Р Е Ш Е Н И Е
№ 168
Гр.Попово,04.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Поповски районен съд, в
публично заседание на десети септември две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИНЕЛА СТЕФАНОВА
При секретар
И.Б.а, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 113 по описа на 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е установителен
иск по реда на чл.415 от ГПК, във вр. с чл.99 от ЗЗД, във вр. с чл.
9, ал. 1 от ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът- „А.К.П.З”
ЕООД, гр. С., твърди,
че на 02.12.2015г. между „П.Ф.Б" ООД, като кредитодател и И.С.С., в
качеството му на кредитополучател бил сключен Договор за потребителски кредит №***.
При условията на Договора за потребителски кредит, кредитодателят
се задължил да предостави на
кредитополучателя паричен заем в размер на 650.00лв., за срок от 60 седмици. Главницата, ведно с договорната лихва клиентът се е задължил да върне на 60
броя седмични погасителни вноски, всяка от които в размер на 22.76лв., първата
от които платима на 11.12.2015г., а последната с падеж 27.01.2017г. Уговорено
било между страните, че усвоената сума се олихвявала, поради което била
начислена договорна лихва в размер на 88.43 лв.
Наред с това клиентът се
е съгласил да му бъдат начислени такси и комисионни за допълнителни
услуги-такса оценка на кредитно досие, както и такса кредит у дома. Таксата
оценка на кредитно досие била платима при подписване на договора, но страните
постигнали съгласие същата да бъде включена в седмичните погасителни вноски
Твърди се още, че кредитодателят се задължил да предостави
на кредитополучателя допълнителна услуга, изразяваща се в доставка на заемната
сума в брой по неговото местоживеене и услуга по седмично събиране на вноските
по кредита също по местоживеенето на Кредитополучателя, наречена в договора
услуга „Кредит у дома". Тази такса, която била дължима за предоставяне на
кредита по местоживеенето на кредитополучателя и услуга по седмично събиране на
вноските по кредита също по местоживеене на клиента. Описаните такси и комисионни за допълнителни услуги били в размер
на 479.35лв.
Освен това на
кредитополучателя, било начислена мораторна лихва върху непогасената главница,начислена за
периода от датата на настъпване на забавата,а именно 28.01.2017 г. до 17.10.2018 г, в общ размер
от 120.12 лв.
На 01.07.2017г. бил
сключен Договор за продажба на вземания (цесия) между „И.А.М" АД, ЕИК
********* и „Ф.Б" ЕООД, ЕИК ********* (с предишно наименование „П.Ф.Б"
ООД), по силата на който вземането, произтичащо от Договор за потребителски
кредит № ***/30.10.2016г., сключен между „П.Ф.Б" ООД и И.С.С. било прехвърлено в полза на „И.А.М" АД ведно с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви,
такси, комисионни и други разноски.
На 03.07.2018г. било подписано Приложение №1 към Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения (цесия) от 30.01.2017 г., с което и на основание чл.99 ЗЗД
задължението произтичащо от ДПК № *** е прехвърлено изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на
дружеството-кредитор, в полза на „А.К.П.З”
ООД
Твърди се, че
кредитополучателят не заплатил изцяло
дължимия паричен заем. Сумата, която била погасена до момента била в размер на
240.00лв.
Във връзка с изложеното ищцовото дружество подало заявление до PC - Попово за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, за което било образувано ч.гр.д. №950/2018г. по описа на
съда. Била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение срещу
длъжника И.С.С., като на осн.
чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, съдът дал указания на настоящия иск.
Предвид изложеното,
дружеството моли съда да признае за установено, че ответника дължи на ищеца, общо сумата 1 245.27 лв., от които 557.37лв. главница; 88.43лв. договорна лихва начислена за периода
от датата на първата вноска 11.12.2015г. до датата на последната вноска
27.01.2017г.; 479.35лв. такси и комисионни за допълнителни услуги; 120.12лв. мораторна лихва върху непогасената главница,начислена за
периода от 28.01.2017 г. до 17.10.2018г.-всички дължими по договор за
потребителски кредит №***/02.12.2015г., ведно със законната лихва, считано от
датата на постъпване на заявлението в съда – 23.10.2018г., до окончателното
изплащане на задължението, за което
вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №950/2018г. по описа на ПпРС Претендират се и
разноски. Редовно призован за с.з., не се явява
представител.
В едномесечния срок и по
реда на чл.131 от ГПК не постъпи писмен отговор от ответникът И.С.С.,***, не
представя доказателства, не прави доказателствени
искания. Редовно призован за с.з., ответника не се явява, не
изпраща представител.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа
страна:
Видно от приложеното
ч.гр.д. №950/2018г. на ПпРС, по
подадено от дружеството-
ищец заявление по
чл.410 от ГПК срещу ответника била
издадена заповед за
изпълнение на парично задължение
№870/23.10.2018г. за заплащане на сума в общ размер на 1 245.27 лв., от които 557.37лв. главница;
88.43лв. договорна лихва начислена за периода от датата на първата
вноска 11.12.2015г. до датата на последната вноска 27.01.2017г.; 479.35лв.
такси и комисионни за допълнителни услуги; 120.12лв. мораторна
лихва върху непогасената главница,начислена за периода от 28.01.2017 г. до
17.10.2018г.-всички дължими по договор за потребителски кредит №***/02.12.2015г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на постъпване на заявлението в
съда – 23.10.2018г., до окончателното изплащане на задължението.
С определение от 06.12.2018г. по
ч.гр.д. №950/2018г. по описа на ПпРС, на осн.чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, на заявителя бил даден едномесечен срок за
предявяване на настоящия иск.
От събраните по делото писмени доказателства съдът приема, че на 02.12.2015г. е сключен договор за потребителски кредит № ********* между „П.Ф.Б" ООД, гр.С., като кредитодател и И.С.С. като кредитопучател.
Видно от договора, параметрите на същия са следните: общ рзмер на кредита-650.00лв.;такса оценка за досие-32.50лв.;
общ размер на фиксирана лихва -128.22лв., представляваща 31.82% годишно, или
общо такса и фиксирана лихва-160.72лв.,
равняваща се на 48% ГПР. Уговорено е, че клиентът избрал услуга „Кредит у
дома“, в размер на 554.43лв. Така общия размер на дължимата сума, според
договора била в размер на 1365.15лв. Срокът на договора бил уговорен в седмици, с 60 бр.седмични
плащания, като размера на седмичното плащане било в размер на 22.76лв., а на
последното седмично плащане било в размер на 22.31лв. Според договора първото
седмично плащане се дължало на 09.12.2015г., а денят от седмицата бил определен
във вторник.
По делото е представен Рамков договор от 30.01.2017г. за продажба и
прехвърляне на вземания между „И.А.М" АД с ЕИК ********* в качеството му
на цедент и „А.К.П.З” ЕООД,
гр. С., в
качеството му на цесионер. Предмет на договора за
цесия е прехвърляне на станали ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания, произхождащи
от договори за потребителски кредит, сключени от Продавача с физически лица,
които не изпълняват задълженията си по тях, които вземания се индивидуализират в Приложение № 1, което е
неразделна част от този договор, считано от датата на неговото съставяне.
Приложено е по делото и Приложение № 1/03.07.2018г. към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания, съгласно което вземане на „И.А.М"
АД, от ответника И.С. по договор №***/22.12.2015г., в размер на 650.00лв. е
прехвърлено на ищеца. От това приложение се установява, че остатъка на дължимата сума към 03.08.2018г.
е в размер на 1229.35лв., в т.ч. и лихви за просрочие
в размер на 104.20лв.
На л.18 от делото е приложено заверено копие на пълномощно, подписано
от изп.директор
на „И.А.М" АД, с което „А.К.П.З“ ЕООД е упълномощено да уведоми от името
на дружеството всички длъжници по вземания на
дружеството, възникнали по силата на сключени договори за кредити, които
дружеството е цедирало съгласно договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 30.01.2017г.
По
делото е
приложено и уведомление, адресирани до ответника, в която кредитора „А.К.П.З“ ЕООД уведомява длъжника за извършеното прехвърляне на
вземането по договор №***/22.12.2015г.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е установителен, след указания на съда на осн. чл.415,
ал.1, т.2 от ГПК, поради което ищецът има правен интерес от предявяването му и
предвид обстоятелството, че е спазен срокът по чл. 415 от ГПК, то искът е
допустим.
Разгледан по същество, съдът го намира за неоснователен по следните
съображения:
За уважаването на исковата претенция е необходимо ищецът да докаже
качеството си на кредитор, факта, от
който произтича вземането му, както по основание, така и по размер, т.е.
валидно сключен договор за цесия, уведомяване на длъжника за извършената цесия,
валидно сключен договор за кредит с цедента, че същия
е изправна страна по договора за кредит,
като е изпълнил всички свои задължения по договора за кредит , и забавата на длъжника.
В настоящия случай ищецът претендира да е носител
на вземане, произтичащо от договор за потребителски кредит № *********/22.12.2015г., сключен между ответника и „Ф.Б“ ЕООД (с предходно наименование „П.Ф.Б" ООД), което вземане е било предмет на договор на цесия.
От
събраните по делото доказателства се установи, че между ответникът И.С. и „П.Ф.Б" ООД е сключен договор
за потребителски кредит № ***********/22.12.2015г., по силата на който кредитодателят предоставил на кредитополучателя парична сума
в размер на 650.00лв., срещу задължението на последния да я върне на 60
седмични вноски, с първа погасителна
вноска на 09.12.2015г.
От изложеното съдът намира, че е възникнало валидно облигационно
правоотношение между ответника и „П.Ф.Б"
ООД, основано на цитирания по-горе договор за кредит.
Съдът намира
обаче, че ищецът не установи при условията на пълно главно
доказване своята активна материалноправна
легитимация, а именно, че е носител на спорните вземания, доколкото
същия обосновава качеството се на
кредитор, съгласно договора за
цесия от
31.01.2017г., по силата на който му
било прехвърлено вземаното от стария кредитор към ответника. По делото няма
представени доказателства дали това вземане, по този кредит е прехвърлено
от „П.Ф.Б" ООД на ищцовото
дружество, кога и по какъв начин. По делото
е представен рамков договор за прехвърляне на вземания между ищеца и
друго дружество, за което обаче не са
представени доказателства дали е носител
на процесното. Това обстоятелство не може да се установи и от представеното Приложение
№1/03.07.2018г., доколкото с него е
прехвърлено вземане от „И.А.М" АД на
„А.К.П.З“ ЕООД, и то по договор №***/22.12.2015г. В исковата молба са наведени
твърдения, че на 01.07.2017г. бил сключен договор за цесия между „П.Ф.Б" ООД и „И.А.М" АД, съгласно който вземането от ответника било прехвърлено. Но
по делото този договор не е представен, и съда няма как да установи дали процесния договор за
потребителски кредит № **********/22.12.2015г., е бил предмет на прехвърлителна сделка. В този смисъл съдът няма как да прецени налице ли е валидно сключен
договор за цесия между
стария кредитор „П.Ф.Б" ООД и новия кредитор-ищец в настоящото
производство, който претендира вземането от ответника по процесния
договор за кредит.
След като ищецът не доказа своята активна материалноправна легитимация, а
именно, че е носител на спорните вземания, то предявенитe
искове се явяват неоснователни и като такива следва да се отхвърлят само на
това основание, без да е необходимо да разглежда останалите предпоставки на
предявените искове.
При този изход на делото, макар и ищцовото дружество да има искане за присъждане на разноски,
то такива не му се дължат
нито по заповедното производство, нито
по настоящото дело.
Водим от горното съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „А.К.П.З“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. С., ул.„П. В.“ № 29, ет.3,
представлявано от управителя И. Ц. К.,
против И.С.С., ЕГН **********,***, иск за
признаване за установено, че И.С.С.,*** дължи на „А.К.П.З“ ЕООД, сума в общ размер на 1 245.27 лв., от които 557.37лв. главница;
88.43лв. договорна лихва начислена за периода от датата на първата
вноска 11.12.2015г. до датата на последната вноска 27.01.2017г.; 479.35лв.
такси и комисионни за допълнителни услуги; 120.12лв. мораторна
лихва върху непогасената главница,начислена за периода от 28.01.2017 г. до
17.10.2018г.-всички дължими по договор за потребителски кредит №***/02.12.2015г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на постъпване на заявлението в
съда – 23.10.2018г., до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 950/2018г.
по описа на ПпРС.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок, от връчването му на страните, пред
Окръжен съд-Търговище.
СЪДИЯ: