълноценно преживяване на удоволствие от любими
занимания и желани контакти с хора, изразени вегетативни нарушения и
свръхвъзбуда, настъпили непосредствено след психотравмата- безсъние,
промяна на апетита, повишена тревожност. В случая са налице данни за
наличието на специфичните посттравматични симптоми - „епизоди на
натрапващо се припомняне и преживяване на психотравмата” и „избягващо
поведение”, свързвани със ситуацията, при която е бил застрашен живота и
здравето. Тревожната симптоматика е била най-силно изразена през първите 3
денонощия след случилото. През следващите 3 месеца персистирали
7
симптоми, кореспондиращи с травматичната ситуация: проблеми със съня и
апетита, редукция на тегло, повишена тревожност, страхови изживявания,
чувство на напрежение и безпокойство, епизодично “оживяване” на спомена
за случилото се, избягващо поведение, повишена емоционална лабилност,
повишена раздразнителност, понижен фон на настроението. Описаните
симптоми са затруднили значимо личностовото и социалното функциониране
на ищцата и са ограничили възможността й за ефективно справяне с базисните
социални роли. Всички описани емоционални преживявания, настъпили след
преживяното ПТП и настъпилите травми, могат да бъдат определени като
емоции от негативния регистър.
При проведеното събеседване съдебният психиатър е установил,
че към настоящия момент описаната симптоматика е претърпяла обратно
развитие и не нарушава значимо годността на ищцата да се справя с базисните
социални роли. Не са установени водещи посттравамтични стресови
изживявания, които по вид и степен на изразеност да нарушават социалното
функциониране. Не са установени клинични данни за значими последици
върху психиката на освидетелстваната. Експертът посочва, че ходът на
стресовите разстройства е флуктуиращ; за в бъдеще би могло да се наблюдава
обостряне на симптоматиката; в малка част от случаите настъпва
хронификация с продължителност от няколко години и би могло да настъпи
трайна личностова промяна.
По делото са събрани и гласни доказателства:
Според показанията на Р.Ж.М. – съпруг на пострадалата,
първоначално счупената ръка е била гипсирана, но съпругата му имала много
силни болки, не можела да спи, приемала обезболяващи,; през този период
имала нужда от чужда помощ за тоалет, баня и всички подобни ежедневни
дейности; тъй като някак си работата с гипсирането не била свършена добре
наложило след 8 дни да я оперират, след като й направили нови изследвания,
счупили гипса, сложили импланти; втория път не била гипсирана, а й били
поставени само импланти; след изписването и от болницата в продължение на
три месеца е правила рехабилитация, като през този период имала нужда от
чужда помощ за тоалет, обслужване, за домакинството; след това продължила
да прави упражнения вкъщи, някъде след шест месеца станала по-полезна за
себе си; ищцата била стресирана, изнервена, трудно спяла, събуждала се, което
продължавало и към момента на разпита /ноември 2024 г./; преди ПТП
съпругата му помагала много на семейството на сина им, за отглеждане на
внучето, работела много и в градината, занимавала се с цветя, овошки, с които
дейности вече не можела да се занимава; била възстановила донякъде
движението на ръката, но чувствала постоянно изтръпване на дланта; ако
решяла да прави нещо с лявата ръка, веднага я заболявала; не можела да носи
тежко, не можела да върши работата в градината, свързана с копаене, садене,
качване по стълби, което преди ПТП не й създавало проблеми; станала по-
8
бавна и по-бързо се изморявала; изпитвала страх при пресичане дори на
пешеходна пътека; изпитвала страх да се качи в автобус и затова не ползвала
редовно такъв превоз; сънувала кошмари от инцидента; споделяла, че всеки
път, когато мине през мястото на инцидента, което било близко до вкъщи, на
път за Лидл, си спомняла за него все едно, че сега е станало или, че ще стане
пак; преди инцидента не е страдала от заболявания, приемала само лекарства
за кръвно.
В същия смисъл са и показанията на свидетеля Ж.М. – син на
ищцата. Според същите майка му имала болки, синини, натъртвания, била
изморена, изтощена, стресирана след ПТП. Основно за нея се грижели баща
му и една братовчедка, като имала нужда от помощ при обличане, във всички
ежедневни дейности – къпане, пазаруване, готвене, като това продължило
около три-четири месеца; правила рехабилитация в К. три месеца, а след това
продължила да прави вкъщи това, на което са я научили, като след около шест
месеца се подобрила, но ненапълно – не можела да си сгъне ръката
достатъчно, за да си пипне главата и рамото, било ограничено и вдигането
нагоре; принудена е да пази лявата ръка, да върши с нея по-леки дейности;
преди инцидента много им помагала в отглеждането на дъщерята на свидетеля
/на 8 год./, но след случилото се това вече било невъзможно, тъй като
изисквало повече движения, а тя трябвало вече повече да се грижи сама за
себе си; и сега не се чувствала пълноценна, била по-изнервена, не можела да
вдига по-тежки предмети, ходела с повишено внимание.
Свидетелските показания изцяло кореспондират със
заключението на СМЕ и СПЕ, както и с медицинската документация, при
което са налице условия същите да бъдат изцяло кредитирани като убедителни
и непротиворечиви, въпреки че са дадени от лица от близкия семеен кръг на
пострадалото лице. Не са налице данни по делото, които да всяват съмнение в
достоверността на свидетелските показания.
При определяне справедливия размер на обезщетението следва
да се вземат предвид всички конкретно установени обстоятелства относно
вида и характера на уврежданията, механизма на настъпването им, характера
и интензитета на търпените болки и страдания, степента на засягане на
нормалния живот на пострадалото лице в битов, социален, емоционален план,
включително с оглед възрастта и социалното функциониране на лицето,
продължителността на възстановителния период, наличието на трайни
последици и пр. В случая като пряк резултат от ПТП ищцата е получила
полифрагментозна фрактура в дистална част на лява раменна кост,
което трайно е затруднило движенията на лявата ръка за период по-голям от
30 дни. Тъй като се касае за многофрагментарно счупване, с което се нарушава
в по-голяма степен кръвоснабдяването на костта, периодът на възстановяване
е по-голям от обичайния при двуфрагментарно счупване. В случая в рамките
на три месеца ищцата е извършвана рехабилитация в лечебни заведения, но и
9
след това се е налагало да прави упражнения вкъщи за пълно възстановяване,
което така и не е постигнато в пълна степен. В първите дни след ПТП ищцата
е изживяла най-силни болки, като й е поставена имобилизация – гипсов ръкав,
която се е оказала неуспешна, довела е до сериозни неудобства, дислокация,
болки, отоци, с оглед на което е претърпяла оперативно лечение с поставяне
на метална остеосинтеза. Болковият синдром постепенно е намалявал, но през
първите три-четири месеца ищцата е имала нужда от чужда помощ при
осъществяване на ежедневни дейности като преобличане, миене, къпане,
готвене, домакинстване. Освен физическите болки при ищцата е настъпила
остра стресова реакция като непосредствен отговор на ПТП, представляващо
внезапна заплаха за сигурността и физическото й оцеляване, с наличие на
специфични посттравматични симптоми - епизоди на натрапващо се
припомняне и преживяване на психотравмата, „избягващо поведение”,
свързвани със ситуацията, при която е бил застрашен живота и здравето. Тази
тревожна симптоматика е била най-силно изразена през първите 3 денонощия
след случилото се, а през последващите 3 месеца са персистирали симптоми
като проблеми със съня и апетита, редукция на тегло, повишена тревожност,
страхови изживявания, чувство на напрежение и безпокойство, епизодично
“оживяване” на спомена за случилото се, избягващо поведение, повишена
емоционална лабилност, повишена раздразнителност, понижен фон на
настроението. Касае е за негативни емоционални реакции, които са
затруднили значимо личностовото и социалното функциониране на ищцата.
Ищцата се е възстановила, но не и в пълен обем – налице са болки в лявата
лакътна става при физическо натоварване, както и ограничение във флексията
на ръката до 95 градуса при нормални 150 градуса, което ще остане, тъй като
не може да се възстанови напълно, като този проблем пречи ръката да достига
до устата и се налага навеждане на врата, за да се компенсира тази разлика в
градусите. Не е в пълен обем и въртеливото движение на ръката. Налице е по
хода на един нерв тръпнене на ръката, което е пряко свързано със счупването,
за което има тенденция да отшуми във времето. Освен това ищцата не може
да извършва по - тежък физически труд, трябва да носи по - леки предмети, не
може да се занимава с редица дейности в градината, които е извършвала преди
ПТП. Т.е. налице са трайни последици от травматичното увреждане, които ще
съпътстват ищцата до края на живота й. Макар и в ограничен обем са
остатъчни и негативни последици в емоционален план, обусловени от
преживяното – страх при пресичане, страх при ползване на превозни средства,
изнервеност, безсъние, без същите да могат да се квалифицират като значими
негативни последици към настоящия момент, но с хипотетична възможност за
обостряне на симптоматиката в бъдеще.
Всичко посочено за тежестта на травмите, възрастта на ищцата
към момента на ПТП - 71 години, неудобствата и ограниченията от личен,
битов и социален характер, негативното отражение върху емоционалния и
психически свят на пострадалото лице, както и факта, че са налице трайни
последици относно движението на ръката – ограничения в обема на
10
въртеливото движение и на сгъването на ръката, за които перспективата е да
останат и за в бъдеще, без да могат да бъдат преодолени, мотивира настоящия
съдебен състав да приеме, че сумата от 26 000 лв. не отговаря напълно на
критерия за справедливост, заложен в чл. 52 от ЗЗД. В тази връзка се
съобразяват и икономическите условия в страната към момента на настъпване
на ПТП - м. април 2022 г., показател за която са например: нивата на
застрахователно покритие по застраховка "ГО" за неимуществени и
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт - 10 420 000
лв. за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица /чл. 492,т.1 от
КЗ/ ; средна брутна работна заплата - 1 730 лв., общ тримесечен доход средно
на лице от домакинство – 2 207 лв. , общ тримесечен разход средно на лице от
домакинство 1 962 лв.
Горепосочените обстоятелства, преценени в тяхната съвкупност,
мотивира въззивния състав на ПАС да приеме, че справедливото обезщетение
в случая е в размер на 36 000 лв., респ. предявения иск следва да бъде уважен
до размер на 10 000 лв. /над присъдените 26 000 лв. по първия частичен иск/.
Обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която искът е
отхвърлен за сумата от 10 000 лв., като вместо това се постанови друго, с
което се присъди обезщетение за неимуществени вреди в посочения размер
ведно със законна лихва от 29.04.22 г. /по отношение на началния момент на
законната лихва се съобразява СПН на решението по частичния иск, с което
обезщетението от 26 000 лв. се присъжда със законна лихва с начална дата
29.04.22 г./ Обжалваното решение следва да бъде потвърдено в останалата му
част за отхвърляне на иска за разликата над 10 000 лв. до 34 000 лв.
Предвид този изход на делото в полза на процесуалния
представител на ищцата адв. К. следва да се присъди адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в размер на 400 лв. за
първа инстанция и 400 лв. – за втора инстанция.
Съответно на уважената част от исковата претенция с
настоящето решение, предвид освобождаването на ищцата от заплащане на
ДТ и на осн. чл. 78, ал.6 от ГПК, ответното застрахователно дружество следва
да бъде осъдено да заплати ДТ в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на първоинстанционния съд, в размер на 400 лв.
Съответно на отхвърлената част на въззивната жалба в полза на
застрахователното дружество следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200 лв., на осн. чл. 78, ал.8 от ГПК вр. чл. 37 от
ЗПП вр. чл. 25, ал.1 от НЗПП.
Предвид посоченото ПАС
РЕШИ:
11
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 179/17.06.25 г., постановено по т.д. №
341/23 г. по описа на ОС Стара Загора, В ЧАСТТА МУ, с която е
ОТХВЪРЛЕН предявения от Т. Г. М. ЕГН ********** срещу ЗК „ЛЕВ ИНС“
АД иск за заплащане на обезщетение в размер на 10 000 лв. за
неимуществени вреди на ищцата, претърпени вследствие на телесни
увреждания от ПТП от 11.04.22 г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 29.04.2022 г. до окончателното плащане, и
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД ЕИК ********* да заплати на Т. Г.
М. ЕГН ********** сумата от 10 000 лв. – обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени вследствие на телесни увреждания от ПТП от 11.04.22 г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.04.2022 г. до
окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 179/17.06.25 г., постановено по
т.д. № 341/23 г. по описа на ОС Стара Загора, В ЧАСТТА МУ, с която е
ОТХВЪРЛЕН предявения от Т. Г. М. ЕГН ********** срещу ЗК „ЛЕВ ИНС“
АД ЕИК ********* иск за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди на ищцата, претърпени вследствие на телесни увреждания от ПТП от
11.04.22 г. за разликата над 10 000 лв. до пълния предявен размер от 34 000
лв. /остатък над присъдената сума от 26 000 лв. – частичен иск - по решение
№ 244 / 18.07.2023 г. по гр.д. № 340/2022 г. на ОС Стара Загора до общия
претендиран размер на обезщетението от 60 000 лв./, ведно със законна
лихва върху сумата, начиная от 14.04.22 г. до окончателното изплащане,
както и в частта, с която е отхвърлен искът за законна лихва
върху главница от 10 000 лв., начиная от 14.04.22 г. до 28.04.22 г.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД ЕИК ********* да заплати на адв.
П. К. адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в размер
на 400 лв. – за първа инстанция и 400 лв. за втора инстанция.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД ЕИК ********* да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ОС Стара Загора, сумата
400 лв. – държавна такса.
ОСЪЖДА Т. Г. М. ЕГН ********** да заплати на ЗК „ЛЕВ
ИНС“ АД ЕИК ********* юрисконсултско възнаграждение за втора инстанция
в размер на 200 лв.
12
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13