Р Е Ш Е Н И Е
№ 12а
гр. Попово, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Поповският
районен съд в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет
и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ ПАВЛИНОВА
при секретаря: Десислава Банкова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
38 по описа за 2021 година на ПпРС, за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са искове с правна квалификация по чл. 422 във вр. чл. 415 от ГПК, във вр. чл. 98а от
ЗЕ, във вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „***”
АД – гр. ***, чрез юрисконсулт, твърди в исковата молба, че ответникът му е
клиент с клиентски № **********, във връзка с продажба на ел. енергия за обект
на потребление с абонатен № **********, находящ се в гр. *****.
Твърди, че
облигационните отношения между страните се регламентирали от Общите условия за
продажба на ел. енергия на „***“ АД,
приети на основание чл. 98а от ЗЕ от УС и одобрени от Държавната комисия за
енергийно и водно регулиране.
Твърди, че
съгласно чл. 17, т. 2 от ОУДПЕЕ, приложими към конкретния случай, потребителят
бил длъжен да заплаща стойността на използваната в имота ел. енергия в
сроковете и по начина, определени в Общите условия, като сроковете за плащане
също били определени в ОУДПЕЕ, където изрично било предвидено, че потребителят
се счита за надлежно уведомен, че дължи плащане на използваната ел. енергия в
посочените срокове независимо дали е получил предварително писмено уведомление
за размера на задължението. При това положение, твърди, че потребителят изпадал
в забава след настъпването на падежа на съответната фактура, без да било
необходимо изпращането на изрична поканата за заплащане на дължимите суми.
Твърди, че по
заявление на ищцовата страна било образувано ч.гр.д. № 141/2020 г. по описа на
Районен съд – Попово, по което със заповед за изпълнение били присъдени суми по
неплатени фактури за ел. енергия и мораторна лихва, но длъжникът подал
възражение.
Твърди, че
след настъпване на изискуемостта на задължението и до момента на подаване на
исковата молба стойността на фактурите не била заплатена.
Предвид
изложеното, моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено,
че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата 160.54 лв. - главница по
издадени фактури за консумирана ел. енергия по фактури, издадени в периода
20.02.2017 г. – 21.08.2017 г. за обект с абонатен № **********, находящ се в
гр. *****, както и за сумата 45.40 лв. – лихва за забава върху всяка една от
фактурите от датата, следваща падежа й до 30.01.2020 г., ведно със законната
лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на задължението. С исковата молба се
претендира и присъждане на разноски в заповедното и в исковото производство.
В едномесечния
срок по чл. 131, ал.1 от ГПК е подаден писмен отговор от адв. Р.Р. ***,
назначен за особен представител на ответника, на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК, в който е изразено становище за недопустимост и неоснователност на
предявените искове.
От приложените
документи към заявлението за издаване на заповед за изпълнение и исковата молба
било видно, че нямало никакви документи, доказващи твърдението на ищеца, че
ответникът е собственик на обект, потребител на ел. енергия на посочения в
исковата молба адрес.
Освен това, от
приложените по делото писмени доказателства – фактури, не ставало ясно дали са
връчени на ответника, поради което следвало да се приеме, че срокът за
заплащането им не бил започнал да тече, т.е. не се дължала мораторна лихва.
В случай, че
съдът приеме, че ответникът дължи заплащане на сумите по фактурите, счита
клаузата на чл. 26 от ОУДПЕЕ за неравноправна.
Предвид изложеното,
моли съдът да отхвърли предявените искове по отношение
на претендираната мораторна лихва.
В съдебно
заседание за ответника се явява назначеният му особен представител – адв. Р.Р. ***,
който поддържа изложеното в подадения писмен отговор.
Съдът, след съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от
фактическа страна:
Въз основа на
подадено от „***” АД – гр. ****** заявление по чл. 410 от ГПК е образувано
ч.гр.д. № 141/2020 г. по описа на Поповския районен съд, по което е издадена
Заповед № 117/17.02.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът М.И.М., ЕГН **********, с посочен в
заявлението адрес: гр.Попово, обл. Търговище, ул. „Иван Вазов“ № 1, ап. 1, с
постоянен и настоящ адрес:***, да
заплати на кредитора „***”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. *****,
представлявано заедно от *** и ****, действащи чрез пълномощник: юрисконсулт
Минко Йорданов Миндов, сумата 160.54 лв. (сто и шестдесет лева и 54 ст.) –
главница за незаплатена ел. енергия по фактури, издадени в периода 20.02.2017
г. – 21.08.2017 г., за обект с абонатен № **********, гр. ****, клиентски №
**********, сумата 45.40 лв. (четиридесет и пет лева и 40 ст.) – мораторна лихва, считано от датата,
следваща падежа на всяка една от фактурите до 30.01.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 11.02.2020 г. до окончателното
изплащане на задължението, както и да заплати сумата 75.00 лв. (седемдесет и пет лева 00 ст.) – разноски по делото, от
които 25.00 лв. – за заплатена държавна такса и 50.00 лв.– за възнаграждение на
юрисконсулт.
Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК – след
залепване на уведомления по чл. 47, ал. 1 от ГПК на известния по делото
постоянен и настоящ адрес, както и на посочения в заявлението адрес, с изтичане
на срока за получаването на книжата от канцеларията на кметството, респективно
– съда.
Във връзка с
горното е даден срок на заявителя да предяви иск за установяване на вземането
си.
Настоящият иск
е предявен в изпълнение на указанията на съда в законния срок по чл. 415 от ГПК.
От приложеното
по делото заверено копие на справка за вписвания, отбелязвания и заличавания за
периода 01.01.1991 г. – 05.10.2022 г., издадена от Агенция по вписванията, е
видно, че с нотариален акт № 115, т. 17, дв.вх. рег. № 6572/14.12.2006 г.
ответникът М.И.М. e закупил
недвижим имот с административен адрес: гр. *****, за който имот няма спор по
делото, че е електроснабден и за който в ищцовото дружество е открита партида,
с абонатен № **********, по клиентски номер **********.
В исковата
молба ищецът твърди, че не му е заплатена стойността на консумираната ел. енергия
по клиентския номер на ответника за посочения по-горе абонатен номер. За
доказване на твърденията си ищецът е представил и по делото са приети като
доказателства заверени копия на: извлечение от сметка към 30.01.2020 г. за
клиент М.И.М., с клиентски № **********, абонатен № **********, гр. ****; справка
за потреблението през последните12/24/36 месеца към 23.12.2020 г.; фактура № **********/20.02.2017
г. на стойност 73.88 лв. за потребена ел. енергия в периода 03.01.2017 г. –
01.02.2017 г.; фактура № **********/20.04.2017 г. на стойност 74.76 лв. за
потребена ел. енергия в периода 02.03.2017 г. – 01.04.2017 г.; фактура №
**********/ 19.05.2017 г. . на стойност 7.26 лв. за потребена ел. енергия в
периода 02.04.2017 г. – 01.05.2017 г.; фактура № **********/21.08.2017 г. на
стойност 4.64 лв. за потребена ел. енергия в периода 02.07.2017 г. – 01.08.2017
г.
От посоченото
по-горе извлечение за сметка на клиент е видно, че общата сума за плащане по
фактурите е в размер 160.54 лв. – главница, а лихвата за забава към 30.01.2020г.
е в размер 45.40 лв. Посочените суми са претендирани както със заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, така и с исковата молба по настоящото дело.
За тези суми, както бе посочено по-горе,
е издадена и заповед за изпълнение.
Приложените по
делото фактури като писмени документи не са оспорени от ответника, нито е
оспорено потребеното количество ел. енергия.
По делото са
приложени и общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на
„***“ АД; решения на ДКЕВР за одобряването им и доказателства за публикуването
им.
При така установеното
от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Исковете с правна квалификация по чл. 422 във вр. чл. 415 от ГПК, във
вр. чл. 98 а от ЗЕ, във вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД, са предявени след
указания на съда по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, поради което ищецът има правен
интерес от предявяването им, а предвид обстоятелството, че е спазен срокът по
чл. 415 от ГПК, то исковете са допустими.
В тежест на ищеца е по пътя на пълното и главно доказване да
докаже вземането, за което се е снабдил със заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 от ГПК, т.е. да докаже наличието на съществуващо валидно правоотношение
между страните, породено от договор за продажба на ел. енергия, по който ищецът
е доставчик, а ответникът – купувач, че ищецът е изправна страна по
правоотношението, т.е. изпълнил е точно задълженията си, като е доставил ел.
енергия на ответника в конкретно посочения обект на потребление за
претендирания период и в посочените във фактурите стойности.
Макар и от
ответника чрез назначения му особен представител да е оспорено качеството му на
потребител на електрическа енергия, настоящият състав на съда приема за доказан
този факт от посочената по-горе справка от Агенция по вписванията, от която се
установява, че за процесния период от време ответникът е собственик на имота в
гр. ****, за който, от друга страна, няма спор, че е електроснабден. Освен това
няма спор и че в процесния имот и за процесния период е доставена електрическа
енергия с количество, на стойност и за период, посочени в издадените от
ищцовата страна фактури, които не са оспорени като документи в настоящия
процес, нито са оборени от други доказателства.
Облигационните
отношения между страните във връзка с ползването, доставянето и заплащането на
консумирана ел. енергия се регулират съгласно чл. 98а ЗЕ от Общите условия на
договорите за продажба на ел. енергия на ищеца, одобрени от КЕВР, съгласно
които потребителят има задължението да заплаща стойността на ползваната в имота
ел. енергия в сроковете и по начина, определени в общите условия.
Предвид
горното, съдът приема, че за доставената му ел. енергия за претендирания период
ответникът дължи на ищцовата страна сумите, посочени в исковата молба, за които
са издадени и процесните фактури.
Ответникът,
чиято е доказателсгвената тежест, не доказа с никакви доказателстени средства в
настоящия процес, че както към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № 141/2020 г. по
описа на ПпРС, така и към датата на приключване на съдебното дирене пред настоящата
съдебна инстанция, доставената ел.
енергия за горепосочения абонатен номер по процесните фактури, е заплатена от
него.
При това
положение предявените искове се явяват доказани, като по основание, така и по
размер, поради което и следва да бъде признато за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищцовата страна претендираните с
исковата молба суми, за които е издадена и заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 141/2020 г. по описа на ПпРС.
Съдът намира
възражението на ответника за неравноправност на клаузата на чл. 26, ал. 6 от
ОУ, за неоснователно, тъй като с посочената разпоредба по никакъв начин не се
засягат правата на потребителя. При проявена активност същият може да разбере както размера на задължението
си, така и неговия падеж, поради което неполучаването на фактурата не може до
доведе до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца/доставчика и потребителя по смисъла на чл. 143 от ЗЗП.
При този изход
на делото, с оглед направеното от ищцовата страна искане за присъждане на
разноски и като се съобрази със задължителното
тълкуване, дадено в т. 12 от ТР № 4/2013 от 18.06.2013г. по тълк.д. № 4/2013г.
на ОСГТК ВКС, съдът приема, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените разноски в заповедното производство – в общ размер 75.00 лв.
(в т.ч. 25.00 лв. – за заплатена държавна такса и 50.00 лв. – за възнаграждение
на юрисконсулт), както и разноските в настоящото исково производство – в общ
размер 325.00 лв. (в т.ч. 25.00 лв. – за заплатена държавна такса, 100.00 лв. за
възнаграждение на юрисконсулт и 200.00 лв. – за възнаграждение на назначения му
особен представител). Сумата от 50.00 лв. над дължимия и присъден размер за
държавна такса в исковото производство до пълния заплатен размер от 75.00 лв.,
в случай на поискване от ищеца, следва да му бъде върната.
Водим от изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗАНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между М.И.М.,
ЕГН **********,*** и „***“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. **********, представлявано заедно от всеки двама от членовете
на управителния съвет: П. С. С., Я. М. Д. и Р. Д.И., ЧЕ М.И.М. ДЪЛЖИ НА „***“ АД,
СУМАТА 160.54 лв.
(сто и шестдесет лева и 54 ст.) – главница за консумирана и незаплатена ел.
енергия по фактури, издадени в периода 20.02.2017 г. – 21.08.2017 г., за обект
с абонатен № **********, находящ се в гр. ******, клиентски № **********, СУМАТА 45.40 лв. (четиридесет и пет
лева и 40 ст.) – лихва за забава,
считано от датата, следваща падежа на всяка една от фактурите до 30.01.2020 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.02.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена Заповед № 117/17.02.2020 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 141/2020 г. по описа на
Поповския районен съд.
ОСЪЖДА М.И.М., ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ на „***“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. *****, представлявано заедно от всеки двама от членовете на
управителния съвет: П. С. С., Я. М. Д. и Р. Д.И.,СУМАТА 75.00 лв. (седемдесет и пет лева 00 ст.) – разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 141/2020 г. по описа
на Поповския районен съд, както и СУМАТА
325.00 лв. (триста двадесет и пет лева 00 ст.) – разноски в настоящото исково производство по гр.д. № 38/2021 г.
по описа на Поповския районен съд.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред
Търговищки окръжен съд.
СЪДИЯ: