Р Е Ш Е Н И Е №722
гр.
Видин 16.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският районен съд гражданска колегия в публичното
заседание на петнадесети октомври през две хиляди и
двадесета година в състав:
Председател: НИНА НИКОЛОВА
при секретаря М.п. като
разгледа докладваното от съдията Николова гр. дело № 903 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно
основание чл.224 КТ.
Подадена е
искова молба от Б.Ю.Б. *** против „ б.” ЕООД със седалище гр.В. за заплащане на
обезщетение по чл.224 от КТ. Твърди се, че
между страните е съществувало трудово правоотношение, прекратено на
29.02.2020г. При прекратяване на същото не е изплатено изцяло обезщетението по
чл. 224 КТ.
Исковата молба, заедно с приложенията, на основание чл.131, ал.1 ГПК е
изпратена на ответника, който в срока по същия текст не е подал отговор .
От
събраните по делото писмени доказателства и заключението на назначена
съдебно-счетоводна експертиза, Съдът приема за установено следното:
Установява се, че страните са
били в трудово правоотношение за длъжността „ продавач- консултант”, което е прекратено със Заповед №00000101/29.02.2020г. на основание чл.325, ал.1,т.1 КТ. В заповедта е
посочено, че на ищеца се дължи обезщетение по чл.224 КТ за 8дни през 2019г. и 3
дни за 2020г. в размер 308.66 лева.
Назначеното
по делото вещо лице е дало заключение , което не е оспорено от страните , и
което съдът възприема изцяло като обективно и компетентно изготвено . Вещото лице сочи, че обезщетение по чл.224 КТ
в размер на 308.66 лева за 11 работни дни е начислено от ответника в разплащателната ведомост за м.
февруари 2020г. и е изплатено с трудовото възнаграждение на ищеца за месеца. За
същия месец февруари 2020г., установява експертът, на ищеца е начислена работна
заплата за 20 работни дни, БТВ в размер 610.00 лева, обезщетение по чл.224 КТ в
размер 308.66 лева, всичко 925.98 лева, начислени са удръжки за сметка на ищеца
в размер 169.15 лева.Сумата , която е следвало да получи ищеца е 756.83 лева. С
РКО №137/03.04.2020г. са изплатени 200.00 лева, с РКО №139/10.04.2020г. са
изплатени 200.00 лева , с РКО №145/:17.04.2020г. още 200.00 лева и с РКО
153/01.05.2020г. отново 200.00 лева. Във всички е посочено основание РЗ за
м.02.2020г.
С оглед
изложеното, Съдът намира, че претенцията е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
Съгласно
чл.224 КТ При прекратяване на трудовото правоотношение работникът или
служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен
отпуск, правото за който не е погасено по давност.
Обезщетение за неползван платен годишен отпуск
в претендирания размер, се установи от писмените доказателства- заповед за
прекратяване на правоотношението и съдебно-счетоводната експертиза, че е
начислено във ведомостта на ответника.
Същото е и изплатено заедно с работната заплата за месец февруари 2020г
. Възраженията , че няма доказателства да е изплатено възнаграждението са
неоснователни .Фактът, че обезщетението е изплатено по-късно не прави иска
неоснователен, а може да е основание за претенция за лихва за забава.
Разноски не следва да
се присъждат. Ответникът не е направил разноски, а по отношение на ищеца
производството по трудови дела е безплатно, поради което разноските за ДТ и
възнаграждение на вещо лице са за сметка на бюджета.
Воден от горните съображения, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Б.Ю.Б., ЕГН:**********
и адрес *** А. II №3, ет.1, офис 13, против „ Б.”
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр.В., ул.С. №10, вх.А, ет.1 иск за
заплащане на сумата 308.66 лева, представляваща обезщетение за
неползван платен годишен отпуск за 8дни през 2019г. и 3 дни за 2020г.
Решението може да бъде обжалвано пред
ВОС в двуседмичен срок от връчването до страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : П
Вярно с оригинала
Секретар: