Решение по дело №520/2020 на Административен съд - Кюстендил

 Р Е Ш Е Н И Е

№                           182                                   06.07.2021г.                                     град Кюстендил

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Кюстендилският административен съд                                                                                     

на пети юли                                                                    две хиляди двадесет и първа година

в открито съдебно заседание в следния състав:

                                           Административен съдия: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

при секретаря Светла Кърлова

като разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова

административно дело № 520 по описа на съда за 2020г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.171, т.1, б.”б” във вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП.

Компетентността на съда е ангажирана въз основа на определение №260092/19.11.2020г. по а.н.д.№1119/2020г. на РС – Дупница.

Адв.Е.Й.А. *** като пълномощник на Г.В.Г., ЕГН ********** *** обжалва Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ №20-0348-000117/17.10.2020г. на началника на РУ – Дупница към ОДМВР – Кюстендил. Релевира основанията за оспорване по чл.146, т.2 и т.4 от АПК. Нарушението на формата свързва с погрешно изписване в заповедта на модела МПС. Нарушението на материалния закон е поради недоказано нарушение. Твърди се несъответствие на мястото на деянието и реалната фактическа обстановка, т.к. на ул.“Софроний“ няма дом №16 и липса на управление на МПС, видно от съставения друг АУАН на дееца за деяние на 17.10.2020г. в 03.31ч. непосредствено след АУАН, въз основа на който е издадена оспорената заповед. Моли за отмяна на акта. Претендира деловодни разноски.

В с.з. пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата.

Ответният началник на РУ – Дупница към ОДМВ – Кюстендил не изразява становище по жалбата.

Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата и събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическата обстановка по спора:

Процесната заповед №20-0348-000117/17.10.2020г. е издадена от Б К Д като началник на РУ – Дупница при ОДМВР – Кюстендил. С нея на основание чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП на жалбоподателя е наложена ПАМ „временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“. Фактическите обстоятелства по нарушението органът е свързал с това, че на 17.10.2020г. около 03.30 часа в гр.Дупница ул.“Софроний“ посока ул***“ пред дом №16 Г. е управлявал лек автомобил ***с рег.№***, като водачът отказва да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабр. №0269 или медицинско изследване. Посочено е, че Г. бил във видимо нетрезво състояние, със силен мирис на алкохол, несигурна походка и нечленоразделна реч. Издаден е ТМИ №0053662. Нарушението е квалифицирано по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП.

Заповедта е връчена на адресата на 23.10.2020г., а жалбата е подадена по пощата на 06.11.2020г.

            Със заповед №277з-1046/30.06.2017г. директорът на ОДМВР – Кюстендил е оправомощил определени длъжностни лица от ОДМВР – Кюстендил да издават ЗППАМ по чл.171 от ЗДвП, между които по т.1.4 са началниците на РУ към ОДМВР – Кюстендил.

            Като част от административната преписка органът е приложил АУАН №652/17.10.2020г., съставен от мл.автоконтрольор Н.Й.С. в присъствие на свидетелите И М и Е.Е. за описаното в оспорената заповед деяние. С АУАН е иззето притежаваното от дееца СУМПС. АУАН е връчен на нарушителя при условията на отказ, удостоверен с подписа на служителя Х.И.Я. Въз основа на АУАН е издадено НП №20-0348-000652/28.10.2020г., което е в процес на оспорване пред РС – Дупница. Издаденият ТМИ №0053662/17.10.2020г. е връчен на нарушителя при условията на отказ.

На 17.10.2020г. срещу дееца са съставени още два АУАН и издадени НП №20-0348-000623/28.10.2020г. и НП №20-0348-000624/28.10.2020г., както следва:

-АУАН №21848/17.10.2020г. от мл.автоконтрольор И.Л.Мза извършени три нарушения в 03.30 часа на ул.“Софроний“ по чл.6, ал.1 от ЗДвП /навлиза след знак, забраняващ влизането на съответното ППС  - ПЗ В1/, по чл.190, ал.3 от ЗДвП /водач, който управлява МПС с наложено наказание глоба с НП и/или електронен фиш, незаплатена в срока  за доброволно заплащане/ и по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП /не носи контролния талон от СУМПС/ и

-АУАН №21849/17.10.2020г. от мл.автоконтрольор И.Л.Мза извършено нарушение в 03.31часа в гр.Дупница, ул***“ пред дом 16 при управление на посоченото МПС без поставен обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано в нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП.

И двата АУАН са връчени на дееца при условията на отказ.

За случая по процесната заповед е изготвена ДЗ от актосъставителя С. ***. Данните от ДЗ св.С. потвърждава при разпита по делото, като в същата насока са показанията на колегата му Е.Е.. Противоположни на техните показания на показанията на свидетелите на жалбоподателя св.С. /приятел/ и св.Г. /сестра/.

Св.Е. сочи за скандал на 17.10.2020г. пред дискотека в гр.Дупница с участието на жалбоподателя, след което по сигнал на други лица контролните органи узнали, че същият се качва да управлява автомобила си в явно нетрезво състояние. По техен сигнал колегите им от АП 044, в състава на който е св.С. се насочили към колата на дееца. Св.Е. и св.С. сочат, че жалбоподателят навлязъл по ул.“Софроний“, която е със забранителен знак, след което навлязъл по ул***“, която е без изход и спрял на пътното платно. Двете полицейски коли били непосредствено след него. Видели, че дееца управлява автомобила, защото го съпроводили по три улици – „Цар Освободител“, „Софроний“ и „Иван Вазов“ и след спирането изгасил двигателя пред тях. Излязъл от автомобила и казал, че паркира там. Отрекъл да е управлявал МПС. Отказал да представи СУМПС и документ за самоличност. Отказал да бъде изпробван с дрегер за употреба на алкохол. Тръгнал пеша към ул.“Цар Освободител“, бил настигнат от полицаите, отказал да изпълни нарежданията им, държал се арогантно и вулгарно и това наложило задържането му. Бил отведен в ЦСМП, където отказал да даде кръв за медицинско изследване. АУАН е съставен в РУ – Дупница. СУМПС е иззето след личен обиск при задържането. Спирането пред дом №16 на ул***“ било съпроводено със светлинен и звуков сигнал.

Св.С. и св.Г. твърдят за различна фактическа обстановка по случая. Не оспорват, че заедно с жалбоподателя са били на дискотека в гр.Дупница, след което жалбоподателят отишъл до паркирания автомобил за да си вземе документи, без да включва двигателя с уговорката да бъде откаран в къщи с колата на св.С., която била паркирана наблизо. Свидетелите видели пристигането на полицаите в момента, в който деецът бил в автомобила на паркинга, който не бил в движение. Св.Г. видяла как брат й извадил от джоба лична карта и я показал на полицаите, които го задържали до автомобила с груба сила. Св.Г. се уплашила, започнала да звъни на адвокат и отишла до РУ – Дупница, където Г. пристигнал с голямо закъснение, като полицаите не могли да обяснят причината за задържането му.

Извършените между двете групи свидетели очни ставки не преодоляват противоречията в техните показания.

Приобщените в съдебното производство документи по задържането на Г. *** установяват, извършен на същия личен обиск, при който са иззети кафяв кожен колан и мобилен телефон, престой в полицията до 10.50 часа на 17.10.2020г. и извършен преглед в ЦСМП на 17.10.2020г. в 03.40 часа.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените доказателствени средства.

            С оглед установената фактическа обстановка по делото, съдът намира жалбата за допустима. Подадена е от представител на надлежен правен субект по см. на чл.147, ал.1 от АПК във вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП. Адресат на оспорената заповед е жалбоподателя, което обстоятелство го определя като легитимирано лице за нейното оспорване. Оспорването е осъществено в срока по чл.149, ал.1 от АПК пред компетентния административен съд, съгласно чл.133, ал.1 от АПК.

Разгледана по същество, при условията на чл.168 от АПК, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:

Заповедта е издадена от компетентен орган. Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки  по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. "а", т. 6 и 7 от закона се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.  Издателят на заповедта е оправомощено длъжностно лице от ръководител на служба за контрол по ЗДвП, видно от осъществената делегация по заповед №277з-1046/30.06.2017г. на директора на ОДМВР – Кюстендил.

Заповедта съответства на предвидената за нея мотивирана писмена форма по чл.172, ал.1 от ЗДвП. Актът съдържа реквизитите по чл.59, ал.2 от АПК - наименование на органа-издател, адресатът, фактически и правни основания за издаване, има ясна разпоредителна част, дата на издаване и подпис на лицето с означена длъжност. Волеизявлението на органа е във връзка с фактическите основания за неговото формиране. Посочения в заповедта погрешен модел на МПС представлява техническа грешка, предвид идентичния регистрационен номер на превозното средство, за което обстоятелство страните не спорят.

Заповедта е издадена при спазване на общите процесуални правила на чл.35 и чл.36 от АПК за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая и събиране на относимите за това доказателствени източници. Фактите по заповедта се основават на издадения срещу водача АУАН, който е годно доказателствено средство и поставя началото на административното производство.

Заповедта обаче е издадена в нарушение на материалния закон.

Материалноправно основание за издаване на процесната заповед по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, предвид фактическото описание на противоправното деяние, е отказа на дееца за бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство, респ. посредством медицинско изследване. Този отказ безспорно е установен от показанията на всички разпитани свидетели и ДЗ на контролния орган. В случая по делото обаче остана недоказано авторството на деянието, т.к. не се събраха безспорни доказателства, че в деня и часа на проверката жалбоподателят е имал качеството водач на МПС по легалната дефиниция на §6, т.25, пр.1 от ДР на ЗДвП. По смисъла на посочената правна норма „водач“ е лице, което управлява ППС. Срещу показанията на контролните органи за авторство на деянието са събрани показанията на свидетелите на жалбоподателя, които отричат дееца да е управлявал МПС преди проверката от контролните органи. Показанията на свидетелите на жалбоподателя, преценени при условията на чл.172 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК във връзка със съдържанието на съставения срещу Г. АУАН №21849/17.10.2020г. за управление на МПС на 17.10.2020г. в 03.31 часа не разкриват предубеденост и заинтересованост, предвид безспорно установеното обстоятелство, че деецът не е управлявал автомобила след срещата с контролните органи, неговото задържане и последвалия преглед в ЦСПМ в 03.40ч. Следователно няма фактическа възможност след отказа на дееца да бъде изпробван за алкохол същият да се е качил в автомобила и една минута по-късно да е спрян от контролните органи за другото нарушение. В този смисъл правнозначими са и отказите му да подпише двата АУАН за нарушенията. По делото няма събрани данни за недостоверност на съдържанието на АУАН №21849/17.10.2020г., поради което същият разколебава доказателствената сила на съставения срещу дееца АУАН за процесното нарушение по см. на чл.189, ал.2 от ЗДвП. Следователно, във връзка с извършеното разпределение на доказателствената тежест в определение №862/03.12.2020г., органът не доказа по безспорен начин управление на МПС от дееца на посочената дата, час и място, което дискредитира извършеното деяние като нарушение, включено в основанието за прилагане на ПАМ по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП.

Изложеното налага отмяна на оспорената заповед.

На основание чл.143, ал.1 от АПК ОДМВР – Кюстендил дължи заплащане на жалбоподателя на деловодни разноски в размер на 10лв. за внесена ДТ. Адвокатското възнаграждение в договора за правна защита и съдействие от 26.10.2020г. в размер на 500лв. съдът не присъжда, т.к. е с уговорен начин на плащане „в брой до 26.02.2020г.“, без отбелязване в графата за платена сума по уговорения между страните начин. В този вид договорът няма характер на разписка за реално заплащане на сумата.

            Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №20-0348-000117/17.10.2020г. на началника на РУ - Дупница към ОДМВР – Кюстендил.

            ОСЪЖДА ОДМВР – КЮСТЕНДИЛ да заплати на Г.В.Г. /с посочени лични данни/ деловодни разноски в размер на 10лв. /десет лева/ за внесена ДТ.

Решението не подлежи на обжалване.

            Решението да се съобщи на страните.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: