Определение по дело №1065/2016 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№…………./……………..2019г.

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на дванадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав: 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА

като разгледа докладваното от съдията т.д.№1065 по описа за 2016г., взе предвид следното:

          С определение №2855/29.08.2016г. съдът е прекратил производството по делото поради преценка за недопустимост на предявения иск по чл.422 ГПК от Д.А.Д. срещу Агробулс ООД, представлявано от Иванка Тотова и Златка Желева, за сумата от 50 000 лева, представляващи част от първа вноска с падеж на 27.04.2016г. от парично задължение в общ размер от 155 000 лева. За да прекрати производството исковият съд е достигнал до извод за липса на легитимация по иска на заявителя по ЧГД №5114/2016г. на ВРС поради оттегляне на възражението по чл.414 ГПК срещу заповедта от страна на длъжника, направено непосредствено след подаването му.

          С молба №30660/17.10.2019г. ищецът по иска Д.Д., чрез пълномощника си по делото адв.С.З. е направил искане за връщане на недължимо платената по делото държавна такса като посочил и банкова сметка *** – ищец по иска.

          След изискване на ЧГД №5114/2016г. на ВРС, настоящият състав констатира следното:

Производството по т.дело 1065/2016г. е образувано по иск на Д.А.Д. срещу Агробулс ООД, представлявано от Иванка Тотова и Златка Желева, за сумата от 50 000 лева, представляващи част от първа вноска с падеж на 27.04.2016г. от парично задължение в общ размер от 155 000 лева, въз основа на издадена по ЧГД №5114/2016г. на ВРС, заповед за изпълнение по чл.418 ГПК. Исковият съд е прекратил производството поради недопустимост на установителния иск по чл.422 ГПК, което определение на съда е потвърдено с определение на въззивния съд рег.№3/06.01.2017г. по в.ч.т.дело №709/2016г. на ВнАС. Определението е влязло в законна сила с връщане на касационната жалба на страната на 17.05.2017г.

          За да се произнесе по искането за връщане на недължимо платена държавна такса по т.дело №1065/2016г. съдът е изискал заповедното досие. Въз основа на извършената справка се установява, че на 12.05.2016г. е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417, т.3 ГПК в полза на Д.Д. срещу Агробулс ООД. На 30.05.2016г. е постъпило в срок възражение по чл.414 ГПК от длъжника Агробулс ООД. С разпореждане от 31.05.2016г. съдът, въз основа на подаденото възражение, е указал на заявителя, че може да предяви иска по чл.422 ГПК. Съобщението за това е получено от заявителя Д. на 20.06.2016г. като същия в срока по чл.415 ГПК е предявил установителен иск и представил доказателства за това пред заповедния съд – на 20.07.2016г. Същевременно, на 02.06.2016г. длъжникът Агробулс ООД е направил валидно, чрез единият от управителите си Златка Желева /действащи заедно и поотделно/, оттегляне на възражението по чл.414 ГПК. 

Преценката за процесуалните действия на страните и съда са от значение за прилагане последиците по чл.4б от ЗДТ или отговорността по чл.78 ГПК относно разноските за образуване на делото. В чл. 4 б."а" ЗДТ е посочено, че държавни такси се заплащат за искови молби, както и за други услуги, давани от съдилищата. С разпоредбата на чл.чл. 3, ал.1 ЗДТ изрично е предвидено, че държавната такса се заплаща при предявяване на искането за извършване на действието и/или услугата. Следователно внесената от ищеца държавна такса е дължима при предявяване на исковата молба пред окръжния съд. Същата не подлежи на връщане при прекратяване на производството, тъй като нормата на чл. 4б ЗДТ има предвид внесените недължимо държавни такси, каквато държавната такса не е. Предявяването по реда на чл.422, ал. 1 ГПК на установителен иск за съществуване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение, е обвързано и е последица от подадено в срока по чл.414 ГПК от длъжника възражение срещу заповедта за изпълнение. Задължение на съда в заповедното производство съгласно чл. 415, ал. 1 ГПК е да извърши проверка дали възражението изхожда от надлежна страна, а именно длъжника, и дали е в срок и ако същото е подадено от него в срока по чл.414 ГПК, да даде указания на заявителя за предявяване на установителен иск за вземането - предмет на заповедта за изпълнение. Преценката на съда в заповедното производство, изразяваща се в даване на заявителя на указания по чл.415, ал. 1 ГПК, не обвързва съда, разглеждащ установителния иск. Съдът, разглеждащ иска по чл. 422 ГПК извършва самостоятелна преценка за наличието на специалните процесуални предпоставки и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство. Исковото производство по чл.422 ГПК се явява продължение на заповедното и интерес от предявяване на установителния иск по реда на посочената правна норма е налице при подадено в срок от длъжника възражение, спазването на които предпоставки трябва да бъде проверено от заповедния съд. Ето защо правилността на дадените от заповедния съд указания за предявяване на иска по чл.422 ГПК са относими и към преценката за наличие на предпоставките на чл.4б ЗДТ /в този смисъл са Определение №456/30.09.16г. по ч.т.д.№1077/16г. на ВКС, Определение №43/19.01.18г. по ч.т.д.№2428/17г. на ВКС /.

По въпроса за връщане на внесена държавна такса, когато искът е оттеглен и производството е прекратено, без да са извършени каквито и да било процесуални действия от съда, е налице съдебна практика, създадена от ВКС по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, задължителна за долустоящите съдебни инстанции: Опр. № 142/23.02.2010 г. по ч. т. д. № 917/2009 г. на II т. о.; Опр. № 126/15.03.2013 г. по ч. гр. д. № 1193/2013 г. на II гр. отд. и Опр. № 590/13.07.2010 г. по ч. т. д. № 383/2010 г. на I т. о. В тези определения ВКС е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 4б ЗДТ, се връщат недължимо платените държавни такси, т.е. таксите, по които исково или охранително производство не е било образувано или таксите са били събрани, въпреки че ищецът е бил освободен от заплащането им, както и надвнесените такси. Само в тези хипотези таксите следва да се приемат като недължимо платени, т.е. платени без да е налице основание за това по смисъла на чл.3 ЗДТ.

Внесената от ищеца държавна такса при предявяване на установителния иск по реда на чл.422 ГПК подлежи на връщане на основание чл.4б ЗДТ, ако исковото производство е прекратено поради недопустимост на иска поради липса на абсолютна процесуална предпоставка - надлежно и в срок подадено възражение от длъжниците, когато дадените от заповедния съд указания за предявяване на иска по чл.422 ГПК са неправилни. В случая съдът намира, че са налице именно тези обстоятелства, независимо от иначе своевременно и правилно дадените на 31.05.2016г. указания от заповедния съд за предявяване на иска. /определение от 31.05.2016г./ Още на 02.06.2016г. обаче възражението е било оттеглено, поради което и са били налице предпоставките за прилагане нормата на чл.416 ГПК, за което заповедния съд е дължал уведомяване на кредитора –заявител. Видно от подадената искова молба, ищецът в нея посочва, че към датата на подаването и възражението по чл.414 ГПК е било оттеглено, но заповедния съд не е отменил определението си по чл.415 ГПК. Това обстоятелства е могло да бъде съобразено от заповедния съд много преди образуване на исковото производство по чл.422 ГПК. Като е бил длъжен да предяви иска по чл.422 ГПК, ищецът –заявител е бил длъжен и да внесе дължимата държавна такса съгласно чл.3 ЗДТ и чл.73, ал.3 ГПК. Видно от делото, същият е внесъл държавната такса по указания на исковия съд /преди постъпване на заповедното досие/, дадени с разпореждане №7449/22.07.2016г. Аргумент за възстановяване на таксата е и обстоятелството, че авансираната като държавна такса сума от ищеца не подлежи на възлагане на ответника по реда на отговорността по чл.78 ГПК. Поради това, съдът намира молбата за връщане на внесена държавна такса за основателна на основание чл.4б от ЗДТ.

Въз основа на горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ВЪЗСТАНОВЯВА по искане на Д.А.Д., чрез адв.С.З. от ВАК, внесената по т.дело №1065/2016г. по описа на ВОС, ТО, недължимо, държавна такса в размер на 1 372 лева, внесени по см.на ВОС с преводно нареждане от поради образуване на исковото производство по указания на заповедния съд при наличие на предпоставките на чл.416 ГПК /оттегляне на възражението/ лева, на основание чл.4б от ЗДТ.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: