О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1651
Бургаският окръжен съд гражданска колегия
в закрито заседание на седемнадесети юни
през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня Русева-Маркова
Елеонора Кралева
при секретаря и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова гражданско дело № 751 по описа
за 2020 година.
С Решение № 3792 от 27.12.2019г., постановено по гр. дело № 8226/2019г. по описа на Районен съд – Бургас е осъдена Главна Дирекция „Гранична полиция“ МВР, представлявана от Директора Светлан Кичиков, седалище в гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, да заплати на Т.И.Т. сума в размер от 1 425, 64 лева, представляваща дължимо и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд от общо 245, 96 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1, 143 на положения от него за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г. нощен труд, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба на 01.10.2019г. до окончателното й заплащане, както и сумата от 396 лева, представляваща направените по делото разноски.
Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, чрез юрисконсулт Красимира Иванова, съдебен адрес:***. Въззивната страна изразява недоволство от постановеното решение и претендира отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което исковете да бъдат отхвърлени. Твърди се, че решението на БРС е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано. Заявява, че за процесния период ищецът е изпълнявал служебните си задължения на 12-часови смени, съгласно месечни графици и при изчисляване на времето, което е отработил, съответно компенсиране на положения извънреден труд, е приложима нормативната уредба по ЗМВР и по-специално от издадените от Министъра на вътрешните работи Наредба №8121з-407/11.08.2014г., Наредба №8121з-407/2004г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба №8121з-908/02.08.-2018г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Наредбата за структурата по организацията на работната заплата, съгласно която нощният труд се преизчислява по коефициент 1,143 не се прилага за служители на МВР, по отношение на които е налице специална уредба. За да е приложима въпросната наредба, следва да са налице 4 предпоставки: подневно отчитане на работното време, работа на смени, продължителност на нощното работно време по-малка от тази пред деня и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми, като жалбоподателят сочи, че по отношение на служителите в МВР, последните две предпоставки не са налице. В жалбата се посочва, че остава недоказано обстоятелството, че претендираните суми за всеки отчетен тримесечен период представляват за ищеца извънреден труд, тоест – часове, надвишаващи тримесечната норма, която е следвало да отработи. Посочва се, че самото преобразуване на нощния труд с коефициент към дневен не кумулира автоматично извънреден труд, подлежащ на компенсиране. Според въззивника, за да бъде заплатен положен извънреден труд, той следва фактически да е положен, а в случая ищецът не е полагал нощен труд извън нормативно установеното работно време. Дори и НСОРЗ да е приложима, то преобразуваните часове нощен труд следва да бъдат заплатени допълнително, но не като извънреден труд. Посочва се съдебна практика в подкрепа на тази теза. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
Депозираната въззивна жалба е против съдебен акт, който подлежи на въззивно обжалване, депозирана е в преклузивния срок за атакуване на първоинстанционното решение и от лице, което разполага с валидна представителна власт за това, дължимата държавна такса е заплатена.
Ответната страна по въззивната жалба – Т.И.Т. е депозирал писмен отговор, в който посочва, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно. Посочва се, че в мотивите си първоинстанционният съд по същество и въз основа на събраните доказателства е приел за установени изложените в исковата молба фактически обстоятелства и предложените правни изводи.
Посочва се, че ищецът има качеството на държавен служител и е полагал труд съгласно Закона за Министерство на вътрешните работи и съответно – по отношение на него следва да намерят приложение разпоредбите на Закона за държавния служител. Претендира атакуваното решение да бъде потвърдено.
С депозирания отговор на въззивната жалба се претендира и да бъдат присъдени направените от страната разноски.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
Предявени са два обективно кумулативно съединени иска от Т.И.Т. против Главна дирекция “Гранична полиция“ при МВР, с които се претендира да бъде осъдена ответната страна да заплати сума в размер на 1 440 лева, представляваща дължимо и неизплатено допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд от 240 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1, 143 на положения от него за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г. – 1 680 часа нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху присъдената сума от депозиране на исковата молба до окончателното й плащане.
В хода на производството е направено изменение на претенцията, като се увеличава претендираната сума от сума в размер на 1 440 лева на сума в размер от 1 425, 64 лева за положен 204, 78 часа извънреден труд и на основание чл. 214 от ГПК съдът е приел направеното изменение.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА на страните по въззивно гражданско дело № 751/2020 г. по описа на Окръжен съд - Бургас постъпилата въззивна жалба с вх. № 3519/22.01.2020г. по описа на Районен съд – Бургас, депозирана от Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, представлявана от Директора Светлан Кичиков, седалище в гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № против Решение № 3792 от 27.12.2019г., постановено по гр. дело № 8226/2019г. по описа на Районен съд – Бургас, както и постъпилия писмен отговор от въззиваемия – ищец в първоинстанционното производство – Т.И.Т..
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Препис от постановеното определение да се изпрати на страните за запознаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.