Разпореждане по дело №1029/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

В проведеното по делото на 03.11.2015 г. открито съдебно заседание съдът е посочил, че ще се произнесе по приемането за разглеждане в рамките на настоящия исков процес на направеното от страна на ищците по делото Д. И. П., с ЕГН:[ЕГН] и С. К. П., с ЕГН: [ЕГН], и двамата с адрес: [населено място], ул.”Д. Д. №3, чрез адв. И. С. И., със съдебен адрес: [населено място], ул.”Г.” №15, ет.3, възражение за право на задържане на процесния недвижим имот с правна квалификация чл.72, ал.3 от ЗС.

Съдът намира, че горепосоченото възражение е недопустимо, като съображенията за това се изразяват в следното:

Съгласно чл.72, ал.3 от ГПК до заплащане на подобренията и на разноските добросъвестния владелец има право да задържи вещта. Право на задържане в рамките на иск за заплащане стойността на извършени в имота подобрения е недопустимо. Като защитно средство, правото на задържане може да бъде предявено само от ответника и само по иск, с който се претендира отнемане на владението му върху имота, върху който е извършил подобрения. Така възражението за подобрения и свързаното с него право на задържане може да бъде предявено от ответника по ревандикационен иск, тъй като при признаване правата му по ревандикационната претенция, въвеждането в имота е обусловено от изпълнението на насрещно задължение на ищеца за заплащане стойността на подобренията. Правото на задържане не може да се заяви самостоятелно, тъй като преди предявяването на иска по чл.108 ЗС липсва правен интерес от право на задържане, а след успешното му провеждане, възражението за право на задържане е преклудирано (сравни Решение №882 от 8.07.2008 г. на ВКС по гр.д.№4074/2007 г., II г.о., докладчик съдията С. Ц.). Правото на задържане по чл.72, ал.3 ЗС е акцесорно, обезпечително право на владелеца – кредитор срещу собственика – длъжник – Тълкувателно решение №48/3.04.1961 г. на ОСГК на ВС. То е самостоятелно, макар съществуването му да е обусловено от наличието на непогасено вземане за подобрения или разноски и последиците от упражняването му са две: отлага изпълнението на задължението за връщане на вещта до заплащане на цялото съдебно признато вземане и дава привилегия по чл.136, ал.1, т.4 ЗЗД за предпочтително удовлетворяване от стойността на задържаната вещ. След като възражението за право на задържане по чл.72, ал.3 от ЗС е акцесорно, обезпечително право чрез което се отлага изпълнението на задължението за връщане на вещта, като при основателност съдът постановява условен диспозитив, с който осъжда задържащия да предаде имота на собственика, след като собственикът му заплати конкретно посочена сума за необходими разноски или подобрения, то същото може да бъде предявено само като защитно средство по иск за предаване владението на съответната вещ. Правен интерес от предявяване на възражение за задържане е налице само по предявен осъдителен иск за връщане на тази вещ (вж. в този смисъл Решение № 201 от 17.10.2013 г. на ВКС по гр. д.№2329/2013 г., II г. о., ГК, докладчик съдията К. М., постановено по реда на чл.290 от ГПК).

С оглед обстоятелството, че в настоящия казус не е предявен осъдителен иск за връщане на процесния недвижим имот, а иск за подобрения по чл.72, ал.1 от ЗС, искането за признаване право за задържане на процесния недвижим имот с правна квалификация чл.72, ал.3 от ЗС се явява недопустимо, поради което следва да се остави без разглеждане.

Водим от гореизложените съображения, Благоевградският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като НЕДОПУСТИМОнаправеното от страна на ищците по делото Д. И. П., с ЕГН:[ЕГН] и С. К. П., с ЕГН: [ЕГН], и двамата с адрес: [населено място], ул.”Д. Д.” №3, чрез адв. И. С. И., със съдебен адрес: [населено място], ул.”Г.” №15, ет.3, възражение за право на задържане на процесния недвижим имот с правна квалификация чл.72, ал.3 от ЗС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му, пред Апелативен съд – [населено място].

На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от съдебния акт следва да се връчи на страните по делото.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: