№ 133660
гр. София, 26.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА Частно
гражданско дело № 20231110153966 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Със заявление, подадено от „***********, е поискано издаването на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Г. Б. Г. за следните суми: 1/ сумата от 2966,35 лева,
представляваща изискуема главница по Договор за потребителски кредит № ************
от ******************** г., сключен между страните, ведно със законната лихва за периода
от 29.09.2023 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 7868,25 лева, представляваща
възнаградителна лихва за периода от 11.04.2014 г. до 11.10.2017 г.; 3/ сумата от 8247,27 лева,
представляваща законна лихва за забава за периода от 11.10.2017 г. до 28.09.2023 г.
При проверка на предпоставките за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че подаденото заявление следва да бъда частично
отхвърлено за претендираните от заявителя лихви. В тази си част подаденото заявление е
редовно от външна страна, доколкото заявителят е индивидуализирал вземанията в
достатъчна степен – посочен е размерът на същите, както и правопораждащото основание за
тяхното възникване. Въпреки това, не са налице предпоставките за издаване на заповед за
изпълнение за така претендираните суми от 7868,25 лева и от 8247,27 лева.
На основание чл. 411, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1 ГПК заповедният съд не следва да издава
заповед за изпълнение, когато отправеното от заявителя искане противоречи на закона или
добрите нрави, т. е. съдът е задължен служебно да следи налице ли са визираните в
посочената разпоредба обстоятелства. Безспорно е, че нищожните договорни клаузи, като
противоречащи на повелителни правни норми, попадат в приложното поле на чл. 411, ал. 2,
т. 2 ГПК, поради което заповедният съд следва служебно да констатира наличието им и да
откаже да издаде заповед за изпълнение за претендираното въз основа на тях вземане. Така
извършваната на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК проверка не цели да установи дали
претендираното вземане съществува, а съотношението между заявеното искане и
повелителните законови норми.
1
Разпоредбата на чл. 143 ЗЗП дава легално определение на понятието "неравноправна
клауза" в договор, сключен с потребителя, като установява, че това е всяка уговорка в
негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика, от една страна,
и потребителя – от друга. Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите
са нищожни. Тези нормативни разрешения са установени и в Директива 93/13/ЕИО на
Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която
е транспонирана с нов чл. 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП (ДВ бр. 64/2007 г.). Според чл. 3 от
Директивата, неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално
договорени и които, въпреки изискванията за добросъвестност, създават в ущърб на
потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи
от договора. Не се счита за индивидуално договорена клауза тази, която е съставена
предварително и – следователно – потребителят не е имал възможност да влияе на нейното
съдържание.
Настоящият съдебен състав намира, че в разглеждания казус договорните клауза, въз
основа на които е предвидено плащането на възнаградителна и законна лихва имат
неравноправен характер.
В случая главното вземане произтича от договор за потребителски кредит за сумата
от 3000,00 лева, за срок от 48 месеца, при годишен процент на разходите /ГПР/ от 144,33 %
и годишен лихвен процент по кредита 98,52 %, с месечна вноска в размер на 252,01 лева.
Общият размер на всички плащания е 12292,87 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България, т. е. 50 %. В случая, ГПР надхвърля с почти три пъти установената законова
граница, а уговореното възнаграждение за заемодателя е почти равно с предоставената като
кредит сума. Тези обстоятелства водят до възникване на предвидените в чл. 411, ал. 2, т. 2 и
т. 3 ГПК предпоставки за отхвърляне на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
досежно претендираното договорно възнаграждение и законна лихва по договора, тъй като
нарушават принципа за добросъвестност при сключването на договори и водят до
изключително неравноправие в правата и задълженията на двете страни. По отношение на
законната лихва следва да се посочи, че съобразно чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето
на забавата. В случая претендираната от заявителя такава от 8247,27 лева значително
надхвърля законната лихва за посочения период (от 11.10.2017 г. до 28.09.2023 г.), дължима
върху неплатената главница и равняваща се на сумата от 1839,77 лева, изчислена от съда с
помощта на електронен калкулатор. Явно е, следователно, наличието на несъответствие
между императивните законови изисквания спрямо потребителските кредити и клаузите на
процесния договор.
2
По изложените аргументи, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 270749/29.09.2023 г. за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК, подадено от „***********, в частта, с която е поискано издаването на
заповед за изпълнение срещу Г. Б. Г. за сумата от 7868,25 лева, представляваща
възнаградителна лихва за периода от 11.04.2014 г. до 11.10.2017 г., и за сумата от 8247,27
лева, представляваща законна лихва за периода от 11.10.2017 г. до 28.09.2023 г. по Договор
за потребителски кредит № ************ от ******************** г.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3