Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 09.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при участието на секретаря Елеонора Г.,
като разгледа докладваното от съдия Е. Маринова гр. дело № 4954 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 6578 от 09.01.2020 г., постановено по
гр.д. № 22333 от 2018 г. на СРС, 178 състав, В.Г.Т.-Б. е осъдена да заплати на ЕТ
„О.Р.“ с представител О.И.Р., на основание чл.45 ЗЗД, сумата от 1 100
евро, с левова равностойност 2 154, 41 лв., представляваща обезщетение за
имуществена вреда, изразяваща се във възстановена от него наемна цена за
м.03.2018 г., причинена от поведението на В.Г.Т.-Б., довело до невъзможност за
съжителство с нея като съсед на наетия от Г.Х.Ф., собствен на ЕТ „О.Р.“ имот:
апартамент № 7, намиращ се в гр. София, ул. „*****и до едностранно прекратяване
от наемателя на договор за наем от 31.03.2017 г., ведно със законната лихва
върху главницата от 1 100 евро, считано от 03.04.2018 г. до окончателното
изплащане на сумата. Ответницата е осъдена да заплати на ищеца, на основание
чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 490 лв. разноски по делото.
Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна
жалба от ответницата В.Г.Т.-Б.. Счита, че решението е неправилно, тъй като е
постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано. Навежда
оплакване за неправилност на извода на съда, че ответницата е осъществила
противоправно поведение, като твърди, че по делото се установява единствено, че
ответницата е правила забележки на наемателите заради прекомерния шум по всяко
време на денонощието и че е подала жалба в полицията – една, а не няколко,
както приема СРС, и то не заради шума, а тъй като на 13.01.2018 г. е била
физически нападната от наемателката М.Ф., съпруга на Г.Ф., в резултат на което
са й били нанесени травматични увреждания, на която е бил съставен и
предупредителен протокол по чл.65, ал.1 и ал.2 ЗМВР. Навежда оплакване за
неправилност на изводите на съда, че ищецът е претърпял имуществена вреда,
изразяваща се във възстановена от него на наемателя наемна цена за м.03.2018 г.
Счита, че не е налице причинно-следствена връзка между твърдяната вреда и
поведението на ответницата, тъй като наемателят се е възползвал от правото си
да прекрати едностранно договора за наем с едномесечно предизвестие съгласно
чл.6.1, б. „в“, а посоченият от наемателя мотив в предизвестието се явява
правно ирелевантен, като договорът не е прекратен по чл.6, б. „г“ поради
неизпълнение задължението на наемодателя да осигури ползване на имота по
предназначение. Излага доводи, че показанията на свидетелите на ищеца Г.и Л.не
са били съобразени по реда на чл.172 ГПК, а от друга страна, неправилно не са
били кредитирани показанията на свидетелите на ответницата Т.и Д.– в частта
относно инцидента от 13.01.2018 г., като по отношение на последната неправилно
е констатирана заинтересованост от изхода на спора с оглед висящи между
свидетелката и ищеца дела. Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо
това да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск. Претендира
направените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от ищеца ЕТ „О.Р.“, с който оспорва въззивната жалба. Излага
съображения, че относим по делото е въпросът за наличието на противоправно
поведение от страна на ответницата, каквото счита за категорично доказано по
делото. Счита за установено по делото обстоятелството, че наемателите в
процесния апартамент са го обитавали с двете си малки деца – близначета на
година и половина, както и че ответницата е била недоволна, че децата са
плачели и са вдигали шум, който обаче не се доказва да е бил извън рамките на
общоприетото, нито се установяват твърденията на ответницата за писъци и
среднощни гуляи, както и каквито и да било шумни увеселения, като ангажираните
по делото гласни доказателства, в т.ч. показанията на свидетелите на ответницата
сочат, че се касае за плач на малки деца, като счита за нормално този плач да
се чува в съседния апартамент – на ответницата, както и в този на дъщеря й –
който е над процесния. Същевременно, свидетелката Д., която обитава апартамента
на ет. 4, намиращ се по диагонал над процесния, е депозирала показания, че е
дочувала плач, но не и неистов рев извън рамките на нормалното. Според
свидетеля Г.също се касае за нормален плач на деца, като е депозирал показания,
че наемателите са обикновено семейство, работещи хора, отглеждащи две деца
едновременно, които са били системно притеснявани от ответницата заради плача
на децата, като същата е тропала по стените, карала се е с тях на вратата и ги
е заплашвала с полиция. Според свидетеля Л.конфликтът не е бил постоянен, а е
възникнал по повод боледуването на децата, в който период е било нормално те да
плачат повече както през деня, така и през нощта. Тогава ответницата е
започнала да вика полиция заради шума, което според жалбоподателя не може да се
приеме за законосъобразно упражняване на права, а представлява злоупотреба с
такива, доколкото безспорно е установено, че шумът е бил единствено от плача на
децата, което не може да се счита за противоправно поведение. Установено е по
делото, че наемателите са били чужденци, които са дошли в България да
преподават на малки деца, като исканията на ответницата в жалбата й до органите
на МВР – „да бъдат изселени в най-кратък срок“, както и „да бъде сезирана
социалната служба в съответното посолство“ сочат, че е съзнавала и целяла да
изгони съседите си, причина за което е, че не е могла да търпи един обществено
приет шум. Поведението на ответницата е станало причина наемателите да се
изнесат, след което тя е престанала да създава напрежение, доколкото новите
наематели нямат малки деца. Изложеното счита, че в достатъчна степен обосновава
извод за осъществено от нейна страна противоправно поведение, което обуславя
извод, че в негова полза е възникнало право на обезвреда за претърпяната в
причинна връзка с противоправното поведение на ответницата имуществена вреда,
която счита за безспорно установена. Моли съда да остави въззивната жалба без
уважение и да потвърди обжалваното решение.
Софийски градски съд, като прецени доводите на
страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл.235,
ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно
основание чл.45, ал.1 ЗЗД.
С исковата молба ищецът твърди, че е собственик на
апартамент № 7, находящ се в гр. София, ул. „*****, а ответницата е собственик
на съседния на неговия апартамент на същия етаж. Твърди, че по силата на
договор за наем от 31.03.2017 г. е отдал апартамента си под наем на Г.Х.Ф.,
гражданин на САЩ, за сумата от 1 100 евро месечна наемна цена за срок от 2
години, считано от 01.07.2017 г. Наемателят се е нанесъл в имота със съпругата
и двете си деца, близнаци на 2 години. След няколко месеца наемателят го е
уведомил за проблеми със съседката – ответница, която посрещала него е
съпругата му на стълбищната площадка, заканвала им се и ги притеснявала, чукала
по стените и им създавала ежедневни проблеми, подавала сигнали в полицията и на
адреса идвали полицаи, които без всякакви основания съставяли на наемателя
предупредителни протоколи, подала жалба и в Прокуратурата, в която изложила абсолютно
неверни твърдения, че наемателят и съпругата му участвали в секта, тормозели
децата си, държали ги голи, от жилището се чували писъци, крясъци и др.
подобни. Наемателят и съпругата му са преподавали в Англо-американското
училище, били са възпитани и интелигентни хора, които работят с деца и които не
са имали никакви проблеми с останалите съседи в сградата. Въпреки това,
ответницата многократно ги е тормозела, в причинна връзка с което наемателят е
прекратил договора за наем с предизвестие от 15.01.2018 г., като в същото изрично
е посочил, че прекратява договора по независещи от него причини, а именно –
невъзможност за съжителство със съседката на същия етаж. Договорът е прекратен,
считано от 01.02.2018 г., към който момент наемът за м.03.2018 г. му е бил
платен, поради което е възстановил сумата от 1 100 евро на наемателя на
28.02.2018 г., с което счита, че е претърпял имуществена вреда в причинна
връзка с виновното и противоправно поведение на ответницата. Моли съда да осъди
ответницата да му заплати сумата от 1 100 евро с левова равностойност
2 151, 41 лв., представляваща обезщетение за имуществена вреда от виновното
й противоправно поведение, ведно със законната лихва от завеждане на иска до
окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба от ответницата В.Г.Т.-Б., с който оспорва иска по основание и размер. Оспорва
да е осъществила противоправно поведение, в причинна връзка с което ищецът да е
претърпял твърдените вреди. В тази връзка твърди, че противоправно поведение е
било осъществено от наемателите, които системно са нарушавали правилата за
недопускане на шумни увеселения или
дейности в обитаваното от тях жилище, с което са нарушавали спокойствието на останалите
обитатели на съседни обекти в сградата в нарушение на чл.3 от Наредба № 1 за
обществения ред и опазването на общинските имоти на територията на Столична
община и чл.6, ал.1, т.4, вр ал.2 ЗУЕС, за което ищецът в качеството му на
наемодател е бил своевременно уведомен и не е взел никакви мерки. Твърди, че
законосъобразно е упражнила правото си на жалби и сигнали, подавайки една жалба
до компетентните органи срещу наемателя и семейството му, което е било необходимо
с оглед опазване на здравето й предвид обстоятелството, че видно от
представения с исковата молба предупредителен протокол, служители на полицията
са констатирали противоправно поведение на лицето Ф.М.Л.. Моли съда да отхвърли
предявения иск.
Не е спорно между страните, а се установява и от
представения договор за наем № 17/18-5001/2017 г. от 31.03.2017 г., че ЕТ „О.Р.“
в качеството на наемодател е предоставил на Г.Х.Ф. в качеството на наемател за
временно възмездно ползване следния свой собствен недвижим имот: апартамент и
подземно парко място, намиращ се в гр. София, ул. „*****, ап. 7 /чл.1.1/, за
сумата от 1 100 евро месечна наемна цена /чл.2.1/, като наемателят заплаща
общата сума на наемната цена за три месеца не по-късно от десето число на първия
месец от всеки тримесечен период /чл.2.2/. Договорът влиза в сила от момента на
подписването му и се сключва за срок от 2 години, считано от 01.07.2017 г.
/чл.5.1/.
Наемателят е отправил до наемодателя предизвестие за
прекратяване на договора от 31.01.2018 г., в което е посочил, че по независещи
от него и семейството му причини, с които наемодателят е запознат, и поради
невъзможност за съжителство със съседката на същия етаж, в съответствие с чл.6
от договора за наем, прекратява едностранно последния, считано от 01.03.2017
г., посочвайки последен ден на ползване на имота – 28.02.2018 г. Отправил е
искане да му бъде възстановена сумата от: 1 100 евро месечен наем за
м.03.2018 г.; 116, 57 лв. – СОТ за периода м.03-м.12.2018 г.; 100 евро –
цифрова телевизия за периода м.03-м.12.2018 г.
Представен е протокол от 28.02.2018 г., имащ характер
на разписка, подписан от наемодателя и наемателя, от който се установява, че на
посочената дата наемодателят е предал на наемателя сумата от 1 100 евро, представляваща
заплатен наем за м.03.2018 г. по процесния договор.
С отговора на исковата молба е представена жалба от
15.01.2018 г., която ответницата твърди да е подала срещу наемателите в
процесния имот, до IV РПУ, кв. Лозенец, с копие до СРП. В същата се сочи,
че през лятото на 2017 г. О.Р.е настанил в собствения му апартамент № 7
наематели – англо-говорящо семейство с деца – близначета на 2-2 ½ години,
като в домовата книга е записан единствено съпругът Г.Ф., които от
настаняването им са нарушили общественото спокойствие в сградата с особеното
отглеждане на децата си, които пищят и се дерат неистово и през деня, и през
нощта. Сочи се, че нееднократно са правени опити да установят контакт с тях и
да им обяснят, че денонощните писъци и викове на децата смущават живущите в
сградата, но не е било срещнато разбиране; че са възникнали конфликти, бил е
проведен и разговор с наемодателя, но без резултат, била е викана полиция в
нощните часове и квартален; че въпреки предупрежденията, семейството не е
предприело мерки, като крясъците продължават. Сочи се и че на 13.01 вечерта към 20:00 часа отново са
прокънтели писъци, като че ли някой издевателствал над децата, жалбоподателката
се притеснила и потропала леко по стената, която ги дели, за да им подскаже да
ги успокоят по някакъв начин, последвали ответни силни удари, а след две минути
се звъннало на вратата й, като при отварянето й съпругата на Г.Ф. нападнала
жалбоподателката, разкрещяла й се, блъснала я, започнала да я удря, хванала я
за косата и я одрала, а съпругът й с едното дете на ръце се втурнал
изневиделица и се опитал да я откопчи, като жалбоподателката усетила мирис на
алкохол. Отправено е искане наемателите да бъдат изселени в най-кратък срок,
както и да бъде сезирана социалната служба в съответното посолство. Като
приложение към представената по делото жалба е описано съдебно-медицинско
удостоверение.
Представено е съдебно-медицинско удостоверение №
5.01/2018 г., изд. на В.Г.Т.-Б. за установено кръвонасядане в лявата челно-теменна
област, охлузвания и кръвонасядания по двата горни крайника, получени в
резултат на действието на твърди, тъпи предмети, каквито характеристика имат и
части от човешкото тяло и могат да се получат по начин и време, съобщен в
предварителните й сведения, а именно – за нанесен на 13.01.2018 г. около 20:00
часа побой от позната по физиономия жена, наемателка на неин съсед, която я
стиснала с ръце, удряла и скубала за косата.
Представен е протокол за предупреждение от 24.01.2018
г., съставен от служител на 04 РУ-СДВР, гр. София в присъствието на свидетеля Х.А.С.,
стажант, на основание чл.65, ал.1 и 2 ЗМВР на лицето Ф.М.Л. за следното: да
спазва законите и подзаконовите нормативни актове на Република България; да не
влиза във физическа саморазправа с В.Г.Т.-Б..
По делото са ангажирани гласни доказателства –
показанията на свидетелите С.Г., живущ на етажа под наемателите, по диагонал,
работещ за фирма, един от собствениците на която е О.Р.; И.Л., живущ в
сградата, на първия етаж, а наемателите – на третия етаж, и отговарящ за
апартаментите, които се отдават под наем като служител на ЕТ „О.Р.“; М.Д.,
живуща на последния етаж в сградата, над ответницата, и Л.Т., дъщеря на
ответницата, живуща в ап. 9, над процесния отдаван под наем ап. 7.
От показанията на свидетелите се установява, че
ответницата живее в апартамент на един етаж с отдавания под наем ап. 7, с който
имат обща стена и който се обитава от наемателя Г.Ф. и съпругата му, заедно с
двете им деца – близнаци на възраст около година и половина. Установява се
също, че между нея и наемателите е възникнал конфликт във връзка с оплаквания
на ответницата от шума в апартамента. Установява се, че се е стигнало до идване
на полиция, като от показанията на разпитаните по делото свидетели не би могло обосновано
да се приеме, че полиция е викана единствено от ответницата, доколкото
свидетелката Т.депозира показания, че лично тя неколкократно се е обаждала в
полицията. Свидетелите Г.и Л.депозират показания, че в апартамента са
отглеждани малки деца, които в даден период са били и болни и са плачели, но в
апартамента не е имало шумни събирания или купони. Свидетелката Д.заявява, че е
чувала шум от вентилатор, което я е смущавало, не е чувала крясъци, но нощно
време е чувала плач от децата, а свидетелката Т.– че непрекъснато, в т.ч. в
малките часове е имало крясъци, писъци на децата и жената, което свидетелката не
е възприемала за нормално. Установява се от показанията на свидетелите, че като
израз на недоволство от шума от наемателите се е случвало ответницата да тропа
по стената на апартамента, да звъни на вратата им, да прави забележки за шума.
От показанията на свидетелите Д.и Т.се установява и че на 13.01.2018 г. между
ответницата и съпругата на наемателя се е стигнало до физическа саморазправа.
Свидетелката Д.е възприела непосредствено как майката на децата е хванала
ответницата на нейната врата, в който момент бащата на децата се е появил и я
прибрал обратно вътре в стаята, във връзка с което е била извикана полиция, а
ответницата е била синя и одрана по ръцете. Свидетелката Т.депозира показания,
че на въпросната дата при слизането си семейството вече го е нямало, но там са
били съседката М.Д., съпругът й, синът й, като от майка си свидетелката е
разбрала, че заради пореден шум от апартамента е тропала леко по стената, след
което на вратата й се е звъннало и жената я е нападнала. Установява се от
показанията на свидетеля Г., че конфликтите са били около зимата, малко преди и
след Нова Година, като от началото на м.09.2018 г. имотът е отдаден на други
наематели, данни за конфликт с които не са налице.
При формиране на посочените изводи съдът отчита както
обстоятелството, че свидетелят Г.работи за фирма, един от собствениците на
която е О.Р.; че свидетелят Л.е служител на ЕТ „О.Р.“; че свидетелката Т.е
дъщеря на ответницата, но същевременно – че посочените свидетели, както и
свидетелката Д., са лица, живущи в сградата, първите двама от които – с
непосредствени впечатления от наемателите, от които са получили сведения за
конфликта с ответницата, а третият и четвъртият – Д.и Т.са възприели
обстоятелства, които в своята съвкупност и при преценката им наред с жалбата на
ответницата, представена по делото и съдебно-медицинското удостоверение, с
което последната се е снабдила, сочат на инцидент от 13.01.2018 г. с участието
на съпругата на наемателя и ответницата.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната
жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимиранa странa, като същата е процесуално
допустима.
Съгласно
нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното
решение е валидно и процесуално допустимо, с оглед на което следва да бъдат
обсъдени доводите относно правилността му.
Първоинстанционният
съд е сезиран с иск с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД. Основателността на иска
предпоставя кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на
деликта, а именно: 1) поведение (действие/бездействие) на делинквента; 2)
неговата противоправност; 3) вреда; 4) причинна връзка на вредата с поведението
на делинквента и 5) вина.
В тежест
на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на
първите четири предпоставки, а именно: че е претърпял твърдените от него вреди
в причинна връзка с противоправното поведение на делинквента. По отношение на
вината нормата на чл.45, ал.2 ЗЗД установява оборима презумпция за наличието й,
поради което, ако ответникът твърди, че не е действал виновно, в негова тежест
е да обори презумпцията. В тежест на ищеца е да докаже и че размерът на вредите
съответства на исковата сума.
В случая
ищецът извежда доводи за наличието на правно защитим интерес от твърденията за
противоправно поведение на ответницата, изразяващо се в създаване на ежедневни
проблеми на наемателите в собствения му апартамент – пресрещане на стълбищната
площадка, закани, тропане по стените, подаване на сигнали в полицията, подаване
на жалба и в Прокуратурата, в причинна връзка с което договорът за наем е бил
прекратен, което е наложило наемодателят да върне на наемателя предплатения за
м.03.2018 г. наем в размер на сумата от 1 100 евро.
От
съвкупната преценка на ангажираните по делото доказателства безспорно се
установи, че между наемателите в
собствения на ищеца апартамент и ответницата, живуща в съседния апартамент, е
възникнал конфликт; че ответницата е изразявала недоволство от шум в имота, в
т.ч. е сигнализирала полицията и е подала жалба до РУП с копие до СРП, в която
е изложила оплакванията си относно нарушеното според нея обществено спокойствие
в сградата, причинено от шума в отдадения под наем апартамент, както и относно
настъпил инцидент, при който жалбоподателката сочи да е била нападната от
съпругата на наемателя, след като потропала на стената при поредния случай на
силен шум от апартамента.
Установи
се по делото, а не се и отрича от страна на ответницата, че същата е отправяла
забележки за шум в имота, случвало се е да тропа по общата й с наемателите
стена и е сигнализирала полицията, като безспорно се установи и че след
инцидента от 13.01.2018 г., ескалирал във физическа саморазправа, е подала
жалба до РУП с копие до СРП. От съвкупната преценка на ангажираните по делото
доказателства не може да се направи извод ответницата да е осъществявала непровокирано
смущаване на спокойствието на наемателите. По делото бяха ангажирани гласни
доказателства, че в отдадения под наем апартамент се отглеждат две малки деца,
като независимо че свидетелите на ищеца депозират показания, че не занаят за
оплаквания от шум в имота от страна на други съседи, то свидетелката Д.заявява,
че е чувала как децата плачат, а свидетелката Т.свидетелства за крясъци, викове
и непрекъснато пищене както през деня, така и през нощта. Предприетите от
страна на ответницата действия не биха могли да се квалифицират като
противоправни. Извод в различен смисъл не се налага и от обстоятелството, че
същата е сигнализирала полицията и е подала жалба до РУП с копие до СРП. На
първо място, от ангажираните по делото доказателства не може да се направи
обоснован извод относно броя на сигналите на ответницата в полицията при
положение, че свидетелката Т.заявява самата тя неколкократно да е подавала
такива. При това положение, не може да се приеме, че посещенията на полицията,
за които свидетелите Г.и Л.депозират показания да знаят от наемателите, са се
дължали единствено на сигнали на ответницата. На следващо място, искането за
защита, отправено към държавен орган, е израз на установено в Конституцията на
Република България право, поради което е правомерна дейност. Гражданинът е
добросъвестен и когато посочените от него обстоятелства не бъдат установени.
Злоупотреба с право /противоправно поведение/ е налице, когато искането не е
отправено с цел да бъдат взети необходимите мерки от страна на държавния орган,
а когато молителят знае, че обстоятелствата са неверни, но подава искането си,
за да навреди другиму, или за да накърни друг обществен интерес /в посочения
смисъл - решение № 245 от 5.11.2014 г. по гр. д. № 1734/2014 г. на ВКС, III ГО/.
Ангажираните по делото доказателства обаче не обуславят извод ответницата да е
подала жалба, знаейки че сочи в същата неверни обстоятелства, преследвайки цел,
различна от упражняване на конституционното си право на жалби и сигнали. Такъв
извод не би могъл да се изведе от отправеното в жалбата искане за изселване на
наемателите от имота, доколкото последното не би могло обосновано да се приеме,
че съставлява цел, която от субективна страна е мотивирала цялостното поведение
на ответницата.
С оглед
изложеното, съдът намира, че не е налице противоправно поведение от страна на
ответницата, което изключва необходимостта от обсъждане наличието на останалите
елементи от фактическия състав на деликта.
Независимо
от посоченото, за пълнота следва да се посочи, че не се установява при условията
на пълно и главно доказване причинна връзка между поведението на ответницата и
твърдяната имуществена вреда. Безспорно се установи по делото, че договорът за
наем, сключен за срок от 2 години, считано от 01.07.2017 г. и следователно – до
01.07.2019 г., е бил прекратен едностранно от наемателя Г.Ф. с едномесечно
предизвестие от 31.01.2018 г., както и че на 28.02.2018 г. наемодателят му е предал сумата от
1 100 евро, представляваща авансово заплатен наем за м.03.2018 г. по
процесния договор. В предизвестието за прекратяване на договора, представено по
делото, е посочено, че наемателят прекратява договора по независещи от него
причини, за които наемодателят е запознат, и поради невъзможност за съжителство
със съседката на същия етаж. Горното не е достатъчно да формира обоснован извод
за наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между твърдяната от
ищеца вреда и поведението на ответницата, която е елемент от фактическия състав
на деликта и подлежи на доказване при условията на пълно и главно доказване от
страна на ищеца. При ангажираните по делото доказателства за възникнал конфликт
между наемателите и ответницата, ескалирал до физическа разправа и станал повод
за съставяне предупредителен протокол на съпругата на наемателя, не би могъл да
се формира еднозначен извод, че прекратяването на договора, респ. – връщането
на авансово платената наемна цена се дължи пряко и непосредствено на противоправно
поведение на ответницата.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции не
съвпадат, обжалваното решение следва да бъде отменено, като вместо това бъде
постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.
По
разноските:
С оглед изхода на спора, ищецът няма право на разноски
по делото.
На ответницата следва да се присъди, на основание
чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 380 лв. адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство пред СРС.
Предвид основателността на въззивната жалба на
жалбоподателката следва да се и на
основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 443 лв. разноски за въззивната инстанция,
в т.ч. – 43 лв. държавна такса и 400 лв. заплатено адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство пред въззивната инстанция.
Ответникът по жалбата няма право на разноски за
въззивната инстанция.
Воден от
горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 6578 от 09.01.2020 г.,
постановено по гр.д. № 22333 от 2018 г. на СРС, 178 състав, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЕТ „О.Р.“, ЕИК ******, срещу В.Г.Т.-Б., ЕГН ********** иск с
правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД за сумата от 1 100 евро с левова равностойност 2 154, 41 лв.,
представляваща обезщетение за имуществена вреда, изразяваща се във възстановена
от него наемна цена за м.03.2018 г., причинена от поведението на В.Г.Т.-Б.,
довело до невъзможност за съжителство с нея като съсед на наетия от Г.Х.Ф.,
собствен на ЕТ „О.Р.“ имот: апартамент № 7, намиращ се в гр. София, ул. „*****и
до едностранно прекратяване от наемателя на договор за наем от 31.03.2017 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.04.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЕТ „О.Р.“, ЕИК ****** да заплати на В.Г.Т.-Б.,
ЕГН **********, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 380 лв. разноски за производството пред СРС и на основание чл.78,
ал.1 ГПК – сумата от 443 лв. разноски за въззивната
инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание
чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.