№ 1121
гр. Пловдив , 16.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на първи юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Иван Г. Калибацев
при участието на секретаря Маргарита Ив. Георгиева
като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно
наказателно дело № 20215330203628 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система серия К №
4564161, издаден от ОД на МВР - Пловдив, с който на З.А.Н. ЕГН:
********** на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.2, т.3 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание
ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лева за нарушение на чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1
от ЗДвП.
Жалбоподателят, в жалбата и депозирано до съда писмено становище
навежда доводи за незаконосъобразност на Електронния фиш /ЕФ/. Прави
искане за неговата отмяна. Претендира присъждане на направените по делото
разноски. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява. Не се явява и
процесуалния му представител адв.М..
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не се явява и не изпраща
представител. В писмено становище излага съображения за отхвърляне на
жалбата като неоснователна и потвърждаване на ЕФ като правилен и
законосъобразен. В условията на евентуалност, прави възражение за
прекомерност на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение и
1
пледира за намаляването му до минимално предвидения в закона размер.
Претендира присъждане на разноски за осъществена юрисконсултска защита.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в предвидения от закона срок, поради което е
допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 04.03.2021г. в 17:10ч. на път ІІ 64 км 49+600, посока север, било заснето
извършено нарушение за скорост с МПС – лек автомобил „Инфинити Кю 30“
с рег. № ***** установено с автоматизирано техническо средство /ATCC/
ARH CAM S1 № 11743са, като при въведено с пътен знак „В26“ ограничение
на скоростта от 60 км/ч и отчетен толеранс на измерената скорост от - 3 км/ч
в полза на водача, била установена скорост от 86 км/ч или превишаване на
разрешената скорост с 26 км/ч. Установено било, че горепосоченото МПС е с
регистриран собственик „Сожелиз-България“ ЕООД, клон Пловдив, с
ползвател – жалбоподателя З.А.Н.
За така констатираното нарушение на чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП и на
основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, на З.А.Н.е наложена
глоба в размер на 100 лева.
Изложената фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена
въз основа на събраните по делото писмени доказателства - Електронен фиш,
снимков материал, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване,
Списък с намерени фишове, данни за служебна промяна на регистрация на
МПС и собственици на превозното средство, Протокол от проверка № 65-С-
ИСИС/28.09.2020 г., Протокол за използване на АТСС, снимка на
разположение на АТСС. Съдът кредитира цитираните писмени
доказателства изцяло като относими към предмета на доказване и
допринасящи за разкриване на обективната действителност.
Настоящият съдебен състав намира, че процесният Електронен фиш следва
да бъде потвърден като ПРАВИЛЕН и ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН, поради
следните съображения:
След анализ на събраните по делото доказателства съдът приема, че е налице
състава на административно нарушение на чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП,
тъй като на 04.03.2021 г. в 17:10ч. на път ІІ 64 км 49+600, посока север, при
въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч с пътен знак „В26” е заснето с
ATCC CAM S1 № 11743са МПС - лек автомобил „Инфинити Кю 30“ с рег. №
2
***** управлявано от жалбоподателя със скорост от 86 км/ч, след отчетен
толеранс от -3 км/ч в полза на водача, като по този начин е превишена
разрешената скорост с 26 км/ч.
Дадената от наказващия орган правна квалификация е коректна с оглед на
приетите доказателства по делото и напълно съответна на текстовото
описание на нарушението, относно въвеждането на ограничение на скоростта
извън населено място посредством сигнализирането със съответния пътен
знак в отклонение от общите правила по чл.21, ал.1 от ЗДвП, съгласно който
максималната скорост на движение на съответния тип МПС извън населено
място е ограничена до 90 км/час. Според правилото на чл.21, ал.2 от ЗДвП,
когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна
от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак. Както става ясно от
така цитираните по-горе материални норми и от приложения по делото
електронен фиш, жалбоподателят е извършил нарушение по чл.21, ал.2, вр.
чл.21, ал.1 от ЗДвП, а направената правна връзка с ал.1 на чл.21 от ЗДвП е
дотолкова, доколкото да обуслови, че в случая скоростта от 60 км/ч, въведена
с пътен знак, е различна от така посочените в ал.1 на същия член на закона.
Нещо повече в самата алинея 2 на чл.21 от ЗДвП, видно от съдържанието й, е
извършено препращане към ал.1 на същата разпоредба, така че дадената
квалификация с препратката е още по-прецизна.
За така установеното нарушение е издаден обжалвания ЕФ, за която форма
и съдържание следва да се приемат за задължителни само изброените в чл.189
ал.4 изр.2 от ЗДвП реквизити. От отразеното в електронния фиш се
установява, че същият съдържа всички реквизити по утвърдения в посочената
разпоредба образец - териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.
От приложените към административнонаказателната преписка
доказателства се установява, че използваното в случая техническо средство е
преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване
на номера и комуникации тип „ARH CAM S1“. Предвид легалното
определение за АТСС и техните видове, посочено в §6, т.65 от ДР на ЗДвП,
3
въпросното техническо средство за измерване се явява „мобилно“ по своя
характер. Същото представлява преместваемо устройство, което се разполага
от контролния орган на пътното платно върху т.нар. триножник, преносима
поставка с три крака. Посоченото изключва същото да е „прикрепено“ към
земята, каквито са стационарните АТСС, а следва да се приеме, че има
характер на временно разположено на участък от пътя, т.е. „мобилно“ АТСС.
В тази връзка за него са приложими правилата, предвидени в Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на АТСС за
контрол на правилата за движение по пътищата, и в частност разпоредбите на
чл.10, ал.1 и ал.3, касаещи попълване на протокол за всяко използване на
мобилно АТСС, съпроводен със снимка на разположение на уреда.
В случая е изпълнено изискването на чл.10, ал.1 от Наредбата, видно от
представения по преписката Протокол за използване на АТСС. Същият по
съдържание съответства на процесното време и място на извършеното
нарушение, както и на техническото средство, което го е заснело. Именно в
представения протокол по чл.10 се съдържат и данните за наличието на пътен
знак „В26“ за ограничение скоростта до 60 км/ч., посока на движение на
контролираното МПС, режим на измерване, посока на задействане, номер на
служебния автомобил, начало и край на работа, брой установени от АТСС
нарушения в цифри.
Съдът констатира, че в същият този протокол не са отбелязани номерата на
първо и последно статично изображение, като макар това да е нарушение, то
по никакъв начин не се е отразило на правото на защита на санкционираното
лице, доколкото посочените в протокола начало и край на работа, отразени в
часове и минути, обхващат и часът на извършване на разглежданото
нарушение, като деянието, неговият извършител и вина са безспорно
доказани. Нещо повече, трайна е касационната практика на Административен
съд-Пловдив, според която Протоколът по чл. 10 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. може да изпълни удостоверителните си функции, дори и без
в него да са посочени номерата на първото и последното статични
изображения, стига надлежно да са попълнени останалите съществени
реквизити. В тази насока няма съмнение за настоящия състав, че
видеоконтролът е осъществен обективно и обжалваният електронен фиш е
издаден законосъобразно.
Както се посочи по-горе използваното в случая АТСС е от вида на
4
т.нар."тринога", което видно от направената снимка е позиционирано извън
автомобила, а не в него, при което попълването на номер на патрулния
автомобил в протокола за използване на АТСС е безпредметно. Въпреки това,
при попълнен в протокола номер на служебен автомобил в случай на
използвано АТСС от вида на процесното, не води според съда до съмнение
относно вида на използваното техническо средство за измерване скоростта на
МПС и не представлява нарушение, каквото твърдение е наведено от
пълномощника на жалбоподателя в депозираното писмено становище. Още
по-малко същото се явява съществено нарушение на процесуалните правила,
водещо до отмяна на обжалвания ЕФ, доколкото по никакъв начин не
нарушава правото на защита на санкционираното лице и възможността му да
го упражни своевременно и в пълен обем.
Що се отнася до възражението за измерване на скоростта от процесното
АТСС извън неговия обхват, съдът намира същото за неоснователно,
доколкото от снимката към ЕФ изрично е посочено, че разстоянието е 80
метра.
Изпълнено е и изискването на ал.3 на чл.10 от Наредбата и по преписката е
представена снимка на разположението на измервателния уред. В тази връзка
не се споделя и възражението за липса на отразена дата върху снимката,
показваща разположението на използваното АТСС. Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. не изисква направената снимка на разположението на уреда
да съдържа каквито и да е други данни. Съгласно чл.5 от Наредбата уникален
идентификационен номер притежават автоматизираното техническо средство
и изготвените статични изображения във вид на снимков материал и/или
динамични изображения /видеозаписи/ на нарушението, а не снимковия
материал на разположението на техническото средство. Отразеното в
протокола място за контрол е идентично с въведената в АТСС локация, видно
от приложения снимков материал, както и с посоченото в ЕФ място на
извършване на нарушението.
Нарушението е установено с одобрен тип средство за измерване, съгласно
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, със срок
на валидност до 07.09.2027 г. Представен е и Протокол от проверка № 65-С-
ИСИС от 28.09.2020г., съгласно който процесната преносима система за
контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации – тип ARH CAM S1 е преминала проверка в лабораторни
5
условия за точността на измерване и съответства на одобрения тип. Видно от
обжалвания ЕФ в полза на водача е отчетен толеранс от минус 3 км/ч, като
основанието за приспадане на този толеранс следва от техническите
характеристики на АТСС и изрично е отразено в протокола от проверка,
където е посочено, че допустимата грешка при реални условия на измерване
на скоростта възлиза на +/– 3 км/ч за скорости до 100 км/час. Въпросната
редукция е била извършена автоматично от самото техническо средство и
изрично вписана в обжалвания ЕФ. На приложената по преписката
фотоснимка е посочена измерена скорост от 89 км/ч. В електронния фиш
изрично е посочено, че в него е отбелязана не измерената скорост, а
установена стойност на скоростта, в случая - 86 км/ч след отчетен толеранс от
- 3 км/ч в полза на водача. Поради изложеното по-горе, съдът намира за
необосновано и неоснователно оплакването на жалбоподателя, че не бил
съобразен и приспаднат толеранс от минус 3 км/ч от действително измерената
скорост.
Правилно и законосъобразно за така установеното нарушение
жалбоподателят е санкциониран на основание чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, която
норма предвижда наказание глоба в размер на 100 лв. за водач, който
превиши разрешената скорост извън населено място от 21 до 30 km/h.
Санкционираното нарушение разкрива типичната, а не по-ниска степен на
обществена опасност на деяния от този вид, поради което приложение не
може да намери и разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Поради горните съображения, обжалваният електронен фиш се явява
законосъобразен, обоснован и издаден в съответствие с материалния и
процесуалния закон и следва да бъде потвърден от решаващия съд.
При този изход на спора, право на разноски има въззиваемата страна.
Съдът като съобрази предмета на делото и неговата фактическа и правна
сложност, както и начинът на участие на въззиваемата страна намира, че
справедливият размер на юрисконсултско възнаграждение, който следва да се
присъди възлиза на 80 лв., като искането на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на разноски по делото, представляващи
адвокатско възнаграждение, се явява неоснователно и не следва да бъде
уважено.
Мотивиран от изложеното, и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Съдът
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система серия К №
4564161, издаден от ОД на МВР - Пловдив, с който на З.А.Н. ЕГН:
********** на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.2, т.3 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание
ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лева за нарушение на чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1
от ЗДвП.
ОСЪЖДА З.А.Н. с ЕГН: ********** да заплати на ОД на МВР Пловдив
сумата в размер от 80 /осемдесет/ лева, представляваща сторените разноски в
производството пред РС-Пловдив.
Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му
на страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията,
предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7