№ 18246
гр. ***, 11.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА
при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело
№ 20241110144050 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба на ***, срещу Д. М. К..
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при
твърденията, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника
въз основа на неформален договор за предоставяне на ВиК услуги при
публично известни общи условия. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период на ответника ВиК услуги (доставка на питейна
вода и отвеждане на отпадни води) в посочения обект – собственост на
купувача, като той не е заплатил дължимата цена, както и обезщетение за
забава върху нея. За претендираните суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК от 23.04.2024 г. по ч.гр.д. №
21769/2024 г. по описа на СРС, 32 състав/
Ответникът Д. М. К. оспорва предявените искове като недопустими,
евентуално – като неоснователни, с твърдения, че липсва облигационно
отношение с ищцовото дружество, че не са доставяни реално посочените
количества вода до имота, както и оспорва, че е собственик на процесния
недвижим имот. Въвежда възражение за погасяване на задълженията за
главница и лихва в резултат на изтекла давност.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на
235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна следното:
Предявени са положителни установителни искове с правно основание
чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона за водите и
чл. 86 ЗЗД за сумата от 2 294,69 лв., представляваща стойност на доставени
ВиК услуги през периода от 25.11.2020 г. до 27.09.2023 г. за обект, находящ се
в гр. ***, с клиентски № ***, ведно със законната лихва върху сумата от
1
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК – 11.04.2024 г. до окончателното изплащане, както и за сумата от 6,60
лв. – обезщетение за забава (мораторна лихва) върху главницата за периода
06.02.2021 г. 03.11.2023 г.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
с 198о, ал. 1 от Закона за водите в негова доказателствена тежест е да
установи, че в процесния период ищецът е доставял ВиК услуги в
претендираните количества в посочения обект, чиято стойност възлиза на
претендираната сума, както и че са извършени действия довели до
спиране/прекъсване на погасителната давност. При установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното
вземане.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в
забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да
докаже погасяване на дълга на падежа
По иска с правно с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона за водите.
Съгласно разпоредбата на чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите (ЗВ),
предоставянето на ВиК услуги на потребителите срещу заплащане, се
извършват от ВиК оператори по реда на този закон и на Закона за регулиране
на водоснабдителните и канализационните услуги.
Режимът на ползване на ВиК системи е регламентиран от Наредба №
4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи /Наредбата/ и
"Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператор ***. За да бъде обвързано едно лице от договор за получаване на
услугите водоснабдяване и/или канализация (ВиК) при публично известни
общи условия, следва да бъде установено, че същото има качеството на
потребител на тези услуги. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от
Наредбата, потребители на услугите ВиК са собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и
нежилищни имоти в сгради етажна собственост.
Посочената разпоредба от Наредбата е в съответствие с текста на § 1, т.2
от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
(ЗРВКУ), съгласно който: "Потребители" са: а) юридически или физически
лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се
предоставят ВиК услуги; б) юридически или физически лица - собственици
или ползватели на имоти в етажната собственост; в) предприятия, ползващи
вода от водоснабдителните мрежи на населените места за технологични нужди
или подаващи я на други потребители след съответна обработка по
самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за питейни води.
Ответникът в настоящото производство е оспорил наличието на
облигационна връзка с ищеца, респ. качеството си на потребител на ВиК
услуги, поради което в доказателствена тежест на ищеца e установяването на
този факт, който е елемент от фактическия състав на предявения иск.
По делото е представена справка по лице – Д. М. К., принтирана на
2
12.10.2023 г., от интернет страницата на Служба по вписванията – ***.
Представената справка не представлява годно доказателствено средство, което
да е в състояние да установи притежавано право на собственост. Същата от
една страна не представлява официален документ удостоверяващ собственост,
а от друга страна, по отношение на процесния имот в справката е отбелязано
под № 12, покупко-продажба на недвижим имот от две лица – отв. Д. М. К. и
*** К.а, съответно без посочване на идеалните части придобити от лицата. С
оглед изложеното, ищецът не установи в настоящото производство
наличието на облигационна връзка с ответника за доставка на ВиК
услуги.
Предвид горното и само на това основание предявените искове се явяват
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Независимо от горното съдът намира за необходимо да посочи, че в
случая не се установява и ищецът да е доставял ВиК услуги в
претендираните количества в посочения обект, чиято стойност да
възлиза на претендираната сума.
Предоставянето на ВиК услуги на потребителите срещу заплащане се
осъществява от ВиК оператори, като в границите на една обособена територия
само един оператор може да извършва тази дейност – арг. чл. 198о, ал. 1 и ал.
2 ЗВ. В настоящия случай е безспорно, че оператор на ВиК услуги на
територията на гр. *** е ищцовото дружество. Съгласно разпоредбата на чл. 8,
ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г., получаването на услугите ВиК се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора
и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и
канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от
съответния регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в
един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен
срок от публикуването им в централния ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от
наредбата). Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила,
доколкото са били публикувани и са одобрени с решение на ДКЕВР.
Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 1 ОУ, доставянето на питейна вода
и/или пречистване и/или отвеждане на отпадъчни води се заплаща въз основа
на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната мрежа,
отчетено чрез монтираните водомери на сградните водопроводни отклонения.
Отчитането на показанията на водомерите се извършва от служител на
оператора на ВиК услуги в присъствието на потребителя или на негов
представител (чл. 21, ал. 4 ОУ), като клаузата на чл. 22, ал. 1 ОУ регламентира
задължението на потребителя да осигурява свободен и безопасен достъп на
легитимните длъжностни лица на ВиК оператора за извършване на отчети на
индивидуалния водомер, монтиран в процесния имот, с оглед определяне на
точното количество изразходвана питейна вода. В случай на неосигуряване на
представител на потребителя отчетът се подписва от свидетел (чл. 21, ал. 4,
изр. 2 ОУ). При невъзможност за отчитане на водомера поради отсъствие на
потребителя или негов представител и липсата на друга инициирана от
потребителя уговорка за посещение на длъжностно лице в удобно и за двете
страни време се счита, че е налице отказ за осигуряване на достъп, който се
удостоверява с протокол, подписан от длъжностното лице на оператора и от
поне един свидетел (чл. 22, ал. 4 ОУ). В този случай поради липса на
3
възможност за извършване на реален отчет, операторът изчислява
изразходваното количество питейна вода по реда на чл. 46 ОУ – по
пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено
преди водомера при 6 часа потребление в денонощието и изтичане на водата
със скорост 1м/с.
В случая, по искане на ищеца по делото е назначена комплексна технико-
счетоводна експертиза за установяване на релевантните факти.
Видно от неоспореното заключение, което съдът кредитира като
компетентно изготвено, вещото лице след като е извършила личен оглед,
проверка и замервания на място в имота на ответника, както и след преценка
на представените от ищеца писмени доказателства е констатирало, че
извършените записвания на количествата за съответните периоди по
записаните водомери в карнетите, въз основа на които са съставени фактурите
са в разрез с изискванията на чл. 32, чл. 35 и чл. 36 от Наредба № 1 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи (Наредбата).
Извършените записвания в карнетите са произволни и не съответстват
на показанията на водомерите. Съставените фактури записванията в тях не
удостоверяват реално извършени услуги, а са произволни записи на
издателя им. Всички отчети на водомерите са само „придвижени“, а не са
реално отчетени, считано от момента на монтажа на водомерите (4 бр.) през
2019 г. до датата на огледа от в.л. – 14.12.2024 г., т.е. няма реален отчет, който
да определи някакво реално количество в началото, етапите и края на периода.
Следователно и доколкото фактът на изпълнение, респ. на предоставена
ВиК услуга, чието заплащане се претендира, не се доказва от ищеца и в
съответствие с общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, предявеният иск е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането
на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
Липсата на главен дълг води до неоснователност и на акцесорната
претенция за заплащане на мораторна лихва, респективно предявеният иск с
правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД също следва да бъде отхвърлен.
По разноските.
При този изход на спора право на разноски възниква единствено за
ответника. Такива се претендират в общ размер на сумата от 1000 лв.,
съобразно представени 2 бр. ДПЗС – за сумата от 600 лв. за настоящото исково
производство и за сумата от 400 лв.- възнаграждение по ч.гр.д. № 21769/2024 г
по описа на СРС, 32 състав, изплатени изцяло и в брой, съобразно отбелязване
в същите. В исковата молба е обективирано възражение за прекомерност на
адв. хонорар на насрещната страна, което съдът намира за основателно. Съдът
като съобрази ниската правна и фактическа сложност на делото, както и
положения адвокатски труд, намира, че справедливо и основателно е
присъждане на възнаграждение в размер на 100 лв. по заповедното
производство и съответно 300 лв. за настоящото исково, в което адвокатът е
депозирал отговор на исковата молба и се е явил на едно открито съдебно
4
заседание.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр. ***, *** ***” *** срещу Д. М. К., ЕГН **********, с адрес
гр. ***, ***, положителни установителни искове с правно основание чл. 422
ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл. 86
ЗЗД за установяване на задължение за плащане на сумата от 2 294,69 лв. –
цена на доставени ВиК услуги през периода от 25.11.2020 г. до 27.09.2023 г. за
обект, находящ се в гр. ***, с клиентски № ***, както и за сумата от 6,60 лв. –
обезщетение за забава (мораторна лихва) върху главницата за периода
06.02.2021 г. 03.11.2023 г., за които е издадена Заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК с № 12463/23.04.2024 г. по ч.гр. д. № 21769/2024 г. на СРС, 32 състав.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК ***, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр. ***, *** ***” *** да заплати на Д. М. К., ЕГН **********,
с адрес гр. ***, *** сумата от 300 лв. – разноски за адвокат за настоящото
исково производство и сумата от 100 лв. – разноски за адвокат за
производството по ч.гр. д. № 21769/2024 г. на СРС, 32 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5