№ 1057
гр. Пловдив , 12.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и първи април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Иван Г. Бекяров
при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова
като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно
наказателно дело № 20205330207965 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно постановление (НП) №
36-0000668 от 10.11.2020 г. на ** на Областен отдел „Автомобилна администрация“
(нататък ОО „АА“) гр. Пловдив, с което на „Такси-1-2009 “ ЕООД с ЕИК ********* на
основание чл. 105, ал. 1 от Закона за автомобилните превози (нататък ЗАвП) му е
наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 200 лева за
нарушение на чл. 34, т. 2, пр. 1 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ за таксиметров
превоз на пътници (нататък Наредбата).
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност и необоснованост на
НП. Моли се да бъде отменено. Аргументите се свързват с неправилно квалифициране
на установеното нарушение, неправилно ангажиране на отговорността на
регистрирания търговец превозвач, а не на водача, липсата на ясно посочване на
нормата, която въвежда конкретното правило за поведение за попълване на пътната
книжка, пълно посочване на отношенията между водача и превозвача, посочването на
друга дата на извършване на нарушението в акта за установяване на административно
нарушение, както и приложението на чл. 28 от ЗАНН. В допълнително писмено
становище, в което се поддържат вече изложените възражения, развиват се и се
допълват с такива за приложението на друга санкционна норма, липсата на пълно
описание на нарушението. В съдебно заседание се оспорва фактическата обстановка и
по-конкретно моментът на извършване на нарушението, поправката в датата на
извършване на нарушението в акта и лицето, което го е подписало, с оглед показанията
на свидетеля. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна е взела подробно становище, с което счита, че жалбата е
1
неоснователна. В съдебно заседание не се представлява.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в
чл. 59 ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на
обжалване. Разгледана по същество се явява основателна, поради следните
съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
Дружеството жалбоподател „Такси-1-2009“ ЕООД притежава удостоверение за
регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници № 10450/29.11.2011 г.
По повод на извършена комплексна проверка на дружеството ** И.П. при РД
„АА“ установил, че пътна книжка серия РВ № 226/22.07.2019 г. в пътен лист №
26/05.10.2019 г. не е попълнена относно прекъсването от минимум 30 минути от водача
С.Л.К. с ЕГН **, която била назначена в дружеството с трудов договор. За
извършената комплексна проверка бил съставен констативен протокол от 23.09.2020 г.
Пълната проверка приключила на 01.10.2020 г. Въз основа на установеното
проверяващият служител направил заключение, че дружеството не е изпълнило
задължението си да осъществи контрол върху правилното и редовно попълване на
пътната книжка от водача. Изводите направил върху проверената от него пътна
книжка, като не били изискани други документи от дружеството жалбоподател.
По този повод е съставен акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) серия А-2019 № 277297 от 01.10.2020 г. за нарушение на чл. 34, т. 2, пр. 1 от
Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ за таксиметров превоз на пътници. Актът бил
съставен в присъствието на свидетел и упълномощено от дружеството лице, предявен
за запознаване на последното и подписан от него. Упълномощителят възразил, че актът
не отговаря на фактическата обстановка. Първоначално в акта като дата на
нарушението била изписана 05.10.2020 г. С доклад № 11-54-6953/02.10.2020 г. е
констатирано несъответствие с датата на нарушението, а именно 05.10.2019 г.,
доколкото обективно е записана дата, която все още не е била настъпила, а именно тази
за 05.10.2020 г. С доклад № 11-54-6953/1/09.11.2020 г. е на основание чл. 53, ал. 2 от
ЗАНН директора на администрацията е одобрил поправка на датата на нарушението на
05.10.2019 г. В акта датата е коригирана на 05.10.2019 г., като актосъставителят е
отразил с подпис, че поправката е негова. Същото се е отбелязало и на факсимилното
копие на акта за нарушителя.
Въз основа на съставения акт е издадено и обжалваното НП, с което на
дружеството в наложена имуществена санкция в размер на 200 лв. за нарушение на чл.
105, ал. 1 от ЗАвП.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените
доказателства по делото – АУАН, доклад № 11-54-6953/02.10.2020 г., доклад № 11-54-
6953/1/09.11.2020 г., копие на нотариално заверено пълномощно, констативен
протокол за извършена комплексна/тематична проверка от 23.09.2020 г., копие на
листове от пътна книжка серия РВ № 226/22.07.2019 г., заповед РД-08-30/24.01.2020 г.
на МТИТС.
Разпитан в съдебно заседания актосъставителят потвърждава авторството на
2
АУАН и поддържа констатациите в него. Показанията му съдът намира за обективни,
логични, непротиворечиви и в пълно съответствие с приетите по делото писмени
доказателства, поради което им дава вяра. Те съответстват на приложения констативен
протокол и копие на пътна книжка. Освен това свидетелят лично посочва, че не се е
запознал с други документи относно извършването на контрол от страна на
регистрирания търговец по поведението на водачите. Затова и съдът намира
показанията му за добросъвестно дадени и отговарящи на обективната истина.
Връчването на НП и трудовото правоотношение на водача не се оспорват от
жалбоподателя и въззиваемата страна.
Относно приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и
НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН за съдържание, като материалната компетентност на
административнонаказващия орган и актосъставителя следва от така представената
заповед на МТИТС.
При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство по налагане на наказание на
жалбоподателя, нито са ограничени правата му. АУАН е издаден при спазване на
императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно
нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя, като съдържа
подробно описание на обстоятелствата на нарушението, от значение за
съставомерността му и за параметрите на вмененото нарушение, нито е ограничено
правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и
писмени възражения по него. Още към момента на връчване на АУАН жалбоподателят
е имал възможност да направи своите възражения и се е възползвал от това си право,
като е посочил, че актът на отговаря на фактическата обстановка.
Към момента на установяване на нарушението с АУАН правонарушителят е бил
известен и актът е съставен в присъствие на негов представител, надлежно
упълномощен, за което е представено копие от пълномощно, с което е съобразено
правилото на чл. 40 от ЗАНН.
Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Нарушението е описано в НП като
неспазване на правилата за контролиране на правилното и редовно попълване от
водачите, осъществяващи таксиметров превоз на пътници, на пътните книжки.
Съгласно изложеното и съобразно с посоченото в НП и АУАН мястото и времето на
извършване на нарушението са ясно и конкретно посочени.
Изтъкнатите от защитата възражения за нарушаване на процесуалните правила
относно описанието на нарушението, касаят поведението на водача, оттам и
релевантните към него правни норми, които не са относими към конкретното
производство. Затова и се прецениха като неоснователни. Такива са и възраженията за
часа на извършване на нарушението, който не се изисква да бъде в момента на
установяването му и може да бъде такъв, какъвто е посочен от актосъставителя. Не
представлява и съществено нарушение на процесуалните правила допуснатата в акта
техническа грешна относно датата на извършване на нарушението. Очевидно
първоначално възприетата такава е била невъзможно, доколкото не е настъпила.
Затова и правилно е бил приложен чл. 53, ал. 2 от ЗАНН от въззиваемата страна и за
3
такава дата е била възприета 05.10.2019 г. Същевременно това е било отразено в
АУАН, вкл. и в копието, предоставено на нарушителя, поради което и не може да се
приеме, че правата му са били ограничени в степен да не разбере при какви фактически
обстоятелства е била ангажирана отговорността му.
Колкото до съдържанието на поведението на санкционираното лице и
конкретното му проявление в действителността и отразяването му в АУАН, съответно
НП, съдът ще вземе отношение след установяване на правната страна на деянието.
От правна страна съдът намира следното:
След преценка на цялата доказателствена съвкупност съдът намира, че не се
установява авторството и неосъществяването на вмененото на дружеството нарушение.
Съставителят на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали поведението
на жалбоподателя като нарушение на чл. 34, т. 2, пр. 1 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г.
на МТ за таксиметров превоз на пътници. Посочената норма гласи, че регистрираният
търговец е длъжен да осъществява контрол върху правилното и редовното попълване
на пътната книжка, както и нейното съхранение за срок пет години.
Наказващият орган е наложил на основание чл. 105, ал. 1 от ЗАвП. Този член
разпорежда за нарушения на закона и на подзаконовите нормативни актове, издадени
въз основа на него, с изключение на изискванията за превоз на опасни товари, за които
не е предвидено друго наказание, да се налага наказание глоба или имуществена
санкция 200 лв.
Всичко изложено дава основание да се приеме, че регламентираното задължение
на дружествата, извършващи таксиметрови превози на пътници, е да контролират и
организират техните работници при полагане на труда им правилно и редовно да
попълват пътните си книжки и да ги съхраняват за срок от пет години.
Следователно нарушаването на това задължение за установяване на такива
условия представлява бездействие от страна на транспортното предприятие –
неинструктиране, непроверяване и неорганизиране на водачите си да попълват пътните
си книжки. Установено по този начин деянието, проявено чрез своята форма на
бездействие, следва да остави обективна следва в действителността. Такава обаче не е
посочена в АУАН и НП. Напротив, както актосъставителят, така и наказващият орган
са се задоволили и ограничили в посочване на абстрактната формулировка на
законодателя без да изложат конкретните проявления на поведението на
жалбоподателя по некотролиране на водачите му да спазват посочената разпоредба –
не е проведен инструктаж, не са извършвани проверки или по някакъв друг начин.
Това в такава степен ограничава правата на жалбоподателя, че от фактическа страна,
като административнонаказващият орган не е посочил ясно и подробно в
обстоятелствената част всичките индивидуализиращи белези на деянието, а именно
обстоятелства, при които е извършено и конкретното проявление на бездействието на
нарушителя, е засегнато правото му на защита и последният не е имал пълната
възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му. Затова и съдът
счита, че това е самостоятелно основание за незаконосъобразност на издаденото НП и
влече неговата отмяна.
От друга страна, въпреки задълженията си да събере всичките релевантни
доказателства, административнонаказващият орган и от правна страна е издал
неправилно постановление, като е вменил неизпълнение на съответното задължение,
4
противно на съществуващите доказателства. Не са събрани доказателства от страна на
държавната администрация за неизпълнение на вмененото на дружеството
жалбоподател административно нарушение. Нещо повече, сам актосъставителят
потвърждава, че е съставил АУАН само въз основа на пътната книжка. Дори и в
представения констативен протокол не са посочени какви са онези доказателства, въз
основа на които се прави заключение за констатиране на нарушения, които касаят
организация на труда на водачите осъществяването на контрол върху правилното и
редовно попълване на пътната книжка. Въз основа на данните и доказателствата по
делото такова нарушение въобще не се установи да съществува. Няма нито преки, нито
косвени доказателства за едно такова девиантно поведение от страна дружеството,
нито са изискани такива доказателства от страна на административнонаказващия орган
и актосъставителя. Ето защо съдът счита, че от правна страна не се установява
фактическата страна на спора, т.е. изложеното като обстоятелства в АУАН и НП. След
като не са установени всички признаци от обективната страна на нарушение, основен
сред които е забранено от закона поведение, то и неоснователно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на лицето. На това основание също следва
да бъде отменено издаденото постановление.
По наказанието:
Въпреки изложеното настоящият състав смята за необходимо да посочи, че дори
и да се приеме, че НП и АУАН отговарят на изискванията за съдържание и да се
установява от доказателствата, че е извършеното деянието, което съдът не споделя, то
не са налице условията за приложение на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН и квалифициране на
случая като „маловажен“. Настоящият случай не разкрива белези, дефиниращи го като
такъв. Санкцията е правилно определена във фиксирания от закона размер, като са
спазени правилата на чл. 12 и чл. 27 от ЗАНН. Санкционната норма е правилно
посочена като чл. 105, ал. 1 от ЗАвП, доколкото не съществува друга санкционна
норма за възприетото нарушение.
По разноските:
На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК. По тази причина следва да бъде уважена претенцията за
присъждане на разноски от страна на жалбоподателя, сторени в производството пред
въззивна инстанция, като въззиваемата страна бъде осъдена да заплати сумата от 300
лв., разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Представени са доказателства за
това, че същите са сторени – договор за правна защита и съдействие, в който е
записано, че възнаграждението е изплатено в брой при подписването ми, като в тази си
част представлява разписка за изплащането им. Същите са в минимален размер
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
По посочените съображения следва да се приеме, че към
административнонаказателната отговорност неправилно е ангажирана отговорността
на жалбоподателя, а издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и
затова следва да бъде отменено.
Така мотивиран Районен съд Пловдив
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 36-0000668 от 10.11.2020 г. на ** на
Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Пловдив, с което на „Такси-1-2009
“ ЕООД с ЕИК ********* на основание чл. 105, ал. 1 от Закона за автомобилните
превози му е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер
на 200 лева за нарушение на чл. 34, т. 2, пр. 1 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ
за таксиметров превоз на пътници.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да заплати на
„Такси-1-2009 “ ЕООД с ЕИК ********* сумата от 300 лева, представляваща разноски
по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията,
предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6