Р Е Ш
Е Н И Е
№ 9.10.2019
г. град Велико Търново
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновски районен
съд
VІ-ти граждански състав
на тридесети септември две
хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния
състав:
Районен съдия: Георги Георгиев
при секретаря Милена Радкова
като разгледа
гражданско дело № 1781 по описа за
Производството е образувано по искова молба
на Н.Д.Г. срещу И.К.Г., с адрес: ***, с която се иска прекратяване
на сключения между страните граждански брак по вина на
ответника.
Ищцата твърди, че от
м. декември
В законоустановения срок не е подаден отговор
на исковата молба.
В
съдебно заседание процесуалният представител на ищцата поддържа молбата и моли
за допускане на искания развод по вина на ответника.
Ответникът
заявява, че също желание развод, но заявява, че вината е на двете страни.
Съдът, като взе предвид исканията и
доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от представеното удостоверение за
граждански брак, страните са съпрузи, като гражданският им брак е сключен на 15.9.2003
г. в гр. Полски Тръмбеш.
От показанията на разпитаните свидетели Ралица
Георгиева и Галя Пенева, които съдът кредитира като последователни и
непротиворечиви, почиващи на техни преки дългогодишни впечатления, се
установява, че страните са във фактическа раздяла от около две години, породена
от връзката на ответника с друга жена. Св. Георгиева посочва, че лично е
виждала ответника с въпросната жена, както и че двамата живеят в гр. Велико
Търново, а ищцата се грижи за детето на страните в гр. Полски Тръмбеш. Същата свидетелка заявява, че многократно е
ставала очевидец на ситуации, при които ответникът е злоупотребявал с алкохол и
под въздействието му е обиждал, заплашвал и малтретирал физически ищцата. Сочи,
че през последните 20 години ответникът има общо около три години трудов стаж,
последната от които като шофьор на камион, както и че през тези години
семейството се е издържало от получаваната от ищцата заплата. Заявява, че за да
задоволява нуждите на семейството си ищцата е била принудена да тегли множество
кредити, последният от които е бил изтеглен по принуда от страна на ответника,
за да може същият да отиде на море. Показанията на св. Георгиева се
потвърждават от тези на св. Пенева, която заявява, че ответникът системно
злоупотребява с алкохол, че през годините, в които го познава, същият има
една-две години трудов стаж, както и че през това време семейството се е
издържало от трудовото възнаграждение на ищцата и от заемни средства,
включително от предоставени от самата нея.
При така установените факти, съдът намира
предявения иск за развод поради дълбокото и непоправимо разстройство на брака
между страните, за доказан по основание. От установената по делото фактическа
обстановка, може да се направи несъмнен извод, че в отношенията между страните
липсва взаимно уважение, привързаност и разбирателство. Налице е непоправимо
разстройство на брачната връзка, която не може да бъде заздравена и да се
възстанови нормалното й съдържание. Потвърждение за това състояние е и
безспорно установена фактическа раздяла между съпрузите, с което е нарушен
принципа установен в чл. 15 СК за съвместно съжителство между съпрузите.
Установеното отчуждение обезсмисля брачната връзка и я прави ненужна, лишена от
социалната й функция, поради което и настоящото фактическо състояние в
отношенията им е несъвместимо с целите на брака. По тези съображения съдът
намира, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен по смисъла на
чл. 49, ал. 1 СК. По направеното искане за прекратяване на брака по вина на
съпруга, съдът съобразява показанията на свидетелите Ралица Георгиева и Галя
Пенева и достигна до извод за основателност на това искане. От посочените гласни
доказателства се установяват твърденията в исковата молба относно противобрачно поведение на ответника – неговата системна
злоупотреба с алкохол, унизителното поведение спрямо ищцата, изразяващо се в
обиди, заплахи и физическо насилие, незаинтересоваността към издръжката на
семейството и извън-брачната връзка с друга жена. Тук
следва да се отбележи, че ответникът не ангажира каквито и да било
доказателства, с които да обори ангажираните от ищцата такива, като същият дори
не оспори твърденията за соченото противо-брачно
поведение. Тук съдът намира за необходимо да отбележи, че самото поведение на
ответника в проведеното открито заседание, довело и до неговото временно
отстраняване от залата, потвърждават изложеното от ищцата и са свидетелство за
крайно неприемливото поведение на ответника. Горното налага извода, че вината
за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака е на ответника.
След прекратяване на брака съпругата ще възстанови
предбрачното си фамилно име – Тренева,
предвид направеното искане в тази насока.
Съгласно разпоредбата на чл. 329, ал. 1 ГПК
и с оглед искането на ищцата, разноските по брачното дело следва да бъдат
възложени на виновния съпруг. Ето защо ответникът следва да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт окончателната държавна такса за развода, който съдът
определя в размер на 50.00 лева.
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва
да заплати на ищцата сумата от 325.00 лева представляващи направените разноски
за държавна такса от 25.00 лева и адвокатско възнаграждение от 300.00 лева,
приемайки че половината от общо заплатените държавна такса и адвокатско
възнаграждение за заплатени по иска по чл. 49 СК, а другата половина от тях –
по иска по чл. 127, ал. 2 СК.
Мотивиран от горното и на основание чл. 322 ГПК, вр. чл. 49 СК, съдът
Р Е Ш И :
ДОПУСКА
РАЗВОД и ПРЕКРАТЯВА, като
дълбоко и непоправимо разстроен, гражданския брак, сключен на 15.9.2003 г. в
гр. Полски Тръмбеш, между Н.Д.Г., ЕГН ********** и И.К.Г., ЕГН **********.
ПОСТАНОВЯВА, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо
разстройство на брака има съпругът И.К.Г., ЕГН **********.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака съпругата Н.Д.Г. да възстанови предбрачното си фамилно име – Тренева.
ОСЪЖДА И.К.Г., ЕГН ********** да
заплати на Н.Д.Г., ЕГН **********
сумата от 325.00 (триста двадесет и пет) лева – направените в производството разноски.
ОСЪЖДА И.К.Г., ЕГН ********** да
заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на
Районен съд - Велико Търново държавна такса в размер на 50.00 (петдесет) лева за допускане
на развода.
Решението
подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: