№
гр.Провадия, 10.08.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи състав,
в публично заседание на втори юни две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР
МИХАЙЛОВ
при участието на секретаря М.А., като разгледа НАХД
№ 116 по описа на ПРС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на Е.И.Е., ЕГН ********** с адрес ***, срещу Наказателно
постановление № 20-0324-000051 от 05.03.2020г. издадено от В.Т.Т.- Началник Група към
ОДМВР, Варна, РУ-Провадия, с което за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДВП и на основание чл.175,
ал.3 предл. 1 ЗДВП му е наложено наказание – „глоба” в размер на 200 лева
и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца, както и на
основание наредба № Iз-2539 на МВР са му отнети 10 контролни точки.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно
постановление, като се изтъква обширни доводи в тази насока.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, се явява лично, като се представлява от адв. Ж.С. ***, който поддържа
жалбата, като доразвива доводите в същата.
Административнонаказващият орган надлежно призован не се
представлява.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на
седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН. Жалбата е подадена от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като
прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията
си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 12.01.2020г. свидетелят В.Е.В. на длъжност мл. автоконтрольор в ОД на МВР –
Варна, РУ-Провадия, съставил АУАН на Е.И.Е.,
ЕГН **********, за това, че на същата дата в 12,52 часа в с.*******, на
кръстовището на ул.“Първа“ и ул.“Седма“, като водач на лек автомобил „Тойота
РАВ 4“ с рег.№ *******, което е с прекратена регистрация от 25.09.2019г.
управлявал същото, което не е било регистрирано по надлежния ред.
Като нарушена е била вписана разпоредбата на чл.140, ал.1 ЗДВП.
Видно от разпита на свидетеля- актосъставител В. към момента на проверката
работели съвместно в с. ******* с колегите от жандармерията. Те спрели водача
за проверка след което се оказало, че едното нарушение било за прекратена
регистрация на автомобила, а другото че няма сключена гражданска отговорност.
След извършената проверка на водача установили нарушенията. Едното нарушение
било по Кодекса за застраховането, а другото по ЗДвП.
Установили, че автомобила е с прекратена регистрация, чрез таблета, който
им бил зачислен и от там станало ясно, че е с прекратена регистрацията. Не е
бил спазен двумесечния срок за регистрация. Към момента на проверката
въззивника се учудил и актосъставителя останал с впечатлението, че водача не
знаел, че са минали двата месеца.
В издадения АУАН за нарушена била посочена
разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Не били вписани изрични
възражения, като такива не постъпили и в срока по чл.44 от ЗАНН.
Въз основа на АУАН-а и при тази фактическа обстановка, на
05.03.2020 г., АНО е издал и атакуваното НП, в което била
пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта.
Административнонаказващият орган счел, че горните факти, нарушават разпоредбата
на чл. 140, ал. 1 ЗДВП, поради което и на основание чл. 175, ал. 3, предл.
1, от ЗДВП на жалбоподателя е било наложено наказание –
„глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
шест месеца, както и на основание наредба № Iз-2539 на МВР са му
отнети 10 контролни точки.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните
по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в
хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От
обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния
ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа
обстановка, в каквато насока са и показанията на актосъставителя, които са
еднопосочни и безпротиворечиви и които съдът кредитира изцяло. По същество
между страните липсва спор по отношение на фактическата обстановка.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и
обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно
наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните
правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – издадено от Началник Група към ОДМВР, Варна, РУ-Провадия, упълномощен със Заповед №
8121з-515 от 14.05.2018 г.. В случая е налице заповед на директора на ОД на МВР
– Варна, от която се установява, че издателят на процесното НП е притежавал
съответната материална и териториална компетентност за издаване на
административнонаказателния акт. Административнонаказателното производство е
образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било
издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.
Съдът намира обаче, че неправилно е определена, както нормата, която е
посочена за нарушена, така и вследствие на това и санкционната норма. Така в
акта е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДВП, като тази
норма гласи- Чл. 140. (1) (Доп. – ДВ, бр. 11 от 2017 г., в сила от
31.01.2017 г., изм., бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) По пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на
платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са
изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси
по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.
Съгласно санкционната норма пък която АНО е приложил, то чл.175, ал.3, предл.
Едно гласи- 3) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) Наказва
се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до
12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно
средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без
табели с регистрационен номер. Тези общи разпоредби на ЗДВП, макар и частично
да кореспондират с описаното като факти от актосъставителя, пренесено
впоследствие и в НП, се явяват несъответни на вмененото нарушение, което
покрива друг правопораждащ фактически състав, който се явява специален спрямо
общия приложен и който би бил коректния такъв в случая, а именно нарушение по
чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ, и санкциониране на основание чл.
638, ал. 1, т. 1, вр. чл. 461, т. 1 КЗ.
Задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по
раздел ІІ буква „А“, т.10.1 от приложение № 1 е въведена с нормата на чл. 461, т.1
от КЗ. Тя би била конкретната приложима разпоредба в случая. От своя страна
съгласно даденото §1, т.33 от КЗ легално определение за понятието
„автомобилист“ е собственикът, ползвателят, държателят или водачът на моторно
превозно средство, който във връзка с притежаването или използването му може да
причини вреди на трети лица. Съгласно чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ, договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи
всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на
територията на Република България и не е било спряно от движение. Правното
основание за издаване на наказателното постановление е разпоредбата
на чл. 638, ал.1 от КЗ, според която на
лице по чл. 483, ал. 1, т. 1, което не изпълни задължението си да сключи задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се налага глоба
от 250 лв.- за физически лица. Установената фактическа обстановка - управление
на МПС, за което няма сключена застраховка „ГО“ съответства напълно на
описанието на нарушение на тази норма, а не на посочената от АНО в съставения
АУАН и в издаденото въз основа на него НП. Оттам видно от изложеното грешно е
била определена и санкционната разпоредба, която да намери приложение.
Следователно е налице нарушение на материалния закон и акта и НП не отговарят
на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, което е достатъчно и самостоятелно
основание за тяхната отмяна без да се навлиза в обсъждане на доводи по същество
на спора.
Само в допълнение обаче, съдът намира, че следва да посочи, че и другите
застъпени в жалбата възражения за незаконосъобразност на атакуваното НП се
явяват основателни такива. В случая, както правилно сочи и защитата, то не са налице всички признаци от състава на нарушението.
Съгласно чл.6 ал.1 от ЗАНН административно
нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения
ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред.
В конкретния случай съдът счита, че липсва вина от страна
на жалбоподателя, т.е. деянието не е осъществено от субективна
страна. Деянието е извършено виновно, когато е умишлено или непредпазливо.
В конкретния случай не е доказано по безспорен начин, че жалбоподателят е
допускал или че е знаел, че полицата, с която е управлявал автомобила, е била
невалидна. Напротив, както сочи и актосъставителят в с.з., водачът, не е знаел,
че е налице служебно прекратяване на регистрацията от фонда. На следващо, място
основателно е и възражението на защитата, че въззивника не е бил надлежно
уведомен за това обстоятелство.
Тоест деянието в случая се явява несъставомерно и от
субективна страна. Това че договорът е бил прекратен от ответната
страна не е достатъчно да се приеме, че лицето
е уведомено, за това и че въпреки знанието си не е
сключило нов такъв, при все че по делото липсват и данни за знание и
уведомяване, което е в тежест на АНО да докаже всички елементи от обективната и
субективната страна на нарушението, което в случая досежно наличието
на субективен елемент, като последното обстоятелство подлежи на доказване не е
сторено.
В обобщение, липсват каквито и да е доказателства за
виновно поведение от страна на жалбоподателя, както и по никакъв начин не може
да се извлече от неговите обективни действия наличие на признаци на нарушението
от субективна страна.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че
незаконосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да
се отмени, като неправилно, необосновано и незаконосъобразно.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл. 3 ЗАНН,
Провадийският районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0324-000051 от 05.03.2020г.
издадено от В.Т.Т.- Началник Група към ОДМВР, Варна, РУ-Провадия, с което на Е.И.Е., ЕГН ********** с адрес *** за нарушение по чл. 140,
ал. 1 от ЗДВП и на основание чл.175, ал.3 предл. 1 ЗДВП му е наложено
наказание – „глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“
за срок от шест месеца, както и на основание наредба № Iз-2539 на МВР са му
отнети 10 контролни точки.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда
на АПК, чрез Провадийски районен съд пред Административен съд Варна, в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: