Р Е Ш Е Н И Е
№ 260144
гр. Пловдив, 14.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, III граждански състав, в публично
заседание на дванадесети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при
секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 20849 по описа за 2019 г. на
Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран със субективно и обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл.108 ЗС, предявени от Г.И.П. и Т.П.П.
против С.П.К. и А.К.П..
Ищците твърдят, че са наследници на П.К.П.,
починал на *****г., който от своя страна е наследник на З. П. К., роден на ***
г., починал на ******г., бивш жител ***, на С. З. П., родена на *** г.,
починала на *****г., бивш жител ***, както и М. А.П., починала на *******г.
Поддържат, че като наследници на посочените наследодатели са собственици на по
1/8 идеална част от следните недвижими имоти, а именно: като наследници на С.
З. П. на възстановените с решение № *******г. на ПК – община ******, недвижими
имоти – земеделски земи, както следва: ПИ
с идентификатор № ******, находящ се в землището на село ******, местността
******, с площ от 22794 кв.м., ПИ с
идентификатор № ******, находящ се в землището на село ******, местността ******,
с площ от 4934 кв.м., ПИ с идентификатор
№ ******, находящ се в землището на село ******, местността ******, с площ
от 7003 кв.м., ПИ с идентификатор № ******, находящ се в землището на село ******,
местността ******, с площ от 2096 кв.м.; като наследници на З. П. К. на ПИ с идентификатор № ******, находящ се
в село ******, община ******, ул. ******, с площ от 991 кв.м. и на ПИ с идентификатор № ******, находящ се
в село ******, община ******, ул. ******с площ от 1033 кв.м.; като наследници
на М. А.П., починала на *******г. на ПИ с
идентификатор № ******, находящ се в землището на село ******, общ. ******,
местността ******, с площ от 7102 кв.м. Сочат, че ответниците са се снабдили с
констативни нотариални актове за процесните имоти, както следва: С нотариален
акт за собственост на недвижими имоти, придобити по давностно владение и
наследство № ****** С.П.К. и А.К.П. са признати за собственици при равни права
на ПИ с идентификатор № ******. С нотариален акт за собственост на недвижими
имоти, издаден по обстоятелствена проверка № ****** С.П.К. е призната за
едноличен собственик на ПИ с идентификатор № ****** с площ от 7003 кв.м., на ПИ
с идентификатор № ****** с площ от 4934 кв.м. и на ПИ с идентификатор № ******
с площ от 7102 кв.м. С нотариален акт за собственост на недвижими имот, издаден
по обстоятелствена проверка № ****** С.П.К. е призната за едноличен собственик
на ПИ с идентификатор № ****** и ПИ с идентификатор № ******, находящи се в
село ******, община ******. С нотариален акт за собственост на недвижими имоти,
издаден на основание обстоятелствена проверка № ****** С.П.К. е призната за
собственост на ПИ с идентификатор № ******, находящ се в село ******,
местността ******, с площ от 2096 кв.м. Ищците твърдят, че с нотариален акт за
покупко-продажба на недвижими имот № ****** ответницата С.П.К. се е разпоредила
със следните имоти: 1) ПИ с идентификатор № ******; 2) ПИ с идентификатор № ******;
3) ½ идеална част от ПИ с идентификатор № ******. С нотариален акт за покупко-продажба
на недвижими имоти № ******. ответницата С.П.К. прехвърлила на А.К.П. 1048/
2096 идеални части от ПИ с идентификатор № ******, находящ се в село ******. Впоследствие
с нотариален акт за покупко-продажба № ****** двамата ответници прехвърлили на С.К.О.
ПИ с идентификатор № ******.
Ищците оспорват ответниците да са
упражнявали фактическа власт по отношение на процесните имоти, както и да са
демонстрирали намерението си да владеят имотите само за себе си. Поддържат, че
правата на наследодателя им П.К.П. никога не били отричани от сънаследниците.
Излагат твърдения, че към момента на
подаване на исковата молба по отношение на ПИ с идентификатор № ****** и ПИ с
идентификатор № ****** фактическа власт се упражнява от двамата ответници; по
отношение на ПИ с идентификатор № ****** и ПИ с идентификатор № ****** – от
ответника С.П.К.; по отношение на ПИ с идентификатор № ****** и ПИ с
идентификатор № ****** – от ответника А.К.П.. Предвид изложеното молят да бъде
установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на по 1/8
идеална част от процесните имоти, както и да бъдат осъдени ответниците да им
предадат владението. Молят за уважаване на исковете и за присъждане на
сторените по делото разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е
постъпил писмен отговор от ответниците С.П.К. и А.К.П., чрез адв. С.В., със
становище за неоснователност на предявените искове. Правят възражение за
изтекла придобивна давност, като поддържат, че са собственици на процесните
имоти на основание давностно владение, продължило повече от 20 години. Твърдят,
че още след възстановяване на процесните имоти с решение № *******г. упражнявали
пълна фактическа власт по отношение на тях. Сочат, че наследодателят на ищците
не е живял в село ******, не е заявявал пред никого намерение да ползва
земеделските земи. Излагат твърдения, че земите били предоставени под наем на
земеделски производител, който ги обработвал и заплащал наем на ответниците.
Предвид изложените твърдения молят за отхвърляне на предявените искове и за
присъждане на сторените разноски в производството.
С определение № 1681/ 06.02.2020 г.,
постановено по настоящото съдът е прекратил частично производството по делото
по отношение на ответника С.К.О. и по отношение на ПИ с идентификатор № ******,
находящ се в село ******, община ******.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
С решение № 727 /22.11.2017 г. на Районен съд ****на
основание чл. 14 от Закона за лицата и семейството е обявена смъртта на П.К.П.,
за настъпила на *****г. Решението е влязло в сила на 22.11.2017г.
От удостоверение за наследници № ****** се установява,
че П.К.П. е починал на *****г., като за свои законни наследници е оставил Г.И.П.
- ******и Т.П.П. - ******.
От удостоверение за наследници № ******издадено от
кметството на село ******, Община ****** се установява, че З. П. К., роден на ***
г. е починал на ******г., като за свои наследници е оставил С. З. П., ******,
починала на ******г. и ****** М. А.П., починала на *******г. и оставила за свои
наследници ******- П.К.П., починал на ******г. и оставил за наследници две
деца, а именно: С.П.К. - ****** и К.П.К. - ***, починал на *****г. Последният
след смъртта си е оставил за свои наследници двама ****- П.К.П., починал на *****г.
и оставил за свои законни наследници двете ищци - ******и ******, както и
ответникът А.К.П..
По делото е представено и отделно
удостоверение за наследници на С. З. П., родена на *** г. и починала на *****г.,
както и удостоверение за наследници на М. А.П. починала на ****г.
Видно от извадка от разписна книга на село ******,
Община ****** по действащия план от 1997 г., имот ***, двор е записан да е
собственост на наследниците на З. К..*** по план от 1940 г. имот *** се води на
З. К..
С решение за възстановяване на правото на собственост
върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището на село ******
№ *****г. се възстановява правото на собственост на наследниците на С. З. П. по
отношение на следните недвижими имоти, находящи се в землището на село ******,
а именно нива от 22,794 декара в местността ******, представляваща имот № ****,
Нива с площ от 4,935 декара в местността ******, представляваща имот № ****,
нива от 14,322 декара в местността ******, представляваща имот № ****, нива от
7,004 дка в местността ******, представляваща имот № ****, както и нива от 2,096
декара в местността ******, имот № ****.
С решение за възстановяване на правото на собственост
върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището на село ******
№ *****г. се възстановява правото на собственост на наследниците на М.П.К., по
отношение на нива с площ от 7,103 дка, в землището на село ******, общ. ******,
местността ******, представляваща имот № *****.
С нотариален акт за собственост на недвижими имоти,
придобити по давностно владение и наследство (констативен) № *****С.П.К. и А.К.П.
са признати за собственици по давностно владение и наследство при равни права
върху следните недвижими имоти, находящи се в землището на село ******, Община ******,
а именно: поземлен имот с идентификатор № *****в местността ****** с площ от 14323
кв.м. и поземлен имот с идентификатор № ****** в местността ****** с площ от
22796 кв.м.
С нотариален акт за собственост върху недвижими имоти,
издаден на основание обстоятелствена проверка № *****г. С.П.К. е призната за
собственик на недвижими имоти, първите два придобити по наследство от
наследодателя С. З. П. и третия от наследодателя М. А.П., както и давностно
владение и за трите имота, продължило повече от 15 години, а именно: поземлен
имот ****** в местността ****** с площ от 7003 кв.м., поземлен имот № ****** в местността
****** с площ 4934 кв.м. и поземлен имот с идентификатор № ****** в местността ******
с площ от 7103 кв.м.
С нотариален акт за собственост върху недвижими имоти,
издаден на основание обстоятелствена проверка № *****г. С.П.К. е призната за
собственик на недвижими имоти, придобити по наследство от наследодателя З. П.К.
и давностно владение, а именно поземлен имот № ****** с площ от 991 кв.м.,
находящ се в село ******, ул. ******, номер от предходен план ***, както и по
отношение на поземлен имот № ****** с площ от 1033 кв.м., находящ се в село ******,
ул. ******, номер от предходен план ***.
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имот
№ ****** г. С.П.К. продава на А.К.П. следните собствени недвижими имоти, а
именно поземлен имот № ******, поземлен имот № ****** и 1/2 идеална част от
поземлен имот № ******.
Ответната страна е представила доказателства (л.131 –
л.176 от делото), че за периода от 2016 г. до 2020 г. за процесните земеделски
земи са сключвани договори за ползване на земеделска земя като ползвател е П.
И. И., последният регистрирал имотите за ползване в Общинска служба земеделие ******.
По делото са изискани и нотариалните дела, по които са
издадени процесните констативни нотариални актове за собственост по
обстоятелствена проверка, въз основа на наследство и давностно владение в полза
на ответниците.
Ангажирани са и
гласни доказателствени средства. От показанията на разпитаната на ищците
свидетелка Т. Л. М.се установява, че същата е ****на прекия наследодател на
ищците - П.П., който починал в **** през 2012 година. Пояснява, че е имало
трудности при снабдяването със смъртен акт за починалия наследодател, като след
издаването му тя и ищцата Т.П. посетили ответниците, за да разговарят във
връзка с наследствените на наследодателя имоти в село ******. Пояснява, че
докато ****и бил жив, получавали писма за дължими данъци за имотите. Изяснява,
че е живяла в село ******, преди да се разведе със ******си, а когато ****и бил
на 15 години, той отишъл да живее при нея в село ****, ****. В последствие П.П.
заминал да работи в ****, като поне 15 - 16 години работил там. Преди да отиде
в ****, П. живеел в ****със ******та си.
От показанията на свидетеля П. И. Т. се установява, че
****на ответницата С. – П., и другия ответник - А., неговият *****се занимавали
със земеделие, като обработвали земеделски земи. Свидетелят пояснява, че
познава ***** на А. – П., но не го бил виждал от дете, тъй като той изчезнал от
селото и не се появявал повече там; поне 40 години не бил идвал, защото заминал
с ****си някъде и нищо не знаел за него. Не е чувал П.да е идвал в селото да
търси правата си, нито пък да праща ******та си или ****си за това. Пояснява,
че дворното място в село ****** било наследство от *****, *****на С..
Свидетелят Т. Н. Я. уточнява, че ответниците имали
наследствени земи от ****им. След като върнали земеделските земи през 1994 г.
до сега, А. и *****му П., *** на ответницата С. обработвали тези земи, които
били с обща площ около 57 - 60 декара. Нито една от нивите не била дадена в
кооперация, а се обработвали лично от ******. Свидетелят изяснява, че познава *****
на А. - П., който преди много години емигрирал в ****, като поне от 40 години
не го бил виждал, нито бил чувал нещо за него. Не знае П.да е идвал в селото
или да е изпращал някой да подава документи във връзка с наследствените си ниви.
Изяснява, че ответниците работили земите за себе си. Свидетелят не знае дали те
са единствените наследници или има и други, нито пък знае ответниците да са
търсили П.във връзка с тези имоти.
От показанията на свидетеля П. И. И., *** били
възстановени процесните земеделски земи с площ около 60 декара. Пояснява, че *****му
П.не е идвал по време на възстановяването на земите да се интересува от тях.
Когато били деца, с П.живеели в една къща, а впоследствие той заминал да живее
при ****си в село ****, ****, когато бил 6 - 7 клас. Свидетелят пояснява, че
последно през 1992 г. видял П.в селото, но повече не бил го виждал. Когато
върнали земите, никой не бил търсил ответника във връзка със земеделските земи.
Пояснява, че миналата година ищците търсили ответницата С. във връзка с някакви
земи, но бързо си били тръгнали.
При така
установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните в настоящата
съдебна инстанция доказателства и доказателствени средства, съдът по правилата
на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна страна:
По
предмета на спора и допустимостта на иска:
Съдът е сезиран субективно и обективно съединени
осъдителни ревандикационни искове с правно основание чл.108 ЗС, с които ищците
претендират защита на правото си собственост, произтичащо от наследяване, с
твърдения, че с ответници са съсобственици на процесните имоти, находящи се в
землището на село ******, община ******. Интерес от предявяване на иска, ищците
обосновават с твърденията, че ответниците, с които наследодателят на ищците има
общ наследодател, са се снабдили с констативен нотариален акт по
обстоятелствена проверка, въз основа на наследяване и придобивна давност, за
целите имоти. Претендира се предаване на владението по отношение на земите, в
частта за притежаваната от всяка от ищците 1/8 идеална част.
По въпроса „При иск по чл.108 ЗС, предявен от
съсобственик срещу друг съсобственик за идеална част от съсобствен недвижим
имот, може ли и в кои случаи съдът да уважи искането за предаване на владението
върху претендираната идеална част?“ е образувано тълкувателно дело № 3 от 2020
г. на ОСГК на ВКС, поради противоречивото му разрешаване от различни състави на
ВКС. Доколкото образуваното тълкувателно дело не е основание за спиране на
настоящото производството пред първата инстанция, разглеждаща спора, обусловен
от поставения правен въпрос, то настоящият състав следва да изложи своето
становище, която е в следния смисъл: С иска по чл.108 ЗС се търси защита на нарушеното
владение от страна на собственик срещу всяко лице, което владее или държи вещта
без основание. Ревандикационен иск може да бъде предявен от съсобственик,
притежаващ идеална част, както срещу трето за съсобствеността лице, така и
срещу друг/ други съсобственици. Това е така, доколкото всеки съсобственик
съгласно чл.31, ал.1 ЗС разполага с пълния обем от правомощия на правото на
собственост – да владее, ползва вещта и да се разпорежда с нея (като се имат
предвид ограниченията на чл.33, ал.1 ЗС). Когато съсобственик не е допускан до
съсобствения имот от другите съсобственици и никога не е упражнявал
правомощието си да го владее, то е допустимо той да поиска от съда предаване на
владението по отношение на притежаваната от него идеална част. В действителност,
останалите съсобственици имат право да владеят съсобствената вещ, но то не
изключва основателността на иска на по чл.108 ЗС, предявен от невладеещия
съсобственик. В този смисъл – решение № 15/ 02.08.2012 г. по гр.д. № 1299 по
описа за 2010 г. на ВКС, I г.о., решение
№ 204/ 11.01.2013 г. по гр.д. № 272/ 2012 г. на ВКС, II г.о. и др. В цитираните решения се приема, че исковете
по чл.32, ал.1, чл.32, ал.2 и чл.34 ЗС не осигуряват предаване на владението на
съсобствената идеална част. С първия иск правото на лично ползване се
трансформира в право на обезщетение, с втория иск се получава единствено
правото да се ползва реална част от имота, ако
е възможно, а третият иск цели ликвидиране на съсобствеността. Нито един от
трите иска не може да замести защитата, която дава иска по чл. 108 от ЗС -
предаване на владението върху идеална част. Съсобственикът може да търси защита
чрез иска по чл. 108 ЗС, както в случаите, когато върху имота се упражнява
фактическа власт от трето на съсобственика лице, така и по отношение на друг
съсобственик, който го завладее, без да има основание, тъй като основанието да
се владее имотът е обусловено от обема на притежаваното право. Изпълнението на
съдебно решение, с което е уважен иск по чл. 108 ЗС става чрез съставяне на
протокол от съдия изпълнителя за въвод във владение на идеална част, като се
осигурява достъп на съсобственика до имота. Съвладението на целия имот е също
форма на упражняване на правото на собственост от съсобствениците. Приема се
още, че искът за собственост по чл. 108 ЗС на идеална част от недвижим имот
между съсобственици е процесуално допустим, като проблемите на изпълнението на
евентуалното позитивно /осъдително/ решение не са от категорията на
основанията, обуславящи надлежното упражняване правото на иск. Правото на
собственост, в пълен или ограничен обем - като идеална част от съсобствен
недвижим имот, винаги може да бъде защитено с осъдителния иск по чл. 108 ЗС.
В част от решенията на Върховния
касационен съд, цитирани в определението, с което е направено предложение за
образуване на тълкувателно дело, например, решение № 100/ 02.08.2017 г. по
гр.д. № 3560/ 2016 г. на ВКС, I г.о., се
приема, че когато съсобствената вещ се
ползва от всички съсобственици, но упражняваната от тях фактическа власт не
съответства на обема на правата им, интересът на съсобственика, чието право е
нарушено, е да получи фактическа власт върху реална част от имота,
съответстваща на правата му. В тази хипотеза търсената с иска по чл.108 ЗС
защита може да бъде постигната едва след разпределение на ползването на
съсобствената вещ по реда на чл.32, ал.2 ЗС, на когото е предоставено по този
ред ползването на реална част от вещта, може да иска предаване на владението от
нея от останалите съсобственици. Дотогава всеки съсобственик има противопоставимо
на останалите съсобственици право да ползва цялата вещ, съгласно чл.31, ал.1
ЗС, в пределите на взаимните ограничения, произтичащи от наличието на множество
еднородни права върху един и същи обект. Разрешението, дадено с това решение,
не намира приложение в настоящия случай, доколкото фактическата обстановка е
различна. В случая, ищците твърдят да са лишени изцяло от възможността да
ползват съсобствените имоти, докато в цитираното решение всички съсобственици
ползват вещта, но някои от тях ползват в повече от притежаваната от тях част. В
последния случай, допустимостта на ревандикационния иск е обусловена от
провеждането на производство за разпределение на ползването, което обаче не е
необходимо по настоящия казус.
Предвид изложените по-горе принципни
разбирания, съдът приема, че предявеният от съсобствениците ревандикационен иск
на идеална част срещу съсобственици е допустим и следва да се разгледа по
същество.
По
разпределението на доказателствена тежест при издаден в полза на съсобственик
констативен нотариален акт:
При спор за собственост, когато и
двете насрещни страни претендират да са собственици, като една от тях се
легитимира с констативен нотариален акт, при разрешаването на правния спор
следва да се вземат предвид задължителните разяснения, дадени с ТР № 11/ 2012
г. на ОСГК на ВКС. Съгласно тълкувателното решение, нотариалният акт, с който
се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл.587 ГПК, не
се ползва с материална доказателствена сила по чл.179, ал.1 ГПК, относно
констатациите на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй
като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти. При
оспорване на признато с акта право на собственост тежестта на доказване се носи
от оспорващата страна, без да намира приложение редът на чл.193 ГПК. В мотивите
към тълкувателно решение се дава разяснение за същността на легитимиращото
действие на констативния нотариален акт за принадлежността на правото на
собственост, а именно, че правният извод на нотариуса е верен до доказване на
противното с влязло в сила решение. За оборването на обвързващата
доказателствена сила на нотариалния акт досежно удостовереното право на
собственост е необходимо пълно обратно доказване, проведено от оспорващата
констатациите на нотариуса страна. Във връзка с разпределението на
доказателствената тежест, се разграничават две хипотези: Първата е, когато
оспорващият не разполага с документ за собственост. Тогава, той следва да
докаже несъществуването на признатото от нотариуса право. Втората хипотеза
касае случаите, при които всяка от страните по спора разполага, легитимира се с
титул за собственост – нотариален акт. Тогава разпределението на
доказателствената тежест при оспорването ще се извърши по общото правило на
чл.154, ал.1 ГПК, като всяка страна следва да докаже своето право, т.е.
фактическият състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно
основание.
След постановяване на тълкувателното решение е налице
практика на Върховния касационен съд по решения, постановени по реда на чл.290 ГПК. Така, с решение № 42/ 11.05.2016 г. по гр.д. № 4643 по описа за 2015 г. на
ВКС, I г.о. е даден отговор на въпроса как се разпределя доказателствената
тежест, когато едната от страните в правния спор представя констативен нотариален
акт за установяване на качеството си на собственик на имота, а насрещната
страна представя влязло в сила решение за възстановяване на правото на
собственост по ЗСПЗЗ, придружено със скица, на която законът признава силата на
констативен нотариален акт за собственост върху същия имот (чл.14, ал.1, т.1
или чл.17, ал.1 ЗСПЗЗ). Поставеният правен въпрос е изцяло относим към
настоящия правен спор. В решението е даден следният отговор: Когато една от
страните в правния спор представя констативен нотариален акт за установяване на
своето качество на собственик на имота, а насрещната страна представя влязло в
сила решение за възстановяване на правото на собственост, придружено със скица,
на което законът признава силата на констативен нотариален акт за собственост на
същия имот (чл.14, ал.1, т.1 или чл.17, ал.1 ЗСПЗЗ), пред съда е отнесен за
решаване спор относно титулярството на абсолютното вещно право. Разпределението
на доказателствената тежест се извършва по общото правило на чл.154, ал.1 ГПК.
В тежест на страната, представила констативния нотариален акт е да докаже
предпоставките на придобивния способ (на правното основание), установено с
издаването на нотариален акт. В тежест на насрещната страна е да докаже
материалните и процесуалните предпоставки за законосъобразност на
конститутивното решение за възстановяване на правото на собственост по ЗСПЗЗ. В
същия смисъл, а именно, че всяка страна следва да докаже материалноправните
предпоставки на наведения придобивен способ, е и цитираното от ответника в
писмената защита решение № 184/ 11.10.2016 г. по гр.д. № 1147 по описа за 2016
г. на ВКС, I г.о., макар и постановено по друг правен въпрос.
В практика за приема също, че по отношение на
възражението за придобивна давност констативният нотариален акт няма легитимиращо действие и обвързваща
доказателствена сила, поради което не ищецът следва да опровергава
констатацията на нотариуса, а позовалите се на придобивна давност следва да
доказват по делото, че по отношение на техния праводател са осъществени
предпоставките за придобиване на идеалните части от съсобствения имот на
останалите сънаследници. Към това следва да се добави и че дори и в случай, че
констативният нотариален акт имаше легитимиращ ефект по отношение на
възражението за придобивна давност и приетото с ТР № 11 /2012 г. на ОСГК на
ВКС, да имаше приложение, то тъй като ищецът също разполага с документ за
собственост на своя праводател (решение на поземлена комисия и последващ
констативен нотариален акт за собственост въз основа на земеделска реституция
(които легитимират всички наследници), то съгласно приетото с ТР № 11 /2012 г.,
разпределението на доказателствената тежест при оспорването би се извършила по
правилото на чл.154, ал.1 ГПК - като всяка страна би следвало да докаже своето
право, т.е. фактическия състав на съответното удостоверено от нотариуса
придобивно основание. Ответниците не оспорват придобивното основание на общия
наследодател, но ищците оспорва тяхното придобивно основание, поради което
именно ответниците носят доказателствената тежест за направеното от тях
възражение за придобивна давност. В този смисъл: решение № 117/ 15.10.2018 г.,
постановено по гр.д. № 4431 по описа за 2017 г. на ВКС, I г.о.
При така изложените принципни правни постановки,
отнесени към настоящия казус, в доказателствена тежест на всяка от страните по
спора е да докаже по реда на чл.154, ал.1 ГПК, пълно и главно, реализирането на
предпоставките на твърдения придобивен способ. В този смисъл съдът е дал
указания с доклада си, срещу който страните не са възразили в първото по делото
съдебно заседание. Затова, в тежест на ищците е да установят, придобното
основание, което твърдят, а именно – земеделска реституция и наследствено
правоприемство. Ответниците от своя страна следва пълно и главно да докажат, че
са придобили идеалните части на ищците по давност, въз основа на упражнявано от
тях явно, несъмнено и необезпокоявано владение, продължило повече от 10 години,
както и че са манифестирали своята воля да владеят частта на съсобственика си –
наследодател на ищците, и по този начин са транформирали държането на неговите
идеални части във владение.
По
съществото на правния спор:
С ревандикационния иск по чл.108 ЗС се цели защита на
накърненото право на собственост на невладеещия собственик срещу владеещия
несобственик. Съгласно задължителните постановки на т.2А от ТР № 4/2014 г. на
ОСГК на ВКС съдът, сезиран с осъдителен иск по чл.108 ЗС, следва да се
произнесе с отделен установителен диспозитив за принадлежността на правото на
собственост към патримониума на ищеца. Може да се приеме, че ревандикационният
иск съдържа в себе си искане за защита на правото на собственост на ищеца, като
съдът се произнася с отделен установителен диспозитив по отношение на
принадлежността на правото на собственост на ищеца и отделен осъдителен
диспозитив досежно предаване на владението на имота.
Между страните не се спори, а и по
делото се установява, че с решение за възстановяване на правото на собственост
по ЗПСЗЗ от 16.02.1994 г. в полза на наследниците на С. З. П. са възстановени
процесните четири броя земеделски земи ниви. Видно от удостоверение за
наследници на С. З. П., тя е **** на ответницата С. П. К. и съответно ****на
прекия наследодател на ищците П.К.П. и на ответника А.К.П.. От това следва, че
ответницата С.П.К. е наследила 1/2 от наследството на своята ****, а П.К.П. и А.К.П.
са наследили по 1/4 идеална част от процесните земеделски земи. С решение за
възстановяване на правото на собственост по ЗПСЗЗ от 16.02.1994 г. в полза на
наследниците на М.П. К. е възстановено правото на собственост о отношение на нива
№ ***** с площ от 7,103 дка.
Не е спорно също така, че З. П. К. е бил собственик на
двата поземлени имота, находящи се в село ******, улица ****** и **. Тези имоти
са записани като негова собственост в разписния лист на село ******.
От изложеното следва, че ищците установиха придобивното
основание на своя наследодател, както и размера на претендираната от всяка от
тях идеална част от наследствените земи. Поради това на разглеждане подлежи наведеното
от ответниците възражение за придобивна давност.
По
възражението на ответниците за придобивна давност:
Придобивно основание давностно владение е оригинерно
такова и предполага осъществяването на фактическа власт върху процесния имот в
определен от закона срок, с намерение да се държи вещта като своя. Владението е
легално дефинирано в разпоредбата на чл.68, ал.1 ЗС, като негови основни
елементи са обективният (corpus) – осъществяването на фактическа власт, и
субективният (animus) – намерението за своене. Разпоредбата не посочва
характеристиките на упражняваната фактическа власт, така както това е било при
правната уредба, преди приемането на Закона за собствеността – чл.302 ЗИСС
(отм.). Въпреки това правната теория и съдебната практика са последователни, че
владението трябва да е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно, несъмнено. Така
посочените признаци на владението се явяват логическо продължение на посочените
по-горе обективен и субективен признак. Тяхното установяване предпоставя извода
за това дали упражняването на фактическа власт върху имота представлява
владение.
При спор за придобиване по давност на съсобствен имот
от един от съсобствениците следва да се установи дали този съсобственик владее
изключително за себе си целия имот и от кога. В случаите, в които един от
съсобствениците още от момента на възникване на собствеността е започнал да
упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението
на останалите, намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже,
че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл.79 ЗС. Съгласно
задължителните разяснения, дадени в ТР № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС презумпцията
по чл.69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците,
когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от
наследяването. В повечето случаи, при съсобственост, възникнала от
наследяване, се приема, че съсобственикът упражняващ фактическа власт по
отношение на имота, владее собствената си идеална част, а държи идеалната част
на останалите съсобственици. Няма пречка обаче да настъпи промяна в
намерението на съсобственика и той да започне да владее идеалната част и на
другия съсобственик. Тогава обаче е необходимо, за да придобие по давност
правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е
техен владелец да превърне с едностранни действия държането им във владение. В
тези случаи презумпцията по чл.69 ЗС се счита оборена и доказателствената
тежест се размества.
При позоваване на придобивна давност върху имот,
възстановен по реда на ЗСПЗЗ, следва да се съобразят някои предвидени законови
ограничения. Така съгласно чл.5, ал.2 ЗВСОНИ, изтеклата придобивна давност за
имоти, собствеността върху които се възстановява по този закон, по ЗСПЗЗ и
ЗАВОИ, не се зачита и започва да тече от деня на влизане в сила на тази
разпоредба. От това следва, че изтеклата придобивна давност върху
възстановените земи се прекъсва с влизане в сила на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ на
23.11.1997 г. и от този момент започва да тече нова давност. Ако собствеността
се възстановява след тази дата, то придобивната давност започва да тече от
момента на възстановяване на собствеността. В този смисъл решение №
166/31.10.2017 г., постановено по гр.д. № 5098 по описа за 2016 г. на ВКС, I г.о. и др.
От това следва, че макар ответниците да твърдят, че са
започнали да упражняват фактическа власт по отношение на имотите от момента на
възстановяването с решението на поземлената комисия от 1994 г., с намерение да
ги своят, релевантен е периодът след 23.11.1997 г. От ангажираните от
ответниците доказателства за съда не се формира изводът същите да са придобили
по давност чуждите идеални части от процесните недвижими имоти. Установи се, че към момента ответникът А.К. П.
и ****на ответницата С.П.К. обработват земеделски земи с площ от около 60 дка,
като засаждат зеленчуци. Свидетелите на ответниците еднопосочно изясняват, че
те работят земите от възстановяването им до сега, но заявяват твърде общо, че обработват
цялата площ от земите. Нито един от разпитаните свидетели не даде конкретни
сведения за това кои точно са обработваните от тях земеделски земи и дали това
са именно процесните имоти. Показанията на свидетеля П. И. И., които се
характеризират с най-голяма точност, съдът цени с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК, като взе предвид роднинските му отношения с ответниците, както и обстоятелството,
че същият също обработва процесните земи, в следствие на което е допустимо да
бъде заинтересован от изхода на правния спор. Освен това, практиката приема, че
едноличното ползване на имота само от един от съсобствениците не означава
промяна в намерението по отношение на правата на останалите съсобственици –
така решение № 596/ 30.06.2010 г. по гр.д. № 1534/ 2009 г. на ВКС, I г.о. Еднопосочно се приема, че дори и само един от
съсобствениците са ползва имота, той е владелец на собствениците си идеални
част и държател на частите на другите съсобственици. За да придобие по давност
целия имот, сънаследникът следва да стане владелец и на чуждите части, като
преобърне държането във владение и манифестира волята си за това пред
останалите съсобственици. Нито едно от заявените от ответниците действия не би
могло да се приеме като такова, манифестиращо преобръщане на държането във
владение. Отдаването на имота под наем/ аренда само по себе си не може да
обоснове извод за наличие на явно и несъмнено владение по отношение на несключилите
договора и неполучили граждански плодове наследници. Така – решение № 161/ 02.12.2019
г. по гр.д. № 1073/ 2019 г. на ВКС, I г.о. Поради
това, отдаване от ответниците на процесните земи под наем не било могло да се
възприеме като упражняване от тяхна страна на явно и несъмнено владение. С тези
си действия също така, ответниците не са отрекли правата на съсобствениците си,
доколкото те представляват действия на обикновено управление, което по начало
може да се извърши от всеки един съсобственик, без да е необходимо съгласие на
останалите участници в общността – ТР № 91/ 01.10.1974 г. по гр.д. № 63/ 1974
г. на ОСГТК.
За да е реализиран фактическият състав на наведеното с
възражение оригинерно придобивно основание, ответниците не само следва да
установят, че са упражнявали постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно, несъмнено
владение по отношение на целия имот с намерение да го своят и това тяхно
субективно усещане да е достигнало до знанието на сънаследника, т.е. да са
манифестирали своята воля. Нито едно от действията, изложените в писмения
отговор и в хода на процеса, не е от характер за „обърне“ държането на чуждите
идеални части във владение. Както се посочи, отдаването на целия имот под
аренда не изпълва състава на субективния елемент. Съставянето и вписването на
констативен нотариален акт, издаден в полза на наследниците, също не е
действие, манифестиващо промяната на намерението. В този смисъл решение № 95/
04.12.2020 г., по гр.д. № 4004 по описа за 2019 г. на ВКС, II г.о. както и цитираните в него решение № 7 от
10.09.2018 г. по гр. д. № 1903/2017 г. на ВКС, второ г. о., решение №
705/29.10.2010 г. по гр. д. № 1744/2009 г. на ВКС, първо г. о., решение №
161/19.07.2013 г. по гр. д. № 1163/2013 г. на ВКС, второ г. о. и решение №
192/16.02.2017 г. по гр. д. № 763/2016 г. на ВКС, първо г. о. Декларирането на
имота в данъчните служби на свое име, без това деклариране да е станало
известно на останалите сънаследници, не представлява действие на отричане на
техните права. Плащането на данъци и консумативни разноски за имота,
извършването на ремонти в имота също не са такива действия, защото съгласно чл.
31 от ЗС всеки съсобственик е длъжен да участва в ползите и тежестите за общата
вещ съобразно дела си, а когато сам е поел целите разноски за съсобствената вещ
може да иска от останалите съсобственици да му заплатят такава част от тези
разноски, която съответства на техния дял в съсобствеността. Фактът, че
разноските за даден имот са поети само от един от съсобствениците, сам по себе
си не означава, че този съсобственик отрича правата на останалите
съсобственици. В този смисъл – решение № 635/ 25.10.2010 г. по гр.д. № 1405/
2009 г. на ВКС, I г.о., както и цитираните в него.
Ответниците не доказаха наведеното
възражение за придобивна давност, поради което процесните имоти са съсобствени
между наследниците на общите наследодатели.
За
размера на притежаваните от ищците права:
Предвид всичко гореизложено ищците
следва да бъдат признати за собственици по отношение на процесните имоти. Собствеността
по отношение на ПИ с идентификатор № ******,
находящ се в землището на село ******, местността ******, с площ от 22794
кв.м., ПИ с идентификатор № ******,
находящ се в землището на село ******, местността ******, с площ от 4934 кв.м.,
ПИ с идентификатор № ******, находящ
се в землището на село ******, местността ******, с площ от 7003 кв.м. е
придобита по наследство от С. З. П., на наследниците на която с решение №*** на
ПК – ****** е възстановено правото на собственост. Всяка от ищците е наследила
по 1/8 идеална част от останалото наследствено имущество. Притежаваните идеални
части се определиха, като се взеха предвид данните от представеното
удостоверение за наследници на С. З. П., починала на *****г. и оставила след
смъртта си една ****** – М. А.П., починала на *******г. и оставила като
наследници две **** – ответницата С.П.К., която е наследила половината от
наследственото имущество, и ****си К.П.К., който на наследил другата ½
идеална част. След смъртта на К.К. на *****г. притежаваната от него ½
идеална част е останала в наследство на двамата му ****– ответникът А.К.П.,
наследил ¼ идеална част и наследодателя на ищците – П.К.П., наследил
останалата ¼ идеална част. Ищците се явяват единствени наследници на П.П.
и като такива са наследили по равно неговата ¼ част, или всяка от тях
притежава по 1/8 идеална част от имотите, останали в наследство от С. З. П..
По отношение на имот ПИ с идентификатор № ******, находящ се
в землището на село ******, общ. ******, местността ******, с площ от 7102
кв.м., същият е наследен от М.А.П., починала на *******г. ПИ с идентификатор № ******, находящ се в село ******, община ******,
ул. ******, с площ от 991 кв.м. и на ПИ с
идентификатор № ******, находящ се в село ******, община ******, ул. ******с
площ от 1033 кв.м. са наследени от наследодателя З. П. К., починал на ******г.
По отношение на размера на наследствените квоти следва да се има предвид
изложеното по-горе, доколкото е аналогично.
За
предаването на владението:
Основателно е и искането на ищците
да бъдат осъдени ответниците да им предадат владението по отношение на притежаваните
от тях идеални части от имотите. По отношение на ПИ с идентификатор № ****** и
ПИ с идентификатор № ****** фактическа власт се упражнява от двамата ответници;
по отношение на ПИ с идентификатор № ****** и ПИ с идентификатор № ****** – от
ответника С.П.К.; по отношение на ПИ с идентификатор № ****** и ПИ с
идентификатор № ****** – от ответника А.К.П.. Тези обстоятелства не се оспорват
от ответната страна.
Последицата
по чл.537 ГПК:
Като последици от уважаването на иска е отмяната на
основание чл.537, ал.2 ГПК на издадените в полза на ответниците констативни
нотариални актове по обстоятелствена проверка до размера на притежаваната от
ищците общо ¼ идеална част (за всяка по 1/8 идеална част), както следва:
Нотариален акт за собственост на недвижими имоти, придобити по давностно
владение и наследство (констативен) № *****г., вписан в СВ Пловдив под акт № *****г.
следва да се отмени в частта му за поземлен имот с идентификатор № ****** в
местността ****** с площ от 22796 кв.м. в посочената по-горе идеална част. Нотариален
акт за собственост върху недвижими имоти, издаден на основание обстоятелствена
проверка № *****г., вписан в СВ Пловдив под акт № *****г. следва да се отмени
по отношение на ¼ идеална част от: поземлен имот ****** в местността ******
с площ от 7003 кв.м., поземлен имот № ****** в местността ****** с площ 4934
кв.м. и поземлен имот с идентификатор № ****** в местността ****** с площ от
7103 кв.м. Нотариален акт за собственост върху недвижими имоти, издаден на
основание обстоятелствена проверка № *****г., вписан в СВ Пловдив под акт № *****г.
следва да се отмени по отношение на ¼ идеална част от: поземлен имот № ******
с площ от 991 кв.м., находящ се в село ******, ул. ******, номер от предходен
план *** поземлен имот № ****** с площ от 1033 кв.м., находящ се в село ******,
ул. ******, номер от предходен план ***.
По
разноските:
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК
право на разноски имат ищците в размер на 1544,42 лв., от които 1200 лв. за
адвокатско възнаграждение и 344,42 лв. за държавни такси, съгласно списък на
разноските по чл.80 ГПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.П.К., ЕГН: ********** и А.К.П., ЕГН: **********,
двамата с адрес: ***, че Г.И.П., ЕГН: ********** и Т.П.П., ЕГН: **********,
двете с адрес: *** са собственици по
отношение на следните недвижими имоти, както следва:
1)общо ¼ идеални части (всяка от ищците по 1/8 идеална част)
от ПИ
с идентификатор № ****** по
Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № *****. на *****на
АГКК, находящ се в землището на село ******, община ******, обл. ******, местността
******, с площ от 22794 кв.м., трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, номер от предходен
план: ****, при граници и съседи: ПИ с идентификатори № *****, № *****, № *****, № *****, № *****, на основание земеделска реституция – решение
за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи съгласно
плана за земеразделяне в землището на село ****** № *****г., и наследствено правоприемство от прекия
наследодател П.К.П., ЕГН: **********, починал на *****г., последният наследник
на С. З. П., родена на *** г., починала на *****г.
2) общо ¼ идеални части (всяка от ищците по 1/8 идеална част)
от ПИ
с идентификатор № ****** по Кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № *****. на *****на АГКК, находящ се в землището
на село ******, община ******, обл. *****, местността ******, с площ от 4934 кв.м.,
трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване:
нива, номер от предходен план: ******, при граници и съседи: ПИ с
идентификатори № ****, № ***, № ***, № ***,
на основание земеделска реституция – решение
за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи съгласно
плана за земеразделяне в землището на село ****** № *****г., и наследствено правоприемство от прекия
наследодател П.К.П., ЕГН: **********, починал на *****г., последният наследник
на С. З. П., родена на *** г., починала на *****г.
3) общо ¼ идеални части (всяка от ищците по 1/8 идеална част)
от ПИ
с идентификатор № ****** по Кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № *****. на *****на АГКК, находящ се в землището
на село ******, община ******, обл. ***, местността ******, с площ от 7003 кв.м.,
трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване:
нива, номер от предходен план: *****, при граници и съседи: ПИ с идентификатори
№ ***, № ***, № ***, № ***, № ***, № ******,
на основание земеделска реституция – решение
за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи съгласно плана
за земеразделяне в землището на село ****** № *****г., и наследствено правоприемство от прекия наследодател П.К.П., ЕГН: **********,
починал на *****г., последният наследник на С. З. П., родена на *** г.,
починала на *****г.
4) общо ¼ идеални части (всяка от ищците по 1/8 идеална част)
от ПИ
с идентификатор № ****** по Кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № *****. на *****на АГКК, находящ се в землището
на село ******, община ******, обл. Пловдив, местността ******, с площ от 7102 кв.м.,
трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване:
нива, номер от предходен план: ******, при граници и съседи: ПИ с
идентификатори № ****, № ****, № ******,
№ ***, № ***, на основание земеделска
реституция – решение за възстановяване на правото на собственост върху
земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището на село ****** № *****г.,
и наследствено правоприемство от
прекия наследодател П.К.П., ЕГН: **********, починал на *****г., последният
наследник на М. А.П., ЕГН: **********, починала на *******г.
5) общо ¼ идеални части (всяка от ищците по 1/8 идеална част)
от ПИ
с идентификатор № ****** по Кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № *****. на *****на АГКК, находящ се в село ******,
община ******, обл. ***, ул. ******, с площ от 991 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), номер от предходен план:
***, квартал **, парцел **, при граници и съседи: ПИ с идентификатори № ****, № ******, № *****, № *****, № ***** и № *****,
на основание наследствено правоприемство
от прекия наследодател П.К.П., ЕГН: **********, починал на *****г.,
последният наследник на З. П. К., роден на *** г., починал на ******г.
6) общо ¼ идеални части (всяка от ищците по 1/8 идеална част)
от ПИ
с идентификатор № ****** по Кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № *****. на *****на АГКК, находящ се в село ******, община
******, обл. ****, ул. *****, с площ от 1033
кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване (до 10 м), номер от предходен план: ***, квартал **,
парцел **, при граници и съседи: ПИ с идентификатори № *****, № *****, № *****, № ******, на основание наследствено правоприемство от прекия наследодател
П.К.П., ЕГН: **********, починал на *****г., последният наследник на З. П. К.,
роден на *** г., починал на ******г.
ОСЪЖДА С.П.К., ЕГН: ********** и А.К.П., ЕГН: ********** да предадат владението на Г.И.П., ЕГН: **********
и Т.П.П., ЕГН: ********** по отношение на общо
¼ идеални части (всяка от ищците по 1/8 идеална част) от ПИ с
идентификатор № ****** по Кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № *****. на *****на АГКК, находящ се в землището на село ******,
община ******, обл. ***, местността ******, с площ от 22794 кв.м., трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива,
номер от предходен план: *****, при граници и съседи: ПИ с идентификатори № *****, № *****, № *****, № *****, № *****, и по
отношение на общо ¼ идеални части
(всяка от ищците по 1/8 идеална част) от ПИ с идентификатор № ****** по
Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № *****. на *****на
АГКК, находящ се в землището на село ******, община ******, обл. Пловдив,
местността ******, с площ от 4934 кв.м., трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: нива, номер от предходен план: *****, при
граници и съседи: ПИ с идентификатори № *****,
№ *****, № *****, № *****.
ОСЪЖДА С.П.К., ЕГН: ********** да предаде владението на Г.И.П., ЕГН: ********** и Т.П.П., ЕГН: **********
по отношение на общо ¼ идеални части (всяка от ищците по 1/8 идеална част) от ПИ с
идентификатор № ****** по Кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № *****. на *****на АГКК, находящ се в землището на село ******,
община ******, обл. ****, местността ******, с площ от 7102 кв.м., трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива,
номер от предходен план: ******, при граници и съседи: ПИ с идентификатори № *****, № *****, № ******, № *****, № *****и по
отношение на общо ¼ идеални части
(всяка от ищците по 1/8 идеална част) от ПИ с идентификатор № ****** по
Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № *****. на *****на
АГКК, находящ се в село ******, община ******, обл. ***, ул. *****, с площ от 1033 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10
м), номер от предходен план: ***, квартал **, парцел **, при граници и съседи:
ПИ с идентификатори № *****, № *****, № *****.
ОСЪЖДА А.К.П., ЕГН: ********** да предаде владението на Г.И.П., ЕГН: ********** и Т.П.П., ЕГН: **********
по отношение на общо ¼ идеални
части (всяка от ищците по 1/8 идеална част) от ПИ с идентификатор № ****** по
Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № *****. на *****на
АГКК, находящ се в землището на село ******, община ******, обл. *****,
местността ******, с площ от 7003 кв.м., трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, номер от предходен
план: *****, при граници и съседи: ПИ с идентификатори № *****, № *****, № *****, № *****, № *****, № ******
и по отношение на общо ¼ идеални
части (всяка от ищците по 1/8 идеална част) от ПИ с идентификатор № ****** по
Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № *****. на *****на
АГКК, находящ се в село ******, община ******, обл. ******, ул. ******, с площ
от 991 кв.м., трайно предназначение
на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10
м), номер от предходен план: ***, квартал **, парцел **, при граници и съседи:
ПИ с идентификатори № *****, № ******, №
*****, № *****, № ***** и № *****.
ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2 ГПК Нотариален акт за
собственост на недвижими имоти, придобити по давностно владение и наследство
(констативен) № *****г., вписан в СВ Пловдив под акт № *****г. в частта му за поземлен имот с
идентификатор № ****** в местността ****** с площ от 22796 кв.м. до размер на ¼ идеална част от имота;
Нотариален акт за собственост върху недвижими имоти, издаден на основание
обстоятелствена проверка № *****г., вписан в СВ Пловдив под акт № *****г. по
отношение на поземлен имот ****** в местността ****** с площ от 7003 кв.м.,
поземлен имот № ****** в местността ****** с площ 4934 кв.м. и поземлен имот с
идентификатор № ****** в местността ****** с площ от 7103 кв.м. до размера на ¼ идеална част от имотите; Нотариален
акт за собственост върху недвижими имоти, издаден на основание обстоятелствена
проверка № *****г., вписан в СВ Пловдив под акт № *****г. по отношение на
поземлен имот № ****** с площ от 991 кв.м., находящ се в село ******, ул. ******,
номер от предходен план *** и поземлен имот № ****** с площ от 1033 кв.м.,
находящ се в село ******, ул. ******, номер от предходен план ***, до размера
на ¼ идеална част от имотите.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК С.П.К.,
ЕГН: ********** и А.К.П., ЕГН: ********** да
заплатят владението на Г.И.П., ЕГН: ********** и Т.П.П., ЕГН: ********** сумата
от 1544,42 лв. (хиляда петстотин
четиридесет и четири лева и четиридесет и две стотинки) – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./ В.К.
Вярно с оригинала.
К.К.