Р Е Ш Е Н И Е
№ ………….. 03.12. година 2019 гр. Плевен
В И М Е Т О НА
НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ- ри наказателен състав
на
двадесет и втори октомври ДВЕ ХИЛЯДИ И ДЕВЕТНАДЕСЕТА год.
в открито съдебно заседание в
следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪРБИНА
МЪЛЧИНИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАН
ИВАНОВ
ГЕОРГИ ГРЪНЧАРОВ
Секретар: Д. Г.
Прокурор: Красимир Ячев
като разгледа докладваното от съдията
Върбина Мълчиниколова
ВНОХД № 723 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е въззивно, по реда на глава
„двадесет и първа „ НПК .
Образувано е на основание постъпил
въззивен протест Вх. рег 20773/ 19.07.2019г., подаден от Росен Кръстев –
прокурор в Районна прокуратура гр. Плевен, срещу ПРИСЪДА № 93/09.07.2019г. на Плевенския
районен съд, постановена по НОХД №53/2017г.
Със съдебния акт, предмет на въззивния протест,
първоинстанционният съд ПРИЗНАВА подсъдимия Р.Х.А. - роден на ***
***, пл. „***“ №**, вх. ** е т.** ап.**,
българин, български гражданин, неженен, със средно образование, неосъждан, ЕГН **********,
за НЕВИНОВЕН в това, че:
1. През периода месец юни
2. През периода месец юни 2011г. в
гр. Н., ФР Г., в съучастие като извършител с Г. А.А., използвал лицето Д. В. И. от с. О., обл. П., пострадало от трафик на хора, за развратни действия,
независимо от съгласието му – престъпление по чл.159в във вр. с чл.20 ал.2 от НК, поради което и основание чл. 304 НПК, ГО ОПРАВДАВА по така повдигнатото му
обвинение.
ПРИЗНАВА подсъдимия Г. А.А. - роден на *** ***, обл.П., ул.„***“ №**,
българин, български гражданин, неженен, с основно образование, осъждан, ЕГН **********
за НЕВИНОВЕН, в това, че:
1. През периода месец февруари –
месец май 2009г. в гр. П., обл.Плевен набирал отделно лице З. М. Й. (З. М.Й.)
от гр.П. и я транспортирал, като я превел през границата на страната от гр. П.
до гр. В., ФРГ. с цел да бъде използвана за развратни действия, чрез обещаване
и получаване на облаги – парични средства, независимо от съгласието му –
престъпление по чл. 159б ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.159а ал.2 т.6 във вр.
с ал.1 от НК, поради което и основание чл. 304 НПК, ГО ОПРАВДАВА по така
повдигнатото му обвинение.
2. През периода 10.04.2009г. - края
на м. май 2009г. във ФРГ., в градовете В. и Н., използвал лицето
З.М.Й. от гр.П., обл.П., пострадала от трафик на хора, за развратни действия
независимо от съгласието му – престъпление по чл.159в от НК, поради което и
основание чл. 304 НПК, ГО ОПРАВДАВА по така повдигнатото му обвинение.
3. През периода месец юни 2011г. в гр.Н., ФР Г., в съучастие като
извършител с Р.Х.А., използвал лицето Д. В.И. от с. О., обл. П., пострадало от
трафик на хора, за развратни действия независимо от съгласието му –
престъпление по чл.159в във вр. с чл. 20 ал.2 от НК, поради което и основание
чл. 304 НПК, ГО ОПРАВДАВА по така повдигнатото му обвинение.
В протеста се съдържа оплакване, че присъдата е неправилна,
тъй като е необоснована и в противоречие със събраните по делото
доказателства. Посочва се ,че съдът не е
съобразил показанията на разпитаните по делото свидетели, две от които са
пострадали от трафика на хора Д. В. и З.(
З. М. Й.), както с показанията на В.И. и К. П..
Моли съда ,да отмени присъдата на първоинстанционния съд и
постанови нова, с която да признае подсъдимите за виновни по предявените им
обвинения.
В открито съдебно заседание пред окръжни съд, прокурорът не
поддържа протеста с доводи ,че той е бланкетен и неясен, относно обстоятелствата,
които счита за установени с показанията на посочените от него свидетели.
Относно присъдата, навежда доводи, че тя страда „от порок в мотивите“, които
счита за неясни, тъй като съдът изрично не е посочи кои са тези доказателства,
които не подкрепят показанията на свидетелката И.. Предлага присъдата да бъде
отменена, а делото върнато за ново разглеждане.
Защитникът на подсъдимия Р.А. – адв. Б. П., счита присъдата
за правилна и законосъобразна. Моли да бъде потвърдена. Излага доводи, че по делото са събрани всички
необходими доказателства, обсъдени подробно от първоинстанционния съд, който е
обосновано е приел ,че подсъдимият А., не извършил престъпленията ,в които е
обвинен. Излага доводи ,че безспорно установено, св. Д. И. е поддържала интимни
отношения с подсъдимия Р. и с него е избягала в Г., изоставяйки трите си
непълнолетни деца.
Защитниците на ответника по протеста Г. А.А. – адв. Г.А. и адв. М.Б. изразяват становище,че протестът е
неоснователен. Излагат доводи ,че първоинстанционният съд е положил усилия да
събере всички възможни доказателства,които е подложил на щателен анализи е
достигнал до обосновани и правилни фактически и правни изводи.
Защитата в лицето на адв. Г. А. , обръща внимание върху
обстоятелството,че срещу подсъдимия Г. А. е повдигнато обвинение за извършено
престъпление в хипотезата „използване на
З. Й., пострадала от трафик на хора“ с начало на периода м. февруари 2009г., в
редакция която не е съществувала до 13.04.2009г., когато е влязло в сила
изменението на чл. 159в от НК, ДВ бр.27/ 10.04.2009г.Едва в тринадесетото по
ред заседание представителят на обвинението осъзнал този факт, като изменил
обвинението относно началния период, започващ от 10.04.2009г. Излага доводи ,че
нито в протеста ,нито в пренията по същество, прокурорът коментира безспорните
писмени доказателства, че Г. А. в периода ,за който се отнася обвинението ,че е
транспортирал и превел през границата
св. З. Й., той е бил със забрана за напускане на страната , с отнета лична
карта, като не е имал и задграничен паспорт. Излага доводи, че прокурорът е
пренебрегнал съществените вътрешни противоречия
в показанията на св. Д.И. ,както и в тези на нейните родители, които несъмнено
заявяват неистини, че не са разпитвани на досъдебното производство пред съдия и
не са давали прочетени им показания.
Протестът е подаден от надлежна страна, в законния срок и
срещу съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол, поради което е допустим.
След
преценка на доводите, изложени в протеста, както и предвид позицията на
страните, след цялостна служебна
проверка на присъдата на основание чл. 313 и 314 от НПК, настоящият състав
намира протестът е неоснователен.
За да постанови съдебния си акт, първоинстанционният съд е обсъдил обстойно
всички събрани по делото доказателства, като относно противоречивите е изложил
доводите си ,които тях не приема за достоверни и какви са съображенията му за
това.
В пределите по чл. 314 от НПК , Окръжният съд извърши пълна
проверка относно правилността на постановената присъда, като от данните по
делото и анализа на доказателствата установи следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
През
Тази фактическа
обстановка окръжният съд приема за установена на основание доказателствата
установени чрез: обясненията на подсъдимите Р.А. и Г. А.; показанията на свидетелите: А. С. Х. А. дадени по време на съдебното следствие
и показанията на св. В. П. дадени пред съдия на досъдебното производство ,
приобщени по реда на чл. 281 НПК.
В обясненията си дадени пред съда, подсъдимият Р.А.(л. 373) твърди,че с Д. били гаджета за около месец и решили да
заминат за чужбина, за да работят. Обадил се на чичо си- подсъдимия Г. А. в Г.,
казал му, че има приятелка и иска да се оженят и да живеят заедно с нея. Той се
съгласил да им помогне и те тръгнали за Г..
След като пристигнали, обаче
подс. Г. се обадил на брат си, разбрал,че той не е съгласен синът му да се жени
за Д., като му поръчал веднага да ги изпрати обратно в Б., с първия автобус. Твърди още, че с Д. си
тръгнали за Б. след 2-3 дни. Св.А.-
С. - жената на подс. Г., тръгнала заедно с тях с автобуса,за да е
сигурно,че двамата ще се приберат. След
като се прибрали в България, Р. и Д.
поддържали връзката си още един- два месеца, след което той си хванал друга
приятелка. След една година чичо му си дошъл в страната и уплашен му
съобщил, че Д. и баща й са го изнудвали за пари. Д. видяла хубавата кола на
чичото и помислила ,че той има много пари. Твърди, че също бил изнудван от нея
и баща и да им даде три хиляди лева, или
ще пуснат сигнал в полицията. Обяснява също ,че никога не е карал св. Д. И. да
подава в полицията сигнал против неговия чичо – подсъдимия Г. А..
Подсъдимият Г. А.(л. 372), в обясненията си
пред съда твърди, че св. Д. пристигнала в Г. заедно с неговия племенник „ ****“. Първо по телефона
му казали,че ще се женят и тръгнали за Г..
Той обаче, разбрал, че брат му не знае и му се обадил по телефона.
Съобщил му че Р. иска да се жени за Д.. Брат му –бащата на Р. се
противопоставил, тъй като са турци и не иска циганка за снаха. Поръчал на подсъдимия Г. да ги върне незабавно в
България. На втория ден подс. Г. изпратил Р. и Диана с автобуса за България ,като
ги придружила съпругата му А.С..
Св. Х. А. дава показания (л.119), че преди седем години
разбрал от своя брат Г., който му се обадил по телефона ,че синът
му – подс. Р. се е оженил в Г. за“
българка от ромски произход“. Той се противопоставил на такъв брак, като казал
,че са мюсюлмани, синът му е малък и не може да се жени за ромка. Казал на брат
си да качи двамата на автобуса веднага и да се прибират. Брат му изпълнил
поръката. След като се прибрал в Б., синът му признал ,че е сгрешил. Твърди
също така ,че не е виждал жената – св. Д. И. и не е давал на сина си пари за
пътуването до Г..
Св. А. С. дава показания(л. 119) ,че живее на съпружески
начала с подсъдимия Г. А. и много пъти е
излизала с него в чужбина. Твърди, че знае за случая, в който Р. заедно със св.
Д. избягали в Г.,без знанието и съгласието на родителите си. Г. и казал
,че Р. и Д. трябва да се върнат с
автобуса в Б. и я накарал да ги придружи до гр. П.. Твърди в показанията си, че
няма представа къде са били наставени Р. и Дияна през двата дни на
пребиваването си в Г., но тя не ги искала в техния пансион. По този повод
двамата с Г. се скарали, но тя все пак се качила на автобуса и съпроводила Р. и
Д. с автобуса до гр. П.. По време на пътуването изобщо не е разговаряла с тях
,тъй като била сърдита ,че и създават неприятности.
Съдът кредитира с доверие обясненията на подсъдимите и
показанията на посочените свидетели, тъй не съдържат вътрешни противоречия,
нито противоречат помежду си. Освен това , по делото не са събрани убедителни доказателства, които да опровергаят тяхната
достоверност.
В показанията си по време на съдебното следствие, св. Д. И.(л. 116) твърди,
че през 2013 г.,подс. Р., с когото имала любовна връзка и предложил да отидат в
Г., където ще изкарат пари, като работят в закусвалня. Родителите й не били съгласни, защото имала
три малки деца. Въпреки това тя скришом избягала с Р. в Г.с автобус, като оставила децата на майка
си. При пристигането им в Г. гр. Н. ги
посрещнал чичото на подс. Р. – подсъдимия Г. А. с един джип **. Настанили я в апартамент,
като й казали,че това ще й е работното
място, за да върне парите пръснати за нея за билет. Около две седмици работила
като проститутка, през което време се обаждала на майка си да пита за децата и
дори един път й изпратила 60 евро. Освен това някакъв фотограф я снимал по
нощница и качвал снимките по сайтове. Р.я заплашвал, че ако си отвори
устата,семейството й ще има проблеми и щял да запали къщата й. Дава показания
също ,че не е казала на майка си ,че проституира, защото щяла да умре.
Същевременно твърди, че майка й я била обявила за издирване защото я няма при
децата и иска да я върнат при тях. Това
именно станало причината Р. да я върне в България, изплашил се ,че е пусната за
издирване от полицията.
Първоинстанционният
съд по реда на чл. 281,ал.1,т.2 от НПК е констатирал противоречие в показанията
на св. Д. И. ,дадени пред съдия на досъдебното производство(л. 12, п.1 ДП).
В тях свидетелката твърди, че заминаването й за Г.станало със съгласието на нейните
родители. Запознала Р. с майка си и баща си,тъй като й предложил да работят в Г.при
родителите му в някаква закусвалня. Баща
й се съгласил, но предупредил, че тя не трябва да работи като проститутка. Така
двамата заминали през м. юли 2011г. Там
ги посрещнал неговия чичо „***“ с един джип **, в който чакали още две
момичета. Спрели до един блок и чичото я накарал да слезе. Качили се в един
апартамент, в който чичото оставил нейния сак и й съобщил, че това е работното
й място. Казал й че трябва да отработи
парите похарчени за нея. Така започнал да „пуска мъже един след друг“ още
същата вечер. била накарана от Г.да
работи като проститутка. Твърди, че на ден минавали през нея 7-8 човека , но не
знае каква е тарифата . Р. и носел трева
и нещо прозрачно в ампулки, от което и съхнела устата.
Твърди
,че тя постоянно заплашвала Р. и чичо му ,че като се върне в Б. ще каже какво са правили с нея и поради това
те се съгласили да я върнат. Чичото
купил по един билет за нея и Р. и
двамата се върнали в България. Твърди също ,че след като се прибрали в Б. Р. я накарал да
подаде жалба против чичо му, тъй като за две седмици била изкарала три хиляди
евро, които чичо му ( Г. А.) е взел.
Запитана от съда верни ли са прочетените й показания, св. Д.
И. заявила ,че са верни и няма забележки , въпреки че съществено се различават
от показанията и дадени по време на съдебното следствие.
В допълнителни показания дадени по време на съдебното
следствие ( л.136), свидетелката Д. И. твърди ,че не си спомня през коя година
са се случили тези събития. Мисли,че е 2012г. Твърди ,че не е съобщила на родителите си, намерението си да заживее с
подс. Р. и да замине за Г., но те разбрали от друг човек. Поради това, майка й
била подала сигнал в полицията. Тя чак
след една година разказала на родителите
си, какво се е случило с нея, тъй като вече били разбрали от трети човек.
Твърди в тези показания, че действително баща й се е виждал с Р., но не му
споделила нищо, за да не направи нещо на „***“ и да лежи в затвора.
Съдът
не дава вяра на показанията на св. Д.И., тъй като съдържат множество
неточности,констатирани съществени
вътрешни противоречия и в голямата си част
се опровергават от останалите
доказателства по делото- показанията на св. А.С., Х. А., справките за задграничните
пътувания.
Така при разпита си пред съдия на ДП на 15.11.2012г. св. Д.
И. изобщо не споменава да се е обаждала на майка си по телефона, да се е
оплаквала ,че ще я убият ,нито че й е пращала пари. Не твърди също ,че е заминала за Г.без
знанието и съгласието на родителите си, а точно обратното.
Очевидни са също така съществените противоречия в
показанията на св. Д. И. относно важни обстоятелства ,каквито са : кога е
заминала за Г.и с какви намерения, колко
време е престояла там, знаели ли са родителите й за това пътуване предварително
или не, говорила ли е с майка си по телефона и съобщила ли й е с какво се
занимава там. Противоречие има и по отношение показанията й защо е подала
сигнал в полицията едва след една година: дали защото Р. я е накарал или по
настояване на родителите си, когато са разбрали. При това не става ясно, какво не е казала на баща си,
дали ,че ще остави трите деца и ще замине с подсъдимия Р. в Г., или след като
се е прибрала не му е казала ,че е работила като проститутка.
От данните по делото се установява ,че майка й
св. К. П. не е подавала устен или писмен сигнал в полицията за
изчезването на Д. , нито я е обявявала за издирване. Св. И.
лично е подала сигнал Вх. № 6
1416/19.10.2012г в ОД на МВР- Плевен , едва година след твърдяното от нея
пътуване до Г.,приложен на л. 7, п.1 от ДП, който е станал причина за
образуване на досъдебното производство.
Показанията на св. Д. И. са в противоречие и с показанията
на нейните родители – свидетелите К. П. и В. И.. Св.
В. П.(л. 165) твърди ,че познават Р. и не знаел , че Д. е заминала с него в Г.. За това му съобщила съпругата му то телефона,
защото по това време той бил в Г.. Д.
казала на майка си да не я обявява за издирване защото щели да я убият. След три дни Д. се прибрала в Б., но после
твърди ,че била там 6-7 дни. На майка си разказала ,че там е била проститутка
,но и било неудобно да каже на него.
Съдът е констатирал противоречия в показанията на св. В. П.
,дадени по време на съдебното следствие(л. 166-167) и пред съдия на досъдебното производство –л.15
т.1 ДП. В показанията си по време на съдебното следствие св. В. П. първо твърди
че за заминаването на Д. за Г.разбрал по телефона от жена си св. К., която му
казала ,че е оставила трите си деца и щяла да я пуска за издирване. Твърди също
,че жена му не пуснала жалба, тъй като Дияна й казала по телефона,че ще я
убият. Дава показания, че Д. е пребивавала в Г.около три дни; по- късно променя
продължителността на престоя на седем дни.
Заявява, че като се върнал от Г., тя се била прибрала ,но не е в
състояние да съобщи датата, на която се е прибрал от Г..Твърди също така ,че Р., преди да замине с
Д. в Г., не е идвал в дома му, а дори и да е идвал, той не го е заварвал. Научил,че Д. е била принуждавана от Р. и чичо
му да се занимава в Г.с проституция една
седмица, след като се е прибрала в България.
Разпитан пред съдия на досъдебното
производство на 15.11.2012г., св. В. П. дава съвсем различни показания. В тях той твърди ,че предварително е знаел, че Д. ще замине с Р. в Г..
Това го научил лично от подс. Р., който го уверил ,че с Д. ще работят в пицария
в Г., заедно с неговия баща и обещал да не се занимават с проституция. Според
него ,двамата останали там две или
три седмици, но не може да си спомни,
тъй като той по това време бил в Г. .От съпругата си по- късно научил ,че Д. там е проституирала, но в тези показания не
твърди Д. на де принуждавана към проституция от когото и да било.
Запитан от съда, кое е вярно, св. В.
П. заявил ,че не е давал показания на досъдебното производство пред съдия и подсписът
в протокола за разпит не е негов. Това твърдение очевидно
не отговаря на истината, тъй като разпитът е проведен в открито съдебно
заседание по реда на НПК по ЧНД № 2896/ 2012г. по описа на РС- Плевен.
Проверена е самоличността на свидетеля и показанията са му прочетени преди да
се подпише за верността им.
Окръжният съд дава вяра на показанията на св. П.,дадени пред съдия на
досъдебното производство на 15.11.2012 г. .Тези показания са дадени по време
много по- близки до събитията ,за които
свидетелства, поради което спомените и
възприятията на свидетеля са били
значително по- пресни и следователно по- достоверни.
Противоречиви и ненадеждни са показанията и на св. К. П. ,
майка на св. Д. И..
В показанията си по време на съдебното следствие(л.168) св.
Кр. Петрова твърди, че Д. без нейно знание и съгласие заминала в Г.с Р., като й
се обадила по телефона едва на третия ден от заминаването си. Отишла в
полицията да подава жалба и там ревала, но докато била в полицията Д. й се
обадила на цигански да не подава жалба,
че там ще я пребият. След това се обаждала по телефона още два пъти. Върнала се
в Б. шест дни след заминаването си и се оплакала ,че чичото на Р. я затворил в нещо като хотел и я
карал „да ходи с мъже“ за пари. Твърди също ,че се обаждала на мъжа си – св. В.
П., който бил в Г. по това време и му съобщила ,че дъщеря му се е оженила в Г.и
щом е заминала за Г.е станала проститутка, при което той припаднал, защото
според него там са най- лошите хора.
Първоинстанционният
съд е констатирал съществени противоречия в показанията на св.К.П., спрямо тези
дадени пред съдия на досъдебното производство по реда на чл.281 от НПК.
В показанията си
дадени на 02.01.2014г. пред съдия на досъдебното производство по ЧНД № 10/ 2014г.(л. 36-37 п.2 ДП) ,св.К.
П. твърди ,че не знае дъщеря й Д. И. да е имала отношения с подсъдимия Р.А. и
не познава лице с такова име. Твърди също, че тя и съпругът й – св. В.П. се
занимават с просия и клошарство в Г., а Д. само един път е била в Г., без да
уточнява какво точно е правила там. Също така свидетелката дава показания, че
не знае Д. И. да е ходила в Г., нито да й се е обаждала по телефона, за да я
кара,че някой я е карал да проституира и сега( при разпита й) за първи път чува
тези работи. С мъжа си никога не са
говорили ,че Д. е била проститутка в Г..
При разпита й на 21.11.2017г. по време на съдебното
следствие пред първата инстанция( л.168), св. Кр. П. дава коренно
противоположни показания: Вече заявява ,че
Д. е заминала в Г.с „Р.“( подс. Р.А.), като изоставила трите си деца и
едва от там й се обадила по телефона да й съобщи къде се намира и ,че двамата са се оженили.
При друго обаждане по телефона , три дни след заминаването й, Д. на цигански й
съобщила ,че там ще я пребият, поради което св. К. отишла в полицията да съобщи
за това. Докато се оплаквала на някакъв полицай, Д. отново й се обадила и й
казала да не пуска жалба в полицията – пак на цигански, че там ще я пребият.
Три дни след това Дияна се прибрала в Плевен и споделила с майка си ,че чичото
на Р. да затворил в апартамент и там тя „ходила за пари“, т. е.
проституирала. По телефона св. К. била
съобщила на съпруга си ,че Д. е отишла в Г.и оставила трите си деца, но за
проституцията му казала едва когато той се върнал от Г..
Запитана от съда,кои показания са
верни, свидетелката заявила, че това не
го е казвала, подписът на протокола за разпит
пред съдия бил положен от нея, но тя никога не била давала такива
показания. Заявява ,че е вряно, това ,което е казала по време на съдебното
следствие.
Окръжният съд намира ,че показанията
на св. К. П. не могат да бъда приети за достоверни. Видно е ,че разпитана пет години след
събитията, за които дава показания, свидетелката внезапно ги променя из
основи, като започва да излага за първи
път подробности, подозрително съвпадащи с
променените показанията на св. Д.И. дадени също по време на съдебното
следствие пред първата инстанция.
Съдът намира ,че не може да основе фактическите си изводи на показанията на
свидетелката Д. И. и нейните родители – К. П. и В. П.. Същите си противоречат
взаимно, показанията им по време на съдебното дирене и дадени пред съдия на
досъдебното производство са противоречиви. Установи се, че в хода на производството
те са ги променили изцяло, откровено твърдят неистини – че не са давали
показания пред съдия на досъдебното производство или ,че показанията им дадени
пред съд не са вярно записани, което е невъзможно, предвид спазената процедура
за разпит на свидетел по реда на чл. 223 от НПК.
На второ място, свидетелите К. П. и В. П. нямат никакви преки впечатления
от обстоятелствата ,предмет на доказване. Никой от тях няма лични възприятия от
пътуването и пребиваването на св. Д.И. в
Г.. Тези свидетели разказват версията ,която след разпита им на ДП пред съдия е
променена и съгласувана с промяната в показанията на тяхната дъщеря ,при това с неточности и противоречия,
поради което съдът не следва да ги взема предвид при установяване на фактите,
относими към предмета на обвинението.
Показанията на св. Д.И. също са ненадеждни и недостоверни. Нито тя, нито
подсъдимите могат да установят със сигурност, коя година и кой месец Д. и Р. са
пътували за Г.. Такова конкретно твърдение се съдържа само в подадения на 19.10.2012
г от Д.И. сигнал до полицията , в който тя сочи
,че това е станало през м. юни 2011г.
Липсват доказателства и подс. Р.А. да е пътувал в чужбина през юни 2011г.
Видно от служебната справка от ОД на МВР- Плевен. /папка №1 , л.26-29 от ДП/, първото регистрирано напускане пределите на РБ от Р.А. е на 06.05.2012г . Не са събрани
доказателства, които да потвърждават версията на св. Д.И., че е била заблудена
от подсъдимия Р.А. относно начина , по който ще си набавя доходи в Г., както е
,че е била принудена от подсъдимия Г.А. да проституира. Свидетелката твърди, че по времето, когато
била принудена да прави секс срещу заплащане, тя на два пъти се е обаждала на
майка си по телефона за да се интересува как са трите й деца ,като даже веднъж
й изпратила 60 евро. Остава открит
въпросът, ако е била заблудена относно вида на работата, която й е обещана в Г.от
Р., а в последствие е била използвана за проституция ,защо не се е обадила до
полицията в България по телефона, за да съобщи незабавно за това, щом е имала
достъп до телефон. За да изпрати пари на майка си, означава, че е могла да напуска апартамента, в който е приемала
клиенти, но при това не се е възползвала за да избяга и да потърси съдействие
от германските власти. Св. Игнатова не е
в състояние да даде отговор на въпроса, защо след завръщането си в България не
е направила незабавно оплакване в полицията, а е чакала повече от година за да
подаде сигнал. Това поведение на св. Д.И.
не е в състояние да опровергае твърденията на подсъдимите и на св. Х. А., че
всъщност Д. след като прекратила интимните си отношения с Р.А., заедно с баща си - св. В. П. се опитали
да изнудват него и чичо му, като са
настоявали да им плати три хиляди лева, със заплаха ,че в противен
случай ще пуснат жалба. Подаването на сигнал
година и четири месеца след твърдяното от Д. пътуване в Г.е в подкрепа
на тези твърдения. Противоречивите показания на св. Д.И. и на нейните родители
и събраните доказателства, които опровергават тяхната достоверност, не дават
основание на съда да ги кредитира с доверие. Освен това, св. Д.И. е с пет
години по - възрастна от подс. Р. и има три деца от различни мъже и
следователно значителен житейски опит. Дори да се приемат за достоверни твърденията
на св.И. ,че през 2011г. е пътувала до Г.и известно време е проституирала там,
съмнително е двадесетгодишният, тогава Р., с когото е имала връзка, да я въведе
в заблуждение относно целта на пътуването им до Г..
Съдът не взема под внимание показанията на св. С.А. Я., тъй като той няма никакви лични
възприятия от фактите , предмет на доказване, а преразказва каквото Д.му е
казала.
Св. А. твърди,че познава Д. от седем- осем
години и му е известно, че тя“ ходела с Р.“. Известно му било, че че двамата с Р. са
ходили в Г.и като се върнали започнали търкания между тях, карали се. Единствените му лични възприятия се свеждат
до дочут телефонен разговор , в който Д. се карала на Р.. Дава показания и
относно друг случай,в който Д. и Р. се карали и се обиждали. Д. му била
споделяла, че в Г.е работела като проститутка.На въпроса на прокурора дали му е споделяла,че е
притеснявана или тормозена от някого свидетелят отговаря,че знаел за чичото на
Р., „че не е била доволна от него,
търкания, нищо друго не знам. Били имали търкания, не била доволна.”
За да се докаже ,че подсъдимият Р.А. е осъществил фактическия състав на
престъплението по чл. 159б,а л.2, във вр.с ал.1, вр. с чл.159а,ал.2, т.2 от НК
е необходимо да бъде доказано по несъмнен начин от обвинението, че той умишлено
е въвел Д.И. в заблуждение относно характера на работата , която ще й осигури в
Г.и с тази цел я е транспортирал и превел през границата до там, с цел да бъде
използвана за развратни действия.
Не се събраха нито преки ,нито убедителни косвени доказателства,от които да
се направи безспорен извод ,Д.И. да е била „набрана” , ”преведена през
границата” и „транспортирана”, чрез въвеждане в заблуждение в Г.„с цел да бъде
използвана за развратни действия” от подсъдимият Р. .Липсват доказателства, от
които да се установят по несъмнен начин фактите ,че Р. е убеждавал Д. да
напусне трите си деца, заблуждавайки я, че там ще работи в закусвалня в Г., където уж работели
родителите му . Няма доказателства кога
и по какъв начин Р.А. е „транспортирал“ Д. в Г.с умисъл да бъде използвана за
развратни действия, нито къде и колко време е била принудена от подс. Г.А.,
според показанията й, да проституира.
От изложеното е видно, че фактическите и правни изводи на окръжния съд
съвпадат с тези на първоинстанционния съд, който е признал Р.А. за невинен и го
е оправдал по повдигнатото срещу него обвинение.
Това важи и относно обвинението по чл. 159в, вр. с чл.20,ал.2 от НК срещу
подс.Г.А., по отношение св. Д.И.. Никакви доказателства не са събрани, в подкрепа на обвинението
срещу него ,че в периода от м. юни
2011г. в Г.,гр. Н., в съучастие като извършител с Р.А., е използвал Д.И. за
развратни действия . Това обвинение срещу него е недоказано, поради което
обосновано и законосъобразно е признат за невинен и оправдан.
По обвинението срещу подсъдимия Г.А. относно обвиненията по чл.159б,ал.2
,вр. с ал.1 вр. с чл.159а,ал.2 ,т.6 и по чл. 159в от НК, по отношение на св. З.М.Й..
От фактическа страна , окръжният
съд намира за безспорно доказано по делото само обстоятелството, че през 2009г.
З. М.Й. пребивавала в Г.,където работела по свое желание като проститутка.Тя
познавала от преди подсъдимият Г.А..
Това се установява от показанията
на св. Й., дадени на досъдебното производство / ДП № 1557/2011г. на РП-Плевен,
приложени в папка №
Св. Й. дава показания пред съдия на ДП,че започнала
да проституира самостоятелно от края на 2008г
в гр. Р., на магистралата за Р.. Разбрала ,че сама не може да работи и
се прибрава в гр. П.. В началото на 2009г при нея дошъл Г. с прякор „Г.“ който й казал ,че може да й
осигури работа като проститутка в Г.за хубави пари и няма да е на улицата. Тя се съгласила. През м.февруари 2009 г. заминала за Г., където твърди,че била закарана
с автомобил от подсъдимият Г.– зелено *** – трета серия.Първо отседнала в гр. В.,
където в апартамент работела заедно още две момичета. После Г.я преместил да
работи в някакво село С., където работела сама в една къща. Клиентите намирала
чрез профила си в интернет и на него отчитала част от парите, изкарани от
проституция.Това продължило около четири месеца. Пътувала до различни градове
,където се ангажирали апартаменти за по
една седмица, но предимно с обществения транспорт. „Г.“ предимно си стоял в
България,като и указвал да му привежда парите чрез *** на конкретно по осечи от него
лица. Един от тях бил някой си „***“.
Част от парите пращала на родителите си чрез Г. и жена му. Не била доволна от
Гюро, поради което го напуснала и след това започнала да работи с друг сводник
на име М.,с когото делели 50/50.
Дадените от св. З. Й. при разпита й пред съдия
на ДП, частично се опровергават от съдържанието на служебно
изисканата справка от ОД МВР Плевен /л.286 от делото/, от която е видно, че подсъдимият Г.А. е имал наложена
административна мярка „ Забрана да
напуска пределите на Република България” през периодите
07.05.2007г.-14.04.2008г., 02.06.2008г.-01.04.2010г. и
24.07-2012г.-27.02.2013г. През тези периоди, които включват и февруари 2009г.,
когато в обвинителния акт се сочи, че подсъдимият Г.А. е извел от страната З. Й.,
подсъдимият не е напускал България, защото е имал забрана, да напуска страната
и личната му карта е била отнета. Това е видно и от справката за задграничните
му пътувания по ДП - /папка
По делото е изискано и НОХД №
2831/2009г.на РС Плевен, по което на подс.Г.А. е наложено наказание /със
споразумение,влязло в сила на 02.03.2010г./ три месеца лишаване от
свобода,отложено с три годишен изпитателен срок.Това било причина за налагане
на една от забраните.
По делото не са събрани убедителни
доказателства, въз основа на които да се направи единствено възможен извод,че
подсъдимият Г., въпреки забраната и без
лични документи е
напуснал страната и извършил престъпленията,в които е
обвинен,а именно ,че през периодите,посочени от прокурора в обвинението - месец
февруари – месец май 2009г. , пресичал
границите на страната и е транспортирал З.М.Й. ,като я превел през границите на
страната до гр.Н. ,ФРГ.с цел да бъде използвана за развратни действия,чрез
обещание и получаване на облаги-парични средства,както и, че през периода
10.04.2009г. - края на м. май 2009г. във
ФРГ.е използвал за развратни действия З. Й., пострадала от трафик на хора.
Във връзка с тези обвинения са разпитани свидетелите
В.Ц., И. И.,Х. С.,И.З.А. С. и С.Я., но от показанията им не могат да се установят
подлежащите на доказване факти.
Показанията на св. В.Ц. не са относими към предмета на
доказване, тъй като тя няма впечатления от обстоятелствата подлежащи на
изясняване.
Свидетеля И.И. дава показания, че познава подсъдимия Г.с
прякора „Г.“. Твърди ,че в периода 2010- 2012г. пътувал заедно с него ,като му
бил шофьор, защото Г. бил лишен от правоуправление на МПС. Нямал представа,
какво той работи в Г., но знаел ,че ходи по автоморги и автокъщи, но на му е
задавал въпроси. По- късно свидетелят заминал за гр.Ш., където около месец
работил и след това се прибрал в България с друг български гражданин.
Свидетеля Х. С. дава показания, че познава с подс. Г.. През 2012г .или 2013г., когато била
ученичка, със св. И.И. пътували заедно с
подс.Г.и А.С.до Г.. Тогава И.И.бил шофьор на Г./закарал ги до Г./, за
което подсъдимият му заплащал. С. и И. останали там само около 20 дни, защото се появили затруднения с
работата на И.и се върнали обратно в България.
Свидетеля И.З. дава показания ,че
не си спомня годината, когато
пътували с подс.Г.до Г.. Тръгнали от Плевен с личният му автомобил. Пътували за
гр.Н., за да си закупи подсъдимият
автомобил от автокъща в Г.. Не знаел нищо за бизнеса на подсъдимия Г.. Нямал представа дали играе комар, нито пък му
бил споменавал за друг бизнес. Нещо му споменавал за овце , но не му бил
говорил за проституция
Първоинстанционният съд е
констатирал противоречия в показанията на свидетеля, дадени на досъдебното
производство/ л.115-116, папка № 1 от ДП №, дадени на 21.06.2013г./, поради
което и на а основание чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.1 и т.2 предл.2 от НПК, са прочетени.
В показанията си пред съдия на
ДП, св. Златанов твърди че той и подсъдимият Г./ Г./ се запознали в кафене гр.Н.
Г.през 2010 или 2011г. Там се събирали българи. Направило му впечатление,че
подсъдимият играел хазарт и залагал много пари и го попитал от къде ги има.Гюро
му отговорил,че има три сестри,които били от Гривица и работели за него като
проститутки. Същата есен се прибрали заедно за България,всеки с колата си. В
последствие същата година,или следващата возил със своята кола Г. и две от
сестрите /едната от които А./. Той се прибрал в Б. и дал колата си на
подсъдимият,а по-късно ходил до П. да си я прибере.
На въпроса вярно ли е
това, което е казал в ДП, свидетелят З. заявява „Не е така.Не помня за това“.
На свидетеля е предявен протокол за разпит, приложен
по ДП № 2423/2012г. на РП-Плевен и той не оспорва ,че подписът за „свидетел“ е
положен от него ,но твърди ,че не си
спомня да е казвал това; било преди четири години и не е в състояние да
отговори дали е вярно. Няма спомени за
детайли свързани с периода, като
например да е питал подсъдимия Г. А. занимава ли се с хазарт,
от къде има много пари, занимава ли се с проститутки, както и
обстоятелството, подсъдимият и
свидетелят дали са пътували до Г.с личният „****“ на З.. Св. З. твърди ,че не си
спомня дали подс.Г.А. е пътувал и с
личният си автомобил „***“ .
Твърди, че си спомнил че са се прибирали от Г.с кола,но не
помнел на кого е била. Не познавал А., П.
и Д., а само „тази,която му е жена“ , но на разпита
си на ДП пред съдия не е твърдял
, че тя е проститутка.Категоричен е ,че това което му е прочетено не
отговаря на истината.
Окръжният съд намира,че св. З. няма
никакви лични възприятия от обстоятелствата, за които е дал показания на
досъдебното производство, а именно дали подс. Г. А. е транспортирал св. З./З./ през 2009г. в Г.с цел да бъде
използвана за развратни действия, нито ,че я е използвал. Неговите лични
впечатления се ограничават до това ,че подсъдимият А. посещавал игрални домове
където залагал и разполагал с пари. В случая , какво му е говорил подс. А. за
произхода на средствата си не може да послужи на съда, тъй като по делото няма доказателства, които
да установят ,че това, което Г.е казал отговаря на истината. По делото са разпитани като свидетели
посочените три жени, които категорично отричат да са работили като проститутки
за подс. Г.. Още повече, че обвинението
се отнася до Зюмбюл Йорданова, а не до тези свидетелки. При това положение,
съдът намира че показанията на този свидетел не допринасят до изясняване на
спорните по делото обстоятелства и не следва да бъдат взети предвид.
Свидетелят А.С. заявява, че познава подсъдимите. Знаел, че
подс. Р.А. е племенник на подс. Г.А.. Не знаел
дали подс. Р.А. има бизнес извън България, т.к. не го
бил виждал от много дълго време. Сочи,
че през 2008 година е работил в Г., във фирма за сортиране на отпадъци. В България се е
прибирал за престой от няколко месеца. Бил с
подсъдимият Г.А.А. в Г., откъдето той в вкарвал в България коли. Жена
му А.
също пътувала с него. Два - три
пъти свидетеля бил пътувал с подс. Г., като последният му заплащал, за да го
вози,не помнел със сигурност кога е било това. Не
може да си спомни със сигурност дали през 2011г. е излизал в Г.. Свидетелят твърди, че П. А.и Д. А.не са
пътували с него до Г..Не знаел какво
работят, а и не го интересувало.
От анализа на събраните по делото
доказателства не може да се направи еднозначен извод, че в периода м. февруари
- м. май 2009г. подсъдимият Г.А. е набирал
З.Й. , нито че е транспортирал и превел през границата до Г.с цел да
бъде използвана за развратни действия. От показанията на св.Йорданова ,дадени
на досъдебното производство може да се направи извод, че тя не е била вербувана, убеждавана от подс. Г.или от когото и да било другиго, да проституира в Г., а съзнателно и
доста отдавна, по собствено убеждение се
занимава с проституция,тъй като това занимание, според нея и осигурява хубави
доходи. От показанията й, прочетени по реда на чл.281 от НПК става ясно, че се
познава с подсъдимия Г., но не е набирана от него за развратни действия, тъй
като тя сама е установила ,че не може да проституира самостоятелна, а й е нужен
сутеньор. Що се отнася до пътуването й до Г., обвинението не е представило по делото каквито и да било доказателства, в
подкрепа на обвинителната теза за набиране и превеждане през границата на св.
Зюмбюл, от подс. Г.А. през м. февруари
2009г. ,с цел да бъде използвана за развратни действия. Както вече се посочи,
писмените доказателства по делото сочат, че подс. А. не е имал възможност в
периода на инкриминираното деяние да напуска страната и няма доказателства да е
нарушавал наложената му забрана с пътуване до Г..
Обстоятелствата ,че св. Йорданова
е пътувала до Г.с един или друг
български гражданин, както и до различните населени места в същата страна,
където е проституирала, не е непременно
доказателство, че е осъществено изпълнителното
деяние по чл. 159а, ал.2 НК в която и да било форма от хипотезите посочени в
този квалифициран състав на престъплението, тъй като няма убедителни доказателства относно вида на
конкретното взаимоотношение и уговорките на свидетелката с подсъдимия.
Що се отнася до обвинението по
чл.159в от НК, следва да се отбележи, че разпоредбата в настоящата редакция е в
сила от 14.04.2009г. Освен това липсват доказателства ,които да установят, че
св. З. Йорданова е изпращала пари на Г.или на посоченото от нея лице „Князо“ от
Пордим в периода 14.04.2009 – м. май 2009г., както и други доказателства, въз
основа на които да се направи извод ,че именно подс. Г.А. е използвал от
разстояние тази свидетелка за развратни действия в ФР Г..
Ето защо ,окръжният съд намира ,че районният съд обосновано на доказателствата
по делото е приел, че обвинението не е
доказало, подс. Г.А.А. да е осъществил обективните признаци на престъплението
по чл. 159а, ал.2 ,т.6 и чл.159в от НК
по отношение и на св. З.Й., поради което го е признал за невинен и оправдал и
по това обвинение.
На основание тези изводи, окръжният съд
намира,че не са налице основания за изменение или отмяна на присъдата, обект на
въззивен контрол, поради което следва да
я потвърди.
Мотивиран от горното и на основание чл.
338 от НПК, ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКЪЖЕН СЪД
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА
№ 93/09.07.2019 г. на Плевенския районен съд, ІХ н.с., постановена по НОХД № 53 / 2017г.,
като правилна и законосъобразна.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване и протестиране.
Председател: Членове: