РЕШЕНИЕ
№ 2254
гр. Варна, 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 16 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Румяна Христова
при участието на секретаря Галя Ж. Дамянова
като разгледа докладваното от Румяна Христова Гражданско дело №
20243110111030 по описа за 2024 година
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба, предявена от И. Н. Р.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, чрез упълномощения мл. адвокат С. К., вписан в
адвокатска колегия - Варна, с адрес за призовки и съобщения: ***, с електронен адрес за връчване
чрез ЕПЕП: ***. com, с приложено към настоящата искова молба пълномощно, срещу „К. К. М."
ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, представлявано от М. В. Л. и В. В. Т. с
предявени Главен установителен иск с основание: чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, 10 от ЗПК., с цена на иска
1 224 лв.; Евентуален установителен иск с основание: чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, евентуално чл.
11, ал. 1, т. 10, чл. 16, чл. 19, ал. 4, чл. 21, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 143 и 146 ЗЗП, вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1
от ЗЗД; Главен осъдителен иск с основание чл. 55, ал. 1,пред. 1 от ЗЗД за връщане на всичко платено
над главницата по договора за сумата от 424 лева и Евентуален осъдителен иск с основание чл. 55,
ал. 1, пред. 1 от ЗЗД за връщане на платената сума за поръчителство за сумата от 363,12 лева,
срещу „К. Г." ЕООД, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление в ***, представлявано от Л. И.
Б. –Г. с предявени Главен установителен иск с основание: чл. 26, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, с цена на
иска 363,12 лева; Евентуален установителен иск с основание: чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД,
евентуално чл. 11, ал. 1, т. 10,чл. 16, чл. 19, ал. 4, чл. 21, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 143 и 146 ЗЗП, вр. чл. 26,
ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
Ищецът претендира от съда да постанови решение с което:
1. Да установи, че Договор за потребителски кредит № 3-1-10272-296272 от 27.07.2023 г.
между „К. К. М." ЕАД и И. Н. Р. е нищожен на основание чл. 22, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК. а. Под формата на евентуалност да установи, че клаузата на чл. 1, ал. 2 от Договор за
потребителски кредит № 3-1-10272-296272 от 27.07.2023 г. е нищожна на основание чл. 26, ал. 1,
предл. 3 от ЗЗД.
2.Да установи, че Договор за предоставяне на поръчителство между „К. Г." ЕООД и И. Р. от
дата 27.07.2023 г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1, евентуално предл. 3 от ЗЗД.
3.Да осъди ответника „К. К. М." ЕАД да заплати на ищеца сумата в размер на 424 лева, с
която сума ответникът се е обогатил неоснователно по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, ведно със
законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното заплащане на дължимата сума.
а.Под формата на евентуалност да осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер на
1
363.12 лева, с която ответникът се е обогатил неоснователно по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, ведно
със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното заплащане на дължимата сума.
Моли също така да осъди ответника да заплати на ищеца всички направени по настоящото
производство разноски, включително и адвокатско възнаграждение.
Приложено представя банкова сметка, по която ответникът да заплати претендираните от
ищеца суми и разноски: IBAN: *** Титуляр: адв. С. К..
Ищецът аргументира правен интерес от предявените искове навеждайки следните
фактически твърдения:
На дата 27.07.2023 г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 3-
1¬10272-296272 („Договора"). По силата на договора е предоставена на кредитополучателя
главница в размер на 800 лева.
Съгласно чл. 1, ал. 2 от Договора, заемателят следва да сключи договор за поръчителство с
дружеството „К. Г." ЕООД, с ЕИК , с цел да бъде обезпечен кредитът. Такъв договор е сключен
между страните на същия ден. Съгласно погасителния план към договора за поръчителство е
уговорено възнаграждение за поръчителя в размер на 363,12 лева.
По Договора за потребителски кредит ищецът е платил сума за погасяване на кредита в общ
размер на 1 224 лева чрез 4 погасителни вноски, спазвайки погасителния план към договора за
кредит и договора за поръчителство. Всички плащания са извършени в полза на ответника „К. К.
М." ЕАД, като три вноски са заплатени в брой в офис на ответника, а една чрез системата на "И."
АД.
I.Счита Договор за потребителски кредит № 2681412 за нищожен на основание чл. 22, във
връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Съгласно чл. 1, ал. 2 от Договора, в тежест на заемателя е
възложено да обезпечи задължението си по кредита като сключи договор за поръчителство с „К. Г."
ЕООД. Възнаграждението на поръчителя обаче не е включено към общия разход по кредита.
Безспорно възнаграждението на поръчителя представлява разход по кредита, още повече като се
има предвид, че потребителят заплаща една обща вноска и тя е изцяло по сметка на кредитодателя.
Допълнително обстоятелство е, че „К. Г." ЕООД е изцяло собственост на „К. К. М." ЕАД. Твърди,
че възнаграждението на поръчителя представлява скрито оскъпяване към договора за кредит.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът следва да съдържа ГПР по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР. В случая кредиторът
се задоволява с посочване на размер на ГПР без да пояснява как е определен този размер и какви
допускания съдържа. В случая възнаграждението по договора за поръчителство представлява
разход, който следва да бъде включен при изчисляване на годишния процент на разходите по
кредита /ГПР/, което не е сторено. При положение че допълнителното възнаграждение бъде
включено от кредитора в ГПР, то нормативно установения в чл. 19, ал. 4 от ЗПК максимален
размер на ГПР ще бъде надвишен. Кредиторът не включва възнаграждението по т. нар. от него
„обезпечение" към ГПР с единствения стремеж да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. В ГПР
е необходимо да бъдат описани всички разходи, които се възлагат в тежест на длъжника, като
възнаграждението по договора за поръчителство категорично представлява разход по кредита за
кредитополучателя.
Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо
кредитора. Липсва информация колко точно, включително като сума в лева, е оскъпяването по
кредита. Бланкетното посочване на ГПР обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните
компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с чл. 19, ал. 1 от ЗПК.
В този смисъл е и Решение по дело С-714/22г., в което в отговор на преюдициално запитване
по повод недействителността на договорите за потребителски кредити, Съдът на европейския съюз
посочва, че: „когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички
предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този
договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност
да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем
главница.
С оглед на нищожността на Договора, кредиторът се е обогатил неоснователно, съответно
2
дължи връщане на платените от кредитополучателя суми над отпуснатата главница в размер на 424
лева на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от Закона за задълженията на договорите /ЗЗД/.
II. Евентуално, в случай, че съдът счете Договора за действителен, то клаузата на чл. 1, ал. 2
от Договора е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, чл. 143, ал. 1 и чл. 146 от ЗЗП.
Така посоченият чл. 1, ал. 2 от Договора предвижда, че за да бъде отпуснат кредит е
необходимо ищецът да осигури обезпечение по кредита, както следва: поръчителство от страна на
две физически лица, които да отговарят на множество изисквания, посочени в договора, одобрено
от заемателя дружество - поръчител или неотменима безусловна гаранция. Ищецът е сключил
договор за поръчителство. Посочената клауза води до нееквивалентност на насрещните престации.
Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е налице когато се
нарушава правен принцип, който може и да не е законодателно изрично формулиран, но спазването
му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право. Такива са
принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските
взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото облагодетелстване на някоя от
страните, за сметка на другата. Клаузата на чл. 1, ал. 2 от договора за кредит е нищожна, доколкото
с нея се задължавала ищецът да сключи договори за поръчителство, чието възнаграждение е в
размер на почти същата като сума сума на главницата по договора за кредит. В тази връзка
клаузата на чл. 1, ал. 2 от Договора за потребителски кредит противоречи на добрите нрави.
Наред с това, клаузата на чл. 1, ал. 2 от договора за кредит е нищожна като неравноправна
по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Същата е във вреда на потребителя и не отговаря на изискванията за
добросъвестност, води до неравновесие в правата на страните, като по този начин е в ущърб на
ищеца в качеството му на потребител /чл. 143, ал. 1 ЗЗП/. Посочените по-горе клаузи не са
формулирани по ясен и недвусмислен начин /чл. 147, ал. 1 ЗЗП/ и разглеждани сами или в
съвкупност с договора за поръчителство не позволяват на потребителя да прецени икономическите
последици от сключване на договора - чл. 143, ал. 2 т. 19 ЗЗП.
На следващо място, клаузата на чл. 1, ал. 2 от Договора сочи за нищожна на основание чл.
146, ал. 1 от ЗЗП. Счита, че клаузата не се явява индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146, ал.
2 ЗЗП. Видно от самия Договор за кредит по безспорен начин се установява, че клаузата е част от
стандартни и бланкетни, отнапред изготвени условия на договора и кредитополучателят няма
възможност да влияе върху съдържанието им към момента на сключване на договора. В този
смисъл е и Директива 93/1 З/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори.
III.Договорът за поръчителство от дата 27.07.2023 г., сключен към договора за кредит, счита
за недействителен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1, евентуално чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, вр.
чл. 11, ал. 1, т. 10, чл. 16, чл. 19, ал. 4, чл. 21, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 143 и 146 ЗЗП.
Договорът за обезпечение е сключен в нарушените на императивните норми на ЗПК и ЗЗП -
чл. 143, ал. 1 ЗЗП и е недействителен на осн. чл. 146, ал. 1 ЗЗП по отношение на длъжника, респ.
последният не дължи плащане по него. За да получи уговорения кредит, длъжникът на практика е
бил принуден да сключи договор за поръчителство с избрано от кредитора търговско дружество,
явяващо се свързано с него лице, и е лишен от право на избор и възможност за индивидуално
договаряне, което несъмнено е в негова вреда, не отговаря на изискването за добросъвестност, води
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и икономически по-
слабата страна в правоотношението.
Това нарушение на кредитора води до разрез с императивната разпоредба на чл. 16 ЗПК,
която вменява в негово задължение да оцени кредитоспособността на потребителя преди
сключване на договора за кредит.
IV.На основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, моли съда да осъди ответника „К. К. М." ЕАД
да върне на ищеца всички платени суми над отпуснатата главница по договора за кредит.
Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита.
По Договора за потребителски кредит е реално отпусната на ищеца сума в размер на 800
лева, а заплатената сума за погасяване на кредита е в размер на 1 224 лева.
С оглед на нищожността на Договора, кредиторът се е обогатил неоснователно, събирайки
3
от потребителя сумата в размер на 424 лева над главницата по Договора. Настоящия иск предявява
ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното заплащане на дължимата сума.
В случай, че съдът приеме Договора за потребителски кредит за действителен, а само
клаузата на чл. 1, ал. 2 от Договора за нищожна, предявява евентуален осъдителен иск за връщане
на платеното възнаграждение по договора за поръчителство в размер на 363,12 лева, ведно със
законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното заплащане на дължимата сума.
С оглед на нищожността на горепосочената клауза, кредиторът се е обогатил
неоснователно, съответно дължи връщане на сумите по договора за поръчителство на
кредитополучателя на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от Закона за задълженията на договорите
/ЗЗД/.
В срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК, ответникът „К. К. М." ЕАД, с ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано заедно от двама изпълнителни директори В.
В. Т. и З. Г. С., чрез Юрк. Х. Г., съдебен адрес за връчване на призовки и съобщения: ***,депозира
отговор на исковата молба.
I. Счита предявения иск за неоснователен и недоказан, поради което моли да бъде
отхвърлен, като съображенията му в таза насока са следните:
На 27.07.2023 г. между ищеца и „К. К.М." АД е сключен Кредит № ********* към Договор
за кредитна линия № 3-1-10272-296272, въз основа на който още на същия ден сумата от 800.00
лева е била усвоена в брой от И. Р. в търговския обект, където е бил подписан и самия договор.
Това е видно и от стр. 2 от погасителния план, където ищецът е положил своя подпис за получената
сума. Кредитът е следвало да бъде погасен с 4 вноски, всяка в размер на 215.22 лева. Към дата на
депозиране на отговора, задължението е изцяло погасено към „ К. К. М." ЕАД.
На първо място моли съда да имате предвид, че цената на главния установителен иск, така
както е посочен в исковата молба в размер на 1224.00 лева, не отговаря на действителността. Ако
бъде направен преглед на погасителния план, който е приложен към самата искова молба, то от
ищеца е усвоена сума в размер на 800.00 лева, която той следва да върне на 4 вноски, всяка в
размер на 215.22 лева, което в общ размер е 860.88 лева, а не 1224.00 лева. Моли да бъде направено
ясно разграничение, че представляваното от негова страна дружество не разполага с информация
какви суми са постъпили във връзка с договора за поръчителство, а също така същите не следва да
бъдат приобщавани към договорните отношения на „К. К. М." ЕАД и И. Н. Р., произтичащи от
процесния договор.
На следващо място оспорва и размера на претендирания осъдителен иск в размер на 424.00
лева. Съгласно описаното в предходната точка, то сумата, която е начислена над усвоената
главница е само и единствено в размер на 60.00 лева (860.88 лева - 800.00 лева = 60.00 лева), поради
което всичко над тази стойност е част от главницата и не следва да бъде възстановена съгласно чл.
23 от ЗПК.
Във връзка с изложенията в исковата молба за нищожност на чл. 1, ал.2 на основание чл.
143 ЗЗП, то категорично не смята, че в посочения договор е налице уговорка във вреда на
потребителя и не отговаря на изискванията за добросъвестност, която да води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В
исковата молба е посочено, че посочената клауза не е формулирана по ясен и недвусмислен начин,
но не е налице конкретизация в какво точно се изразява тази неяснота и двусмислие. В чл. 1, ал.2
изрично са посочени условията на Кредитора за начина на обезпечение на задължението, нещо
повече на кредитополучателя е предоставена възможност той сам да избира един от трите начина за
обезпечение. Посочването на дадена законодателна разпоредба, не изчерпва необходимостта от
обосноваване в какво точно се изразява нарушението. С оглед на това, счита че не е налице
нищожност на атакувания член.
Относно твърденията във връзка с чл. 19, ал.4 от ЗПК, то не счита че е налице заобикаляне
на закона. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК в договора за потребителски кредит следва да се
съдържа: „годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин". Смята, че всички задължителни елементи посочени в разпоредбата са
4
спазени от страна на кредитора. В договор е уговорено, че размерът на ГПР възлиза на 44.01 %. В
същата графа от таблицата от Договора са включени взетите предвид допускания за неговото
изчисляване. Следва да се обърне внимание, че законодателят не изисква от кредитора да
предостави методика или начина на изчисляване на Годишният процент на разходите (ГПР), а
„допусканията", които са използвани за неговото изчисляване. На базата на допусканията и
конкретните параметри на кредита, Годишният процент на разходите може да бъде изчислен
посредством законоустановената в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК формула за
изчисляване. Предвид това не счита, че процесният договор за кредит притежава твърдения от
ищцата порок по чл. 11. ал. 1. т. 10 от ЗПК. Предоставя и Прикожение № 1 към настоящия отговор.
На следващо място във връзка с твърденията, че чл. 1, ал.2 от договора, не е уговорен
индивидуално между страните, което е нарушение по чл. 146, ал.1 ЗЗП, то следва да бъде отчетено,
че преди осъществяване на факта на сключване на договора, то на кредитоискателя (ищеца) е
изпратена преддоговорна информация с ясна конкретика на договора и всички приложения към
него, които той е приел с подписването им. Отправената преддоговорна информация не обвързва
иска с договора, преди неговото подписване, а е само предложение по направеното лично от него
искане. Така можем да направим извод, че този етап от сключването на договора представлява
именно момента на договаряне на условията по договора, а корекции от страна на ищеца не са
искани.
С оглед на гореизложеното моли съда да отхвърли предявения иск, като неоснователен.
Моли да бъдат присъдени и разноските по делото, ведно с юрисконсултско възнаграждение в
размер на 360 лева.
В случай, че бъдат уважени, то моли същите да бъдат отхвърлени до размера на реално
заплатените суми от страна на ищеца. Моли да бъдат присъдени и разноските по делото, ведно с
юрисконсултско възнаграждение в размер на 360 лева.
В срока за отговор на исковата молба , ответникът „К. Г." ЕООД, ЕИК: *, адрес на
управление: *** представлявано от Л. И. Б. - Г., чрез: адв. Д. А. Д. – САК, съдебен адрес за връчване
на призовки и съобщения: ***,депозира отговор.
Счита депозираната искова молба за неоснователна и недоказана, като съображенията му в
тази насока са следните:
На 27.07.2023 г. между „ К. Г." ЕООД и И. Н. Р. е подписан Договор за възлагане на
поръчителство. По силата на последния ответникът е поел задължение да се задължи да отговаря
солидарно за всички задължения на ищеца по Договор за потребителски кредит тип „Кредитна
линия" № 3-1-10272-296272/27.07.2023г. В резултат на поетото задължение и след уведомление от
страна на кредитора, че кредитът не е обезпечен по друг начин е сключен Договор за поръчителство
между „К. Г." ЕООД, в качеството му на поръчител и „К. К. М." ЕАД - в качеството му на кредитор.
Със сключването на Договора за поръчителство, ответникът е изпълнил поетото с Договора за
възлагане на поръчителство задължение да се задължи солидарно с ищеца за всички задължения,
произтичащи от посочения договор за потребителски кредит.
На първо място счита,че следва да направи разграничение между двете дружества, а именно
„К. Г." ЕООД и „К. К. М." ЕАД. Категорично не отговаря на правната действителност твърдението,
че представляваното от него дружество е изцяло собственост на „К. К. М.“ ЕАД и че
възнаграждението по процесния договор представлява скрито оскъпяване на договора.
Противоречащи на действителността са и изложените твърдения, че посочената в договора банкова
сметка е на кредитора. В тази връзка същата е на посредника, който опосредява предлагането на
договора за възлагане на поръчителство. Това е записано в чл. 2, ал.3 от Договора.
Счита за неоснователни и неправилни изложените доводи за нищожност на договора на
основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. В доктрината е утвърдена тезата, че като нищожни поради
противоречие с добрите нрави следва да се квалифицират само тези договори и едностранни
сделки, които грубо и явно нарушават добрите нрави, което в настоящия случай счита че не е
налице. Принципите за доброволност при договарянето в рамките на установената от чл. 9 ЗЗД
договорна свобода и за еквивалентност на насрещните престации на договарящите при
двустранните договори не са етични (морални), а правни принципи, които са скрепени с правни
норми, и евентуалното противоречие с тези принципи би могло да доведе до нищожност на
договора поради противоречие със закона или липса на съгласие, не и до нищожност поради
накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. Еквивалентността на престациите,
5
и по-точно това какви са те в представите на страните, има значение за квалифицирането на
договора като възмезден или безвъзмезден, а не като основание за нищожност на договора. В тази
насока е и Решение № 272 от 31.03.2009 г. по гр. д. № 1115/2008 г. на Апелативен съд - София, ГК, I
състав.
Във връзка с твърденията за нищожност на основание чл. 23, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл. 19,
ал.4 от ЗПК, моли съда да има предвид следното: следва да се обърна внимание, че съгласно чл. 1,
т. 1 и сл. от ЗПК, последният установява изискванията към договора за потребителски кредит и
изначално уговаря материята на правоотношенията, свързана с потребителския кредит. Видно е, че
настоящият има характера на обезпечителна сделка по главния договор, както и че правната уредба
на взаимоотношенията се уговарят по реда на чл. 143 и сл. от ЗЗД, както и възникналите от
теорията и практиката правила за договора за услуга. В тази връзка и счита за абсолютно
неоснователни изложените въз основа на ЗПК твърдения за нищожност на договора за възлагане на
поръчителство. Извън предмета на настоящото производство са и въпросите дали кредиторът е
изчислил правилно Годишния процент на разходите и дали възнаграждението за поръчителство
следва да се включва в него, дали са приложими разпоредбите на чл. 11 за реквизитите на договора
за потребителски кредит, чл. 19 относно ГПР и чл. 21 и чл. 22 относно нищожността, както и
разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО.
По повод изложените твърдения за недействителност на договора за поръчителство на
основание чл. 143 и чл. 146 ЗЗП, оспорва същите, като така посочените клаузи не са основание за
недействителност на договора за поръчителство. Същите уреждат института на неравноправните
клаузи.
С оглед на гореизложеното моли съда да приеме, че предявеният иск срещу дружеството е
неоснователен и недоказан и същият следва да бъде отхвърлен. Моли да му бъдат присъдени
разноските по делото, ведно с адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител адвокат С. К. в писмена
форма, заявява ,че поддържа предявените искове. Моли съдът да постанови решение с което да ги
уважи, като присъди на ищеца разноски, съобразно списък на разноските по делото.
Ответниците редовно призовани, не се явяват, не изпращат представител.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства- по отделно и в
тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна.
С предявените искове ищецът претендира от съда да постанови решение, с което да признае
за установено, че Договор за потребителски кредит № 3-1-10272-296272 от 27.07.2023 г. между „К.
К. М." ЕАД и И. Н. Р. е нищожен на основание чл. 22, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, в
условие на евентуалност да установи, че клаузата на чл. 1, ал. 2 от Договор за потребителски
кредит № 3-1-10272-296272 от 27.07.2023 г. е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД;
Да установи, че Договор за предоставяне на поръчителство между „К. Г." ЕООД и И. Р. от дата
27.07.2023 г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1, евентуално предл. 3 от ЗЗД;Да осъди
ответника „К. К. М." ЕАД да заплати на ищеца сумата в размер на 424 лева, с която сума
ответникът се е обогатил неоснователно по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, ведно със законната лихва
за забава, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното заплащане на
дължимата сума, в условие на евентуалност да осъди ответника да заплати на ищеца сумата в
размер на 363.12 лева, с която ответникът се е обогатил неоснователно по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от
ЗЗД, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба в съда
до окончателното заплащане на дължимата сума.
Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищецът следва да установи
възраженията си за нищожност на процесните договори, плащане в претендирания за
възстановяване размер, а ответниците, че сключените с ищеца договори са действителни, а
процесната сума платена на валидно сключени договори.
Не е спорно между страните , а и от приетите по делото писмени доказателства се
установява ,че страните са подписали процесните Договор за потребителски кредит № 3-1-10272-
296272 от 27.07.2023 г. и Договор за предоставяне на поръчителство от дата 27.07.2023 г., както и
съпътстващите ги приложения, погасителни планове, преддоговорна информация и общи условия
/съдържащи се на л.11 до л.34/.
За безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните е прието , че по
6
сключения договор за потребителски кредит № 3-1-10272-296272 от 27.07.2023 г. на ищеца е
отпусната главница в размер от 800лева.
От представените писмени доказателства и съвпадащите твърдения между страните се
установява, че ищецът е сключил Договор за потребителски кредит № 3-1-10272-296272 от
27.07.2023 г. с ответника „К. К. М.“ЕАД, както и Договор за поръчителство от 27.07.2023 г. с „К. Г.“
ЕООД.
По силата на договора за кредит ищецът е усвоил сумата в размер на 800лв.,която е
следвало да върне на 4 вноски, съгласно погасителния план при обща стойност на кредита
860лева, като съгласно чл. 1, ал. 2 от Договора за кредит се е съгласил в петдневен срок от
одобрено искане за усвояване на всяка сума в рамките на кредитния лимит по този Договор да
осигури като обезпечение по кредита поръчителство от страна на две физически лица, наети на
безсрочен трудов договор с минимално брутно месечно възнаграждение всеки в размер на 1 500
лв., одобрено от Кредитодател дружество-поръчител или неотменима и безусловна банкова
гаранция от одобрена от К. М. ЕАД банка.
Предвид задължаването за осигуряване на поръчителство е сключен и Договор за възлагане
на поръчителство от 27.07.2023 г. с „К. Г.“ ЕООД, по силата на който дружеството се е задължило
да обезпечи кредита срещу възнаграждение, платимо заедно с 4 месечни вноски в общ размер от
363.12 лв. По този начин общата сума за връщане на изтегления кредит от 800 лв. е станала 1224
лв.
Ищецът твърди, че процесните два договора са нищожни, както поради противоречието им
със закона (позовавайки се на съответните специални императивни правни норми на ЗПК), така и
поради противоречието им с добрите нрави.
По посочените от ищеца основания за нищожност съдът приема следното: Ищецът е
потребител и процесните договори имат елементите на потребителски такива, поради което и
спрямо договора за кредит се прилага ЗПК, а спрямо двата договора разпоредбите на ЗЗП, като
спрямо договора за поръчителство следва да се съобразява, че същият е сключен във връзка с
договора за кредит.
Извършвайки проверка на договора за кредит за необходимите реквизити по чл. 11 ЗПК и
тълкувайки уговорките в него, съдът приема, че ГПР не е надлежно посочен, което само на това
основание води до недействителност на договора, съгласно чл. 22 ЗПК, като потребителят следва
да отговаря само по реда на чл. 23 ЗПК.
По отношение на договора за предоставяне на поръчителство следва да се посочи, че чрез
същия се заобикаля изискването на закона за включването на всички разходи по кредита в ГПР.
Предвиденото в него възнаграждение реално представлява разход за длъжника по кредита, като
самият договор за поръчителство е свързан с договора за кредит и не може да съществува отделно
от него, доколкото е сключен с цел да обезпечава неизпълнението на първия.Освен, че самият
договор заобикаля закона, то клаузата на чл. 1, ал. 2, с която е договорено възнаграждение, в случая
се явява недействителна. При сключването на акцесорния договор, като част от договора за кредит,
длъжникът не е имал право на избор на поръчител и възможност за индивидуално договаряне.
Следователно, юридическото лице – поръчител (гарант), което е предварително одобрено от
кредитора, се явява и свързано с него лице. Това води до значително неравновесие в правата между
потребителя и търговеца, и не отговаря на изискването за добросъвестност, в частност лишава
длъжника от право на избор и възможност за индивидуално договаряне. Също така, при условие, че
финансовата институция е длъжна да оцени платежоспособността на потребителя в съответствие с
изискването на чл. 16 ЗПК, а с акцесорния договор се цели да се обезщетят вредите от евентуална
фактическа неплатежоспособност на длъжника, то последното е в противоречие с цитираната
разпоредба на закона. В контекста на изложеното и предвид нарушаване на повелителните норми
на ЗПК и ЗЗП, в тази част договорът е недействителен по отношение на длъжника.
Освен това, възмездността на договора за поръчителство прехвърля върху
кредитополучателя тежестта от оценката по чл. 16 ЗПК, за която потребителят не дължи такси
съгласно чл. 10а, ал. 1 и 2 ЗПК. Вземането за поръчителство се основава съответно на
неравноправна клауза за потребителя. Доколкото самата цел на договора е да обезпечи вземането на
длъжника срещу заплащане на възнаграждение на поръчителя, то договорът се явява възмезден и
нищожността на тази клауза води до нищожност на целия договор, доколкото същият не би могъл
да съществува в правния мир, след като се изключва изцяло едната насрещна главна престация по
7
него.
С оглед горното се извежда извод, че е налице нищожност на двете сделки, поради
противоречието им с добрите нрави, доколкото създават значително неравновесие между правата
на потребителя и търговеца, и представляват нелоялна търговска практика, целяща да обогати
кредитора чрез заобикаляне изискванията на ЗПК и да обвърже длъжника да заплаща
възнаграждения в размер надхвърлящ размера на отпуснатия му заем, които не са включени в ГПР
и които не се следват на кредитора и на трето лице. Касае се и за типичен пример на заобикаляне на
закона, доколкото се цели получените парични средства да постъпят в патримониума на свързано с
кредитора лице и по този начин да се намали риска от платежоспособността на длъжника чрез
получаването на допълнително възнаграждение, вместо същата да бъде преценена по надлежния
ред при сключването на договора.Кредиторът следва да откаже кредитиране, ако не му бъде
предоставено исканото обезпечение, а не да възлага под условие допълнителна тежест при
неизпълнение. Загубите и разходите от кредитирането не следва да се възлагат в тежест на
длъжника и същият не следва да дължи никакви други суми, освен изрично предвидените в ЗПК,
независимо под каква форма и вид (с цел заобикаляне на закона) са уговорени. В случая ищецът е
въвел достатъчно основания за нищожност на сделките и клаузите, като дори и да не беше, съдът
следи служебно за спазването на императивни правни норми от публичен порядък, както и за
неравноправност на клаузите.
Предвид горното предявените искове за прогласяване нищожността на договорите следва
да се уважат , поради противоречието на двата договора със закона – чл. 26, ал. 1 ЗЗД и в частност с
чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК (императивни правни норми от публичен характер), доколкото
това основание за нищожност има приоритет и изключва останалите, съобразно практиката на
ВКС, макар и повече от едно основание да е налице. За потребителя е ирелевантно на кое
основание за нищожност ще му бъдат уважени исковете, още повече, че в това производство съдът
следи служебно и за нерелевираните основания от външна страна. Договорът за поръчителство
следва да се приеме за неразривно свързан с договора за кредит, с оглед на което нищожността му
поради противоречието със закона има приоритет спрямо нищожността му поради нарушаване на
добрите нрави и заобикалянето на закона. В контекста на всичко изложено следва да се посочи и
актуалната практика на СЕС, изразена в Решение от 13.03.2025 г. по дело С-337/23, с която се
приема, че разходите по договор за поръчителство, чието сключване е наложено на потребителя с
клауза в подписания от него договор за кредит, които водят до увеличаване на общия размер на
дълга, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ и следователно в
обхвата на понятието „годишен процент на разходите“. Когато в договор за потребителски кредит
не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от
тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от
лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от
страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.
По отношение на предявените искове с правно основание чл. 55, ал. 1,пред. 1 от ЗЗД, за
връщане на всичко платено над главницата по договора за сумата от 424 лева и в условие на
евентуалност за връщане на платената сума за поръчителство за сумата от 363,12 лева, съдът
намира следното: При горните доводи за нищожност на Договор за потребителски кредит № 3-1-
10272-296272 от 27.07.2023 г. , сключен между „К. К. М." ЕАД и И. Н. Р. и направените с отговора
на исковата молба признания на ответника „К. К. М." ЕАД, че е получил от ищеца общата сума в
размер на 860лева, на 4 погасителни вноски по 215.22лева, се налага извода за основателност на
иска за сумата от 60лева. Това е така, защото тази сума се явява надвнесена над главницата от
800лева, която съгласно разпоредбите на чл.23 от ЗПК е дължима от ищеца. Предвид на това искът
следва да се уважи за сумата от 60лева, като за разликата до претендираната сума от 424лева ,
следва да се отхвърли. Освен изложеното за пълнота на изложението , разликата се явява
договорената по договора за гаранция сума, която сума няма доказателства да е постъпила па
сметка на ответника„Кеш К. М." ЕАД, който не се явява страна по договора за гаранция.По
съображения ,че „К. К. М." ЕАД не е страна по договора за гаранция и липсват доказателства за
получена от дружество сума в размер на 363.12лева, по договора за възлагане на поръчителство,
следва да се отхвърли и заявения в условията на евентуалност, иск с правно основание
чл.55,ал.1,пр.1 от ЗЗД.
Предвид изхода на спора на ищеца следва да се присъдят разноски върху уважената част от
исковете на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Липсват възражения от страна на ответниците за
8
прекомерност с оглед на което и съобразно представения списък на разноски, съдът присъжда
следните разноски на ищеца: 442.50лева върху уваженият иск срещу „К. Г.“ ЕООД, от които
42.50лева за държавна такса и 400лева адв.възнаграждение и 550лева върху уважената част от
исковете срещу „К. К. М.“ЕАД, от който 50лева за държавна такса и 500лева платено
адв.възнаграждение.
На ответника „К. К. М.“ЕАД, съобразно отхвърлената част от исковете са дължими
разноски, същите възлизат в размер на 100лева и се изразяват в юк.възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на сключения между страните И. Н. Р., ЕГН********** и „К.
К. М.“ ЕАД, ЕИК ** Договор за потребителски кредит № 3-1-10272-296272 от 27.07.2023 г., на
основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 26, ал. 1, предл. I ЗЗД, поради
противоречието му със закона.
ПРОГЛАСЯВА нищожността на сключения между страните И. Н. Р., ЕГН********** и „К.
Г.“ ЕООД, ЕИК ** - Договор за възлагане на поръчителство от 27.07.2023 г., на основание чл. 26,
ал. 1 ЗЗД, поради противоречието му със закона.
ОСЪЖДА „К. К. М." ЕАД, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление в **,
представлявано от М. В. Л. и В. В. Т. ДА ЗАПЛАТИ на И. Н. Р., ЕГН **********, с постоянен
адрес: ***, чрез упълномощения мл. адвокат С. К., вписан в адвокатска колегия - Варна, с адрес за
призовки и съобщения: **, с електронен адрес за връчване чрез ЕПЕП: ***, сумата от 60лева
,неоснователно платена по Договор за потребителски кредит № 3-1-10272-296272 от 27.07.2023 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска- 30.08.2024год. до
окончателното изплащане, като отхвърля иска за горницата от 364лева до претендираните 424
лева , на основание чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ иска на И. Н. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: **, чрез упълномощения
мл. адвокат С. К., вписан в адвокатска колегия - Варна, с адрес за призовки и съобщения: **, с
електронен адрес за връчване чрез ЕПЕП: **, за осъждане на „К. К. М." ЕАД, с ЕИК **, със
седалище и адрес на управление в **, представлявано от М. В. Л. и В. В. Т., да му заплати сумата от
363.12лева , неоснователно платена по Договор за възлагане на поръчителство от 27.07.2023 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска- 30.08.2024год. до
окончателното изплащане, на основание чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „К. Г." ЕООД, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление в **,
представлявано от Л. И. Б. –Г. да заплати на И. Н. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: **, чрез
упълномощения мл. адвокат С. К., вписан в адвокатска колегия - Варна, с адрес за призовки и
съобщения: **, с електронен адрес за връчване чрез ЕПЕП: ***. com,сумата от 442.50лева върху
уваженият иск срещу „К. Г.“ ЕООД, от които 42.50лева за държавна такса и 400лева
адв.възнаграждение, на основания чл.78,ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „К. К. М." ЕАД, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление в **,
представлявано от М. В. Л. и В. В. Т. да заплати на И. Н. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес:
***, чрез упълномощения мл. адвокат С. К., вписан в адвокатска колегия - Варна, с адрес за
призовки и съобщения: **, с електронен адрес за връчване чрез ЕПЕП: **, сумата от 550лева върху
уважената част от исковете срещу „К. К. М.“ЕАД, от който 50лева за държавна такса и 500лева
платено адв.възнаграждение, на основания чл.78,ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА И. Н. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: **, чрез упълномощения мл.
адвокат С. К., вписан в адвокатска колегия - Варна, с адрес за призовки и съобщения: **, с
електронен адрес за връчване чрез ЕПЕП: ** да заплати на „К. К. М." ЕАД, с ЕИК **, със
седалище и адрес на управление в **, представлявано от М. В. Л. и В. В. Т., сумата от 100лева за
юк.възнаграждение върху отхвърлената част от исковете,на основания чл.78,ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването на страните, ведно с препис от съдебния акт.
9
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10