№ 595
гр. Перник, 08.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20221720105330 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация – София“
ЕАД, в която се сочи, че в полза на дружеството срещу К. Т. К. е издадена Заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК в рамките на ч.гр.д. № 4013/2022 г. по описа на
Районен съд Перник за сума представляваща стойността за доставена, ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в град ********* в размер на
1846,87 лева за периода от 05.2018 г. до 04.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 13.01.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сума в
размер на 323,84 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания
за периода от 15.09.2019 г. до 06.01.2022 г., 19,87 лева дялово разпределение за
периода 12.2018 г. до 04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от
13.01.2022 г. до окончателното изплащане на сумата и 4,37 лева лихва за периода от
31.01.2019 г. до 06.01.2022 г.
Твърди се, че между топлофикационното дружество от една страна и ответника е
налице облигационна връзка, възникнала по силата на закона о ОУ на дружеството в
сила от 10.07.2016 г., относно продажбата и покупката на топлинна енергия. Излага
свой прочит на относимото по спора материално право. Твърди, че е изпълнил своето
задължени, като е доставил на ответника количеството топлинна енергия, чиято
стойност се претендира в настоящото производство.
С оглед на изложеното моли съда да признае за установено, че ответникът дължи
горепосочените суми. Моли делото да бъде разгледано в негово отсъствие. Прави
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор в срок. Оспорва исковата претенция по
основание и размер, тъй като към исковата молба не са представени доказателства,
установяващи потреблението. Намира, че исковите количествата за ползвана
топлоенергия и вода не са конкретизирани, поради което исковата молба е нередовна.
Оспорва да е получавал известия, фактури или по друг начин да е уведомяван за
1
задълженията си, вкл. на интернет страницата на дружеството да са публикувани данни
за задължения. Твърди, че представената по делото справка не кореспондира със
задълженията, предмет на делото. Оспорва в имота да е потребявана топла вода и
топлинна енергия като заявява, че не обитава същия от 2006 г. Оспорва представените
към исковата молба писмени доказателства.
С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявените искове, вкл. тези за
лихви поради акцесорният им характер.
Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. Депозирана е молба, с която
поддържа така предявените искове. Претендират се разноски. Прави възражение по чл.
78, ал. 5 ГПК.
Ответната страна се представлява. Оспорва така предявените искове.
Трето лице помагач – „Директ“ ЕООД не се представлява и не изразява
становище по спора като единствено представя писмени доказателства съгласно
указанията на съда.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени
положителни установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с
правно основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от
договор за доставка на топлинна енергия, сключени с ответника. Настоящото
производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за
изпълнение за вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в
сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е
подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това
исково производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в
заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с вземането в
заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид,
падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия случай се
установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат, поради което
предявеният иск е процесуално допустим.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право
се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически
факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба
(доставка) на топлоенергия, регулирано от публично известни Общи условия; 2)
продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, за
която се дължи посочената в исковата молба сума. По акцесорния иск за обезщетение
за забава е необходимо да бъде установено изпадането на ответника в забава и размера
на търсеното във връзка с това обезщетение.
Според задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за
битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката
(ЗЕ) като договорно правоотношение, произтичащо от договор, сключен при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
КЕВР. Преценката относно наличието на качеството потребител/клиент на топлинна
енергия за битови нужди по отношение на ответника следва да се прави съгласно
2
разпоредбите на Закона за енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди. Последните имат обвързваща сила за страните по
взаимоотношенията, възникнали във връзка с производство и доставка на топлинна
енергия при спазване разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ,
страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е
клиентът/потребителят на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият
клиент“, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ, бр. 54 от
17.07.2012 г.), е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. Съгласно чл.
153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ „клиенти/потребители на топлинна енергия” са
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение.
В този смисъл са и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди, на потребителите в ****** приложими от ищеца и одобрени с Решение на
ДКЕВР от 2016 г., публикувани във в един местен и един национален вестник, а с това
и влезли в сила – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
Съгласно общите условия, приложими за процесния период, а именно чл. 33, ал.
1, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по
чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
При съобразяване на тази конкретна договорна клауза и по правилото на чл. 84,
ал. 1 ЗЗД, изискуемостта на вземането настъпва именно в деня, следващ 45-ия ден след
края на съответния отчетен период. При неплащане в този срок и на основание чл. 86,
вр. чл. 84 ЗЗД длъжникът, в качеството си на потребител, изпада в забава.
При тази правна рамка, съдът дължи произнасяне по конкретно твърдените
права и факти, както и по възраженията, релевирани от страните по делото. В
настоящия случай между страните са спорни всички елементи от фактическия състав
на предявените искове, за които ищецът носи доказателствена тежест освен
обстоятелството, че ответникът е собственик на процесния недвижим имот.
В тази връзка по делото са представени и приети редица доказателства, с които
ищецът се домогва да установи основателност на исковата си претенция.
От представените заверени копия на приложимите Общи условия се установи, че
изискването на чл. 150, ал. 2 ЗЕ е изпълнено – те са публикувани най-малко в един
централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, поради
което възражението на ответника в обратната насока е неоснователно.
С доклада по делото за безспорно и ненуждаещо се от доказване е обявено, че
ответникът е собственик на процесния имот, за който се твърди, че е топлоснабден и
предвид надлежното оповестяване на приложимите Общи условия съдът намира, че
ответникът е пасивно материално легитимиран по предявените искове.
По делото е изслушана и приета заключение по СТЕ, оспорено от ответника,
което съдът кредитира изцяло като обосновано, обективно и компетентно изготвено,
отговарящо на всички поставени задачи. В заключението е отразено, че същото е
изготвено при анализ на приложените по делото документи, изискани на място от
ищцовото дружество и от фирмата за дялово разпределение и приложимата
нормативна разпоредба. Системата за дялово разпределение е въведена в СЕС. От
заключението се установява, че монтираните в абонатната станция уреди за търговско
измерване – топломери са преминали през задължителните периодични метрологични
проверки, в хода на които са окачествени като съответстващи на одобрения тип,
поради което са годни за търговско измерване и показанията им могат да се считат за
достоверни. В експертизата е отразено, че през релевантния период технологичните
3
разходи в абонатната станция са приспаднати от брутната топлоенергия, отчетена
ежемесечно по общия топломер. Същите са останали за сметка на ищцовото дружество,
като на ФДР е подавана за разпределение само нетната топлоенергия.
За процесния период ФДР е разпределяла топлоенергията между потребителите
ежемесечно по време на отоплителните периоди прогнозна топлоенергия, която е
изравнявана с разпределената му такава по изчислителен път отдадена от СИ и
отоплително тяло „юранг-лира“ като за БГВ е по норматив. За процесния период,
разделен два отоплителни такива, е приложена съответната методика на база
кубатурата на апартамента – 155 м3. Вещото лице е констатирало, че в жилищните
помещения на апартамента не са отразени отоплителни тела, свързани към сградната
инсталация. Вещото лице е констатирал от представените протоколи, че на отчетните
дати и допълнителни такива достъп не е осигурен. Констативните протоколи са
подписани от представител на СЕС. Въпреки неосигурения достъп на ответника не е
разпределяна топлинна енергия за отоплителни тела за Кухня, Дневна и Стая.
По изчислителен път в изравнителните сметки е разпределена топлоенергия за
отоплително тяло „щранг-лира“, което е без топломер поради обективна невъзможност
такъв да се постави.
За имота е определена прогнозна цена за БГВ, тъй като е свързан към мрежата.
В изравнителната сметка е начислена такава по норматив за един ползвател
съобразно разход от предходен период, поради неосигурен достъп. Съставен е
констативен протокол, подписан от представител на СЕС.
Вещото лице е отговорило на задачите, поставени и от ответника. При оглед на
място е констатирало, че жилището разполага със Стая, Дневна и Кухня, Баня и
Тоалетна. Към датата на огледа жилището е видимо необитаемо, започнат е ремонт,
който не е довършен. В помещенията Стая, Дневна и Кухня няма уреди, свързани към
СИ, чиито изходи са пломбирани. В Баня има „щранг-лира“,, коео е свързано към
сградната инсталация. Налице е и връзка за БГВ, като е монтиран водомер с данни –
0,774 м3. Този водомер е пломбиран 14.03.2022 г. съгласно Талон за пломбиране,
издаден от „Софийска вода“ ООД. По данни от „Директ“ ООД в процесния период в
имота на ответника липсват индивидуални измервателни уреди, както и водомер за
топла вода.
При тези данни, вещото лице е изчислило, че за процесния период задължението
на ответника възлиза на 1828,80 лева за отопление – 366,28 лева, БГВ – 1433,46 лева,
корекционна сума – 9,18 лева и дялово разпределение – 19,88 лева.
По делото е изслушана и приета СИЕ, изготвено при проверка на счетоводството
на ищцовото дружество. Вещото лице по приетата СИЕ е констатирало, че размерът на
претендираната главница помесечно за исковия период е формирана от дължимата ТЕ
по компоненти. Вещото лице е достигнало до извод, че за исковия период на ищеца е
равностойността на предоставяните от ищеца услуги след корекциите възлиза на
посочената в исковата молба стойност.
Съдът кредитира приетата СИЕ, тъй като същата е изготвена компетентно,
подробно и в пълнота отговаря на всички поставени задачи, но доколкото вещото лице
е използвало като база за изчисление единствено издадените фактури, в които
задължението за главница за топлинна енергия, БГВ и корекционна сума е 1846,87
лева, а вещото лице по СТЕ е изчислило, че реалното потребление е 1808,93 лева
(37,94 лева по – малко) съдът намира, че това е стойността, дължима от ответника.
От изложеното дотук съдът прие за доказано по делото, че ищецът, в качеството
си на страна по облигационното правоотношение с ответника, през процесния период
е доставил до ползвания от него имот топлинна енергия за сумата от 1808,93 лева, до
4
който размер следва да се уважи претенцията за главница. При извода за главно
задължение в по – нисък размер, по правилото на чл. 162 ГПК съдът изчисли, че
сумата от 37,94 лева представлява 2,05 % от размера на исковата претенция за главница
- 1846,87 лева. Именно с този процент следва да бъде редуцирана и претенцията за
мораторна лихва, която е акцесорна на главната, като се уважи до размер от 317,20
лева и се отхвърли до пълния предявен размер от 323,84 лева. Изцяло основателни са
исковете за присъждане на сумата за дялово разпределение и мораторна лихва върху
него, доколкото и двете експертизи установяват идентичен размер (дори СТЕ 1
стотинка повече).
Ответникът е въвел редица възражения, които съдът намира за неоснователни.
Това е така защото е без правно значение дали е получавал известия, фактури или по
друг начин да е уведомяван за задълженията си. Както бе посочено чл. 32, ал. 1 от ОУ
регламентира възникването на задължението и изпадането в забава.
Представен е талон за пломбиран водомер, който при огледа на ВЛ е с
минимални показания, но този водомер е поставен и пломбиран след исковия период.
Представено и заявление до Директ ООД, че имотът няма да се обитава от 2006 г. до
31.12.2023 г., но то е подадено на 19.01.2023 г. (един месец след като на ответникът е
връчен препис от исковата молба) – все неотносими към спора доказателства.
Дали е потребяване топлинна енергия и БГВ е без правно значение след като
достъп не е осигурен. В тази хипотеза се прилагат нормативните правила, които ВЛ по
СТЕ е констатирало, че са спазени и на ответника са начислени задължения в
абсолютния минимум. Разбира се, ответникът е оспорил и протоколите, съгласно
които не е осигурен достъп до апартамента му. Тези протоколи са частни
свидетелстващи документи и не обвързват съда с нищо друго освен формалната им
доказателствена сила. Материалната такава се преценява от съда по вътрешно
убеждение, във връзка с останалите обстоятелства по делото съгласно принципа на чл.
12 ГПК. Тези протоколи удостоверяват, че достъп до апартамента на ответника не е
осигуряван, което пряко кореспондира с поддържаното от него по време на целия
процес – че не живее в имота. Ето защо съдът приема, че ответникът не е осигурил
достъп (негово задължение съгласно чл. 11, т. 3 и не е упражнил правото си по чл. 29,
ал. 2 ОУ) като законосъобразно са му начислени суми съобразно нормативните
правила.
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този изход от спора по правилото на чл.
78, ал. 1 такива следва да му бъдат присъдени. Ищецът е доказал разноски в размер в
общ размер на 443,90 лева, като е претендирал и възнаграждение за процесуално
представителство в размер от 100,00 лева, което следва да бъде присъдено, съгласно
приложен списък по чл. 80 ГПК. При този изход от спора на ищецът се дължат
разноски в размер на 532,92 лева.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за
дължимостта на разноските в заповедното производство с осъдителен диспозитив.
Предвид изхода от спора и доказаните в заповедното производство разноски, на ищеца
се дължат 92,00 лева, които също следва да му бъдат присъдени.
Ответникът също е претендирал разноски. Такива са доказани в размер на 400,00
лева за процесуално представителство и 200,00 лева депозит за експертиза. При този
изход от спора на ответникът се дължат разноски в размер на 12,18 лева, които по
компенсация следва да бъдат приспаднати от разноските, дължими на ищеца.
В светлината на гореизложеното, съдът
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, че В ПОЛЗА
на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ****** ул. „Ястребец“ № 23Б, СЪЩЕСТВУВА изискуемо вземане срещу
К. Т. К. , ЕГН ********** от ********** за сумата в размер на 1 808,93 лева
представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в ********* за периода от 05.2018 г. до 04.2020 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 13.01.2022 г. до окончателното
изплащане на сумата, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 317,20
лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
15.09.2019 г. до 06.01.2022 г., 19,87 лева дялово разпределение за периода 12.2018 г. до
04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от 13.01.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата и 4,37 лева лихва за периода от 31.01.2019 г. до
06.01.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 153, ал. 1 ЗЕ за разликата над 1 808,93
лева до пълния предявен размер от 1846,87 лева и този с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД за разликата над 317,20 лева до пълния предявен размер от 323,84 лева, като
недоказани, за които суми в рамките на ч.гр.д. № 4013/2022 г. по описа на Районен съд
Перник е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК К. Т. К. да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД сумата от 621,72 лева – разноски пред Районен съд
Перник в исковото и заповедното производство по компенсация.
Решението е постановено при участие на „Директ“ ЕООД, конституирано като
трето лице помагач на страната на ищеца - „Топлофикация София“ ЕАД
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6