№ 200
гр. Варна, 17.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20253000500466 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. № 466/2025 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по въззивна и по насрещна въззивна жалба от
всяка от страните против различни части на решение № 443/23.04.2025 г.,
постановено по гр.д. № 2501/2024 г. по описа на Варненския окръжен съд,
както следва:
- по въззивна жалба на М. Т. В., подадена чрез адв. Д., против решение
№ 443/23.04.2025 г., постановено по гр.д. № 2501/2024 г. по описа на
Варненския окръжен съд в частите, с които въззивникът е осъден да заплати
на С. С. З.: обезщетение за причинени неимуществени вреди - болки и
страдания, вследствие на претърпяно увреждане от нанасяне на удар с юмрук
на 28.01.2024г. за горницата над сумата от 5 000 лв. до уважения размер от
40 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането
28.01.2024г. до окончателното плащане; обезщетение за претърпени
материални вреди за горницата над сумата от 250 лв. до 3 250 лв., ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на иска -10.12.2024г. до
окончателното плащане. Въззивникът е настоявал, че решението в
обжалваната му част е неправилно – незаконосъобразно, като е молил за
отмяната му в същата част с отхвърляне на исковете за заплащане на
обезщетения за неимуществени вреди за горницата над 5 000 лв. и за
имуществени вреди за горницата над 250 лв. и с присъждане на разноските по
1
делото. Сочил е, че уваженият размер на обезщетение за неимуществени
вреди е прекомерен и не покрива критериите на относимото ТР №1/2021г. на
ВКС и ППВС№4/1968г., като окръжният съд не съобразил, че телесната
повреда е нанесена с един единствен удар, че не е целял нанасяне на побой или
счупване на челюстта на пострадалия, и че ищецът напълно се възстановил
като бил в болничен само един месец. Изложил е, че неправилно окръжният
съд присъдил на ищеца и сума от 3000 лв. за имуществени вреди (платен
адвокатски хонорар в наказателното производство), тъй като наказателното
производство завършило окончателно с влязла в сила присъда на 17.09.2024г.,
а твърдяната имуществена вреда била от 09.10.2024г., т.е. след приключване на
наказателното производство и ищецът нямал нужда от процесуално
представителство по ДП №99/2024г. по описа на Второ РУ-Варна и нямало
данни такова представителство да е било осъществено.
С. С. З., чрез адв. Г., е подал писмен отговор на въззивната жалба, с
който е оспорил същата и по съображения за неоснователността й е молил за
потвърждаване на решението на окръжния съд в обжалваната му част.
- по насрещна въззивна жалба на С. С. З., подадена чрез адв. Г., против
решение № 443/23.04.2025 г., постановено по гр.д. № 2501/2024 г. по описа на
Варненския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен искът му за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди от деликта на 28.01.2024г. за
горницата над уважения размер от 40 000 лв. до претендираните 50 000 лв.
Въззивникът е настоявал, че решението на окръжния съд в обжалваната му
част е постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати
нарушения на съществени процесуални правила и е необосновано като е
молил за отмяната му в посочената отхвърлителна част с присъждане на
обезщетението до пълния претендиран размер от 50 000 лв., ведно със
законните лихви от датата на увреждането 28.01.2024 г. до окончателното му
изплащане, както и заплащане на сторените по делото разноски. Сочил е, че
окръжният съд не обсъдил всички събрани по делото доказателства в тяхната
съвкупност, не съобразил в пълна степен принципа на справедливост,
залегнал в чл. 52 от ЗЗД и така присъдил занижен размер на обезщетението за
неимуществени вреди, като не взел предвид и че към 2024 г. инфлационните
процеси в страната са значително нараснали и репарацията на вредите е
несъответна на претърпените вреди и не изпълнява компенсаторната си
функция. Окръжният съд не дал оценка на значението (относителната тежест)
на всяко едно от обстоятелствата, имащи значение за правилното определяне
размера на обезщетението като не отчел: патологичното засягане на психиката
и социалното функциониране на ищеца - признаците на посттравматично
стресово разстройство; затруднението на дъвченето и говора за период от 2,5-3
месеца и отражението му с оглед социалното положение на ищеца, вида и
характера на упражняваната от него трудова функция, продължителността на
търпените неудобства и необходимостта да полага труд преди пълното му
възстановяване; обстоятелството, че около 2 месеца след увреждането ищецът
не можел да говори разбираемо, не е можел да спи и да се храни нормално -
2
следствие на поставените шини след операцията; и силните болки с прием на
болкоуспокояващи;
Решението не е обжалвано и е влязло в сила в осъдителните му части до
размер на 5 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и до размер на 250
лв. – обезщетение за имуществени вреди.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, страните чрез своите
процесуални представители, са поддържали въззивните си жалби и отговорите
и са претендирали разноски.
Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка,
намира обжалваното решение за валидно изцяло, допустимо в обжалваните
части, а по правилността му, след като съобрази оплакванията и доводите на
страните и с оглед събраните по делото доказателства и приложимия закон,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред окръжния съд е било образувано по предявени от
С. С. З. срещу М. Т. В. искове по чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за
причинени му неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на
нанесени му на 28.01.2024г. телесни увреждания, ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането до окончателното плащане както и сумата
от 3250 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
от които сумата от 250 лв. за медицински разходи и сумата от 3000 лв. –
разноски за заплатен адвокатски хонорар в наказателното производство, ведно
със законната лихва от датата на предявяване на иска -10.12.2024г. до
окончателното й изплащане.
Ответникът е оспорвал исковете, като относимите към настоящото
производство възражения са посочените и поддържаните с въззивната жалба
такива по размера на обезщетението за неимуществени вреди и за разноските
за адвокатско възнаграждение – част от имуществените вреди.
Установени са по делото, включително и предвид влязлата в сила част на
първоинстанционното решение елементите от фактическия състав на
отговорността на ответника по чл. 45 ЗЗД и страните не спорят по следните
факти: С одобреното на 17.09.2024 г. по реда на 382 НПК споразумение по
НОХД №3531/2024г. по описа на Районен съд -Варна (със задължителна за
гражданския съд сила, съгл. чл. 300 ГПК вр. чл. 483, ал. 1 НПК, относно
извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца)
ответникът М. Т. В. се е признал за виновен в това, че на 28.01.2024г. в
гр.Варна чрез нанасяна на удар с юмрук в областта на лицето причинил на
ищеца С. С. З. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на долната
челюст в областта на десния долночелюстен ъгъл, обусловило трайно
затруднение във функцията на дъвченето за период от време около 2 месеца-
престъпление по чл.129,ал.2 вр. ал.1 НК. Установено е по делото, че
28.01.2024г. към 4.30 ч. в района на спирка „Акациите“, в кв.Чайка на
гр.Варна, прибирайки се към дома си с приятел (свидетеля Г. Я.), ищецът е
3
бил внезапно и непредизвикано нападнат от едно от групата движещи се зад
тях непознати лица (ответника по делото) и ударен с юмрук в областта на
лицето от него. След удара той паднал на земята в безпомощно съС.ие.
Групата избягала, а свидетелят Я., който опитал да се спаси, се върнал да му
помогне. Придружил го до дома му, където ищецът припаднал в ръцете му.
След като се свестил С. изпитвал силна болка в главата и челюстта. При
направения на следващия ден (29.01.224г.) преглед и рентгеново изследване в
МБАЛ „Св. А. – Варна“ АД (така медицинско удостоверение от №108/2024г.)
били установени следните увреждания: в централната тилна област на главата
- разлята болезнена подутина с диаметър около 3-4 см.; над дясната вежда –
дълбоко, червеникаво ожулване с неправилна форма и диаметър около 4 см.;
по гърба на носа, в ляво - рана с добре очертани ръбове с дължина 1,5 см.;
счупване на долната челюст в областта на десния долночелюстен ъгъл по
предната повърхност на дясното коляно -мораво кръвонасядане с неправилна
форма и диаметър около 7-8 см. и в тази област две дълбоки, червеникави
ожулвания с диаметър по около 2-2,5 см. На 30.01.2024г. С. З. е бил приет в
Клиника по лицево-челюстна хирургия при УМБАЛ „Св. М.“ ЕАД -Варна,
където след консултации със специалисти в същия ден му е направена
операция -закрита репозиция на фрагментите на долна челюст в правилно
анатомично положение и тяхната фиксация чрез прилагане на бимаксиларни
шини по Ерих- сменена е еластична бимаксиларна фиксация с твърда телена
при стабилни шини на двете челюсти и стабилна оклузия. На 01.02.2024 г.
пострадалият е бил изписан и е продължил лечението си у дома.
По обема и интензитета на вредите:
С изготвената по делото съдебномедицинска експертиза е установено, че
при нападението ищецът е получил следните увреждания: счупване на
долната челюст вдясно в областта на долночелюстния ъгъл с кос ход на
линията на счупване, умерено разместване на счупените кости; оток и
кръвонасядане в централната тилна област на главата; ожулване над дясна
вежда с диаметър около 4 см; контузно -разкъсна рана с дължина 1,5 см по
гърба на носа вдясно; ожулвания и кръвонасядане по коляното на десен крак.
Според вещото лице счупването на челюстта представлява средна телесна
повреда, а останалите травматични увреждания са обусловили временно
разстройство на здравето неопасно за живота. Според експерта до операцията
за фиксиране на частите на счупената кост болката е била силна, а след това
болевите усещания са били със значително намелена сила и интензивност.
Счупването на долната челюст е довело до трайно затруднение на дъвченето и
говора за период от около 2,5-3 месеца, а поставените метални шини са
ограничили движенията на долната челюст и говора за 2 - 3 месеца. Експертът
е дал заключение, че функцията на долната челюст след този вид счупване
обичайно се възстановява в рамките на 2-3 месеца, както и че към момента на
прегледа възможността на ищеца за дъвчене и говор е възстановена. В съдебно
заседание, експертът е пояснил, че при счупване на челюстта има разместване
на костите и до фиксирането им, предвид множеството нервни окончания там,
4
болките били солидни, а след това поради застопоряването и липсата на
движение можело да са периодични или през цялото време, но били с по-
нисък отпреди това интензитет. Човекът не можел да говори и да се храни,
освен с кашави храни. Имало и хипотетична възможност за задушаване,
обикновено при рефлуксна болест, поради ограничението на движението и
поглъщането да се прехвърли храна към трахеята.
Доказано, с показанията на разпитаните свидетели Г. Ч. Я. и Св. С. З.
(последователни, подкрепящите се и взаимнодопълващи се) че инцидентът се
е отразил негативно на живота на С.. Свидетелят Г. Ч. Я. – приятел и очевидец
на събитията е посочил, че нападението било внезапно, непровокирано от
ищеца, като той бил ударен и съборен на земята, а по-късно пред дома си е
загубил за кратко съзнание. С. не можел да говори, изпитвал силна болка в
главата и челюстта, като възстановяването му започнало след операцията и
продължило около месец и половина. Установено от показанията на този
свидетел и на свидетеля Св. С. З. -баща на ищеца, около месец С. носил
металната шина в устата, за да зараснат костите на челюстта му и не можел
изобщо да говори и да се храни нормално. Имал силни болки и една или две
седмици не можел да спи и приемал болкоуспокояващи. Първо живеел с
приятелката си и тя и майка му се грижили за него. Докато бил с шините се
хранел само с течни храни - бульони и сокчета и внимавал да няма подправки,
защото при киселини можел да се задуши и умре. Притеснявал се от това и
постоянно носел клещи в джоба си, за да може да свали шините при
необходимост. Докато бил с шините не можел да говори и не можел да общува
по телефона. Махнали шините след месец, но едва след още два месеца (през
месец май 2024г.) започнал да се храни нормално и да приема месо. Бил
тревожен и притеснен, включително и да не загуби зъбите си заради шините и
ходил на стоматологични прегледи. Изолирал се от приятелите си, защото не
искал да го виждат така, като едва месец и половина след инцидента излязъл с
тях. На работа се наложило да се върне само месец след инцидента и още
невъзстановен напълно, защото предстояла сериозна подготовка за сезона,
било натоварено и се тревожел, че иначе може да му намерят заместник.
Работата му като директор на спортни мероприятия била свързана с клиенти,
организиране на мероприятия и срещи и изпитвал голямо неудобство от
невъзможността да говори нормално. Справял се трудно със задачите си. След
инцидента станал затворен, потиснат, тревожен, не бил толкова весел както
преди това, отказвал събирания, тържества и срещи. Често се оплаквал за
преживяното и го обсъждали със свидетеля Я.. Имало период, в който
споделял, че сънува кошмари, сънувал, че го бият и го нападат и се будел. С. се
разделил с приятелката си и се прибрал да живее при родителите си.
Страхувал се да излиза вечер и че инцидентът може да се повтори. И сега
рядко излизал вечер с приятели, не ходел пеш и за прибиране нощем, дори и от
много близко разстояние, ползвал такси. Страхувал се да не бъде нападнат.
Променил се емоционално и бил вече различен отпреди това човек.
За значимо отражение на инцидента върху психическото съС.ие на
5
ищеца заключение е дало и вещото лице по СПЕ. Според експерта, стресът
първоначално е бил физиологичен, вследствие на болките и страданията и
извършената хирургична интервенция. По време на възстановителния процес
ищецът бил с болки и дискомфорт при приемане на храна, който дискомфорт
продължил 7-8 месеца. Физиологичният стрес постепенно се трансформирал в
емоционален и той започнал да се чувства притеснен, с усещане за
безпокойство и тревожност, включително и заради предупреждение от
стоматолог, че могат да му опадат зъбите, както и заради информацията, че на
работното му място могат да му намерят заместник, ако удължи болничните.
Емоционалният стрес довел до редица психологически последици като
нарушение на съня, повишена тревожност в умерена степен, страхова
готовност и невъзможност да излиза в тъмната част на денонощието,
двигателно неспокойствие и вегетативни нарушения, когато е в ситуация на
фрустрация. Повишила се както ситуативната, така и неопределената му
тревожност (при условие, че ищецът бил със стабилно унаследена нервна
система - т.нар. флегматичен темперамент). Налице били все още нарушения
на съня, двигателно неспокойствие и вегетативни нарушения в ситуации на
фрустрация, страхова готовност при излизане в тъмната част на деня.
Провокираният първоначално физиологичен стрес от инцидента на
28.01.2024г., а впоследствие и емоционален такъв довели до
психотравматични увреждания на психиката на ищеца, които имали
невротичен характер. Според вещото лице, цитираните травматични
увреждания можело да отшумят постепенно след работа с професионалист -
психотерапевт, както и след консултация и преглед при психиатър за справяне
с проблемите на съня и изпитваната, все още, умерена тревожност. Възможно
било след няколко месеца краткосрочна терапия тези симптоми да бъдат
туширани. Към момента на освидетелстването ищецът бил видимо спокоен,
но вътрешно ставал тревожен когато се връщал към спомените си. Все още,
персестирали оплаквания, свързани с нарушения на съня („стряскащи
сънища"), непреодолян страх да излиза в тъмната част на денонощието,
двигателно неспокойствие и вегетативни нарушения при ситуации на
фрустрация. Ищецът бил фиксиран към здравето си в по-голяма степен,
отколкото преди инцидента на 28.01.2024г.
По размера на обезщетението и оплакванията в тази връзка:
Законът предвижда обезщетението за претърпени неимуществени вреди
да се определя от съда по справедливост – чл. 52 от ЗЗД. Справедливото
обезщетение, както изисква чл. 52 от ЗЗД за всички неимуществени вреди,
следва да бъде определено като точен паричен еквивалент на болките и
страданията на ищеца, като в зависимост от конкретно установените вреди за
ищеца следва да бъде определено и дължимото за обезвредата обезщетение.
Паричната сума, която съдът следва да присъди е предназначена да
компенсира в най-пълна степен страданията на ищеца. Според константната
задължителна практика на ВКС по чл. 290 от ГПК, основана на
задължителните указания и разяснения, дадени с т. 11 (раздел II от мотивите
6
към нея) от ППВС № 4/23.12.1968 г., понятието „справедливост“ по смисъла
на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица
конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства,
които следва да се вземат предвид от съда при определяне на обезщетението
за неимуществени вреди. Такива обстоятелства са вида, характера,
интензитета и продължителността на увреждането, съпоставени със
състоянието на ищеца преди него. Неимуществените вреди нямат парична
оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно
убеждение от съда. Размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост след преценка на конкретните, обективно
установени факти и обстоятелства - характер и степен на увреждането,
обстоятелства, при които е получено, продължителност на лечението и
извършените медицински манипулации, перспективата и трайните последици,
включително козметични и други външни дефекти, възраст на увреденото
лице и възможност да продължи трудовата си кариера и да се социализира,
обществено и социално положение, икономическа конюнктура и др.
Принципът за справедливост изисква в най-пълна степен да се постигне
обезщетяване на увреденото лице за претърпените и предвидими в бъдещето
болки и страдания, настъпили в резултат от вредоносното действие.
Неимуществените вреди са конкретно определими и присъденото парично
обезщетение за тях следва да съответства на необходимостта за
преодоляването им, следва да е достатъчно по размер за репарирането им - в
съответствие с общоприетия критерий за справедливост и с оглед
особеностите на конкретния случай, като същевременно обезщетението не
следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за
обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди, които
могат, и поначало са различни във всеки отделен случай, тъй като част от
гореизброените критерии и обстоятелства, релевантни за определяне размера
на дължимото обезщетение, могат да са подобни или дори еднакви (по вид или
в количествено измерение) при съпоставка на отделни случаи, но рядко те
могат да са идентични.
С оглед така изложените принципни съображения, при определяне на
конкретното обезщетение съдът съобразява следното: Предвид обективното
причиняване от ответника на установените по делото телесни увреждания на
ищеца, без значение за размера на обезщетението е броят на ударите с които ги
е причинил, както и че не е целял този резултат, в каквато насока са
оплакванията му в жалбата. От една страна, обосноваващи по-висок размер на
обезщетението съдът съобразява: че вредите са причинени при внезапно,
неочаквано, агресивно и непредизвикано нападение в тъмната част на деня;
преживения от ищеца интензивен стрес при нападението; причиняването
едновременно на няколко увреждания (счупване на долната челюст вдясно в
областта на долночелюстния ъгъл с кос ход на линията на счупване, умерено
разместване на счупените кости; оток и кръвонасядане в централната тилна
област на главата; ожулване над дясна вежда с диаметър около 4 см; контузно
7
-разкъсна рана с дължина 1,5 см по гърба на носа вдясно; ожулвания и
кръвонасядане по коляното на десен крак); голямата тежест на травмата,
свързана със счупването на челюстта, съставляваща средна телесна повреда;
много високия интензитет на болките при самия инцидент и следващите дни
при операцията за наместването на костите и поставянето на метални шини и
продължаващите съпътстващи лечението такива с по-голяма интензивност за
около 2 седмици физически болки и главоболие (с прием на обезболяващи) и с
по-малък интензитет до края на оздравителния период от около 3 месеца;
невъзможността да говори и да се храни нормално за период от един месец,
заради поставените метални фиксиращи шини на челюстта, големия
интензитет на неудобствата в този период и ограниченията и дискомфорта в
тази насока за период от няколко месеца след това; стреса и притесненията в
периода на лечението, включително и заради вероятността от задушаване (за
период от около месец) и от увреждане на зъбите; притесненията в
професионален план и неудобствата в периода на завръщане на работа преди
пълното излекуване (месец след инцидента) и трудностите в работата му,
поради стреса и невъзможността му пълноценно да общува; пълната изолация
в период от около месец (до свалянето на шините) и липса на социално
общуване с приятелски кръг за около месец и половина; психологическите
последици от емоционалния стрес, нарушение на съня, повишена тревожност
в умерена степен, страхова готовност и невъзможност да излиза в тъмната
част на денонощието, двигателно неспокойствие и вегетативни нарушения,
когато е в ситуация на фрустрация, т.е. съществуващи и понастоящем
психотравматични увреждания на психиката с невротичен характер;
последиците от инцидента и променения начин на живот на ищеца (млад
човек в активна възраст - на * години към датата на деликта) и понастоящем с
отдръпване, затваряне, нежелание и страх да излиза вечер. От друга страна,
съдът съобразява, че физическите увреждания са напълно излекувани и няма
трайни последици от тях за здравето на ищеца, както и че той се е върнал на
работа и че прогнозата за възстановяване на психотравматичните увреждания
на психиката му с невротичен характер е добра и предполага няколкомесечна
работа със специалисти. При определяне на обезщетението съдът се
съобразява и с конкретните икономически условия в страната към датата на
деликта (28.01.2024 г.), стандарта на живот, доходите на населението и
обичайните размери на обезщетенията, платими в подобни случаи съобразно
актуалната съдебна практика. Предвид изложеното, съдът намира, че
справедливо по смисъла на чл. 52 от ЗЗД в случая се явява обезщетение в
размер на сумата от 40 000 лв. Искът за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди от деликта е основателен и следва да бъде уважен до
размер на 40 000 лева, ведно със законните лихви от датата на деликта
28.01.2024 г. до окончателното й изплащане. В останалата част, над 40 000 лв.
до претендираните 50 000 лв., искът е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен. Окръжният съд е достигнал до идентичен резултат в обжалваното
решение и то следва да бъде потвърдено в обжалваната му част. Затова,
8
неоснователни са оплакванията и на двете страни в жалбите им съответно за
недооценяване от окръжния съд на вредите и от там и за присъждане на
занижено и несъобразено с принципа за справедливост обезщетение, респ. – за
надценяване на вредите и за прекомерно завишаване размера на
обезщетението.
По иска за имуществени вреди за сумата от 3000 лв., претендирана като
разходи за адвокатско възнаграждение в досъдебното производство:
С влязлото в сила на 17.09.2024 г. определение по нохд № 3531/2024 г. на
Варненския районен съд, след одобряване на споразумението по досъдебното
производство, с което ответникът е признат за виновен, съдът е прекратил
наказателното производство срещу ответника. Видно от приложения (на л. 22
от настоящото дело) договор за правна защита и съдействие за досъдебното
производство на настоящия ищец – пострадал от престъплението, той е
сключен с адв. В. на 09.10.2024 г. и следва датата на окончателното
приключване на наказателното дело, поради което се налага извода за липса на
връзка с конкретното наказателно дело. Отделно ищецът, който носи
доказателствената тежест от неустановяване на този факт, не е доказал
твърденията си, че в досъдебното производство е бил представляван от
адвокат В.. Представеният в настоящото производство единствен документ е
протоколът от заседанието на съда за одобряване на споразумението, в което
ищецът не участва. Никакви други доказателства не са събрани. Затова, искът
му за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на платения
адвокатски хонорар по наказателното дело, е неоснователен и подлежи на
отхвърляне. В този смисъл оплакванията на ответника са основателни.
Решението на окръжния съд в тази част, като постановяващо различен
резултат подлежи на отмяна.
Предвид, че събраната от окръжния съд държавна такса е в по-нисък
размер от дължимата при настоящия резултат от делото, не се налага
редуциране размера на дължимите от ответника такси и разноски в полза на
окръжния съд. Дължимите от ответника на ищеца разноски за възнаграждение
за адвокат за пред първата инстанция при постановения резултат са в размер
на сумата от 3 023,47 лв. до който размер те следва да бъдат намалени. За
производството пред настоящата инстанция, ищецът е претендирал разноски
за адвокатско възнаграждение от 4 000 лв. срещу които ответникът е възразил
за прекомерност съгл. чл. 78, ал.5 ГПК. Предвид вида и предмета на делото по
чл.45 ЗЗД, материалния интерес, броя на исковете, липсата на фактическа и
правна сложност на извършената от адвоката работа, състояща се в подаване
на въззивна жалба, отговор на въззивна жалба и явяване в едно съдебно
заседание и липсата на обвързаност от предвидените в Наредба
№1/09.01.2004г. минимални размери на адвокатските възнаграждения, които
могат да служат единствено като ориентир при определяне на
възнаграждения, но без да са обвързващи за съда (така задължителния
характер на даденото тълкуване на чл.101, пар. 1 ДФЕС с решение от
25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС), съдът намира за справедлив размер на
9
адвокатско възнаграждение от 2 000 лв., от която съразмерно с резултата от
делото, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 1 458 лв. Предвид
неоснователността на жалбата на ищеца, разноски за държавна такса
ответникът не му дължи. Ищецът дължи на ответника съразмерна с
отхвърлената част, част от сторените разноски за държавна такса във
въззивното производство в размер на 234,27 лв. (част от 865 лв.).
По изложените съображения, Апелативен съд -Варна,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 443/23.04.2025 г., постановено по гр.д. №
2501/2024 г. по описа на Варненския окръжен съд В ЧАСТИТЕ, с които: -М. Т.
В. е осъден да заплати на С. С. З. обезщетение за претърпени материални
вреди за горницата над сумата от 250 лв. до 3 250 лв. (т.е. за 3 000 лв.), ведно
със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска -10.12.2024г. до
окончателното плащане; - М. Т. В. е осъден да заплати на С. С. З. разноски за
адвокатско възнаграждение за горницата над сумата от 3 023,47 лв. до
присъдените 3 200 лв. и вместо това ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. С. З. срещу М. Т. В. иск по чл. 45 ЗЗД за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди от деликт на 28.01.2024г. за
горницата над сумата от 250 лв. до 3 250 лв. (за 3000 лв., претендирани като
платен в досъдебно производство адвокатски хонорар).
ПОТВЪРЖДАВА решение № 443/23.04.2025 г., постановено по гр.д. №
2501/2024 г. по описа на Варненския окръжен съд В ЧАСТИТЕ, с които: - М. Т.
В. е осъден да заплати на С. С. З. обезщетение за причинени неимуществени
вреди - болки и страдания, вследствие на претърпяно увреждане от деликт на
осн. чл. 45 ЗЗД (причиняване на телесни увреждания на 28.01.2024г.) за
горницата над сумата от 5 000 лв. до размер от 40 000 лв., ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането 28.01.2024г. до окончателното
плащане; - е отхвърлен, предявения от С. С. З. срещу М. Т. В. иск по чл. 45
ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от деликта на
28.01.2024 г. за горницата над уважения размер от 40 000 лв. до
претендираните 50 000 лв.
ОСЪЖДА М. Т. В., ЕГН: ********** да заплати на С. С. З., ЕГН:
********** сумата от 1458 лв., представляваща съразмерна с резултата част
от сторените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното
производство.
ОСЪЖДА С. С. З. с ЕГН: ********** да заплати на М. Т. В. с ЕГН:
********** сумата от 234,27 лв., представляваща съразмерна с резултата част
от сторените от ответника разноски за държавна такса във въззивното
производство.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок
10
от връчването му на страните и при условията на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11