Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.
Пазарджик,31.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
гражданска колегия, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНИ ХАРИЗАНОВА
при секретаря Наталия Д., като разгледа докладваното от
районен съдия Харизанова гр.д.№1901 по описа на съда за 2019 год. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
В исковата си молба срещу МБАЛ“E.“ООД с ЕИК .... със седалище и адрес на
управление град Пазарджик, ул.“С. А.“№19А, представлявано от управителя К. Н.
ищецът М.С.С. с ЕГН ********** *** твърди, че работи в ответната болница като
медицинска сестра по силата на сключен
между тях трудов договор №9 от 04.06.2015г.
Твърди, че от месец ноември 2018г ответникът преустановил изплащане на
трудовите и възнаграждения. Твърди, че
дължимите и но неизплатени трудови възнаграждения са както следва: за
месец ноември 2018г . в размер на
1064.69лв., за месец декември 2018г в размер на 1064.69лв., за месец януари
2019г в размер на 1064.69лв., за месец февруари 2019г в размер на 1064.69лв.,
за месец март 2019г в размер на 1064.69лв. и за месец април 2019г в размер на
1064.69лв. Въпреки проведените от страна на ищцата многократни разговори с
работодателя и съответно обещания от негова страна да и плати до настоящия
момент ответникът не е платил дължите трудови възнаграждения.Моли се съда да
постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищцата
следните трудови възнаграждения: за месец
ноември 2018г . в размер на 1064.69лв., за месец декември 2018г в размер
на 1064.69лв., за месец януари 2019г в размер на 1064.69лв., за месец февруари
2019г в размер на 1064.69лв., за месец март 2019г в размер на 1064.69лв. и за
месец април 2019г в размер на 1064.69лв., ведно със законната лихва върху всяка
главница, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата. Претендират се сторените по делото разноски. В подкрепа на твърденията си ищцата ангажира
доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК от
ответника е подаден писмен отговор. С
писмения отговор ответникът е предявил
инцидентен установителен иск за обявяване недействителност на трудовото
правоотношение между страните като е развил подробни съображения в тази
насока. С определение №3758 от
30.12.2019г. съдът е прекратил
производството по делото в частта, с която е бил приет за съвместно разглеждане
предявения инцидентен установителен иск. Това разпореждане не е обжалвано и е
влязло в сила. Ответникът оспорва исковете по размер. Цитира решение №166 от 25.02.2010г. по
гр.д.№220/2009г на ВКС, според което може да се присъди брутното трудово
възнаграждение или остатъка от чистата сума за получаване след приспадане на
дължимия данък и обществени осигуровки, като в решението следва да е ясно дали
се присъжда брутното трудово възнаграждение или чистата сума за получаване след
приспадане на дължимия данък и осигурителни вноски. Въпреки посочената съдебна
практика прави възражение, че работникът или служителят не може да получи
частта от брутното трудово възнаграждение, представляваща дължими от него данък
върху общия доход и осигурителни вноски. Според ответника ищецът претендира брутния размер на трудовото
възнаграждение за времето от месец ноември 2018г до месец април 2019г., но дължимите
данъчни и осигурителни вноски са направен от работодателя. Моли предявените
искове да бъдат отхвърлени.
В съдебно заседание ищцата,
чрез пълномощника, поддържа предявените искове. В съдебно заседание ищцовата
страна уточнява, че претендира нетно трудово възнаграждение за процесните
месеци. Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на
устните състезания.
В съдебно заседание ответното
дружество не изпраща представител.
Пазарджишкият районен съд
след като се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения, след
като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, при съблюдаване разпоредбата на чл.235 от ГПК по вътрешно убеждение
прие за установено следното от фактическа страна:
От представения по делото
трудов договор №9 от 04.06.2015г се установява, че считано от 04.06.2015г
ищцата е в трудово правна връзка с ответната болница като заема длъжността
„медицинска сестра“ с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 600лв.
и допълнително възнаграждение за придобит трудов и професионален опит 1% за всяка година, дължими на 30-то число
ежемесечно.
За изясняване на спора от
фактическа страна по делото е изслушана съдебно- икономическа експертиза, чието
заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвено и неоспорено
от страните.Според вещото лице дължимото на ищцата нетно трудово възнаграждение
за процесните месеци е както следва: за
месец ноември 2018г в размер на 1064.69лв., за месец декември 2018г в размер на
1298.57лв., за месец януари 2019г в размер на 1071.67лв., за месец февруари
2019г в размер на 1071.67лв., за месец март 2019г в размер на 1071.67лв. и за
месец април 2019г в размер на 1071.67лв.
Въз основа на така очертаната
по делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави следните изводи:
Предявени
са обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл.128,т.2 от КТ
във вр. с чл.242 от КТ за заплащане на неизплатени трудови възнаграждения за
месеците ноември и декември 2018г, януари, февруари, март и април 2019г.
Безспорно се установи по
делото, че страните по спора са във валидно учредена трудово правна връзка през
процесния период.
Установи се, а
и този факт не бе спорен между страните, че ищцата е престирала работната
си сила при ответника, т.е. полагала е труд, който труд съгласно разпоредбата
на чл.242 от КТ е следвало да бъде възмезден от ответника. Според разпоредбата
на чл.128,т.2 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове да заплаща
уговореното трудово възнаграждение за извършената от работника работа, стига
същият да е престирал добросъвестно своя труд- да не се е отклонявал от
параметрите на уговорените в трудовия договор условия. Не се наведоха по делото
възражения, нито доказателства от ответната страна при престация на своя труд
ищцата да се е отклонявала от параметрите на уговорените с трудовия договор
условия, тоест по смисъла на чл.75, ал.1 от КТ ищцата е изпълнявала
добросъвестно задълженията си по трудовото правоотношение. Поради това за работодателят е възникнало
насрещното задължение по чл.124 и чл.128 от КТ да заплаща уговореното трудово
възнаграждение в установените срокове.
Безспорно се установи от кредитираното с
пълно доверие допълнително заключение по
изслушаната съдебно икономическа експертиза, че дължимите на ищеца трудови възнаграждения като нетна сума са както следва : за месец ноември
2018г в размер на 1064.69лв., за месец декември 2018г в размер на 1298.57лв.,
за месец януари 2019г в размер на 1071.67лв., за месец февруари 2019г в размер
на 1071.67лв., за месец март 2019г в размер на 1071.67лв. и за месец април
2019г в размер на 1071.67лв.По делото не се наведоха твърдения, нито се
ангажираха доказателства от ответната страна тези суми да са платени на ищцата.
Спорен е въпроса какъв вид
трудово възнаграждение следва да се присъди- брутно или нетно. По силата на
чл.272, ал.1т.3 и 4 от КТ работодателят има задължение, предвидено в чл.42,
ал.4 от ЗДДФЛ и задължение, предвидено в чл.6 от КСО да удържа дължимите от
работника или служителя данъци и осигурителни вноски. Тези удръжки
работодателят е задължен да направи и без съгласие на работника или служителя,
поради което е прието задължението му към последния да е в размер на остатъка
от чистата сума за получаване. Работникът или служителят не може да получи
частта от брутното трудово възнаграждение, представляваща дължимите от него
данък върху общия доход и осигурителни вноски. Това е така и в случая, когато
се присъжда брутното трудово възнаграждение, тъй като данъкът и осигурителните
вноски са публични държавни вземания / чл.162 ал.2, т.2 от ДОПК/, а в
изпълнителното производство държавата се смята винаги присъединен взискател за
дължимите от длъжника публични вземания съгласно чл.458 от ГПК. Съдебният
изпълнител при събиране на дължимото трудово възнаграждение е длъжен да отдели
суми за изплащане на тези задължения. Установената съдебна практика, намерила отражение в
решение №166 от 25.02.2010г по гр.д.№220/2009г на ВКС , докладчик съдия Жива
Декова, постановено по реда на чл.290 от ГПК приема, че при иск с правно основание чл.128т.2 от КТ може да се присъди
брутното трудово възнаграждение или остатъка от чистата сума за получаване след
приспадане на дължимия данък и
обществени осигуровки. Когато е присъдено брутното трудово възнаграждение ,
дължимият данък и осигурителни вноски ще се изплатят от събраните суми в
изпълнителното производство. В цитираното съдебна практика изрично е посочено,
че в съдебното решение следва да е ясно и недвусмислено да е посочено какво точно се присъжда – брутно трудово
възнаграждение или чиста сума за получаване.
Предвид изложеното следва да
се осъди ответника да заплати на ищцата следните суми:1/ сумата от 1064.69лв.
дължимо, но неплатено нетно трудово възнаграждение за месец ноември 2018г,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба-14.05.2019г. до окончателното изплащане на сумата , 2/ сумата от
1064.69 лв. дължимо, но неплатено нетно трудово възнаграждение за месец декември 2018г, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба-14.05.2019г. до окончателното изплащане на сумата, 3/
сумата от 1064.69лв., дължимо но неплатено нетно трудово възнаграждение за месец
януари 2019г, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба-14.05.2019г. до окончателното изплащане на сумата,4/
сумата от 1064.69лв., дължимо но неплатено нетно трудово възнаграждение за
месец февруари 2019г, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба-14.05.2019г. до окончателното изплащане на сумата, 5/ сумата от 1064.69лв.,
дължимо но неплатено нетно трудово възнаграждение за месец март 2019г, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба-14.05.2019г. до
окончателното изплащане на сумата и 6/ сумата от 1064.69лв. дължимо но неплатено нетно трудово възнаграждение за месец април
2019г, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване
на исковата молба-14.05.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
Предвид изхода на делото и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищцата сумата от 650лв.
,сторени по делото разноски/заплатено адвокатско възнаграждение/.
Предвид изхода на делото и с
оглед разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК в полза на Пазарджишкия районен съд ответникът следва да заплати
държавна такса в размер на 300 лв./ по 50лв. за всеки от шестте обективно
съединени искове/ и сумата от 150 лева
за вещо лице.
На основание чл.242 , ал.1 от ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на решението в частта за присъдените
трудови възнаграждения и обезщетения .
Така мотивиран ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
МБАЛ“E.“ООД с ЕИК .... със седалище и адрес на
управление град Пазарджик, ул.“С. А.“№19А, представлявано от управителя К. Н. Н.
да заплати на М.С.С.
с ЕГН ********** *** на основание чл.128,т.2 от КТ следните суми: 1/ сумата от 1064.69лв. дължимо, но неплатено нетно трудово възнаграждение за месец ноември 2018г, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба-14.05.2019г. до окончателното изплащане на сумата , 2/ сумата от 1064.69 лв. дължимо, но
неплатено нетно трудово възнаграждение за месец
декември 2018г, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба-14.05.2019г. до окончателното изплащане на сумата, 3/ сумата от 1064.69лв., дължимо но неплатено нетно трудово
възнаграждение за месец януари 2019г,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба-14.05.2019г. до окончателното изплащане на сумата,4/ сумата от 1064.69лв., дължимо но
неплатено нетно трудово възнаграждение за месец февруари 2019г, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба-14.05.2019г. до окончателното изплащане на сумата, 5/ сумата от 1064.69лв., дължимо но неплатено нетно трудово
възнаграждение за месец март 2019г,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба-14.05.2019г. до окончателното изплащане на сумата и 6/ сумата от 1064.69лв. дължимо но
неплатено нетно трудово възнаграждение за месец април 2019г, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на исковата молба-14.05.2019г. до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА
МБАЛ“E.“ООД с ЕИК .... със седалище и адрес на
управление град Пазарджик, ул.“С. А.“№19А, представлявано от управителя К. Н. Н.
да заплати на М.С.С. с ЕГН ********** ***
сумата от 650лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА
МБАЛ“E.“ООД с ЕИК .... със седалище и адрес на
управление град Пазарджик, ул.“С. А.“№19А, представлявано от управителя К. Н. Н.
да заплати в полза на Районен
съд-Пазарджик държавна такса в размер на 300 лв. и сумата от 150 лева за вещо лице.
На основание чл.242 от ГПК
допуска предварително изпълнение на решението в частта за трудовите
възнаграждения .
Решението е неокончателно и
може да се обжалва с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен
срок, считано от 04.02.2020г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: