РЕШЕНИЕ
№ 211
гр. Перник, 07.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА
при участието на секретаря МАГИ ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20251700500276 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Образувано е по жалба от Б. Е. С., чрез адв. А. А. против решение № 112/11.02.2025 г.
по гр.д. № 386/2024 г. на Районен съд - Перник, в частта му, с която е допусната делба на
следните недвижими имоти и при следните делбени квоти:
За ищцата Н. Е. С. - 1/2 идеална част от ПЪРВИЯ ЕТАЖ от построената в това място
МАСИВНА ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА на 53 квадратни метра застроена площ,
1/2 идеална част от МАЗЕТО в същата масивна двуетажна жилищна сграда с застроена площ
от 13.77 кв.м., 1/2 идеална част от ТРЕТИЯ ТАВАНСКИ ЕТАЖ от същата масивна
двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 39.65 кв.м., 1/4 идеална част от ОБЩИТЕ
ЧАСТИ на сградата, 1/2 идеална част от ЛЯТНА КУХНЯ построена в дворното място и със
застроена площ от 20 квадратни метра;
За ответницата Б. Е. С.: целият втори етаж от масивната двуетажна жилищна сграда е
застроена площ от 53 кв. м. по нотариален акт и 72.15 кв.м. по скица, 3/4 идеални части /2/4
ид. части от дарението и 1/4 ид. част от наследството на родителите/ от ОБЩИТЕ ЧАСТИ
на сградата, 1/2 идеална част от ПЪРВИЯ ЕТАЖ от построената в това място МАСИВНА
ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА на 53 квадратни метра застроена площ, 1/2 идеална
част от МАЗЕТО в същата масивна двуетажна жилищна сграда е настроена, площ от 13.77
кв.м, 1/2 идеална част от ТРЕТИЯ ТАВАНСКИ ЕТАЖ от същата масивна двуетажна
жилищна сграда със застроена площ от 39.65 кв.м., 1/2 идеална част от ЛЯТНА КУХНЯ
построена в дворното място и със застроена площ от 20 квадратни метра.
1
В жалбата по подробни доводи се твърди, че обжалваното решение в една част е
недопустимо, а в друга част е незаконосъобразно, като постановено при съществени
процесуални нарушения, в противоречие с материалния закон и необосновано. В въззивната
жалба се твърди, че до делба е допуснат и втория етаж от масивна двуетажна сграда, която
не е предмет на предявеният иск за делба. Твърди се, че съдът по отношение на останалите
недвижими имоти е допуснал до делба тези имоти при делбени квоти, които са определени в
противоречие с доказателствата по делото и материалния закон. По изложените
съображения, моли въззивната инстанция да отмени обжалваното решение в частта му, в
която съдът е допуснал до делба на Б. С. целият втори етаж от масивната двуетажна
жилищна сграда като недопустимо и в случай, че обжалваното решение в тази му част не е
недопустимо да бъде отменено като незаконосъобразно, като съдът постанови решение с
което да допусне до делба тези имоти при следните делбени квоти: За ищцата Н. С.: 1/4 /една
четвърта/ идеална част от ПЪРВИЯ ЕТАЖ от построената в това място МАСИВНА
ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА на 53 /петдесет и три/ квадратни метра застроена
площ, 1/8 /една осма / идеална част от МАЗЕТО в същата масивна двуетажна жилищна
сграда със застроена площ от 13.77 кв.м., 1/8 идеална част от ТАВАНСКИ ЕТАЖ от същата
масивна двуетажна жилищна сграда с застроена площ от 39.65 кв.м., 1/8 идеална част от
останалите ОБЩИТЕ ЧАСТИ на сградата, 1/4 идеална част от жилището - ЛЯТНА КУХНЯ,
построена в дворното място и със застроена площ от 20 квадратни метра.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна от Н. С., чрез
адв. В., с който се твърди, че въззивната жалба е неоснователна, а атакуваното решение в
обжалваната част се сочи за правилно и законосъобразно, въз основа на което следва да бъде
потвърдено, с изключение допуснатия до делба втори етаж от масивната жилищна сграда,
като в тази му част същото е недопустимо което следва да се обесили. Излага подробни
доводи по същество в подкрепа на възраженията си.
Пернишкият окръжен съд намира при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК
служебна проверка, че обжалваното решение е валидно.
По допустимостта:
Възиваемата в качеството си на ищца е предявила иск за делба на посочените в
петитума на същата - УПИ, представляващо дворно урегулирано място, цялото от 505 кв.
метра, образуващо парцел ***, в квартал *** по рег. план на с. ***, както и на първия етаж
от построената в това място МАСИВНА ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА на 53
квадратни метра ЗП, както и на МАЗЕТО в същата масивна двуетажна жилищна сграда със
ЗП от 13.77 кв.м. както и на ТРЕТИЯ ТАВАНСКИ ЕТАЖ от същата масивна двуетажна
жилищна сграда със ЗП от 39.65 кв.м., както и общите части на сградата, както и на ЛЯТНА
КУХНЯ построена в дворното място и със ЗП от 20 квадратни метра. В исковата молба, въз
основа на която производството за съдебна делба е образувано, целият втори етаж от
масивната двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 53 кв. м. по нотариален акт и
72.15 кв.м. по скица не е описан като част от имуществата, чиято делба се иска.
Освен предявилия иска за делба, всеки от останалите сънаследници /съсобственици/
може в първото заседание по делото да поиска с писмена молба да бъдат включени в
наследствената маса и други имоти - чл. 341, ал. 2 ГПК, но в случая никой от съделителите
не е поискал с такава писмена молба делбата на целия втори етаж от масивната двуетажна
жилищна сграда до и в първото по делото заседание. С оглед данните по делото и
извършените от страните процесуални действия, следва че в частта, с която е допусната
делба на целият втори етаж от масивната двуетажна жилищна сграда със застроена площ от
53 кв. м. по нотариален акт и 72.15 кв.м. по скица, първоинстанционното решение е
недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран, и следва
да бъдe обезсилено - чл. 270, ал. 3 ГПК, а при липсата на сезиране производството по делото
в тази част не следва да се прекратява.
2
В останалата му обжалвана част решението е допустимо и с оглед предмета на спора,
очертан от въззивната жалба, доказателствата по делото и доводите на страните, се
установяват следните относими за спора факти:
С Нот. акт за собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка № ***, том
***, дело № 21 от 11 януари 1965 г. на Пернишки народен съдия Е.Б.П. /поч. на ***/ приживе
и по време на брака си с Х.С.П. /поч. на ***/ – наследодатели-родители на ищцата Н. Е. С. и
ответницата Б. Е. С., е признат за собственик върху недвижим имот придобит по давностно
владение, а именно: ДВОРНО УРЕГУЛИРАНО МЯСТО, застроено с КЪЩА от около 500
/петстотин/ квадратни метра, при съседи: М.П., Й.В.К. и наследниците на Г.М., което по
плана на с. ***, *** образува парцел *** /***/ в квартал *** /***/, целият парцел от 468
/четиристотин шестдесет и осем/ квадратни метра, без придаваемите се 245 /двеста
четиридесет и пет/ квадратни метра, при съседи на парцела: от две страни - улици, М.П. М. и
Й.В.К., и идентичен с част от имота подробно описан в нотариален акт № ***, т. ***, дело №
21 от 1965 г., съгласно удостоверение за идентичност № 23/ТР-5956 от 17.10.2023 г. издадено
от Община Перник.
С Нот. акт за дарение на недвижими имот № ***, том ***, дело № 359 / 04.03.1993 г.
на нотариус при Пернишки районен съд, Е.Б.В. и неговата съпруга Х.С.П. ДАРЯВАТ на
дъщеря си Б. Е. С., следния недвижим имот, находящ се в с. ***, община ***, ***област, а
именно: 1/2 /една втора/ идеална част от дворно урегулирано място цялото от 505 /петстотин
и пет/ квадратни метра, образуващо парцел *** /***/, в квартал ***/***/ по регулационния
план на с. ***, при граници: от две страни - улица, М.К. и К.П., заедно с ВТОРИЯ ЕТАЖ от
построената в това място масивна двуетажна жилищна сграда на 53 /петдесет и три/
квадратни метра застроена площ, както и 1/2 /една втора/ идеална част от общите части на
сградата и които имот с площ от 525 /петстотин двадесет и пет/, квадратни метра, идентичен
с УПИ *** /***/, в квартал ***/***/ по действащия план на с. ***, Община Перник одобрен
със Заповед № III- 234/09.04.1976 г. на Кмета на Община съгласно Скица № 23/ТР-5956 от
17.10.2023 г. издадена от Община Перник и идентичен със част от имота подробно описан в
нотариален акт № ***, т. ***, дело № 21 от 1965 г., съгласно удостоверение за идентичност
№ 23/ТР-5956 от 17.10.2023 г. издадено от Община Перник.
Съгласно СТЕ пред РС процесният обект се намира в масивна жилищна сграда,
построена в УПИ *** в кв. *** по действащия план на с. ***, утвърден със заповед № III-
234/09.04.1976 г. Жилищната сграда е масивна, тухлена, върху каменни основи, със
стоманобетонни плочи, с двускатна дървена покривна конструкция, покрита с керемиди. Над
последната плоча има надзид с височина 1,10 м. С тухлени стени са оформени три
помещения, две от които са свързани и са с отделна врата. Помещения са със светла
височина Hmin =1.10 m и Hmax = 2.10 m. Отделното помещение се използва като склад, а
двете свързани са обзаведени. Всички помещения имат прозорци. Помещенията са
обособени като тавански етаж, годни за обитаване, но не отговарят на изискванията на ЗУТ
за жилище.
При така установените факти, от правна страна въззивният състав намира, следното:
С извършеното от Е.Б.В. и Х.С.П. по нот. акт № ***, том ***, дело № 359/04.03.1993
г. на Б. Е. С. дарение на ВТОРИЯ ЕТАЖ от масивната двуетажна жилищна сграда, 1/2 ид.
част от дворно урегулирано място, както и 1/2 ид. част от общите части на сградата,
едноличните собственици на сградата Е.Б.В. и Х.С.П. са се разпоредили с отделни обекти в
нея в полза на Б. Е. С. (ВТОРИЯ ЕТАЖ като самостоятелен обект), поради което е
възникнала етажната собственост между Б. Е. С. – от една страна и Е.Б.В. и Х.С.П. – от
друга. Именно притежанието на втория жилищен етаж в индивидуална собственост на Б. Е.
С., правно и фактически обособяващо този етаж като самостоятелен обект в рамките на
цялата сграда, осъществява хипотезата на чл. 37 ЗС и налага извод, че считано от 04.03.1993
г. насетне двуетажната масивна жилищна сграда в имота съществува в режим на етажна
3
собственост и дворното място е загубило своя самостоятелен статут, добивайки обслужващо
предназначение по отношение на обектите в сградата. Собственици на първия етаж от
масивната двуетажна жилищна сграда и останалите 1/2 идеална част от дворно урегулирано
място, както и 1/2 идеална част от общите части на сградата са съпрузите Е.Б.В. и Х.С.П.,
след извършеното дарение на 04.03.1993г. по нот. акт № ***, том ***, дело №
359/04.03.1993 г.
След смъртта на Е. Б. В. и Х.С.П., Б. Е. С. е продължила да бъде собственик на
ВТОРИЯ ЕТАЖ от масивната двуетажна жилищна сграда, 1/2 ид. част от дворно
урегулирано място, както и 1/2 ид.част от общите части на сградата, а собствените на Е.Б.В.
и Х.С.П. първи етаж от масивната двуетажна жилищна сграда и 1/2 ид. част от дворно
урегулирано място, както и 1/2 ид. част от общите части на сградата са придобити на
основание наследство от наследниците им по закон ищцата Н. Е. С. и ответницата Б. Е. С.,
които по правилата на чл. 5, ал. 1 ЗН са придобили по 1/2 ид. част. Или Н. Е. С. и
ответницата Б. Е. С. притежават по 1/2 ид. части от първия етаж от масивната двуетажна
жилищна сграда.
В тази връзка неоснователни са доводите и възраженията на жалбоподателя, че на
основание чл.92 от ЗС е собственик на 3/4 ид. част от ПЪРВИЯ ЕТАЖ от масивната
двуетажна жилищна сграда, тъй като този етаж като отделен самостоятелен жилищен обект
в рамките на цялата сграда в режим на етажна собственост не представлява приращение към
дворното място и в случая не се прилага презумпцията на чл.92 ЗС. Напротив - считано от
04.03.1993 г. насетне двуетажната масивна жилищна сграда в имота съществува в режим на
етажна собственост и дворното място е загубило своя самостоятелен статут, добивайки
обслужващо предназначение по отношение на отделните самостоятелни жилищни обекти в
рамките на цялата сграда в режим на етажна собственост. След като всички етажни
собственици са съсобственици и на дворното място, то последното е обща част, съответно
припадащите се на всеки отделен самостоятелен жилищен обект идеални части от терена,
имат характер на принадлежност и съгласно чл. 98 ЗС следват самостоятелния обект на
вещни права и не може да се придобиват самостоятелно, а следват собствеността на главната
вещ – отделните самостоятелни жилищни обекти в процесната масивна двуетажна жилищна
сграда. Поради това дворното място като обща част е съсобствено в идеални части между
всички етажни собственици, които идеални части от терена са съразмерни на правото на
собственост на етажните собственици върху отделните самостоятелни жилищни обекти в
процесната масивна двуетажна жилищна сграда в режим на етажна собственост, а не -
обратното, което следва от нормите на чл. 38 и чл. 40 ЗС, поради което теренът се допуска
до делба заедно със сградата.
По отношение на лятната кухня в терена, предмет на делба, съдът намира, че
представлява обект на допълващото застрояване по смисъла на чл. 41 и сл. от ЗУТ и
съгласно чл. 98 ЗС е принадлежност към главната вещ – отделните жилищни обекти в
процесната масивна двуетажна жилищна сграда в режим на етажна собственост и следва
собствеността на самостоятелния обект на вещни права и то независимо дали са посочени в
титула за собственост или не, което следва от чл. 98 ЗС. Лятната кухня като второстепенна
постройка е предназначена да обслужва жилищната сграда, представлява принадлежност
към тази сграда по смисъла на чл.98 ЗС и не представлява приращение към дворното място
и в случая не се прилага презумпцията на чл.92 ЗС, поради което лятната кухня се допуска
до делба заедно със сградата, а не с мястото. Следователно етажните собственици
притежават и идеални части от допълващото застрояване - лятната кухня, които идеални
части от лятната кухня са съответни на правото на собственост на етажните собственици
върху отделните жилищни обекти в процесната масивна двуетажна жилищна сграда в режим
на етажна собственост.
По отношение на мазето и таванския етаж в масивната двуетажна жилищна сграда,
4
предмет на делба, съдът намира, че безспорно мазето и таванския етаж не са обща част на
сградата по естеството си. Дали да бъдат общи части или да принадлежат на отделни
собственици (като самостоятелни обекти или като принадлежност към главна вещ) зависи от
предназначението, което им е отредено от волята на първоначалните собственици при
учредяване на етажната собственост. Статутът на помещенията в сграда етажна собственост,
възникнала чрез разпореждане от едноличния собственик, се определя от предназначението,
което собственикът е придал на обект, който не е обща част по естеството си, при
възникване на етажната собственост, а не от предназначението по архитектурния проект и
фактическото изпълнение. С придобиването на самостоятелния си обект всеки етажен
собственик придобива и съответната идеална част от общите части, включително и от
самостоятелните обекти, които са обща по предназначението си част. След възникване на
етажната собственост предназначението на такава обща част може да бъде променено само
по общо съгласие на всички етажни собственици.
В конкретния случай от представения по делото нот. акт № ***, том ***, дело №
359/04.03.1993 г., се установява, че Б. Е. С. е придобила ВТОРИЯ ЕТАЖ от масивната
двуетажна жилищна сграда, заедно с 1/2 ид. част от общите части на сградата на етажната
собственост и толкова идеални части от правото на собственост върху поземления имот, в
който е построена сградата. Изложеното налага обоснован извод, че преди делбата
припадащите се идеални части от общите на сградата и поземления имот, върху който е
изградена, са били изначално определени от първоначалните собственици при учредяване на
етажната собственост. Следователно съгласно договорката на страните по дарението от
04.03.1993г. по нот. акт № ***, том ***, дело № 359/04.03.1993 г., мазето и таванския етаж
представляват общи части на сградата по предназначение и след като не са посочени в
титула за собственост като самостоятелни обекти или като принадлежност към главна вещ –
отделните жилищни обекти в процесната масивна двуетажна жилищна сграда в режим на
етажна собственост. Построената в съсобствения имот жилищна сграда е двуетажна, като
собственици на първия етаж са били Е.Б.В. и Х.С.П., а на втория – Б. Е. С., поради което при
възникналата етажна собственост припадащите се към отделните етажи идеални части от
общите части на сградата /мазето и таванския етаж/ са били по 1/2, съгласно правилото на
чл.40, ал.1 ЗС. От това следва, че идеалната част от общите части на сградата - мазето и
таванския етаж и допълващото застрояване – лятна кухня, както и от дворното място, е в
същия математически израз, какъвто е установен за главните обекти на делбата – отделните
жилищни обекти в процесната масивна двуетажна жилищна сграда в режим на етажна
собственост (чл. 40, ал. 1 ЗС, съответно чл. 98 ЗС).
В заключение настоящият въззивен състав приема, че към предявяване на иска за
делба Н. Е. С. и Б. Е. С. притежават по 1/2 ид. части от първия етаж от масивната двуетажна
жилищна сграда - по наследство, съответно Б. Е. С. притежава общо 3/4 ид. част от лятната
кухня, от общите части на сградата, от мазето и таванския етаж и от дворно урегулирано
място /1/2 по дарение + 1/4 по наследство/. Останалите 1/4 ид. част от лятната кухня, от
общите части на сградата и от мазето и таванския етаж и от дворно урегулирано място се
притежават от Н. Е. С. - по наследство.
По така изложените съображения, обжалваното решение следва да бъде отменено в
частта му относно размера на делбените квоти на съделителите Н. Е. С. и Б. Е. С. от лятната
кухня и от мазето и таванския етаж – по 1/2 идеална част за всеки от тях, и постановено
ново, с което същите се определят по начина, посочен в горния абзац.
В останалата му обжалвана част, решението на районния съд следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Първоинстанционното решение в частта му, с която е допусната делба на дворното
място и при делбени квоти: 3/4 идеални части за Б. Е. С. и 1/4 идеална част за Н. Е. С., като
необжалвано е влязло в сила.
5
По разноските
Жалбоподателят не претендира изрично разноски до приключване на устните
състезания по въззивното производство.
Въззиваемата претендира и доказва разноски по въззивното производство в размер на
500лв. – заплатено адв. възнаграждение.
Заявените в първата фаза под процесуалната форма на преюдициални спрямо иска за
делба възражения оспорвания и претенции, не съставляват присъединени искове в
делбеното производство по смисъла на чл. 355 ГПК. Изключение прави само претенцията по
чл. 30 ЗН за възстановяване на накърнена запазена част, по която претенция, макар и да е
заявена под формата на преюдициално спрямо иска за делба възражение, съдът дължи
произнасяне с нарочен дизпозитив, каквато хипотеза в случая не е налице. С оглед на това
въззивният съд приема, че доколкото в случая в първата фаза присъединени искове по
смисъла на чл. 355, изр. 2 ГПК не са предявявани, а релевирания по делото чрез възражение
от ответника спор дали съществува съсобственост и при какви квоти, което обстоятелство –
наличие на съсобственост и квотите, се изследва от съда и без да е повдигнат спора, то
разноски в полза на въззиваемата за заплатено адвокатско възнаграждение за въззивното
производството по допускането на делбата следва да се разпределят по реда на чл. 355, изр.
1 ГПК – съобразно стойността на дяловете им, т. е. при приключване на делбеното
производство във втората фаза на делбата.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 112/11.02.2025 г. по гр.д. № 386/2024 г. по описа на Районен
съд - Перник в частта му, с която е допусната делба на целия втори етаж със застроена площ
от 53 кв. м. по нотариален акт и 72.15 кв.м. по скица от масивната двуетажна жилищна
сграда, построена в УПИ *** в кв. *** по действащия план на с. ***, утвърден със заповед
№ III-234/09.04.1976 г.
ОТМЕНЯ решение № 112/11.02.2025 г. по гр.д. № 386/2024 г. по описа на Районен съд
– Перник в частта, с която делбените части на съделителите от лятната кухня и от мазето и
таванския етаж са определени, както следва: за Н. Е. С. - 1/2 идеални части и за Б. Е. С. - 1/2
идеални части и вместо него в тази му част ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ делбените части на съделителите, както следва: за Б. Е. С. 3/4 идеални
части от МАЗЕТО и от ТРЕТИЯ ТАВАНСКИ ЕТАЖ на масивната двуетажна жилищна
сграда, построена в УПИ *** в кв. *** по действащия план на с. ***, утвърден със заповед
№ III-234/09.04.1976 г. и 3/4 идеални части от ЛЯТНА КУХНЯ със застроена площ от 20
/двадесет/ квадратни метра, построена в УПИ *** в кв. *** по действащия план на с. ***,
утвърден със заповед № III-234/09.04.1976 г.; за Н. Е. С. 1/4 идеални части от МАЗЕТО, от
ТРЕТИЯ ТАВАНСКИ ЕТАЖ и от ОБЩИТЕ ЧАСТИ на масивната двуетажна жилищна
сграда, построена в УПИ *** в кв. *** по действащия план на с. ***, утвърден със заповед
№ III-234/09.04.1976 г. и 1/4 идеални части от ЛЯТНА КУХНЯ със застроена площ от 20
/двадесет/ квадратни метра, построена в УПИ *** в кв. *** по действащия план на с. ***,
утвърден със заповед № III-234/09.04.1976 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 112/11.02.2025 г. по гр.д. № 386/2024 г. по описа на
Районен съд – Перник – в останалата му обжалвана част.
Първоинстанционното решение в частта му, с която е допусната делба на дворното
място и при делбени квоти: 3/4 идеални части за Б. Е. С. и 1/4 идеална част за Н. Е. С., като
6
необжалвано е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, при условията
на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, в 1-месечен срок от връчването на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7