О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Гр.София,
17 октомври 2022 година
Софийски градски съд,
ТО, 6-6 състав, в закрито заседание на седемнадесети октомври две хиляди и
двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ:
ЕЛЕНА РАДЕВА
след като изслуша
докладваното от съдията Радева т.д.№610 по описа за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.130 ГПК.
Твърдения на ищеца- синдикът на „КТБ“
АД(н) :
Твърди,
че на 11.11.2011 година между „КТБ“ АД и ответникът „Л.П.“
АД, е сключен рамков договор за предоставяне на кредитен лимит, съгласно който
банката предоставя на кредитополучателя рамков кредитен лимит в размер общо на
2 050 000лева. Рамковият лимит се състои от два подлимита:
банкова кредитна линия, по която средствата се предоставят и са предназначени
за оборотни средства и лимит за издаване на банкови гаранции. Крайният срок за
погасяване на главницата по кредита е 15.11.2014година. С последващи
анекси са променени параметрите на сделката. Въз основа на този договор
страните подписват още два договора- рамков договор за издаване на банкови
гаранции от 11.11.2011 година, изменяван
с последващи анекси и договор за банкова кредитна
линия от 11.11.2011 година, изменяван
с последващи анекси.
Ищецът твърди, че съгласно извлечение
от счетоводните книги на банката към 05.11.2014 година задълженията на
ответника по този договор възлизат на 2 396 791,32лева, от които
редовна главница в размер на 2 388 417,27лева; текущи лихви върху
просрочена главница за периода от 27.10.2014г. до 05.11.2014г. в размер на
5 567,79лева; неустойка върху просрочена лихва за периода от 27.10.2014г.
до 05.11.2014г. в размер на 32,26лева; дължими такси по рамковия договор за
периода от 17.07.2014г. до 16.10.2014г. в размер на 2 720лева.
Ищецът твърди, че на 04.11.2014г. в
деловодството на банката е постъпило уведомление за прехвърляне на вземания с
вх.№ 10664/04.11.2014г., с което Х.М.М.де А.,
гражданин на Кралство Испания, на основание чл.99 ЗЗД, съобщава на банката, че
с договор за цесия от 03.11.2014г. е прехвърлил на „Л.П.“ АД, вземания в размер
на 43 035,82 евро и 715 962,84
щатски долара, които вземания произтича от рамков договор за платежни услуги на
потребители от 26.08.2011г., по който общият размер на вземането е
143 035,82 евро и рамков договор за платежни услуги на потребители от
26.08.2011г., от който произтича вземането за щатски долари.
Ищецът твърди, че на 06.11.2014г. в
деловодството на банката постъпва изявление за прихващане с вх.№
11186/06.11.2014г., изходящо от ответника, с което страната уведомява своя съдоговорител за придобити по силата на договор за цесия
вземания (описани по- горе) и прави изявление за компенсация с придобити
вземания от 43 035,82евро, равняващи се на 83 919,84лева и
715 962,84щатски долара, равняващи се на 1 396 127, 53лева,
срещу свои задължения, произтичащи от описания по- горе договора за
предоставяне на кредитен лимит от 11.11.2011 година,
които към датата на това изявление са в размер на 2 396 172,97лева,
като бъдат погасени до размера на по-малкото.
Ищецът твърди, че на 06.11.2014г. в
деловодството на банката постъпва уведомление за прехвърляне на вземания с
вх.№11183/06.11.2014г., с което Р.Н.В., ЕГН **********, на основание чл. 99,
ал.3 ЗЗД, съобщава на банката, че с договор за цесия от 05.11.2014г. е
прехвърлил на ответника вземането си към банката в размер на
204 828,59евро, което произтича от сключен между банката и Василев договор
за индивидуален срочен депозит №9474/12.08.2009г.
Ищецът твърди, че на 06.11.2014г. в
деловодството на банката постъпва изявление за прихващане от ответника под
вх.№11288/06.11.2014г., с което страната уведомява своя съдоговорител- банка, за придобити от договор за
цесия вземания (описани по- горе) и прави изявление за компенсация с придобити
вземания от 204 828,59евро, равняваща се на 400 609,90лева, срещу
свои задължения, произтичащи от описания по- горе договора за предоставяне на
кредитен лимит от 11.11.2011 година, които към датата
на това изявление са в размер на 2 396 172,97лева, като бъдат
погасени до размера на по-малкото.
Ищецът твърди, че така направените
изявления за прихващане са нищожни по смисъла на чл.3, ал.3 ЗНБ и излага доводи
в тази насока.
Ищецът твърди, че изявленията за
прихващане на ответника са нищожни на основание чл.26, ал.2, пр. ЗЗД във връзка
с чл.59, ал.2 ЗБН и излага доводи в тази насока.
Ищецът твърди, че процесните
изявления за прихващане са недействителни, на основание чл.59, ал.3 ЗБН и
излага доводи в тази насока.
Ищецът моли съда, на основание чл.3,
ал.3 ЗБН да прогласи нищожността на направените от ответника изявления за
прихващане; при условие на евентуалност да прогласи процесните
изявления за прихващане за нищожни, на основание чл.26, ал.2, пр. ЗЗД във
връзка с чл.59, ал.2 ЗБН; при условие на евентуалност да прогласи относителната
недействителност на тези изявления за прихващане, на основание чл.59, ал.3 ЗБН.
Претендира разноските по делото.
В срока за отговор на исковата молба
ответникът по тези претенции „Л.П.“ АД, ЕИК ******, чрез адв.А.Я.,
с която страна оспорва предявените искове да се допустими и това е така, тъй
като е налице висящо дело с предмет същите прихващания, които синдикът на
несъстоятелната банка атакува на основание чл.59, ал.5 ЗБН – т.д.№3895/2016г.
по описа на СГС, ТО, 6-7състав. По това дело е постановено решение, с което
претенцията на синдика е уважена, като срещу решението на състава на СГС е
подадена жалба въз основа на която е образувано т.д.№1302/2017г. по описа на
САС, по което съставът на въззивната инстанция е
отменил решението на състава на СГС и е отхвърлил предявения отменителен иск. Срещу решението на САС е подадена
касационна жалба и с определение от 30.04.2018г. делото е допуснато до касация
– т.д.№2320/2017г. по описа на ВКС.
Ответникът счита, че при постановяване
на влязло в сила решение по исковата молба, по която е образувано предходното
дело, със СПН ще бъде признато съществуването/несъществуването на заявеното от
ищеца право и това ще доведе до преклудиране на
всички възражения и искове, касаещи нищожността на процесните
изявления за прихващане (в т.см. Решение №115, постановено по т.д.№883/2010г.
на ВКС, ТО, първо т.о.). Това ще доведе до невъзможност в този процес да се
установяват факти, които са били налице преди приключване на устните състезания
по т.д.№3895/2016г. по описа на СГС, ТО, 6-7 състав.
Освен това, твърди ответникът, на
основание чл.126, ал.1 ГПК настоящето дело подлежи на прекратяване.
Ответникът твърди, че за ищеца не
съществува правен интерес от предявяване на тези искове с оглед на това, че е
налице друго висящо дело, с което ищецът цели същите правни последици.
Ответникът твърди, че исковете са
предявени след изтичане на законните срокове за това, с оглед редакцията на
чл.62 ЗБН към датата на изявленията за прихващане.
Ответникът твърди, че е налице хипотеза
по чл.229, ал.1,т.4 ГПК, тъй като е налице висящност
на спора по т.д.№3895/2016г., поради което настоящето дело следва да бъде спряно до приключване на
предходното. Това е наложителна с оглед интереса от предявяване на настоящите
искове.
Ответникът оспорва основателността на
предявените претенции и моли съда да ги отхвърли, по доводи, изложени в
отговора на исковата молба.
В допълнителната искова молба поддържа
заявената теза и оспорва възраженията на ответника.
В допълнителния отговор ответникът
поддържа тезата си и излага доводи в нейна подкрепа.
С определение, постановено в закрито
съдебно заседание на 27.11.2020г. производството по т.д.№61082020г. по описа на
СГС, ТО, 6-6 състав, е спряно до приключване на производството по
т.д.№3895/2016г. по описа на СГС, ТО, 6-7 състав.
По т.д.№3895/2016г. по описа на СГС,
ТО, 6-7 състав, по което е проведено производство от настоящия ищец срещу
настоящия ответник, касателно същите изявления за
прихващане, на основание чл.59, , ал.5 ЗБН, претенциите на синдика на „КТБ“ АД
(н), са отхвърлени. Отхвърлителният диспозотив е постановен с решение на САС, постановено по
т.д.№1302/2017г., влязло в сила на 02.02.2022 година.
С определение от 06.2022година, на
основание чл.230 ГПК, съдът е възобновил производството по делото е е насрочил делото за 04.10.2022 година.
На 28.09.2022 година по делото е
постъпила молба от ответника “Л.П.“ АД с вх.№304134, с която страната въвежда правопогасителни възражения касателно
настоящия процес.
Препис от тази молба е връчен на ищеца
в проведеното на 04.10.2022 година открито съдебно заседание, който взема
становище по правопрекратителните
възражения на ищеца с молба от 10.10.2022 година.
По искането на ответника за
прекратяване на производството по делото.
Посочените от страната основания са
следните:
1. Липса на правен интерес от исковете и
това е така, тъй като ищецът по делото е издал на ответника с изх.№
1051/01.07.2022 година документ, с който удостоверява това, че „Л.П.“ АД няма
непогасени задължения към несъстоятелната банка. Ето защо за ищеца не е налице
правен интерес от провеждане на предявените претенции, защото смисълът от прогласяване
недействителността на прихващанията е възможност да
се дири плащане на задълженията, които са погасени чрез прихващането. След като
не е налице задължение, то и провеждане на предявените искове е лишено от
интерес.
В тази връзка ищеца оспорва основателността
на това възражение, като не оспорва липса на парични задължения на ответника
към несъстоятелната банка, но твърди, че този факт е ирелевантен
към настоящия спор и ако се уважат претенциите, то за „ответника ще възникне
задължения към ищеца за сума до размера на недействителното прихващане“.
2. Второто основание, посочено от
ответника за прекратяване на делото е фактически отказ от иска, който ищецът е
направил, което се обективира в издадените от ищеца
документи, обективиращи негового
признание, че ответникът няма задължения към „КТБ“ АД(н).
Ищецът оспорва издадените от него
документи да представляват акт на отказ от иска.
3. Третото основание за прекратяване на
делото, което ответникът сочи, е постановеното от съда решение по
т.д.№3895/2016г., а именно решението на САС, с което е отхвърлена претенцията
по чл.59, ал.5 ЗБН предявена от същия ищец срещу същия ответника, касаеща същите прихващания. Поради наличие на сила на пресъдено нещо е хипотеза по чл.299, ал. ГПК като се
позовава на решение на ВКС, постановено по т.д.№883/2010г. от първо т.о. и на
решение, постановено по гр.д.№4301/2014г. от четвърто г.о. на ВКС. Твърди, че с
тези решения на ВКС е прието, че е налице преклудиране
на възможността за последваща
съдебна защита на право, чието съществуване е отречено със сила на пресъдено нещо (СПН).
Ищецът оспорва да е налице хипотеза по
чл.299, ал.1 ГПК, тъй като не е налице обективна идентичност на спора по двете
дела, защото основанията, на които иска прогласяване недействителност на процесните прихващания са различни от тези по предходното
дело.
4. Последното основание на ответника е
пропускане на преклузивния срок за предявяване на
исковете, с оглед решение№ 8/27.05.2021г. на КС по к.д.№ 9/2020г., с което е
прогласено противоконституционност на нормата на §7
ПЗР на ЗБН.
На това възражение ищецът противопоставя
възражение, че действието на решението на КС има действие за напред и е влязло
в сила на 12.06.2021година, а исковете са предявени преди влизане в сила на
акта на КС и към момента на предявяване на настоящите претенциите нормата е
била част от действащото право.
Ето защо моли съда да остави без
уважение възраженията на ответника и искането му, във връзка с тях, да бъде
прекратено производството по настоящето дело.
По правоизключващите
възраженията на ответника.
Същите да допустими, с оглед на това, че
касаят въпроси по допустимостта на предявените от ищеца искове, поради което
страните не са ограничени със срокове за въвеждането им в процеса.
Ето защо тези възражения следва да бъдат
разгледани от съда.
По възражението за липса на интерес от
предявяване на исковето.
Както
последователно и неотклонно се приема в съдебната практика, правният интерес е
абсолютна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск, за която
съдът следи служебно. Определящи за наличие на правен интерес са твърденията на
ищеца, с които обосновава необходимост от дирената съдебна защита с предявените
искове, като отсъствие на такива твърдения задължава съда да изследва служебно
наличието на правен интерес. При тази служебна проверка съдът се ръководи от
това дали и до каква степен положителното за ищеца развитие на производството и
произнасяне по предявените претенции ще повлияе благоприятно върху неговата
правна сфера и ще доведе до настъпване на целения от страната правен резултат.
Дължимата от съда преценка е винаги конкретна, с оглед развилите са фактически
отношения между страните и целта на производството.
В настоящия
случай ищецът обоснова интерес от предявяване на исковете с това, че при
евентуалното им уважаване, за него ще възникне право спрямо ответника да има
вземане – „сума до размера на недействителното прихващане“.
Това изявление е направено в
контекста на твърденията на страната, че ответникът се явява длъжник на
несъстоятелната банка, чиито вземания произтичат от
сключен рамков договор за предоставяне на кредитен лимит, съгласно който
банката предоставя на кредитополучателя рамков кредитен лимит в размер общо на
2 050 000лева. Рамковият лимит се състои от два подлимита:
банкова кредитна линия, по която средствата се предоставят и са предназначени
за оборотни средства и лимит за издаване на банкови гаранции. Крайният срок за
погасяване на главницата по кредита е 15.11.2014година. С последващи
анекси са променени параметрите на сделката. Въз основа на този договор
страните подписват още два договора- рамков договор за издаване на банкови
гаранции от 11.11.2011 година, изменяван
с последващи анекси и договор за банкова кредитна
линия от 11.11.2011 година, изменяван
с последващи анекси.
Ищецът твърди, че съгласно извлечение
от счетоводните книги на банката към 05.11.2014 година задълженията на
ответника по този договор възлизат на 2 396 791,32лева, от които
редовна главница в размер на 2 388 417,27лева; текущи лихви върху
просрочена главница за периода от 27.10.2014г. до 05.11.2014г. в размер на
5 567,79лева; неустойка върху просрочена лихва за периода от 27.10.2014г.
до 05.11.2014г. в размер на 32,26лева; дължими такси по рамковия договор за
периода от 17.07.2014г. до 16.10.2014г. в размер на 2 720лева.
В тази
насока са представените от страната писмени доказателства, приложени към
исковата молба.
Едновременно
с молбата на ответника, депозирана в съда на 28.09.2022 година са представени
издадени от ищеца документи, а именно: банково удостоверение
№1051/01.07.2022година, издадено от Х.Д., директор „Оперативни дейности“, чиято
истинност не е оспорена в процеса, от което се установява, че ответникът „Л.П.“АД,
ЕИК ******, няма задължения към „КТБ“ АД(н) по рамков договор
за предоставяне на кредитен лимит от 11.11.2011година,
договор за банкова кредитна линия от 11.11.2011г. и
рамков договор за издаване на банкова гаранции от 11.11.2011година,
изменени с последващи анекси към тях.
Ответникът е представил
и четири броя молби до Агенцията по вписванията- гр.Лом, представляващи
молба-съгласие по чл.179 ЗЗД с материален интерес от 2 800 000лв., с
материален интерес от2 500 000лв., с материален интерес от
2 250 000лв. и с материален интерес от 2 050 000лв.,
подадени от синдика на „КТБ“ АД(н), с които се иска заличаване на договорни
ипотека, учредени с посочинете в молбите нотариални
актове по описа на нотариус Д.М., рег.№ 393 на НК, които са вписани в службата
по вписвания- Лом.
Съобразно тези
документи ответникът, в качество на ипотекарен
длъжник, е учредил в полза на банката договорна ипотека за обезпечаване на
вземането на банката, произтичащо от рамков договор за предоставяне на кредитен
лимит от 11.11.2011година, договор за банкова
кредитна линия от 11.11.2011г. и рамков договор за
издаване на банкова гаранции от 11.11.2011година,
върху описаните имоти.
Синдикът е направил
изявление, че поради пълното и цялостно погасяване на всички задължения от
страна на „Л.П.“ АД, произтичащи от рамков договор за предоставяне на кредитен
лимит от 11.11.2011година, договор за банкова
кредитна линия от 11.11.2011г. и рамков договор за
издаване на банкова гаранции от 11.11.2011година, е
налице основание за заличаване на договорната ипотека. Подписите на лицата,
които осъществяват длъжността синдик на „КТБ“ АД(н) и представляват
несъстоятелната банка, са нотариално заверени на 22.06.2022година от нотариус Х.В.,
рег.№ 628 на НК, под рег.№4616/2022г., рег.№ 4615/2022г., рег.№4614/2022г. и
рег.№4613/2022Г., като искането на синдика е за заличаване на ипотеката.
Верността на тези
документи не е оспорена от синдика, нито е оспорена годността на представените
от ответника доказателства.
Ето защо съдът приема,
че ответникът е погасител задълженията си, които произтичат от банковите
сделки, които са обвързват с „КТБ“ АД(н) и тези банкови сделки са идентични с
описаните в исковата молба.
Твърдения за обратното не
са налични по делото.
Ето защо съдът приема,
че ответникът е извършил пълно погасяване на дълга, произтичащ от процесните банкови сделки, които го определят като длъжник
на несъстоятелната банка към момента на предявяване на настоящите претенции,
дали начало на процеса. Този извод съдът гради въз основа на изходящите от
ищеца документи, обективиращи воля на същия за
заличаване на договорните ипотеки, на основание чл.179 ЗЗД. Съгласно тази норма
вписването на ипотеката се заличава въз основа на съгласие на кредитора,
нотариална заверено. Причините кредиторът да даде съгласието за заличаване на
ипотеката могат да бъдат различни, като в този случай, основанието за даване на
такова съгласие е признанието на ищеца, че ответникът изцяло е погасил
задълженията си, които произтичат от посочените в молбите договори, обвързващи
го с несъстоятелната банка.
Следователно, в хода на
процеса ответникът е загубил качеството си на длъжник па несъстоятелната банка.
Специалните законови разпоредби, касаещи
прихващането в материята на несъстоятелността са нормите на чл.645 ТЗ и чл.59
ЗБН. С тези разпоредби са въведени ограничения за прихващане, имащи за цел да
предотвратят намаляване на масата на несъстоятелността и нарушаване на реда за
удовлетворяване на вземанията и това е така, тъй като прихващането има за
резултат удовлетворяване интереса на кредитора на банката, но не и постъпване
на имущество в масата на несъстоятелността на имуществени права, с които се
извършва прихващането. Именно за това законът поставя определени условия,
необходими като съществуващи, за да се извърши прихващане между длъжника и
кредитора. ЗБН предвижда специален ред за определяне структурата на дълга,
кръга от кредитори и реда за удовлетворяването им, за да се гарантира
справедливото им удовлетворяване от масата на несъстоятелността. Законовата
регулация, насочена към установяване на структурата на дълга, кръг от кредитори
и ред за удовлетворяването им, обезпечава основната цел на универсалното
изпълнение. Поради това законодателят, за да обезпечи постигане на целта на
универсалното изпълнение и да гарантира правата на кредиторите с приети
вземания, е предвидил възможност сделките от разпоредително естество
(включително и тези, осъществени чрез упражняване на потестативно
право, принадлежащо на друг правен
субект) да бъдат атакуеми в петгодишния преклузивен срок.
Активно
легитимираните лица да предявят исковете
са лимитативно посочени от законодателя в разпоредбата на чл. 62, ал. 1 вр. с чл. 60, ал. 3 от ЗБН – от синдика на банката, а при
негово бездействие от Фонда за гарантиране на влоговете в банките или всеки
кредитор на банката. Следователно, синдикът на банката е само едно от активно
легитимираните да предявят такива искове лица. В случая активно легитимираните
лица действат от името и за сметка на масата на несъстоятелността. Извод за
това може да се направи и от подхода, използван от законодателя, при уреждането
на дължимостта на разноските в това производство. В
чл. 59, ал. 7 от ЗБН е предвидено, че по такива искове не се
събира предварително държавна такса, и ако искът бъде уважен, следващата се
държавна такса се събира от осъдената страна, а ако искът бъде отхвърлен,
държавната такса се събира от масата на несъстоятелността.
С оглед постановеното ТР№1 от
20.12.2019г. по тълк. д.№1/2019г. на ОКТК на ВКС и
неговия задължителен характер, страни в процесуалната връзка по исковете по
чл.59, ал.3 и ал.5 ЗБН се явяват синдикът и лицето, имащо качество на кредитор
с активно вземане, извършил прихващането.
Съдът приема за безспорно установено в
настоящия процес, че извършените прихващания, като осъществили фактическия
състав на разпоредбите на чл.103-104 ЗЗД са постигнали своя правопогасителен
ефект, което означава, че преобразуващото право, упражнено от настоящия
ответник е довело до погасяване на насрещните вземания на ответника, придобити
чрез договорите за цесия и несъстоятелната банка, чието вземане произтича от
посочените банкови сделки. Извън това е налице признание от страна на
представляващите несъстоялтената банка, че ответникът
е погасил изцяло задълженията, които произтичат от банковите сделки.
Съдът напълно споделя тезата на
ответника, че смисълът на провеждане на настоящите претенции е да се прогласи
недействителността на осъществените от ответника сделки, каквито представляват
осъществените от него прихващания, като това не е самоцел защото има за
последица възможността синдикът, като представляващ несъстоятелната банка, да
проведе успешно осъдителна претенция, при липса на доброволно изпълнение, на
задължения, които произтичат от тези банкови сделки.
Тезата на ищеца, че само при
прогласяване недействителността на извършените прихващания ще възникне вземане
на несъстоятелната банка е несъстоятелна, тъй като това вземане е съществуващо,
останало непогасено и неудовлетворено от длъжника и негов правопораждащ
юридически факт са посочените в исковата молба банкови сделки, които определят
ответника като длъжник по тях. Извършените прихващания като сурогат на
изпълнението, могат да доведат до редуциране на размера на дълга, но
прогласяването им за недействителни не се явява правопораждащ
вземането на банката юридически факт, а водят до това, че спрямо определен кръг
лица, прихващането, което е породило погасителен ефект, да не поражда действие.
Т.е. да не се зачита, за да се запазят правата на длъжника и поредността на удовлетворяване на вземанията на
кредиторите- т.е. целта на производството по несъстоятелност.
Тъй като е налице признание от страна на
ищеца, обективирано в изходящ от него свидетелствуващ документ, в частта касателно
пълното погасяване на дълга на ответника, произтичащ от банковите сделки, то
съдът приема, че за ищеца не съществува идентифицируем
правен интерес от провеждане на настоящите искове, защото след като е налице
погасяване (пълно) на задълженията по банковите договори, то е безпредметно да
се прогласи недействителността на извършените от ответника прихващания, защото
интересът на ищеца е бил вече удовлетворен и за него е без правно значение, при
наличие на пълно и точно изпълнение но договорите, прогласяване на недействителността
на издвършените прихващания.
Същността на настоящите претенции в
контекста на материята на несъстоятелността е тълкуван от ВКС с решение
№140/27.05.2020г. по т.д.№3106/2018г. на Т.КV, първо т.о., като в това решение
е проведено разграничение на преферентните искове и
тези за попълване на масата, целта на провеждането им и техните последици.
При така изложеното съдът приема за
основателно въведеното от ответника възражение за липса на правен интерес у
ищеца за провеждане на настоящето производство и поради това намира, че делото
следва да бъде прекратено, на основание чл.130 ГПК.
По разноските.
Страните са направили искане за
присъждане на разноски, които съобразно нормата на чл.78, ал.4 ГПК, следва да
бъдат разпределени в тежест на масата на несъстоятелността на „КТБ“ АД(н),
която следва да заплати на ответника разноски, но по делото доказателства
относно направени такива не са представени.
На основание чл.62, ал.2 ЗБН „КТБ“ АД(н)
следва да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 75 226,29лв.,
представляваща 4% върху размера на активното вземане.
Водим от изложеното
съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПРИЕМА молба на
ответника с вх.№304134/28.09.2022година, ведно с приложените към нея
доказателства.
ПРИЕМА молба на ищеца с
вх.№305898/10.10.2022година.
ПРЕКРАТЯВА, на
основание чл.130 ГПК, производството по т.д.№610/2020г. по описа на СГС, ТО,
6-6 състав, поради недопустимост на предявените от синдика на „КТБ“ АД(н) срещу
“Л.П.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***5, със съдебен
адрес ***, офис 12, чрез адв. А.Я., искове по чл.3,
ал.3вр. с ал.2 ЗБН, чл.59, ал.2 ЗБН, вр. с чл.26 ЗЗД
и чл.59, ал.3 ЗБН, предявени при условие на евентуалност, за прогласяване
недействителността на извършените от “Л.П.“ АД, ЕИК ****** прихващания, а
именно: изявление за прихващане с вх.№ 11186/06.11.2014г., изходящо от
ответника с размер на активното вземане от 43 035,82 евро
(83 919,84лв.) и 715 962,84 щатски долара (1 396 127,53лв.)
и изявление за прихващане с вх.№1288/06.2014г., изходящо от ответника с размер
на активното вземане от 204 828,59 евро ( 400 609,90лв.), с които
страната компенсира с вземания на „КТБ“ АД(н), произтичащи от рамков договор за
предоставяне на кредитен лимит от 11.11.2011г. и последващите го анекси и сключени въз основа на него рамков
договор за издаване на банкови гаранции от 11.11.2011г.
е последващи го анекси и договор за банкова кредитна
линия от 11.11.2011година и последващи
анекси.
ОСЪЖДА, на основание
чл.62, ал.2 ЗБН, масата на несъстоятелността на „КТБ“ АД(н), ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление ***, да заплати по сметка на СГС държавна такса
от 75 226,29лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред САС в едноседмичен срок от връчването му на страните, с
частна жалба.
СЪДИЯ: