№ 253
гр. Пловдив, 28.10.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на двадесет и
осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Магдалина Ст. Иванова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Величка П. Белева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
и прокурора Красимир Василев Папаризов (АП-Пловдив)
Сложи за разглеждане докладваното от Магдалина Ст. Иванова Въззивно
частно наказателно дело № 20215000600534 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 12:00 часа се явиха:
Исканото лице С. ЕМ. Б. се явява лично в помещение на Ареста при
Затвора – гр. Пазарджик.
За нея в качеството на защитник в съдебната зала се явява адв. с. с.,
редовно упълномощен от по-рано.
Адв. С.: Съгласен съм днес делото да се разгледа чрез
видеоконферентна връзка. Разговарял съм с Б., също е съгласна.
Исканото лице С.Б.: Съгласна съм делото да се разгледа чрез
видеоконферетна връзка.
ПРОКУРОРЪТ: Също съм съгласен чрез видеоконферетна връзка да
се разгледа делото пред вас.
За осъществяване на техническа помощ при разглеждане на делото
чрез видеоконферетна връзка в съдебната зала присъства системният
администратор на Апелативен съд - Пловдив В. Н..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
1
Адв. С.: Няма процесуална пречка да се даде ход на делото.
Исканото лице С.Б.: Съгласна съм да се гледа делото.
Съдът счита, че няма процесуална пречка за даване ход на делото,
поради което и
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва се делото.
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
Адв. С.: Поддържаме частната жалба.
Нямаме искания за отводи към състава.
Представям и моля да приемете като доказателство копие на трудов
договор на А. С. П., който е баща на детето на подзащитната ми.
Други искания нямаме.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи и за други доказателства.
Не възразявам да се приеме трудовия договор и да се даде ход на
съдебните прения.
Исканото лице С.Б.: Нямам възражения делото да се разгледа от
този състав. Моля да пиремете представения трудов договор.
Аз други доказателства няма да соча.
Съдът счита, че следва да бъде прието като писмено доказателство
по делото днес представеното от защитника на исканото лице заверено
копие от трудов договор № 24 от 12.09.2020 г., сключен между „К. К.“ ООД
– с. Б. п. и А. С. П., след което, с оглед становищата на страните, че нямат
искания за събиране на други доказателства, следва да бъде даде ход на
съдебните прения.
С оглед на изложеното, съдът
2
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА като писмено доказателство по делото посоченият по-горе
документ. Прочете се същото.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
Адв. С.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам частната жалба.
С.Б. е задържана под стража на базата на чл. 44 и чл. 45 от ЗЕЕЗА, като
Пазарджишкият окръжен съд потвърди задържането под стража. В рамките
на това обжалвам именно това задържане под стража и моля да измените
мярката в по-лека по следните съображения.
Колкото и рестриктивен да е законът по отношение на европейската
заповед за арест и българската държава да има ограничени правомощия, то
при определени условия българският съд може да вземе по-лека мярка за
неотклонение, освен „задържане под стража“, като основните мои доводи
са, че С. ЕМ. Б. на първо място е майка на дете на 1 г. и 3 месеца. Тя никога
не е издирвана от германските власти, за да кажем, че се е укривала.
От друга страна, бащата на детето й, е видно от представения договор
днес, че е международен шофьор, който пътува извън територията на
страната ни по цели месеци и е основен източник на доходи на семейството.
Не това е най-важното, а това, че Б. беше задържана за 24 часа и
после се продължи мярката й за неотклонение, без самата тя да знае за
какво е обвинена от германската държава, без да може и да подготви
отглеждането на сина й. Поради всички тези обстоятелства, които аз
излагам и предвид обстоятелството, че от раждането на детето до момента
бащата е присъствал много малко с него и лишаването на детето от
родителска грижа ще доведе само до неговото психическо натоварване.
От друга страна, самият съпруг няма необходимите средства и
познания, чрез които да отглежда това дете. Затова искането ми в
конкретния случай ще бъде да измените мярката в по-лека, напр. „домашен
арест“, с която да може С.Б. да подготви детето си с баща му до нейното
предаване или непредаване на германкските власти, ако не бъдат изпратени
гаранции. Това е искането ми, надявам се да бъде уважено, за да се запази
3
възможността на детето да контактува с майка си до нейното
предаване.
Съдът даде дума за лична защита на исканото лице.
Исканото лице С. ЕМ. Б.: Съгласна съм с това, което каза адвокатът
ми. Искам да добавя, че съм невинна и искам да се грижа за детето си,
както винаги съм го правила. По 24 часа аз съм с детето, защото няма кой
друг да ми помага, освен мъжът ми, който пътува, прибира се за два дни и
пак тръгва. Аз изцяло се грижа за детето си. Моля да уважите молбата ми,
за да се погрижа за детенцето си.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да потвърдите определението на
Пазарджишкия окръжен съд и оставите жалбата без уважение.
Малко особено процесуално се развива уважаването на искането на
прокуратурата по ЗЕЕЗА, тъй като на 22.10.2021 г. е проведено заседание,
на което е определен срок - именно днешната дата за въззивно обжалване.
След това има още едно заседание, в което съдът пак се е произнесъл, но
според мен се касае за производство по разглеждане на първоначално
взетата мярка за неотклонение „задържане под стража“. Аз считам, че
основание за корекция на това, което е решил Пазарджишкият окръжен съд
няма.
Действително, повечето от доводите в жалбата касаят производството
по същество – това, в което ще се реши ще бъде ли предадена на
германските власти или не С.Б.. Реално сега не сме в това производство.
Това, което се изтъкваше от страна на защитата, беше нейното семейно
положение и конкретно наличието на дете, за което следва да се грижи.
Според мен, правилно съдът е приел, че възможностите са алтернативни и
те са налице във връзка със семейството й и съпруга й.
Няма да се спирам подробно на формалните основания, но това, за
което е искана от германските власти С.Б., това е нашето престъпление по
чл. 321, ал. 2 от НК - организиране и участие в престъпна група и съответно
данъчно престъпление по чл. 255, ал. 5 от НК, като квалификацията е за
деяния, извършени при идеална съвкупност - данъчни престъпления в
4
организирана престъпна група, каквато е конструкцията и в нашия закон.
Важното в случая е, че се касае за две тежки умишлени престъпления.
Независимо, че не се изисква двойна наказуемост, тя е налице.
Наред с това, изрично е посочено, че това, за което е обвинена в Г.
С.Б., е престъпление, наказуемо с до 15 години лишаване от свобода. За
мен важното е, че се касае, според Европейската заповед за арест, за
дейност на много лица, от различни националности, на територията на
различни държави и с много сериозен обществено опасен резултат. Касае
се за милиони евро, свързани с продажба на автомобили, сериозно
организирана според мен дейност и с висока степен на обществена
опасност във всяка държава, които са и държави на Европейския съюз.
Според мен минимум данните, които са изпратени в Европейската
заповед за арест, съществуват. На всичкото отгоре, конструираният по
ЗЕЕЗА режим на мерките за неотклонение е почти задължителен, а
изключението би било друго. Това, което се сочи като изключение и което
и аз се опитах да анализирам, не е налице по отношение на С.Б., поради
което виждането ми е, че следва да остане тази мярка за неотклонение.
Видно е, че и прокуратурата и Пазарджишкият съд за решаване на делото
са предприели необходимите мерки – тези, които се изискват от искащата
държава и се надявам в кратък срок да имаме решение по същество, но
мярката за неотклонение е абсолютно адекватна на обвинението. Моля в
този смисъл да потвърдите обжалваното определение.
Адв. С. (реплика): Вероятно това, което твърди обвинението, е така
първоначално по Европейската заповед за арест, но мярката за
неотклонение тук е изцяло в правомощията на българския съд.
Никъде в закона не е задължително да се вземе директно мярката
„задържане под стража“, само за да можем да изпълняваме Европейска
заповед за арест. Този закон препраща изцяло към НПК. Колкото и
европейското право да е над националното, от изключителна важност е да
се подчертае, че мярката за неотклонение „задържане под стража“ и други
такива мерки изцяло са в компетенциите на българския съд.
Никъде и никога не е била търсена С.Б., поради което не може да се
5
говори, че се е укривала за извършени престъпления. Не следва и да се
презюмира, че е извършила това престъпление, тъй като в ЕЗА пише
„уличена“, което не означава виновна и мярката съгласно НПК се взема с
цел да се попречи на обвиняемия да се укрие, да извърши ново
престъпление или да се осуети изпълнение на влязла в сила присъда – и в
двете хипотези не сме, поради което аз отново моля да се съобразите с
разпоредбите на НПК, с всички представени доказателства. Те не са малко.
Моля да измените мярката за неотклонение в „домашен арест“, тя
има адрес, на който да се изпълнява, като след като Б. бъде поканена, ще си
замине по нормативния ред, поради което отново ще кажа, че не съм
съгласен, че две изречения в ЕЗА трябда да доведат до рестрикци на
български граждани. Домашният арест не е по-малко рестриктивна мярка,
само защото се търпи в домашни условия.
Съдът даде последна дума на исканото лице.
С. ЕМ. Б.: Моля да уважите молбата на адвоката ми.
След тайно съвещание, съдът приема за установено следното:
Производството е по реда на чл. 43, ал. 4 ЗЕЕЗА вр. чл. 64, ал. 7 и ал. 8
НПК.
Образувано е по частна жалба на С. ЕМ. Б. – искано лице по ЕЗА,
издадена от Европейски делегиран прокурор на ФРГ въз основа на заповед за
задържане, издадена от съда в Мюнхен, чрез нейния защитник адв. с. с.,
срещу постановеното по ЧНД № 611/2021 г. по описа на Пазараджишкия
окръжен съд протоколно определение № 333/22.10.2021 г., с което спрямо Б. е
взетата мярка за неотклонение „задържане под стража“ с искане същото да
бъде отменено, като вместо това й бъде определена по-лека мярка за
неотклонение.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция исканото лице и
нейният защитник поддържат жалбата и направеното с нея искане.
Представителят на Апелативна прокуратура - Пловдив счита жалбата за
неоснователна. Предлага обжалваното с нея определение, като обосновано и
6
законосъобразно, да бъде потвърдено.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по
делото доказателства и като обсъди изложените от страните доводи и
съображения намира частната жалба за процесуално допустима, а разгледана
по същество – за неоснователна.
Правилно Окръжен съд – Пазарджик е преценил, че са налице
основания за вземане мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо
С. ЕМ. Б.. Издадената срещу същата ЕЗА отговаря на изискванията на чл. 36
и чл. 37 от ЗЕЕЗА. Описаните в нея престъпления - участие в организирана
престъпна група и данъчни измами, са такива и по българското
законодателство.
Неоснователно е направеното от защитника възражение, че С.Б. е
уличена в извършване на деяния, без да са посочени каквито и да било
обективни данни, обуславящи обоснован извод, че същата би могла да е
съпричастна към описаната престъпна деятелност в качеството на
извършител. Българският съд е обвързан с отразеното в ЕЗА. Дали за
виновността на Б. са налице несъмнени и категорични доказателства, е
предмет на установяване в евентуалния бъдещ същински наказателен процес
пред компетентния орган на издаващата държава - членка. В настоящето
производство следва да се обсъди единствено налице ли е опасност исканото
лице да се укрие, за да се прецени дали спрямо него следва да бъде взета най-
тежката мярка за неотклонение „задържане под стража”. В конкретния случай
визираната опасност е налице. Този извод се налага от съдържащите се в ЕЗА
данни за мащабите на инкриминираната дейност на територията на
множество държави членки на ЕС в продължителен период от време, от
високия обществено опасен резултат, с оглед и на размера на причинените
вреди, както и предвид високия размер на предвиденото за този вид
престъпления наказание лишаване от свобода.
При наличие на опасност исканото лице да се укрие, адекватна на
целите по чл. 57 НПК в конкретния случай е единствено мярка за
неотклонение „задържане под стража“, която ще обезпечи своевременното
приключване на делото, в което издадената срещу Б. ЕЗА ще бъде разгледана
по същество. Този извод не се променя от наличието на малко дете на
7
исканото лице. Освен баща му, видно от приложената справка от НБД
„Население“ Б. има близки родственици, които също могат да полагат грижи
за малолетното й дете.
По изложените съображения съдът счита жалбата за неоснователна, а
определението на Пазарджишкия окръжен съд, като правилно и
законосъобразно, следва да бъде потвърдено, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 333 от 22.10.2021 г.,
постановено по ЧНД № 611/2021 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд.
Определението е окончателно.
Протоколът изготвен в с. з.
Заседанието се закри в 12:38 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
8