Р Е
Ш Е Н
И Е
№
87
Гр. Нови пазар,06.04.2017г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд Нови пазар в публичното
съдебно заседание, проведено на седми март през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
Председател:СВЕТЛА РАДЕВА
Секретар:Б. А.
Като разгледа
докладваното от съдия Радева гр.д. № 942 по описа за 2016 година,
за да се произнесе,взе предвид:
Делото е образувано във връзка с подадена
молба с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК, чл. 123, ал. 2 от СК, вр. чл. 76, т. 9 от ЗБЛД и чл. 143, вр. с чл. 141 от СК от страна на А.А.А.,
с постоянен адрес *** и настоящ адрес ФР Г., чрез процесуалния си представител
адв. Г.К. от ШАК, срещу Д.С.А. ***.
Ищецът
твърди, че с ответницата Д.С.А. са родители на ненавършилите пълнолетие деца Й.
А.А., с ЕГН ********** и Д. А.А., с ЕГН **********. Родителите имали фактическо
съжителство до началото на 2001 г., след което майката напуснала жилището в с. К.,
където са живеели. След раздялата им, децата били отглеждани от ищеца с помощта
на неговите родители. Към момента децата били ученици – Й. в Х-ти клас на ПГ по
строителство, архитектура и геодезия в гр. Ш., а Д. в 7-ми клас на ОУ „***“ с. К..
Към момента ответницата била омъжена в с. С.,
обл. Р.. След раздялата й с ищеца, през
2012 г. тя родила трето дете, което било записано с името Р.. По отношение на
това дете ответницата била лишена от родителски права с решение №
991/17.12.2013 г. по гр. дело № 1768/2013 г. по описа на РС Ш., ВЗС на
22.01.2014 г. През 2013 г. ответницата родила четвърто дете - А., а през 2015
г. родила и пето дете – А.. Ответницата била сключила граждански брак с лицето Д.Р.А.,
който бил баща на децата А. и А., и приела фамилното име на съпруга си – А..
Ответницата не полагала никакви грижи и не
осигурявала издръжка за децата си, родени от съжителството с ищеца – Й. и Д..
Ищецът от своя страна бил трайно установен на територията на ФР Г., където
работел. Той имал сключен граждански брак с друга жена – Д.С. /гражданка на
РТурция/ и живеели в наето от тях жилище в гр. М.. Спрямо децата Й. и Д. били
предприети мерки за закрила по Закона за закрила на детето и те били настанени
в семейството на своите баба и дядо по бащина линия в с. К. за срок от две
години – Й. с Решение № 103/28.03.2016 г., ВЗС на 07.04.2016 г., постановено по
гр. дело № 205/2016 г. по описа на НПРС, а Д. с Решение № 19/23.01.2015 г, ВЗС
на 13.02.2015 г., постановено по гр. дело № 938/2014 г. по описа на НПРС.
Ищецът, чрез пълномощника си адв. К.
твърди, че съобразно чл. 127 от СК, когато родителите не живеят заедно, те
могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на децата, упражняването на
родителските права, личните отношения с него и издръжката му, а разногласието
се решава от районния съд. Когато детето има нужда да пътува в чужбина, както при
разногласие между родителите, съдът може да разреши конкретни пътувания в
определен период от време и до определени държави, както и неограничен брой
пътувания, но до определени държави,а също и местоживеене на детето в
определена друга държава /Решение № 150/12.06.2013 г. на ВКС по гр.д. № 765/2012
г., ІV г.о. ГК/. Непостигането на съгласие може да е налице и тогава, когато
липсва какъвто и да е фактически контакт между родителите и същите нямат
възможност или желание и от двамата за да се обсъди въпроса. В случая, при
наличие на твърдение, от страна на ищеца, че няма никакви контакти с
ответницата и няма как да бъде разрешен въпроса с даване на съгласие за
издаване на лични документи и за разрешение на пътуване на ненавършило
пълнолетие дете в чужбина, смята, че искът се явявал процесуално допустим.
Непостигането на съгласие по смисъла на чл. 127 и чл. 127А, ал. 2 от СК бил
налице вследствие от техните конклуденти действия. Липсата на комуникация между
двамата родители, както и нежелание от страна на ответницата за доброволно
разрешаване на въпросите, свързани с упражняването на родителските права,
местоживеене на децата, дължима издръжка и възможност през лятната ваканция
децата да пътуват безпрепятствено до ФР Г. за да гостуват на своя баща,
обуславяло правния интерес на ищеца за предявяване на настоящите искове. В
предвид на обстоятелството, че ненавършилите пълнолетие деца били учащи на
територията на Р България, обуславяло важни причини по смисъла на чл. 126, ал.
1 от СК за разделно живеене на родителя от децата, възниквал правен интерес за
ищеца от определяне на местоживеенето на децата. Смята, че в производството по
чл. 127, ал. 2 от СК съдът следва да определи и местоживеенето на децата. Под
„местоживеене“ съдебната практика има предвид определяне при кое лице ще живее
детето – родител, роднина, близък или трето лице, а не конкретен адрес на
пребиваване, доколкото в нормата не е употребен термина „адрес“. /Решение от
16..1.2015 г. по гр.д. № 19042/2015 г. на Софийски районен съд/. Съгласно чл.
126, ал. 1 от СК „родителите и ненавършилите пълнолетие деца живеят заедно,
освен ако важни причини налагат да живеят отделно“. В настоящият случай,
предвид на обстоятелството, че децата били учащи в учебни заведения на
територията на Р България, били налице важни причини по смисъла на чл. 126, ал.
1 от СК, което налагало определяне на местоживеенето при техните баба и дядо по
бащина линия А. А. А. и Ю. А.А., в с. К., на който адрес бил и постоянния адрес
на ищеца. В интерес на децата било същите да имат паспорт за задгранични
пътувания и да мога да пътуват до ФР Г., което не създавало опасност или риск
за здравето, интересите и правата на децата.
Предвид
на горното, ищецът смята, че за него е възникнал правен интерес от завеждане на
делото, поради което моли съда, след доказване основателността на иска, да
постанови решение, с което: Да предостави по реда на чл. 127, ал. 2 от СК
упражняването на родителските права по отношение на родените от фактическото
съжителство на страните деца Й. А.А. и Д. А.А., на техния баща и законен
представител А.А.А.; да определи по реда на чл. 127, ал. 2 от СК на ответницата
Д. С.А. режим на лични отношения с ненавършилите пълнолетие деца Й. А.А. и Д. А.А.
– всяка първа и трета събота и неделя от 10.00 часа до 18,00 часа на територията
на с. К., обл. Ш., както и през втория ден на мюсюлманскит религиозни
празници „Рамазан байрям“ и „Курбан
байрям“ от 10,00 часа до 17,00 часа, както и 20 дни през лятото, когато отпуска
на майката не съвпада с отпуска на бащата, на територията на с. К., обл. Ш.; Да
осъди по реда на чл. 141 от СК ответницата Д.С.А. да заплаща ежемесечна
издръжка в размер на 116 лв. за ненавършилите пълнолетие деца Й. А.А. и Д. А.А.,
действащи със съгласието на своята баща и законен представител А.А.А., считано
от датата на предявяване на иска, дължаща сена всяко десето число на месеца,
ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска; съдът да разреши по реда
на чл. 127А, ал. 2 от СК, във вр.с чл. 76, т. 9 от ЗБЛД, ОД на МВР Ш. да издаде
паспорт за задгранично пътуване на ненавършилите пълнолетие деца Й. А.А. и Д. А.А.,
без да е необходимо съгласието на ответницата,майка на децата – Д.С.А.; съдът
да разреши по реда на чл. 127А, ал. 2 от СК, във вр. с чл. 76, т.9 от ЗБЛД на
ненавършилите пълнолетие Й. А.А. и Д. А.А. да пътуват извън пределите на Р
България – до република Турция и страните – членки на ЕС, придружавани от своя
родител и законен представител –бащата А.А.А., както и при организирани
пътувания от учебните заведения, в които децата са учащи, за срок от шест
месеца в рамките на една календарна година, без да е необходимо съгласието на
майката Д.С.А..
Препис от исковата молба и доказателствата
към нея са връчени на ответницата чрез нейната майка Е. Ю.,като в
законоустановения срок ответницата не е депозирала писмен отговор на
предявените обективно и субективно съединени искове.
Съдът
като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,прие за установено от фактическа
страна следното:
Страните по делото А.А.А. и Д.С. Д. са
родители на децата Д. А.А. с ЕГН:********** и Й. А.А. с ЕГН:**********/заверени
копия от удостоверения за раждане на л.7 по делото/.
От обясненията на самите
деца,показанията на разпитаните по делото свидетели И. Ж. С. и Д. А.А.
,социалния работник Т. Х. ,приобщеният
като писмено доказателство социален доклад,изготвен от ДСП Н. се установява,че
от ранна детска възраст на децата,тяхната майка ги е изоставила и е напуснала
семейното жилище,находящо се в с.К.,общ.К.,обл.Ш.,ул.“***“№10.Трайно се
дезинтересирала от тях,непосредствените грижи по отглеждане и възпитание на
децата били поети от техния баща –ищецът А.А.,подпомаган от своите родители.От
няколко години той се установил да живее във ФР Г. и заедно със съпругата си Д.С. А. живеят в гр.М. в жилище под наем за което свидетелствуват
представените по делото Договор за наем от 01.04.2013г.и удостоверение
за граждански брак от 03.02.2014г.в заверен превод от немски на български
език./.За децата му Й. и Д. се грижат неговите родители,като децата живеят при
тях в дома им,находящ се в с.К.,общ.К.,обл.Ш.,ул.“***“№1.Грижите,които полагат
същите са адекватни,всеотдайни и на децата се задоволяват всички текущи
потребности.Й. е ученик в ПГСАГ гр.Ш. ,в 10г клас,дневна форма на обучение
/удостоверение изх.№1024/13.09.2016г./,като през учебно време той живее в гр.Ш.
на общежитие,а през почивните дни се прибира у дома си.Д. е ученичка в VII клас на Основно училище „***“с.К. и посещава редовно
учебните занятия.Ищецът периодично изпращал пари на децата си –по 50,100
евро,изпращал ги на своя баща,а той от своя страна закупувал на децата
нужното.Всеки ден се чувал с тях по телефона.
В социалния доклад се сочи,че децата
споделили,че нямат търпени да се видят по скайп с баща си.Те говорели с любов
,уважение итоплина за бащаси и неговата
съпруга.Бащата бил запознат с ежедневието им и ги подкрепял морално и
материално.
С Решение №103/28.03.2016г.по
гр.д.№205/2016г.по описа на НПРС ,влязло в законна сила на 07.04.2016г.на
основание визираните в Закона за закрила на детето предпоставки, Й. е настанен
по съдебен ред в семейството на неговите баба и дядо по бащина линия А. А.А. и Ю.
А.А. за срок от две години,считано от влизане на решението в сила.
Бабата и дядото са пенсионери.Доходите им
били предимно от пенсии.За покриване на част от разходите на децата на
семейството де отпускала помощ от ДСП Нови пазарна основание чл.49 от ППЗЗД
,както следва: за Д.-80.0лева месечно, за Й. -100.00лева месечно.
С Решение №19/23.01.2015.по
гр.д.№938/2014г.по описа на НПРС,влязло в законна сила на 13.02.2015г.,детето Д.
е настанено на основание чл.28 ал.4 от ЗЗДетето в семейството на дядото по
бащина линия А. А. А. и Ю. А. за срок от две години.
Ответницата Д.С.А. ,освен децата Й. и Д.
има още три малолетни деца- Р. В.Р.,А. Д. А. и А. Д. А../удостоверение за
семейно положение ,съпруг и деца с изх.№000/19.12.2016г.,издадено от Община К..
С решение №991/17.12.2013г.по
гр.д.1768/2013г.по описа на ШРС,Д.С. Д. е лишена от родителски права по
отношение на детето Р. В.Р.,като е осъдена да му заплаща ежемесечна издръжка в
размер на 100.00лв.,считано от 24.06.2013г.,ведно със законната лихва върху
нея,до настъпване на законни причини за нейното изменяване или прекратяване.
При така установеното от фактическа
страна,съдът достигна до следните правни изводи:
Очевидно е,че ищецът и ответницата ,в
качеството им на родители на непълнолетния Й. и малолетната Д. не живеят заедно
,не упражняват съвместно родителските права и задължения по отношение на децата
си,което на практика означава мълчалив спор,че не могат уредят въпроса относно упражняването на тези права и
задължения,поради което съдът е сезиран с искане да реши този правен спор.
Ноторно известно морално,законово и
житейско задължение на родителите е,че те следва да осигуряват
отглеждането,възпитанието на своите деца до навършване на пълнолетието им,да
осигуряват тяхната ежемесечна издръжка ,независимо дали са трудоспособни,да
живеят съвместно с тях.
Ответницата трайно е абдикирала от
майчинските си задължения и очевидно е прекъснала всякаква
емоционална,психологическа и всякакъв вид връзка с децата си.
В същото време,ищецът,поради икономически
причини/ведно от доклада на ДСП/,се е принудил да потърси препитание в
чужбина,където се е установил да работи, сключил е граждански брак с друга
жена.Същият поддържа ежедневен контакт с децата си посредством
телефон,скайп,интересува се за тях,наясно е и с негово знание те се отглеждат
от неговите родители.Осигурява перманентно издръжка на децата си.
При спор за упражняване на родителски
права,съдът следва да прецени кой от двамата родители е по-пригоден да се
грижи,отглежда и възпитава децата си, преценяват се неговия морален
облик,неговите желание и възможности.
В конкретния случай,съдът намира,че
ищецът категорично е с по-добри характеристични данни в сравнение с
ответницата,с афиширано желание и не само желание,а реални действия да
упражнява пълноценно своите родителски права и задължения спрямо двете си
деца,в зависимост от разстоянието помежду им/той се е установил да живее във ФРГ.,а
децата живеят в с.К./.Това обстоятелство не е причина да му се откаже именно
той да упражнява родителските права по отношение на Й. и Д. с произтичащите от
това последици.Още повече,че Й. е на 16 години,Д. е на 14 години и до
навършване на пълнолетието им могат да настъпят условия,при наличието на които
баща им да се завърне да живее в България.
Ето защо,съдът намира,че следва да
предостави упражняването на родителските права по отношение на двете деца на
техния баща –ищеца А.А.,а на ответницата се определи подходящ режим за лични
контакти с децата,както следва: всяка първа и трета събота и неделя от 10.00
часа до 18,00 часа , както и през втория ден на мюсюлманскит религиозни
празници „Рамазан байрям“ и „Курбан
байрям“ от 10,00 часа до 17,00 часа, както и 20 дни през лятото, когато отпуска
на майката не съвпада с отпуска на бащата.
Не следва да се уважава искането в частта
му,контактите на ответницата да се осъществяват с децата само на територията на
с.К.,обл.Ш.,тъй като от анализа на доказателствата по делото не се установи
същата да е имала такова поведение спрямо тях,с което да застраши
живота,здравето или телесния им интегритет.
Морален и законов постулат е родителите
са осигуряват ежемесечна издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца,независимо
дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.Съгласно
разпоредбата на чл.142 ал.2 от СК минималната издръжка на едно дете е в размер
,не по-малък от ¼ от минималната работна заплата/като към момента на
предявяване на иска,от когато се претендира заплащане на издръжка
06.10.2016г.,МРЗ е в размер на 420.00 лв./
С оглед възрастта на двете деца,съдът
намира,че за задоволяване на техните текущи потребности,отчитайки
обстоятелството,че родителите им се намират в трудоспособна възраст и могат да
реализират месечни доходи в размер на поне МРЗ ,установена за страна ,както и
факта,че ищецът изпраща периодично парични средства за закупуване на
необходимите на децата неща, водят до извода,че ищецът и ответницата следва да
осигурят на Й. и Д. ежемесечна издръжка в размер на поне по 200.00лв.месечно.От
тази сума,ответницата следва да бъде осъдена да им заплаща ежемесечна издръжка
в размер на по 115.00лв.,начиная от предявяване на иска,а останалата част от
издръжката се поеме от бащата на децата,ведно с грижите по тяхното отглеждане и
възпитание.Дължимата издръжка следва да се присъди с падеж всяко десето число на месеца,за който
се дължи,ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.
По исковете с правно основание чл.96 т.9
от ЗБЛД съдът намира,че същите се явява основателни и и частично доказани в
следния смисъл:
Децата на страните имат право на свободно придвижване и при подходящи
условия и насърчаваща ги семейна среда ,това безспорно би разширило погледа и
познанията им за света.Тази свобода следва да търпи само разумни
ограничения,предписани от националния закон и необходими в обществен интерес и
за закрила на детето /чл.10 ,т.2 от КЗПД/.Съгласно чл.123 от СК родителските
права и задължения се упражняват в интерес на детето от двамата родители заедно
или поотделно.При спор между тях/чл.123 ал.2 / въпросът се решава от съда по
местоживеене на детето.Съгласно чл.76 т.9 от ЗБЛД детето има право да напуска
страната със съгласието на двамата родители,а при наличие на спор –от
съда,който следва да следи за интереса на детето.
Отчитайки факта,че ответницата не е
декларирала съгласие за издаване на документи за самоличност на децата и
пътуването им в чужбина,както и обстоятелството,че ищецът се е установил трайно
да живее и работи във ФРГ., с оглед
на пълноценното упражняване от негова страна на родителските му права спрямо Й.
и Д.,обстоятелството,че съпругата му е турски гражданин и за поддържане на
близки контакти между нея и роднините й от една страна и децата на съпруга й от
друга страна,съдът намира,че следва да разреши децата Й. и Д. да пътуват само
придружени от техния баща,но до ФРГ. и страните,през които минава транспортния
коридор до там, и до Република Турция и то за времето,когато в Република
България не се провеждат учебни занятия.
В останалата му част,искането за даване на
разрешение за пътуване на децата до страните-членки на Европейския съюз,както и
при организирани пътувания от учебните заведения,в които децата са учащи за
срок до 6/шест/месеца в рамките на една календарна година,без да е необходимо
съгласието на майката Д.С.А.,съдът намира за неоснователно,доколкото не е
свързано с конкретни пътувания и не може да се прецени наличието на безусловна
нужда и личен интерес на децата за такива пътувания,а от друга
страна,по-големия срок би поставил съдът в невъзможност да гарантира
изпълнението на собственото му решение в частта за упражняване на родителските
права и режим на лични отношения на другия родител с децата.Поради и което
следва да го отхвърли поради изложените по-горе съображения.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК във
вр.чл.69 ал.1 т.7 от ГПК във вр.чл.1 от Тарифа за ЗДТССГПК ,върху уважените
искове за издръжка,ответницата следва да бъде осъдена да заплати по сметка на
бюджета на съдебната власт ,държавна такса в размер на 331.20лв./триста
тридесет и един лева и двадесет стотинки/.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК,с оглед
изхода на делото,ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца в
размер на 500.00лв.,от внесените такива в общ размер на 625.00лв./съгласно
представения списък за разноски по чл.80 от ГПК/.
Водим от гореизложеното,съдът
Р Е Ш И
:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските
права над децата Й. А.А., с ЕГН ********** и Д. А.А., с ЕГН ********** на
техния баща А.А.А. с ЕГН:**********,*** и настоящ адрес *** .
ОПРЕДЕЛЯ на майката Д.С.А. с ЕГН:**********,с
постоянен адрес:с*** и настоящ адрес-неизвестен, режим за лични контакти с децата,както следва: всяка първа и трета
събота и неделя от 10.00 часа до 18,00 часа , както и през втория ден на
мюсюлманскит религиозни празници
„Рамазан байрям“ и „Курбан байрям“ от 10,00 часа до 17,00 часа, както и
20 дни през лятото, когато отпуска на майката не съвпада с отпуска на бащата.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.127
ал.2 от СК в частта му,в която е направено искане режима за лични контакти на
ответницата с децата да се осъществява на територията на с.К.,обл.Ш., КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПОСТАНОВЯВА местоживеенето на
децата Й. А.А., с ЕГН ********** и Д. А.А., с ЕГН ********** да бъде при
техните баба и дядо по бащина линия А. А.
А. ,ЕГН:********** и Ю. А.А. ,ЕГН:**********,с адрес:с***.
ОСЪЖДА ответницата Д.С.А. с ЕГН:**********,с постоянен адрес:с*** и
настоящ адрес-неизвестен, да заплаща на
непълнолетното си дете Й. А.А., с ЕГН ********** ,със съгласието на неговия
баща и законен представител А.А.А. с ЕГН:**********,*** и настоящ адрес *** ежемесечна
издръжка в размер на 115.00лв./сто и петнадесет лева-главница/, начиная от
предявяване на иска -06.10.2016г., ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска,до настъпване на законни причини за нейното изменяване или
прекратяване.
ОСЪЖДА ответницата Д.С.А. с ЕГН:**********,с постоянен адрес:с*** и
настоящ адрес-неизвестен, да заплаща на
непълнолетното си дете Д. А.А., с
ЕГН ********** ,със съгласието на неговия баща и законен представител А.А.А.
с ЕГН:**********,*** и настоящ адрес
*** ежемесечна издръжка в размер на
115.00лв./сто и петнадесет лева-главница/, начиная от предявяване на иска
-06.10.2016г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска,до
настъпване на законни причини за нейното изменяване или прекратяване.
РАЗРЕШАВА Областна дирекция на МВР-гр.Ш. да
издаде паспорт за задгранично пътуване на ненавършилите пълнолетие деца Й. А.А.,
с ЕГН ********** и Д. А.А., с ЕГН **********
,без да е необходимо съгласието на тяхната майка-ответницата Д.С.А.
с ЕГН:**********,с постоянен адрес:с*** и настоящ адрес-неизвестен.
РАЗРЕШАВА ненавършилите пълнолетие деца Й. А.А.,
с ЕГН ********** и Д. А.А., с ЕГН **********
да пътуват придружени само от
своя баща А.А.А. с ЕГН:**********,*** и
настоящ адрес ***,без съгласието на майката Д.С.А. с ЕГН:********** САМО до Федерална Република Г. и
страните,през които минава транспортния коридор до там и до Република Турция ,
ЗА ВРЕМЕТО,когато в Република България не се провеждат учебни занятия.
ОТХВЪРЛЯ искането в останалата му част,касателно даване на разрешение за пътуване на децата Й. А.А., с ЕГН ********** и Д. А.А., с ЕГН
********** до страните-членки на
Европейския съюз,както и при организирани пътувания от учебните заведения,в
които децата са учащи за срок до 6/шест/месеца в рамките на една календарна
година,без да е необходимо съгласието на майката Д.С.А.,КАТО НЕОСНОВАТЕЛНО.
ОСЪЖДА ответницата Д.С.А. с ЕГН:**********,с
постоянен адрес:с*** и настоящ адрес-неизвестен ДА ЗАПЛАТИ по сметка на НПРС
държавна такса в размер на 331.20лв./триста тридесет и един лева и двадесет
стотинки/.
ОСЪЖДА ответницата Д.С.А. с ЕГН:**********,с
постоянен адрес:с*** и настоящ адрес-неизвестен ДА ЗАПЛАТИ на ишеца А.А.А. с
ЕГН:**********,*** и настоящ адрес ***
направените по делото разноски в размер на 500.00лв./петстотин лева/.
Решението може да бъде обжалвано пред
Окръжен съд Ш. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: