№ 3571
гр. София, 27.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:РОСИ П. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20221110205725 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН:
Обжалван е Електронен Фиш (ЕФ) Серия К № 4633506, издаден от СДВР, с който на фирма
Д. Д. Х., с ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лева, за нарушение на чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата, подадена от Д. Д. Х., се твърди, че обжалваният електронен фиш е неправилен,
съставен при наличие на допуснати съществени процесуални нарушения и в нарушение на
материалния закон. Сочи се, че материалният закон не приложен правилно и
квалификацията в наказателното постановление не съответства на извършеното нарушение.
Иска се отмяна на ЕФ.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, се явява лично и поддържа
доводите си, че цитираната в наказателното постановление разпоредба не съответства на
описаното нарушение.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрк. Алипиева, която моли
електронният фиш да бъде потвърден, като посочва, че е извършено друго такова нарушение
в рамките на една година и за това е наложена глоба на жалбоподателката в двоен размер..
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното:
На 18.03.2021 г. в 10:08 ч. е управляван лек автомобил „ФОКСВАГЕН ГОЛФ“, с рег. №
1
ХХХХХ в гр. София, по Околовръстен път до номер 257, с посока на движение от ул.
„Бизнес парк София“ към бул. „Черни връх“. На посочения участък от пътя било въведено
ограничение на максимално допустимата скорост на движение – 50 км/ч, (скорост за
движение в населено място). При ограничение на скоростта до 50 км/ч, автомобилът, е
засечен да се движи със 83 км/ч., от която скорост е приспаднат 3 % толеранс в полза на
водача и същата се зачита като 80 км/ч. Нарушението е установено с автоматизирано
техническо средство, мобилна система за видеоконтрол с номер TFR1-M 575. За така
установеното превишаване на скоростта е издаден електронен фиш на жалбоподателката, с
който на чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 200 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация съвпадат
по признаци.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото
писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, а именно: снимков материал,
протокол от проверка на техническо устройство и удостоверен тип, справка за собствеността
на автомобила, заповед на МВР, протокол за ползване на техническото средство за контрол
на скоростта, справка от АИС АНД, ежедневна форма на отчет, както и от останалите по
делото писмени доказателства. Съдът кредитира изцяло приложените доказателства, тъй
като те не съдържат противоречия и в своята съвкупност изграждат непротиворечиво
фактите по делото. Освен това, при наличието на еднопосочен доказателствен материал,
съдът няма задължение да анализира подробно доказателствената съвкупност, с аргумент a
contrario от нормата на чл. 305, ал. 3 от НПК.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
При разглеждане на дела по оспорени ЕФ районния съд е винаги инстанция по същество
съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. От това следва, че трябва да провери законността, т.е. да
провери, дали правилно е приложен материалният и процесуалният закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата по арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, във вр с чл. 84 от ЗАНН. В
изпълнение на това си правомощия – право и задължение, съдът служебно констатира, че
електронният фиш съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а
именно: данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението; за регистрационния номер на моторното превозно средство; за собственика,
на когото е регистрирано превозното средство; описание на нарушението; нарушените
разпоредби; размера на глобата и срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане.
От представените по делото писмени доказателства и доказателствени средства се
установява също така, че оспорваният електронен фиш е издаден от компетентен орган, при
спазване на процесуалния правила.
2
От доказателствата по делото се установява по категоричен начин, че на посочения участък
от пътя е било въведено ограничение на максимално допустимата скорост на движение – 50
км/ч. (скорост за движение в населено място). При ограничение на скоростта до 50 км/ч,
автомобилът, е засечен да се движи със 83 км/ч., от която скорост е приспаднат 3 % толеранс
в полза на водача и същата се зачита като 80 км/ч. От наличните по делото доказателства се
установява още, че и техническото средство е одобрен тип за измерване, както и че същото е
било в изправност. От приложения протокол се установява, точното място, на което е било
поставено стационарното средство за видеонаблюдение. Съдебният състав намира още, че
мястото на нарушението е посочено достатъчно подробно от АНО – посочено е на кой
булевард, до коя бензиностанция, намирща се в този участък, и в каква посока на
движението е установено нарушението, което е напълно достатъчно.
Въз основа на установената фактическа обстановка, настоящият състав приема, че
жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП да съобрази
скоростта на движение с указаната в закона скорост за движение в населено място.
Изпълнителното деяние от състава на това нарушение е определено като нарушение на
просто извършване, осъществявано чрез противоправно действие.
От субективна страна нарушението, което е на просто извършване и е извършено виновно
при форма на вина пряк умисъл като жалбоподателката е съзнавала противоправния
характер на деянието и съзнателно е нарушила установеното в закона ограничение на
скоростта на движение.
Съдът констатира, че фишът е незаконосъобразен от материалноправна страна по отношение
на основанието за санкциониране на жалбоподателката. В обжалвания електронен фиш
липсват фактически твърдения, както и по делото липсват доказателства за повторно
извършване на твърдяното нарушение в рамките на една година от извършването на
нарушението, за което е издаден процесният електронен фиш. Следователно не съответства
на описаното нарушение правно основание във връзка с чл. 182, ал. 4 от Закона за движение
по пътищата, която разпоредба предвижда „Когато нарушението по ал. 1, т. 1 – 5, ал. 2 и ал.
3, т. 1 – 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен
размер, а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 – предвидената за съответното
нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство за срок три месеца.“ Следователно наказателното постановление следва да бъде
изменено като бъде преквалифицирано извършеното нарушение.
Същевременно за констатираното превишаване на разрешената скорост с 30 км/ч. в
разпоредбата на чл. 182, ал. 1 е предвидено, че водач, който превиши позволената скорост
на движение в населено място с превишаване от 21 до 30 км/ч, се санкционира с глоба 100
лв.
Доколкото съдът намира, че именно това е съответното на констатираното и доказано в
случая нарушение, за което следва да се санкционира жалбоподателката и именно това е
размерът на наказанието, което следва да и бъде наложено, на основание чл. 63, ал. 2, т. 4
във връзка с ал. 7, т. 1 съдът намира, че следва да измени електронния фиш като приложи
3
закон за по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на нарушението и на
основание т. 2 от цитираната алинея и разпоредба да намали размера на наложеното
административно наказание.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Електронен Фиш (ЕФ) Серия К № 4633506, издаден от СДВР, с който на фирма
Д. Д. Х., с ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лева, за нарушение на чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП, като на основание чл. 63, ал. 7, т. 1 и т. 2 постановява изменя правното
основание на нарушението от чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 4 от ЗДвП на чл. 189, ал. 4
във вр. с чл. 182, ал. 1 от ЗдВП и намалява размера на наложеното наказание от 100 лв. на
200 лв,
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд-
София град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4