Определение по дело №529/2023 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 379
Дата: 25 септември 2023 г. (в сила от 25 септември 2023 г.)
Съдия: Пламен Димитров Стефанов
Дело: 20232200600529
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 21 септември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 379
гр. Сливен, 25.09.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Радка Д. Дражева Първанова
Членове:Пламен Д. Стефанов

Гергана Огн. Симеонова
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
в присъствието на прокурора И. К. И.
като разгледа докладваното от Пламен Д. Стефанов Въззивно частно
наказателно дело № 20232200600529 по описа за 2023 година
На основание чл.65 ал.7 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Протоколно определение № 1365 от 18.09.2023г.,
постановено по ЧНД № 1218/2023 г., с което Районен съд-Сливен е взел
мярка за неотклонение "ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА" на Я. Х. И., ЕГН
**********, обвиняем по досъдебно производство № 1298/2023 г. по описа на
РУ – Сливен, вх.№4557/2023г по описа на РП-Сливен.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
1

Съдържание на мотивите Свали мотивите

МОТИВИ към Определение № 379/25.09.2023 г. по ВЧНД № 529/2023 г.
по описа на Окръжен съд – Сливен.
Производството е по реда на чл. 64 ал.6 от НК.
С протоколно Определение № 1365 от 18.09.2023 г. постановено по
ЧНД № 1218/2023 г. по описа на Районен съд-Сливен е взета мярка за
неотклонение "ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА" по отношение на Я.Х.И. – ЕГН:
***, роден на ***г. в гр. Сливен, с постоянен адрес гр. ***, български
гражданин, не работи, осъждан – обвиняем по досъдебно производство №
1298/2023 г. по описа на РУ – Сливен, вх.№ 4557/2023г по описа на РП-
Сливен.
Недоволен от постановеното определение е останал обвиняемият И.,
който чрез служебния си защитник го обжалва пред настоящата инстанция,
като сочи, че не са налице законовите предпоставки за вземане на най-
тежката мярка за процесуална принуда. Според защитата на И., изводите на
Районния съд за наличието на доказателства за извършено престъпление, са
голословни и по никакъв начин не се подкрепят от събраните по делото
доказателства. На следващо място защитата сочи, че не са налице
доказателства, сочещи за наличие на опасност обвиняемият да се укрие или
да извърши друго престъпление. Моли съдът да вземе по-лека мярка за
неотклонение - „Парична гаранция“.
В съдебно заседание защитата на обв. И. поддържа въззивната частна
жалба.
Обв. И. в съдебно заседание излага доводи, че нарушението на
заповедта за защита от негова страна е било във връзка с вземането на багажа
му от дома на баба му.
Представителят на ОП-Сливен предлага да бъде потвърдено
атакуваното определение на РС-Сливен, като правилно и законосъобразно.
Настоящият съдебен състав, след като се запозна с материалите по
делото и като взе предвид становищата на страните, установи следното:
Досъдебното производство е започнато по реда на чл.212, ал.3 от
НПК с разпита на свидетеля Р.М.К. за това, че на 08/09. 2023г. в гр. Сливен не
изпълнил ограничителна заповед за защита №14 на Районен съд-Сливен от
02.08.2023г. за защита от домашно насилие - престъпление по чл.296 ал.1 от
НК.
С постановление от 15.09.2023 г. Я.Х.И., ЕГН: *** е привлечен към
наказателна отговорност, за това че в периода от 03.09.2023г. до 15.09.2023г.,
при условията на продължавано престъпление, в гр. Сливен, не изпълнил
ограничителна заповед за защита №14 от 02.08.2023г., издадена съгласно
Решение №639/02.08.2023г. по гр. дело № 2841/2023г. на Районен съд-
Сливен, с която му се забранява да доближава Р.М.К., както и жилището и на
адрес *** на разстояние по-малко от 50 метра за срок от 18 месеца за защита
от домашно насилие, като деянието е извършено повторно - Престъпление по
1
296, ал.4, вр. ал.1, пр.2, вр.чл.26, ал.1 от НК, за което се предвижда наказание
лишаване от свобода от една до пет години.
Със същото постановление Я.Х.И. е привлечен за обвиняем, за това
че на 04.09.2023г. в гр. Сливен, в жилище, находящо се в ***, в условията на
домашно насилие, чрез стискане за врата, причинил лека телесна повреда на
Р.М.К., изразяваща се в болка, без разстройство на здравето – Престъпление
по чл.131, ал.1, т.5а, във вр. чл.130, ал.2 от НК, за което се предвижда
наказание лишаване от свобода до три години.
Правилен е изводът на РС-Сливен, че от доказателствата, събрани на
този етап по ДП, може да се направи обосновано предположение, че обв. И. е
съпричастен към извършените деяния. В подкрепа на този извод са
показанията на св. Р.М.К., която посочва, че въпреки издадената заповед,
внукът й, обв. И., е посещавал дома й. Свидетелката посочва конкретни дати
за тези нарушения. Тези нейни показания се потвърждават от разпитите на
свид. Г., П. и П., както и частично от показанията на свид. Д..
На следващо място е налице и реална опасност обв. Й. да извърши
престъпление. Настоящият състав взе предвид обремененото му съдебно
минало, факта, че същият е осъждан над 10 пъти и то за тежки умишлени
престъпления, както и обстоятелството, че е бил осъждан за закана с убийство
спрямо св. Р.М.К.. Също така настоящото му деяние по чл. 296 от НК е при
условията на специален рецидив /повторност/, като въз основа на всичко
гореизложено следва да се направи извод, че личността на дееца е с висока
степен на обществена опасност. Безспорно свободното придвижване на обв.
И. е необходимо да се ограничи. От друга страна, въпреки че има постоянен
адрес, същият има опасност и да се укрие и да препятства разследването и
евентуалното изпълнение на едно предстоящо наказание.
Правилен е изводът на РС-Сливен, че реалната опасност да се укрие и
да извърши престъпление се презумира и на основание чл. 63, ал.2, т.2 от
НПК. Видно от приложеното по делото свидетелство за съдимост
обвиняемият е извършил престъплението след като е бил осъждан за други
тежки умишлени престъпления на лишаване от свобода не по малко от една
година, чието наказание не е било отлагано по реда на чл. 66, т.е. реалната
опасност по чл. 63, ал.1 от НПК е налице и съобразно разпоредбата на чл. 63,
ал.2, т.2 от НПК.
Предвид горното съдебният състав намира възраженията на защитата
за определяне на по-лека мярка за неотклонение за неоснователни. Взетата по
отношение на обв. И. най-тежка мярка за неотклонение "Задържане под
стража" е законосъобразна и адекватна на степента на обществена опасност
на деянието и на дееца и съответства на целите посочени в чл. 57 от НПК.
Ръководен от гореизложените съображения съдът постанови
определението си.

2
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:
1
2
3