Решение по дело №383/2022 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 68
Дата: 3 април 2023 г. (в сила от 18 октомври 2023 г.)
Съдия: Галина Атанасова Стойчева
Дело: 20227110700383
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 24 ноември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                                  Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    № 68

                                          гр.Кюстендил, 03.04.2023год.

                                            В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Административен съд - Кюстендил, в открито съдебно заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в състав:

                                                   

                                                   АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:  ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

 

с участието на секретаря Ирена Симеонова, като разгледа докладваното от съдията     адм. дело № 383 по описа за 2022год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.21, ал.3 АПК във  вр. с чл.145 и сл. от АПК във вр. с § 8 от ПЗР на АПК във вр. с  чл.226  от  АПК и е образувано  след като с решение № 10588 от 21.11.2022г.  на  ВАС по адм. дело № 5931/2022г. е отменено решение № 74/21.04.2022г. на Административен съд – Кюстендил по адм. дело № 378/2021г. и е  върнато  делото  за  ново  разглеждане от друг състав на същия съд.

Потребителна кооперация „Освобождение”, с ЕИК *********, представлявана от Ж. В. – председател, чрез адвокат В.В., оспорва  мълчалив отказ на кмета на община Бобошево за издаване на удостоверение за идентичност на урегулиран поземлен имот по Заявление вх.   3619/04.11.2021 г. по описа на Община Бобошево. Релевирани са основанията по чл.146, т.4 от АПК. Противоречието  с материалния закон се свързва с доказателствата за правото на собственост на жалбоподателя по отношение на процесния имот и отсъствието на пречка за идентифицирането му по действащия ПУП на населеното място. Прави се искане за отмяна на оспорения мълчалив отказ и за връщане на преписката на административния орган с указания за извършване на исканата административна услуга.

В съдебно заседание, пълномощникът на жалбоподателя адв. Д.Д., поддържа изцяло наведените в жалбата доводи и предявените искания. Претендира присъждане на деловодни разноски по приложен списък. 

Ответникът – кметът на община Бобошево, чрез процесуалния си представител по пълномощие адвокат И.Е., оспорва жалбата като неоснователна. Счита оспорения административен отказ за законосъобразен. Прави искане за присъждане на направените разноски по делото.

Административният  съд,  като прецени доказателствата  по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното от фактическа страна: 

Жалбоподателят Потребителна кооперация „Освобождение” – гр. Бобошево /Кооперация „ПК Освобождение”, според данните в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел/, се легитимира като собственик на поземлен урегулиран  имот № 273 в квартал  4 по плана на с. Скрино, община Бобошево, утвърден със Заповед № 801/08.03.1963 г., състоящ се от 290 кв. м. урегулирано пространство, при съседи: от две страни улица и братя С. и В. С. Г., заедно с дюкянския приземен етаж, намиращ се в мястото, представляващ магазин и пивница, по силата на Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давност № 20, том III, рег. № 4141, дело № 300/2001 г. по описа на нотариус Стефан Сотиров с рег. № 293, вписан в Службата по вписвания – Дупница с рег. № 2106/24.08.2001г.

 В качеството си на собственик на горния недвижим имот, жалбоподателят е инициирал административното производство, приключило с оспорения мълчалив отказ, като е подал заявление  с вх. № 3619/04.11.2021 г. по описа на Община Бобошево, с адресат кмета на общината. От съдържанието на заявлението е видно, че заявителят  е поискал да бъде издадено удостоверение за идентичност на собствения му недвижим имот „…между документа за собственост - нотариален акт № 20, том ІІІ, рег. № 4141, дело № 300 от 2001г.  и сега действащия план, или между стар и нов план  на населеното място на с. Скрино, община Бобошево“ /цитат/.  Заявителят сочи, че имотът е съществуващ и е нанесен в действащия плана на населеното място, а за постройките е издадено удостоверение за търпимост № 51/20.04.2004г., както и че имотът е деклариран в Община Бобошево, открита е партида за същия и са заплащани дължимите местни данъци и такси.

 Сезираният  със заявлението административен орган – кметът на Община Бобошево,  не се е произнесъл по искането на заявителя,  т.е. не е предоставил исканата административна услуга, в срока по чл. 57, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 3 от АПК, нито до приключване на устните състезания по делото.

Ответникът, с отговора на предявената жалба, е приложил писмени доказателствени средства, от които е видно, че с писмо с изх. № 3363/19.10.2021 г.  на кмета на община Бобошево е отказано издаването на скица за УПИ  с № 273, кв. 4 по плана на с. Скрино, по Заявление вх. № 3363/18.10.2021 г. по описа на Община Бобошево от кооперация „ПК Освобождение”, по съображения, че исканата административна услуга не може да бъде извършена, тъй като в действащия кадастрален  и регулационен план на с. Скрино, одобрен със Заповед № 801/08.03.1963г.  и разписния лист към него, няма нанесен УПИ № 273.

Към административната преписка са приложени копие от разписен лист към проекта за дворищна регулация на с. Скрино, Кюстендилски окръг, в който са записани: имот с № 265 в кв.11 с площ от 250 кв.м., за който е отреден парцел V  - двор, собственост на В. К. и Д. З.; имот с № 266 в кв.11 с площ 213 кв.м., за който е отреден парцел ХVІІ  - двор, собственост на Община Бобошево  и   на последно място имот  с № 267 в кв.4 с площ 390 кв.м., от който е образуван парцел І  въз основа на заповед № РД-01-05-51/15.03.2016г. на кмета на община Бобошево. Последната, ведно със скица-приложение и копие от плана, са приложени по  адм. дело № 378/2021г. на Административен съд - Кюстендил, и установяват, че със заповедта е  одобрен  ПУП-ПР в обхват: поземлени имоти с планоснимачни №№ 87, 88, 89 и 90 от които се образуват нови УПИ, съотв. УПИ І – за ресторант, читалище, магазин и кметство; УПИ ІІ-89, УПИ ІХ-89 и УПИ ІІІ-90, всички в кв.4 по плана на с. Скрино, община Бобошево.

По делото, при първоначалното разглеждане на жалбата, съдът е приел, копия от декларация по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти с вх. № 107/30.06.2010г. и  коригираща декларация с вх. № 80/30.05.2013г., двете на ПК „Освобождение“  с предмет на деклариране имота по издадения нотариален акт, включващ земя и сграда, както и Справка за неплатени задължения за ДНИ и ТБО за същия имот за периода 2013-2022г., изд. от Община Бобошево. От последната е представено писмо изх. № 661/22.03.2022г., с данни за това, че в архива на общината няма издадено удостоверение  за търпимост  с  № 51/20.04.2004г., каквото е  посочено в заявлението на жалбоподателя.   

В настоящото производство, е прието заключение вх. № 969/27.02.2023г. на вещо лице – инж. С.С., в изпълнение на назначената съдебно-техническа експертиза, приложения към което са комбинирани скици, снимки и  скици-извадки от относимите планове. Съдебният експерт констатира, че за с. Скрино, община Бобошево съществува един кадастрален и регулационен план, одобрен със заповед № 801/08.03.1963г., който е действащия план, като през годините е частично попълван, включително с приложената по делото заповед № РД-01-05-51/15.03.2016г. на кмета на община Бобошево; че  при справка  в Геокартфонд на АГКК, му  е предоставен  геодезически  и  регулационен  план на с. Скрино, одобрен на 29.04.1968г., кадастралната основа на който е от преди 1963год. и сградата в нотариалния акт за собственост на жалбоподателя не е нанесена в плана / построена е през 1968г./;  че в разписните листи към действащия кадастрален и регулационен план на с. Скрино от 1963г.  няма регистриран поземлен имот с № 273, а в квартал 4 по този план са записани ПИ с № 87 и собственик Б. К., ПИ с № 88 и собственик М. Г. и ПИ с № 89 и собственици С. и В. Г., респ. техни наследници. След съпоставка на имота, описан в  нотариалния акт на жалбоподателя и  геодезическия  и  регулационен  план на с. Скрино от 1968г., съотв. с действащия кадастрален и регулационен план на с. Скрино, попълнен съгласно ПУП – ПР, одобрен през 2016г., както и след оглед и измервания на място,  вещото лице установява, че имота по  нотариалния  акт на жалбоподателя  с площ от 290 кв.м.   е разположен върху части от поземлени имоти № 87 и № 88 по плана от 1968г. /отразен е с оранжев цвят върху Приложение №№ 1 и 2 към заключението/  и  по описание на съседите отговаря на данните в нот. акт, съотв. попада  върху имот № 267, за който е отреден УПИ І - за ресторант, читалище, магазин и кметство по плана, попълнен със заповедта  за ПУП-ПР от 2016г. /отразен е с червен цвят  върху Приложение № 2/. В съдебно заседание, вещото лице уточнява, че съобразно одобрения ПУП-ПР от 2016г. в УПП І, освен имот № 267, са включени и други имоти.

Съдът счита заключението на вещото лице са обективно, достоверно и компетентно, а страните не го оспорват. 

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е от легитимиран правен субект, при наличие на правен интерес от оспорване и в законоустановения срок по чл. 149,    ал. 2 във вр. с чл. 57, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 3 от АПК.

Разгледана по същество на посоченото в нея основание и в обхвата на служебната проверка по чл. 168 от АПК, жалбата е неоснователна по следните съображения:     

Предмет на оспорване е индивидуален административен акт по см. на чл.21, ал.3 от АПК – отказ за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения на оспорващия. Процедурата по издаването на удостоверение за идентичност на урегулиран недвижим имот представлява административна услуга по смисъла на §1, т.2 от Допълнителната разпоредба на Закона за администрацията, а съгласно §8 от ПЗР на АПК, уредените в кодекса производства по издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване по административен и по съдебен ред, се прилагат и при извършването на административни услуги, както и при обжалване на отказите за извършването им.  

В случая оспореният акт представлява мълчалив отказ на кмета на Община Бобошево да  издаде удостоверение за идентичност на урегулиран недвижим имот, находящ се в с. Скрино, община Бобошево, за което населено място е безспорно, че няма одобрени кадастрална карта и кадастрален регистър. С оглед на горното и съгласно § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗКИР във  вр. с чл.55а от ЗКИР и чл. 5, ал. 5 от ЗУТ, компетентен да се произнесе по заявлението е кметът на община Бобошево. Изводите са за наличие на материална и териториална компетентност на административния орган във връзка със заявената  административна услуга. 

 Доколкото предмет на жалбата е мълчалив отказ, съдът се произнася по законосъобразността му с оглед на всички фактически и правни предпоставки, обуславящи претендираното право и на евентуалните мотиви на органа да не уважи искането, като преценява материалната законосъобразност на отказа. Изводите от горната проверка са, че оспореният  административен  отказ съответства на материалния закон.

Както се посочи, жалбоподателят е заявил извършването на административна услуга, свързана с издаване на  административен акт по чл.21, ал.3 от АПК, във връзка с което има задължение да докаже правен интерес и наличие на материалноправни предпоставки. В случая правният интерес на  ПК „Освобождение“ не се оспорва и произтича от легитимацията му като собственик на недвижим имот с издадения констативен  нотариален акт. Предпоставките за предоставяне на исканата административна услуга обаче не са доказани от заявителя, поради което мълчаливият отказ на кмета на община Бобошево е законосъобразен. Видно от съдържанието на процесното  заявление, жалбоподателят  като е посочил, че притежава  нотариален акт за собственост,  е поискал от органа  да издаде удостоверение за идентичност на недвижимия имот между документа за собственост и сега действащия план, или между стар и нов план  на населеното място  с. Скрино, община Бобошево, т.е.  органът е следвало да издаде документ, с който да удостовери  на кой урегулиран недвижим имот по  действащия план на населеното място, съответства урегулирания  недвижим имот описан в акта за собственост на заявителя. В изложения смисъл следва да се тълкува  искането в подаденото заявление. Предоставянето на заявената административна услуга  предполага да се идентифицира  процесния имот  съобразно действащия към момента на издаване на нотариалния акт на заявителя план, както и се проверят  предвижданията  за  имота  на  предходни  и последващи планове, ако съществуват  такива, въз основа  на което да се удостовери наличието или отсъствието на  съответствие /сходството, тъждеството/ между имотите.

С оглед на изложеното и съобразявайки  дефиницията за урегулиран поземлен имот на §5, т.11 от ДР на ЗУТ, според която урегулиран поземлен имот е поземлен имот, за който с подробен устройствен план са определени граници, достъп от улица, път или алея, конкретно предназначение и режим на устройство,  съдът приема оспорения  отказ за  постановен в  съответствие със събраните доказателства.  От анализа на същите  е видно, че  недвижимият имот описан в нотариалния акт за собственост  не може да бъде  идентифициран  с граници и режим на устройство съгласно действащия план, поради това, че не съществува като самостоятелен УПИ.  От заключението на вещото лице се установява, че в действащия, вкл. към датата на издаване на нотариалния акт на жалбоподателя през 2001г., кадастрален и регулационен  план  на с. Скрино, одобрен през 1963г.,  няма  отразен  УПИ с  № 273 в кв.4  и такъв не е  регистриран  в разписните листи към плана, от което следва, че имота не може да бъде идентифициран, а в резултат на това -  не може да се провери дали  е налице  идентичност с друг имот, по  друг регулационен план на населеното място. В подкрепа на горното, са и констатациите на вещото лице  от  съпоставката на имота, описан в  нотариалния акт на жалбоподателя  с  геодезическия  и  регулационен  план на с. Скрино от 1968г., както и с действащия кадастрален и регулационен план на с. Скрино, попълнен съгласно ПУП – ПР, одобрен през 2016г. Видно е, че имота по  нотариалния  акт  с площ от 290 кв.м.   попада  върху части от поземлени имоти № 87 и № 88 по плана от 1968г., които са собственост на трети лица,  съотв. върху имот № 267, за който е отреден УПИ І - за ресторант, читалище, магазин и кметство по плана, попълнен със заповедта  за ПУП-ПР от 2016г., също чужда  собственост, като данните  относно собствеността са  индиция за спор за материално право.   От изложеното, следват  безспорни изводи, че  процесният  имот  няма  статус на самостоятелен  урегулиран поземлен имот  и  не може да  бъде идентифициран  като  такъв с граници и режим на устройство съгласно действащия план  на с. Скрино, което изключва проверката за идентичност на недвижимия имот между документа за собственост и сега действащия план, или между стар и нов план  на населеното място. За да бъдат имотите идентични, следва да са с еднакви граници, площи и местоположение.  Мълчаливият отказ на кмета на Община Бобошево за издаване на удостоверение за идентичност по заявлението на жалбоподателя  е законосъобразен, а предявената жалба е неоснователна и съдът я отхвърля.

При този изход на спора, на оспорващия не се следват деловодни разноски.

На основание чл.143, ал.3 от АПК жалбоподателят  следва да заплати на Община Бобошево деловодни разноски за всички съдебни инстанции в размер на 2100,00лв. - за адвокатско възнаграждение.

Воден  от  гореизложеното, съдът

 

                                                                 Р   Е   Ш   И:

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването с жалбата на Потребителна кооперация „Освобождение” - гр. Бобошево, с ЕИК *********,  срещу мълчаливия отказ на кмета на община Бобошево за издаване на удостоверение за идентичност на урегулиран поземлен  имот  по  Заявление в х. № 3619/04.11.2021 г. по описа на Община Бобошево.

ОСЪЖДА  Потребителна кооперация „Освобождение” - гр. Бобошево, ул. „И. Кепов“ № 3, с ЕИК *********, да  заплати  на  Община  Бобошево, с адрес:      гр. Бобошево, ул. „И. Кепов” № 3,  сумата в размер на 2100,00 лева – разноски по делото за адвокатско възнаграждение.  

Решението може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи.

 

                                                        

                                                      АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: