№ 26580
гр. София, 28.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20231110141964 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на *** срещу Т. М. К., с
която са предявени искове по реда на чл.422 ГПК за вземанията, предмет на
заповед за изпълнение от 13.12.2022 г. по ч.гр.д. № 65582/2022 г. на СРС, ГО,
62 състав.
Видно от актуална справка НБДН за Т. М. К. от 28.07.2023 г., към
настоящия момент е отразена дата на смърт на лицето 26.07.2022 г. – т.е.
преди депозиране на заявлението по чл.410 ГПК (30.11.2022 г.), от който
момент се считат предявени исковете по реда на чл.422 ГПК.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с т.2 на ТР № 1/2017 г. от
09.07.2019 г. по тълк.дело № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС, смъртта прекратява
съществуването на физическото лице като правен субект и слага край на
неговата правоспособност. Когато правоспособността по материалното право
не е налице, заедно с това отпада и процесуалната правоспособност. Страни
по делото могат да бъдат само процесуално правоспособни лица и това е
условие за допустимостта на гражданския процес като производство.
Починалото физическо лице не е правен субект, няма правоспособност и не
може да бъде субект и на процесуални правоотношения като страна. Поради
това, предявяването на иск срещу лице, което към този момент вече е
починало, изключва изначално възникването на валидно процесуално
правоотношение. Исковото производство е недопустимо и подлежи на
прекратяване. В този случай не се касае до нередовност на исковата молба по
смисъла на чл.127, ал.1 и чл.128 ГПК, която може да бъде поправена по реда
1
на чл. 129 ГПК (респ. да породи и задължение за съда да даде указания за
отстраняване на недостатъците), а до липса на първоначална процесуална
легитимация на главна страна в процеса. Това обуславя и невъзможност
процесът да продължи по реда на чл.227 ГПК в лицето на правоприемниците,
тъй като процесуалното правоприемство предполага страната да е починала в
хода на процеса, при наличието на вече учредено с нея валидно процесуално
правоотношение. След като процесуално правоотношение не е възниквало, то
не може и да бъде „продължено“ при условията на чл. 227 ГПК. Без правно
значение е знанието или незнанието на ищеца, че посоченият от него
ответник е починал. Законодателят не е уредил правно основание, по силата
на което да се приеме, че и в този случай, за целите на гражданското
съдопроизводство, процесуалното правоотношение с несъществуващия
правен субект се поражда, а след това производството продължава с
участието на неговите правоприемници. Предвид изложеното, исково
производство, при което посоченият в исковата молба ответник е починал
преди предявяването на иска, е недопустимо и подлежи на прекратяване,
поради начална липса на правоспособна страна, с която да се учреди валидно
процесуално правоотношение.
По изложените съображения, настоящото производство срещу
физическото лице, по отношение на което се установява, че е починало преди
депозиране на заявлението по чл.410 ГПК, от който момент се счита предявен
искът по чл.422 ГПК, се явява недопустимо и подлежи на прекратяване.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по предявените от *** срещу Т. М. К.
искове по реда на чл.422 ГПК, във връзка с които е образувано гр.д. №
41964/2023 г. на СРС, ГО, 62 състав – като НЕДОПУСТИМО.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
връчването му на заявителя с частна жалба пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2