Р Е Ш
Е Н И Е
№ 2505 25.06.2018 г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ гр. състав, в открито съдебно
заседание на петнадесети юни две хиляди
и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЕЛ ПАВЛОВ
при участието на секретаря ВЕРА
ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5882 по описа
на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
обективно съединени искове с правно основание чл.128, т.2 във връзка с чл. 245,
ал.2 от КТ, чл.162, ал.3 от КТ, чл.221, ал.1 от КТ, чл.224, ал.1 от КТ и чл. 86
от ЗЗД.
Ищецът Ц.Г.Г. от гр. *** моли съдът да постанови
неприсъствено решение при условията на чл.238 и следващите от ГПК, с което да
осъди ответното дружество да му заплати сумата 21 558, 38 лева (чиста сума за
получаване), представляваща неплатено трудово възнаграждение на ищеца за
периода месец май 2017 г.- месец март 2018 г., заедно с мораторна
лихва върху тази сума за периода от датата на падежа на всяко вземане - десето
число на съответния месец до 10.04.2018 г. в размер общо на 921, 27 лева;
сумата 254, 59 лева, представляваща обезщетение за ползвани от ищеца три дни
отпуск поради временна неработоспособност през месец март 2018 г.; сумата 2 545, 89 лева, представляваща
дължимо на ищеца обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ за неспазен едномесечен срок
на предизвестието за прекратяване на трудовото му правоотношение, както и
сумата 2 060, 96 лева, представляваща обезщетение за 17 работни дни
неползван от ищеца платен годишен отпуск, заедно със законната лихва върху четирите
главници, по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски –
включително и разноските, направени в производството по допускане на обезпечение
на обективно съединените искове. Моли съдът да допусне предварително изпълнение
на решението.
Ответникът “Глобъл Комюникейшън Нет” АД – гр.
Пловдив не е представил отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, не
е взел становище по обективно съединените искове, не е направил доказателствени искания, не изпратил представител за
съдебното заседание по делото на 15.06.2018 г. и не е направил искане делото да
се гледа в негово отсъствие.
Съдът, като обсъди събраните по делото писмени доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, и с
оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от представените в тази
насока писмени доказателства се установява, че действително ищецът е работил по
трудово правоотношение в ответното дружество като „***“ от 22.11.2010 г. до 02.04.2018
г., считано от която дата трудовото му правоотношение е било прекратено със
Заповед № 69/02.04.2018 г. на *** ответното дружество, на основание чл.327,
ал.1, т.2 от КТ, като със самата Заповед е било разпоредено
да се изплатят на Ц.Г. обезщетения по чл.221, ал.1 от КТ в размер на една
брутна месечна заплата – 2 559, 45 лева и по чл.224, ал.1 от КТ за
неползвани от ищеца 17 работни дни платен годишен отпуск в размер на 2 071,
94 лева, както и, че действително през месец март 2018 г. ищецът е ползвал три
дни отпуск поради временна неработоспособност.
Както вече бе посочено, ответникът не е
представил отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, не е взел становище
по обективно съединените искове, не е ангажирал доказателства, не е изпратил
представител по делото за съдебното заседание на 15.06.2018 г., и не е направил
искане за разглеждане на делото в негово отсъствие – като видно от разписката
за връчване на преписите от исковата молба и приложенията към нея, ведно с
придружаващото ги съобщение, ответникът е бил предупреден за последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяване в съдебно
заседание. Както се установява от събраните по делото доказателства и
извършеното от съда изчисление с компютърна програма на размера на мораторната лихва върху главницата за неплатени трудови
възнаграждения за горепосочения период, исковете са вероятно основателни (още
повече, че претендираните размери на обезщетенията за
неспазен едномесечен срок на предизвестието за прекратяване на трудовия договор
на ищеца и за неползван платен годишен отпуск са по-ниски от размерите, който
самият ответник е разпоредил да се изплатят на ищеца със Заповедта за
прекратяване на трудовото му правоотношение).
Поради това, с оглед направеното от
процесуалния представител на ищеца адв. И.К. в
съдебното заседание на 15.06.2018 г. искане за постановяване на неприсъствено
решение, като взе предвид, че са налице предпоставките по чл.239 от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение, съдът намира, че следва да се постанови
неприсъствено решение по делото, с което да се уважат изцяло исковете, заедно
със законната лихва върху четирите главници от 11.04.2018 г. – датата на
подаване на исковата молба.
С оглед на изхода от спора ответникът
следва да заплати на ищеца и направените разноски за производството по делото в
размер на 3 500 лева – платено адвокатско възнаграждение (включващо и
възнаграждението на пълномощника на ищеца за допускане на обезпечение на
исковете по гр. дело № 20240/2018 г. по описа на Софийски районен съд- 153-ти
гр. състав), а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на съда – 1 146,
61 лева ДТ за уважените искове.
Предвид постановяването на неприсъствено решение по делото – което влиза в
сила и подлежи на изпълнение веднага, съдът намира, че искането на ищеца за
допускане на предварително изпълнение на решението ще следва да се остави без
уважение.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Глобал Комюникейшън Нет” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Стефан Веркович“ № 3, ет.4, офис 5, представлявано от *** ***, ДА
ЗАПЛАТИ НА ***, ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, офис ***, адв. ***, СУМАТА 21
558, 38 лева (чиста сума за получаване), представляваща неплатено трудово
възнаграждение на ищеца за периода месец май 2017 г.- месец март 2018 г.,
ЗАЕДНО С МОРАТОРНА ЛИХВА върху тази сума за периода от датата на падежа на
всяко вземане - десето число на съответния месец до 10.04.2018 г. В РАЗМЕР ОБЩО
НА 921, 27 лева; СУМАТА 254, 59 лева, представляваща обезщетение за ползвани от
ищеца три дни отпуск поради временна неработоспособност през месец март 2018
г.; СУМАТА 2 545, 89 лева,
представляваща дължимо на ищеца обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ за неспазен
едномесечен срок на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение
с ищеца; СУМАТА 2 060, 96 лева, представляваща обезщетение за 17 работни
дни неползван от ищеца платен годишен отпуск, ЗАЕДНО СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА върху
четирите главници, НАЧИНАЯ ОТ 11.04.2018 г., ДО окончателното им изплащане,
КАКТО И направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 3 500
лева, А в полза на бюджета на съдебната власт ПО СМЕТКА НА Районен съд –
Пловдив – 1 146, 61 лева ДТ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на
предварително изпълнение на решението.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ДА СЕ ВРЪЧИ решението на страните, КАТО
заедно с преписа за връчване ДО ОТВЕТНИКА ДА СЕ ИЗПРАТЯТ И указания по чл.240
от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/П/
ПАВЕЛ ПАВЛОВ
Вярно с оригинала!
В.Т.