№ 14300
гр. София, 06.06.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Г. МЕСОВА СТОЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. МЕСОВА СТОЕВА Гражданско
дело № 20221110114028 по описа за 2022 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Страните са представили относими и необходими писмени доказателства, чието
приемане е допустимо.
Искането на ищцата по чл. 190 ГПК следва да бъде оставено без уважение, тъй като
соченият в исковата молба документ е представен от ответника с отговора на исковата
молба.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ОСТАВЯ без уважение искането на ищцата по чл. 190 ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 21.06.2022 г., от 15.00 часа, за когато
да се призоват страните, като им се връчи и препис от настоящото определение, а на ищцата
– и препис от отговора на исковата молба.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ за ДОКЛАД, както следва:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 61 ЗДСл за заплащане на сумата от 515
лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 4 дни
за 2021 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане.
Ищцата твърди, че от 04.06.2018 г. се е намирала в служебно правоотношение с
ответника, което е прекратено със заповед № РД-10-22/03.09.2021 г. Поддържа, че в
качеството си на държавен служител е имала право на редовен платен годишен отпуск в
размер на 20 дни годишно и допълнителен платен отпуск в размер на 10 дни годишно. Сочи,
че до датата на прекратяване на служебното правоотношение е ползвала 20 дни редовен
платен отпуск и 3 дни допълнителен платен годишен отпуск, като е останал неизползван
допълнителен платен годишен отпуск в размер на 4 работни дни. Поддържа, че
работодателят не е изплатил обезщетението в размер на 515 лева, дължимо на основание чл.
61 ЗДСл във вр чл. 125 ЗДСл за неизползван платен годишен отпуск, определено при брутно
трудово възнаграждение в размер на 2 685 лева. Претендира разноски.
1
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, като
оспорва предявения иск по основание и размер. Поддържа, че към датата на прекратяване на
служебното правоотношение на 08.09.2021 г. пропорционално на отработеното време за
календарната 2021 г. ищцата е разполагала с платен годишен отпуск в общ размер на 21
работни дни, като е използвала 23 работни дни. По изложените съображения моли за
отхвърляне на иска. Претендира разноски.
По иска по чл. 61 ЗДСл в тежест на ищеца е да докаже наличието на служебно
правоотношение между страните, което е прекратено, независимо от основанието за
прекратяване, както и размера на брутното възнаграждение, получено за последния пълен
отработен месец преди прекратяването му.
В тежест на ответника е докаже или ползването на отпуска за процесния период, или
плащане на обезщетението за неползването му, за което не сочи доказателства.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК безспорни между
страните и ненуждаещи се от доказване са следните факти: че за процесния период са били в
служебно правоотношение, по силата на което ищцата е заемала при ответника длъжността
„държавен инспектор“; че служебното правоотношение между страните е прекратено,
считано от 08.09.2021 г. със заповед № РД-10-22/03.09.2021, че брутното възнаграждение на
ищцата за последния пълен отработен месец преди прекратяването на служебното
правоотношение е в размер на 2 685 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2