Решение по дело №4402/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 27
Дата: 12 януари 2023 г. (в сила от 12 януари 2023 г.)
Съдия: Лилия Недялкова Георгиева
Дело: 20221100604402
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 24 октомври 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 27
гр. София, 11.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на девети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Атанас Ст. Атанасов
Членове:Лилия Н. Георгиева

Атанас Н. Атанасов
при участието на секретаря Силва Д. Абаджиева
в присъствието на прокурора Р. Н. Т. М. Б. Д.
като разгледа докладваното от Лилия Н. Георгиева Въззивно частно
наказателно дело № 20221100604402 по описа за 2022 година
Производство по реда на глава XXI от НПК.
С протоколно определение от 16.09.2022 г., постановено по НЧД №
2956/2022 г., СРС, НО, 18 състав е групирал по отношение на осъдения А. Ц.
А., наложените му наказания по влезли в сила присъди, а именно както
следва:
- по НОХД № 697/2018 год. по описа на РС - Враца, НОХД №
15692/2018 год. по описа на СРС и по НОХД № 12988/2019 год. по описа на
СРС, като е определил едно общо най - тежко наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от 8 (осем) месеца, което е увеличил на основание чл.24 от
НК с 2 (два) месеца. Съдът е постановил така групираното наказание да бъде
изтърпяно ефективно при първоначален ОБЩ режим. На основание чл. 25, ал.
2 от НК е приспаднато времето, през което осъденият А. е изтърпял наказание
„Лишаване от свобода“ по делата от съвкупността, както и на основание
чл.59 от НК е приспаднато времето на предварителните задържания от
04.03.2018 год. до 20.07.2018 год. и от 03.08.2018 год. до 08.02.2019 год.
- по НОХД №8942/2020 год. по описа на СРС и по НОХД №13686/2020
год. по описа на СРС, като е определил едно общо най - тежко наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 4 (четири) месеца. Съдът е постановил така
групираното наказание да бъде изтърпяно ефективно при първоначален ОБЩ
режим. На основание чл. 25, ал. 2 от НК е приспаднато времето, през което
осъденият А. е изтърпял наказание „Лишаване от свобода“ (при съотношение
1
едно към едно) и „Пробация“ (при съотношение два дни пробация се зачитат
за един ден „Лишаване от свобода“) по делата от съвкупността, както и на
основание чл.59 от НК е приспаднато времето на предварителните
задържания от 26.03.2020 год. до 04.09.2020 год., от 23.07.2019 год. до
24.07.2019 год. и от 12.06.2020 год. до 14.06.2020 год.
Срещу това определение е постъпил въззивен протест, в който се
твърди, че наказанията са били правилно групирани, но неправилно е
приложена разпоредбата на чл.24 от НК досежно първата от горните
съвкупности и по втората от горните съвкупности неправилно е определен
общ режим на изтърпяване на общото наказание от 4 (четири) месеца.
Настоява се за изменение на първоинстанционния акт, като се предлага
определеното общо наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 8 (осем)
месеца по НОХД № 697/2018 год. по описа на РС - Враца, НОХД №
15692/2018 год. по описа на СРС и по НОХД № 12988/2019 год. по описа на
СРС, да бъде увеличено с 4 (четири) месеца на основание чл.24 от НК, а по
отношение на определеното общо наказание „Лишаване от свобода“ в размер
на 4 (четири) месеца по НОХД №8942/2020 год. по описа на СРС и по НОХД
№13686/2020 год. по описа на СРС, да бъде постановено на основание чл. 57,
ал.1 ,т.2, б.“Б“ от ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален СТРОГ режим.
За изясняване на обстоятелствата по делото, Съдът е изискал актуална
справка за съдимост на осъдения А. А..
В открито съдебно заседание пред въззивния съд представителят на
СГП поддържа протеста по изложените в него подробни съображения, като
моли съдът да го уважи в цялост.
Защитата на осъденото лице - адв.А., намира протестът за
неоснователен, като се сочи че първоинстанционния съд правилно е групирал
осъжданията на А., както и правилно и законосъобразно е преценил
основанията за приложението на чл.24 от НК в посочения размер относно
първата група осъждания и правилно е определил режимът на изтърпяване по
втората. Заявява се, че приложението на чл.24 от НК в максимален размер е
единствено възможност. Иска се Съдът да съобрази, че А. е изтърпял голяма
част от наказанията и е налице основание за определяне на общ режим, а не
на строг при изтърпяването на групираните наказания. В заключение,
процесуалният представител на осъдения излага доводи, че все пак РС –
София е уважил искането на Софийска районна прокуратура за групиране на
наказанията на А. и не са били допуснати процесуални нарушения. Осъденият
А. А. поддържа становището на служебния си защитник, а в последната си
дума предоставя преценката на Съдът.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите, изложени в
протеста и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като в
съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на
протестираното определение, намира за установено следното:
Въззивният протест е подаден в законоустановения срок, от надлежно
легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен
контрол, поради което е допустим.
2
Разгледан по същество протестът е основателен.
Осъденият А. Ц. А. е роден на **** г. в гр. Враца, българин, български
гражданин, осъждан.
Предмет на анализ в проверявания съдебен акт на СРС са следните
осъждания на А.:
1. С влязло в сила на 20.07.2018 год. определение по НОХД №
697/2018 г. по описа на РС – Враца е одобрено споразумение, с което А. Ц. А.
е признат за виновен в извършено на 04.03.2018 год. престъпление по чл.195,
ал.1, т.3 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.18, ал.1 от НК, като му е наложено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 5 (пет) месеца, което да бъде изтърпяно
при първоначален ОБЩ режим. На основание чл.59, ал.1 от НК е приспаднато
времето, през което осъдения е бил задържан под стража, а именно считано
от 04.03.2018 год. Наказанието е изтърпяно на 03.08.2018 год.
2. С влязла в сила на 23.02.2019 год. присъда от 07.02.2019 год. по
НОХД № 15692/2018 г. по описа на СРС, А. Ц. А. е признат за виновен в
извършено на 08.01.2018 год. престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК, като му е
наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца,
изпълнението на което е било отложено за срок от три години на основание
чл.66, ал.1 от НК. На основание чл.25, ал.1 от НК, на осъдения е било
определено едно общо наказание по посоченото осъждане и това по НОХД №
697/2018 г. по описа на РС – Враца, а именно „Лишаване от свобода“ за срок
от 8 месеца, изпълнението на което е било отложено за срок от три години на
основание чл.66,ал.1 от НК.
От приложената по делото справка с рег.№П - 496/22.06.2022 год. на
Софийска районна прокуратура се установява, че А. е бил задържан по НОХД
№ 15692/2018 г. по описа на СРС от 03.08.2018 год. до 08.02.2019 год.
3. С влязло в сила на 03.09.2020 год. определение по НОХД №
8942/2020 г. по описа на СРС е одобрено споразумение, с което А. Ц. А. е
признат за виновен в извършено в периода от края на м.февруари до
22.03.2020 год. престъпление по чл.144, ал.3 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК,
като му е наложено наказание „ПРОБАЦИЯ“ със следните пробационни
мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 2 години с
периодичност 2 пъти седмично; задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от две години и безвъзмезден труд в полза на
обществото за срок от 2 години в размер на 150 часа годишно. На основание
чл.59, ал.1 и ал.2 от НК е приспаднато времето, през което осъдения е бил
задържан по НПК и ЗМВР.
От приложената по делото справка с рег.№П - 496/22.06.2022 год. на
Софийска районна прокуратура се установява, че А. е бил задържан под
стража по НОХД № 8942/2020 г. по описа на СРС от 26.03.2020 год. до
04.09.2020 год.
От същата справка се установява, че наказанието „Пробация“ е
изтърпяно изцяло от осъдения А., считано от 01.02.2021 год. до 07.10.2021
год.
3
4. С влязло в сила на 17.02.2022 год. определение по НОХД №
12988/2019 г. по описа на СРС е одобрено споразумение, с което А. Ц. А. е
признат за виновен в извършено в периода от 17.11.2017 год. до 13.01.2018
год. продължавано престъпление по чл.197, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.26, ал.1
от НК, като му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6
(шест) месеца, изпълнението на което е било отложено за изпитателен срок
от 3 години на основание чл.66, ал. 1 от НК.
5. С влязло в сила на 20.04.2022 год. определение по НОХД №
13686/2020 г. по описа на СРС е одобрено споразумение, с което А. Ц. А. е
признат за виновен в извършено на 20.07.2019 год. престъпление по чл.195,
ал.1, т.3 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК, като му е наложено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 4 (четири) месеца при първоначален ОБЩ
режим на изтърпяване. На основание чл.59, ал.1 от НК е приспаднато
задържането за срок от 72 часа, считано от 12.06.2020 год.
Със същото протоколно определение, на основание чл.68, ал.1 от НК е
приведено в изпълнение наложеното наказание по НОХД № 15692/2018 г. по
описа на СРС, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от 8 (осем) месеца,
което да бъде изтърпяно при първоначален ОБЩ режим на основание чл.57,
ал.1, т.3 от ЗИНЗС.
От приложената по делото справка с рег.№П - 496/22.06.2022 год. на
Софийска районна прокуратура се установява, че А. е бил задържан под
стража по НОХД № 13686/2020 г. по описа на СРС от 23.07.2019 год. до
24.07.2019 год. по ЗМВР и от 12.06.2020 год. до 14.06.2020 год. за срок от 72
часа по НПК.
Последният влязъл в сила съдебен акт е този по НОХД №13686/2020
год. и е постановен от СРС, поради което на основание чл. 39 от НПК именно
този съд е бил компетентен да извърши атакуваното групиране.
Три от гореизброени престъпления, а именно тези по НОХД №
697/2018 год. по описа на РС - Враца, НОХД № 15692/2018 год. по описа на
СРС и по НОХД № 12988/2019 год. по описа на СРС, са извършени от
осъденото лице преди да има влязъл в сила съдебен акт, за което и да е било
от тях, с оглед на което правилно първостепенният съд е преценил, че са
извършени в условията на реална съвкупност и са налице предпоставките на
чл. 23 и чл. 25 от НК за определяне на едно общо най-тежко наказание за
извършените престъпления. Най-тежкото измежду всички наложените на
осъдения А. наказания е това по НОХД № 697/2018 год. по описа на РС –
Враца и НОХД № 15692/2018 год. по описа на СРС, с което същият е осъден
на „Лишаване от свобода“ за срок от 8 (осем) месеца.
С оглед констатираните дати на извършване на престъпленията и тези
на влизане в сила на съдебните актове по тях, както и отчитайки най-тежкото
наложено наказание, правилно и законосъобразно СРС е групирал така
посочените престъпления в една група (за което и не се спори), за която е
определил едно общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ в размер
на 8 (осем) месеца.
С протестирания съдебен акт досежно посочената група,
4
първоинстанционният съдебен състав, е приложил разпоредбата на чл.24 от
НК, като е увеличил определеното общото наказание с 2 (два) месеца, като е
отчел, че се касае за неголям на брой еднотипни престъпления.
Настоящият въззивен състав намира, че СРС е подценил данните за
обществената опасност на включените в съвкупността престъпления,
респективно личната обществена опасност на А.. Видно е, че престъпленията
са тежки и умишлени, както и са били извършени през непродължителни
периоди от време - по НОХД № 697/2018 год. по описа на РС – Враца,
деянието е извършено на 04.03.2018 год., това по НОХД № 15692/2018 год. по
описа на СРС е било извършено на 08.01.2018 год., а по НОХД № 12988/2019
год. по описа на СРС – 17.11. - 13.01.2018 год. По първите две дела по
отношение на А. е била изпълнявана мярка за процесуална принуда
„Задържане под стража“, а наказанието по НОХД № 697/2018 год. по описа на
РС – Враца е било постановено да се търпи ефективно. Отделно от горното,
посочените три осъждания не са били единствените за осъдения А., и
първостепенният съд не е отчел предходното обременено минало на А. - бил е
осъждан още три пъти за умишлени престъпления извън групираните.
За да се направи извод относно необходимия размер на увеличеното
общо наказание, Софийски градски съд преди това прецени, че такова е
увеличение е безусловно необходимо. За да се преодолее ефекта на
"поглъщане" и достигане на справедлив и достатъчен за поправянето на
лицето размер се извърши конкретна преценка на престъпленията в
съвкупността. Анализът сочи, че в настоящата съвкупност влизат
престъпления, които са тежки умишлени и които засягат обществени
отношения, свързани с правото на собственост. Видно е и това, че
включените в първата съвкупност престъпни деяния са извършени в кратък
интервал от време, осъществен е висок интензитет на престъпната
деятелност, пострадали са не малък брой лица, засегнати са важни
обществени отношения, като престъпленията са били извършвани след като
по отношение на лицето вече е било въздействано чрез държавна принуда.
Относително не високия размер на причинените вреди от престъпленията са
обстоятелства, отчетени от решаващите съдилища при формиране на
изводите за наказанието, което следва да търпи лицето, а и при избора на
благоприятстваща за А. процедура, поради което те следва да се имат предвид
и понастоящем, но няма да се приоритизират.
Общо определеното наказание в размер на 8 (осем) месеца е
несправедливо от гледна точка на конкретната съвкупност и не би
съдействало за постигане на целите на наказанието. То не съответства на
обема, естеството и тежестта на включените в съвкупността деяния, както и
на интензивността на реализираната от А. престъпна дейност. Очевидна е
липсата на поправителен ефект и превъзпитание върху осъдения, което налага
изолиране му от обществото за един по - продължителен период от време с
цел преодоляване на противоправното му поведение. На следващо място две
от включените в съвкупността престъпления, са били индивидуализирани по
реда на чл. 55 и чл.58а от НК, което предполага допълнително смекчаване на
наказателната отговорност, като въпреки нея нагласата на осъдения А. към
5
извършване на престъпления е останала непроменена. Според въззивният съд
не само самите престъпления, включени в групата, но и личността на
осъдения се отличава с висока степен на обществена опасност, която трудно
се поддава на поправяне и превъзпитание. Именно необходимостта от
определяне на справедливо общо наказание с оглед на изложените
съображения, налага завишаване на определеното общо най-тежко наказание
с повече от два месеца.
Имайки предвид горното, настоящият състав приема, че оценявайки
обема на престъпна дейност и интензитета й, общото наказание „Лишаване от
свобода“ в размер от 8 (осем) месеца следва да се увеличи с 4 (четири)
месеца. В този смисъл и искането в протеста на Софийска районна
прокуратура е основателно.Определеното общо най - тежко наказание от 8
(осем) месеца „Лишаване от свобода“ , следва да бъде увеличено не с 2 (два)
месеца, а с 4 (четири) месеца, чрез които могат да се постигнат целите на
наказването и най - вече поправяне на лицето. Въззивният съд намира, че така
определеното увеличено общо наказание би съдействало за възстановяване на
нарушената с престъпленията социална справедливост и за оказване на
нужното коригиращо въздействие върху съзнанието на осъдения А. А..
Досежно приспаднатото по реда на чл.25, ал.2 от НК и по реда на чл.59
от НК, правилно и законосъобразно първоинстанционният съд се е
произнесъл касателно групираните присъди.
Досежно втората група от осъждания, които са обособени от СРС, за
което също не се спори от страните, настоящата въззивна инстанция не
намира основание за промяна. Две от гореизброени престъпления, а именно
тези по НОХД №8942/2020 год. по описа на СРС и по НОХД №13686/2020
год. по описа на СРС, са извършени от осъденото лице преди да има влязъл в
сила съдебен акт, за което и да е било от тях, с оглед на което правилно
районният съд е преценил, че са извършени в условията на реална съвкупност
и са налице предпоставките на чл. 23 и чл. 25 от НК за определяне на едно
общо най-тежко наказание за извършените престъпления. Най-тежкото
измежду наложените на осъдения А. наказания е това по НОХД №13686/2020
год. по описа на СРС, с което същият е осъден на „Лишаване от свобода“ за
срок от 4 (четири) месеца.
За да се извърши групирането, действително следва да отчете по-
благоприятният вариант за осъденото лице. В случая настоящия въззивен
състав счита, че първостепенния съд правилно е приложил разпоредбите на
чл. 23-25 от НК, доколкото деянията по тези две дела са в съвкупност, тъй
като са извършени съответно в периода в края на м.02.-22.03.2020 год. и на
20.07.2019 год., т.е. преди влизането в сила на съдебните актове по същите на
03.09.2020 год. по НОХД №8942/2020 год. по описа на СРС и на 20.04.2022
год. по НОХД №13686/2020 год. по описа на СРС. Според настоящата
контролна инстанция, неправилно обаче първостепенния съд е приложил
нормата досежно режима на изтърпяване на така определеното общо
наказание. В този смисъл основателно се явява и възражението на прокурора
от Софийска районна прокуратура в протеста, а именно че режима на
изтърпяване, който е следвало да определи СРС за посочената съвкупност е
6
визирания в хипотезата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. "Б" от ЗИНЗС. Деянието по
НОХД №13686/2020 год. по описа на СРС е извършено на 20.07.2019 год.,
като не са били изтекли все още 5 (пет) години от изтърпяването на
наказанието по НОХД №697/2018 год. на РС – Враца. Наказанието по
последното осъждане – „Лишаване от свобода“ в размер на 8 (осем) месеца е
било изтърпяно на 03.08.2018 год. и са били налице основания за определяне
на режим по чл. 57, ал. 1, т. 2, б. "Б. " от ЗИНЗС. Посочената норма изисква и
се прилага за умишлени престъпления, когато не са изтекли повече от 5
години от изтърпяване на предходно наложено наказание лишаване от
свобода, което не е било отложено на основание чл. 66 от наказателния
кодекс, независимо от реабилитацията. Ето защо имайки предвид горното,
неправилно първоинстанционния съд е определил общото наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 4 (четири) месеца, да се изтърпи при
първоначален общ режим, вместо при СТРОГ режим. В случая и имайки
предвид изводите по-горе, че А. е лице със завишена обществена опасност, не
са налице и основанията визирани в чл.57, ал.3 от ЗИНЗС за определяне на
общ първоначален режим на изтърпяване на общото наказание.
Проверявайки атакувания съдебен акт, правилно и законосъобразно
първоинстанционният съд се е произнесъл и е извършил приспадане по реда
на чл.25,ал.2 и ал.3 от НК и по реда на чл.59 от НК касателно групираните
осъждания.
Във връзка с горните две съвкупности, следва да се посочи, че едното
от осъжданията на А., а именно това по НОХД № 12988/2019 год. по описа на
СРС, би могло да се включи и във втората съвкупност, тъй като
престъплението по него е извършено в периода 17.11.-13.01.2018 год., а
именно преди да е имало влязла в сила присъда по НОХД №8942/2020 год. по
описа на СРС и по НОХД №13686/2020 год. по описа на СРС. В този случай,
общото наказание за осъдения А. би бил 6 месеца „Лишаване от свобода“,
което обаче се явява по – неблагоприятен за него, тъй като същият ще следва
да изтърпи общото наказание по първата съвкупност от 8 месеца „Лишаване
от свобода“ и отделно от него общо наказание от 6 месеца по втората
съвкупност, което е с 2 месеца повече от определеното в проверявания акт
(преди приложението на чл.24 от НК).
С оглед гореизложените съображения, определението на СРС следва
да бъде изменено, а в останалата му част да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно.
Така мотивиран и на основание чл.334, т.3 вр. чл. 337, ал. 2, т. 1 от
НПК, както и чл. 334‚ т. 6, вр. чл. 338 от НПК и във вр. чл. 306, ал. 3, вр., ал.
1, т. 1 от НПК, Софийски градски съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ протоколно определение от 16.09.2022 год. на СРС, НО, 18 -
ти състав по НЧД №2956/2022 год., като на основание чл. 24 от НК
УВЕЛИЧАВА общото най - тежко наказание в размер на 8 (осем) месеца
7
„Лишаване от свобода“, наложено на осъдения А. Ц. А. (с установена по
делото самоличност) по НОХД № 697/2018 год. по описа на РС - Враца,
НОХД № 15692/2018 год. по описа на СРС и по НОХД № 12988/2019 год. по
описа на СРС, с 4 (ЧЕТИРИ) МЕСЕЦА.
ИЗМЕНЯ протоколно определение от 16.09.2022 год. на СРС, НО, 18 -
ти състав по НЧД №2956/2022 год., като постановява определеното общо най
- тежко наказание в размер на 4 (четири) месеца „Лишаване от свобода“,
наложено на осъдения А. Ц. А. (с установена по делото самоличност) по
НОХД №8942/2020 год. по описа на СРС и по НОХД №13686/2020 год. по
описа на СРС, да бъде изтърпяно отделно и при първоначален СТРОГ режим
на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. Б" от ЗИНЗС.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8