Р
Е Ш Е
Н И Е №44
гр. София, 06.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
окръжен съд, търговско отделение, ІV-ти състав, в закрито заседание на шести март две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ РУНЕВСКА
като разгледа докладваното от
съдията т. д. н. № 52 по описа за 2010 година на СОС, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 735 от
Търговския закон.
С решение № 3/06.01.2011 г. по т.
д. н. № 52/2010 г. на СОС съдът е обявил неплатежоспособността на „Р.П.“ АД – в
несъстоятелност с ЕИК *********** и е открил производство по несъстоятелност на дружеството.
С решение № 136/03.10.2011 г. по
същото дело съдът е обявил в несъстоятелност дружеството, постановил е обща
възбрана и запор върху имуществото му, постановил е прекратяване на дейността
му, прекратил е правомощията на органите му, лишил е длъжника от правото да
управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на
несъстоятелността, и е постановил започване на осребряването на имуществото в
тази маса и разпределение на осребреното имущество.
В
изпълнение на постановеното от съда е започнало осребряването на имуществото на
дружеството. Сумите от извършените продажби са постъпили в особената сметка на
длъжника.
С
определение от 15.07.2014 г. е одобрена от съда и впоследствие изпълнена от
синдика частична сметка за разпределение на наличните в масата на
несъстоятелността на „Р.П.“ АД – в несъстоятелност парични средства за плащане
на задълженията на длъжника. Сумата по частичната сметка е преведена за
удовлетворяване на част от вземането на кредситора НАП с поредност на
удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ. С определение № 664 от 19.11.2019
г. е одобрена от съда със съответната промяна и впоследствие изпълнена от
синдика окончателна сметка за разпределение на наличните в масата на
несъстоятелността на „Р.П.“ АД – в несъстоятелност парични средства за плащане
на задълженията на длъжника. Сумата по окончателната сметка е преведена за
удовлетворяване на част от вземането на кредитора НАП и част от вземането на
синдика за окончателно възнаграждение. Не е извършвано друго разпределение на
суми между кредитори с приети вземания, тъй като приходите от продажбата при
осребряване на имуществото на длъжника не са достигнали за горното.
С
определение № 82/05.02.2020 г. по делото съдът е свикал заключително събрание
на кредиторите с дневен ред по чл. 734, ал. 2 ТЗ, като на основание чл. 619, ал. 4 ТЗ поканата е обявена
в ТРРЮЛНЦ на 06.02.2020 г.
На
проведеното на 27.02.2020 г. заключително събрание на кредиторите са изслушани
представените от синдика заключителен отчет за дейността му и доклад за
извършените разпределения на сумите, събрани при осребряването, и за останалите
незаплатени вземания. В доклада си синдикът сочи, че при извършеното
разпределение са погасени част от задълженията към кредитора НАП, а от отчета /както
и от предходни такива/ е видно, че средствата по особената сметка, както и
масата на несъстоятелността, са изчерпани. В отчета е посочено също, че
несъстоятелният длъжник е едноличен собственик на капитала на „Р.Т.“ ЕООД,
което дружество не притежава активи, не извършва дейност и не е публикувало ГФО
от учредяването си. В тази връзка и с оглед допълненото от синдика при
провеждането на заключителното събрание на кредиторите, че горните дружествени
дялове от масата на несъстоятелността не могат да бъдат оценени и съответно
осребрени, т. е. са непродаваеми, заключително събрание на кредиторите е взело
решение да не се взема решение по т. 2 от дневния ред относно непродаваемите
дружествени дялове от масата на несъстоятелността.
С оглед
изложеното и
съгласно ТР № 1 от 03.12.218 г. на ВКС по т. д. № 1/2017 г., ОСТК са налице
основания за прекратяване на производството по несъстоятелност. Съгласно
разясненията, дадени в т. 10 от това ТР, производството по несъстоятелност
приключва, когато е постигната неговата цел - пълно удовлетворяване на
кредиторите, или когато е изчерпана масата на несъстоятелността и е невъзможно
продължаването му. Производството по несъстоятелност трябва да бъде приключено
също и тогава, когато масата на несъстоятелността не е изчерпана, но останалите
в нея активи са непродаваеми /чл. 733 и чл. 734 ТЗ/. Съласно чл. 734, ал. 2,
изр. 2 ТЗ, компетентността да вземе решение относно непродаваемите активи принадлежи
на заключителното събрание на кредиторите. В случай, че заключителното събрание
на кредиторите не вземе решение за непродаваемите активи от масата на
несъстоятелността, това решение не може да бъде взето от съда по
несъстоятелността, тъй като в закона не е предвидена подобна възможност. Независимо
обаче от липсата на такова решение, производството по несъстоятелност следва да
бъде приключено, като се постанови решение за прекратяването му и за заличаване
на длъжника от търговския регистър /чл. 734 и чл. 735, ал. 1 и ал. 3 ТЗ/. В
този случай, а също и в хипотезата на чл. 632, ал. 4 ТЗ при прекратяване на
спряното производство по несъстоятелност поради липса на достатъчно имущество
за покриване на разноските по него, възниква въпросът в чия собственост
преминават непродаваемите и непродадените активи. Действащата правна уредба не
съдържа изрично правило за това на кого принадлежат активите от масата на
несъстоятелността, останали непродадени в производството по несъстоятелност
след заличаването на длъжника от търговския регистър. Съществуващата законова
празнота налага правоприлагане по аналогия в съответствие с нормата на чл. 46,
ал. 2 ЗНА чрез прилагане на разпоредби, които се отнасят до подобни случаи. Със
заличаването му от търговския регистър търговецът - юридическо лице загубва
своята правосубектност, т. е. настъпва неговата юридическа смърт. Имуществените
последици от заличаването на търговеца в най-голяма степен се доближават до
последиците от смъртта на физическото лице. Поради това за тях следва да бъдат
приложени по аналогия разпоредбите на Закона за наследството. Имуществото на
физическото лице се наследява от неговите наследници по закон или по завещание.
Съгласно чл. 11 ЗН, когато няма лица, които могат да наследяват или когато
всички наследници се откажат от наследството, или изгубят правото да го
приемат, наследството се получава от държавата, с изключение на движимите вещи,
жилищата, ателиетата и гаражите, както и парцелите и имотите, предназначени предимно
за жилищно строителство, които стават собственост на общината, на чиято
територия се намират. С оглед обстоятелството, че заличеният търговец -
юридическо лице няма правоприемници, по аналогия с чл. 11 ЗН следва да се
приеме, че притежаваните от него активи, останали непродадени в производството
по несъстоятелност, се придобиват от държавата, съответно от общината.
Съобразно всичко гореизложено
съдът намира, че е налице предпоставката по чл. 735, ал. 1, т. 2 ТЗ за
прекратяване на производството по несъстоятелност. Тъй като не са удовлетворени
всички кредитори в производството, не е останало имущество за разпределение с
изключение на непродаваемите активи, за задълженията на длъжника не са учредени
обезпечения от трети лица и длъжникът не е страна по висящи съдебни
производства, съдът с оглед разпоредбата на чл. 735, ал. 3 ТЗ следва да
постанови заличаване на търговеца, да прекрати производството по
несъстоятелност, да прекрати на основание чл. 736 ТЗ правомощията на синдика и
да прекрати действието на общата възбрана на основание чл. 738 ТЗ.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРЕКРАТЯВА производството
по т. д. н. № 52/2010
г. на СОС по несъстоятелност на „Р.П.“ АД – в несъстоятелност с ЕИК **********.
ПОСТАНОВЯВА заличаването на „Р.П.“ АД –
в несъстоятелност с ЕИК *********.
ПРЕКРАТЯВА правомощията на А.Г.К. като
синдик на „Р.П.“ АД – в несъстоятелност с ЕИК ***********.
ПРЕКРАТЯВА
действието на общата възбрана върху имуществото на „Р.П.“ АД – в
несъстоятелност с ЕИК **********.
На основание чл. 624 ТЗ служебно
изготвен препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията за
вписване в ТРРЮЛНЦ.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от вписването му в ТРРЮЛНЦ.
СЪДИЯ: