О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е № 217
гр. Пловдив, 14.07.2020 г.
Пловдивският апелативен съд, първи търговски състав, в закрито заседание на четиринадесети
юли две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА
КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
като разгледа докладваното от
съдията Костадинова
в.ч.т.д. № 346
по описа за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 278
във връзка с чл. 274, ал.1, т.2 и чл. 121 от ГПК. С определение
№ 788 от 31.03.2020 година, постановено по т. дело № 151/2020 година по
описа на Окръжен съд – Пловдив, е оставено без уважение възражението на
ответника „Л.“ ООД, ЕИК ***, че предявения
по делото иск от ищеца „Т.И.“ ЕООД, ЕИК ***, е родово подсъден на районния съд
Така постановеното определение е
обжалвано с частна жалба от „Л.“ ООД чрез процесуалния представител адвокат Д. Д..
Поддържа се неправилност на изводите на първоинстанционния съд, че трите
предявени от ищеца искови претенции имат едно общо основание. Твърди се, че
подсъдността, включително родовата, се определя съобразно твърденията на ищеца
в исковата молба, а в случая ищецът
поддържал твърдения за три отделни договорености между него и ответника,
поради което и доколкото цената по всяка
една от тях била под 25 000 лева, следвало да се приеме, че компетентен по правилата на родовата
подсъдност за разгледа иска, е районният съд.
Срещу частната жалба е подаден
писмен отговор от ищеца в първоинстанционното производство „Т.И.“ ЕООД с
изразено становище за нейната неоснователност.
Пловдивският апелативен съд, като
провери законосъобразността на
обжалваното определение, съобразявайки доводите
на страните и прецени обстоятелствата и доказателствата по
делото, прие следното:
Частната жалба е процесуално
допустима като подадена в срока по чл. 275 ал. 1 от ГПК срещу определение по
подсъдността, за което законът е предвидил изрично, че подлежи на обжалване в
чл. 121 от ГПК.
Разгледана по същество, частната
жалба е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 104
т. 4 от ГПК на окръжен съд са подсъдни
по правилата на родовата подсъдност искове по граждански и търговски дела с
цена на иска над 25000 лева. Цената на иска е
паричната оценка на предмета на делото – чл. 68 от ГПК, а размерът на
цената на иска по искове за парични
вземания е търсената сума – чл. 69 ал. 1 т. 1 от ГПК.
При определяне цената на предявения иск съдът следва да съобрази изложените в
исковата молба обстоятелства и формулираното искане. В случая е предявен
осъдителен иск от ищеца в качеството на изпълнител за суми, представляващи стойността на
изпълнени от него строително монтажни работи, дължими му от възложителя. Петитумът на исковата молба е да се осъди
ответника да заплати на ищеца сумата от 27139,55 лева с ДДС, представляваща
неплатено възнаграждение по договор за извършване на СМР от 18.03.2019 година и
за допълнително извършени СМР, ведно със законната лихва от датата на исковата
молба. В обстоятелствената част на исковата молба са изложени подробни
обстоятелства за начина, по който е формирана общата цена на иска от 27139,55
лева. Твърди се, че 16379,55 лева с ДДС е стойността на извършените и
незаплатени СМР, възложени със сключения между страните договор от 18.03.2019
година по конкретно посочена фактура – 84/01.12.2019 година. За сумата от 5760 лева с ДДС, включена в
общата претендирана сума от 27139,55 лева е посочено, че представлява
стойността на допълнително възложени от „Л.“ ООД СМР, чието изпълнение се е
наложило в хода на работата поради смяна
на проекта за обекта. Сумата от 5000
лева според обстоятелствената част на исковата молба също представлявала
стойност на допълнително възложени СМР в хода на изпълнение на договора, които
се наложили поради несъответствие с проекта на доставени от „Л.“ ЕООД рамки за метални
бордове. Твърди се, че ответникът отказва за подпише актовете образец 19 за
извършените от ищеца СМР и да заплати дължимите суми, макар че обектът му е
предаден още през юни 2019 година.
Съобразявайки
изложените в исковата молба
обстоятелства и формулираното искане, обсъдени по-горе, съдът намира,
че предявеният иск е един с цена, надхвърляща 25 000 лева, поради което
компетентен да се произнесе по него е Окръжният съд. Обстоятелството, че част
от сумите се претендират за СМР извън предмета на първоначалния договор, но станали необходими в хода на изпълнението му, каквито са
твърденията в исковата молба, не променя
горния извод. Вземанията, за които претендира ищецът, произтичат от сключения договор за изработка, респ. от
трайно установените търговски отношения между страните при неговото изпълнение, поради което претенцията
за тези вземания относно цената във връзка с неговото изпълнение представлява един иск. / определение № 114 от
04.03.2017 година на второ т.о. на ВКС/.
В тази връзка следва да се отбележи, че
самият ищец е формулирал искане за
присъждане на една обща сума като дължима по договора за изработка с ответника, а не излага
самостоятелни основания и няма претенции за присъждане на три отделни суми,
дължими на три различни основания. Исковата
молба и начинът, по който са изложени обстоятелствата и е формулирано искането,
са определящи за извода на съда, че става дума за един иск на договорно
основание с обща цена от 27139,55 лева,
макар и образувана от три отделни суми, представляващи стойността на различни
по вид СМР, които обаче
са включени в основния предмет на
договора по чл. 1 ал. 1 , а именно : „монтаж на стоманена конструкция на обект складова
база в УПИ *** в кв. 23
по плана на село Т., община В.“.
По тези съображения съдът намира,
че обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
С оглед т.9, б.“в“ от ТР №
1/9.12.2013 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК настоящото определение не
подлежи на касационно обжалване.
По изложените съображения
Пловдивският апелативен съд
О
П Р Е
Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 788 от 31.03.2020 година, постановено по т.
дело № 151/2020 година по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което е оставено без уважение възражението
на ответника „Л.“ ООД, ЕИК ***, че предявеният
по делото иск от ищеца „Т.И.“ ЕООД, ЕИК ***, е родово подсъден на районния съд, а не на окръжния съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.